СВОБОДНОТО-МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ ІІ
/Само за жени/
Берлин, 23 октомври 1905 г.
Нещата, които ще разискваме днес досега не са били разисквани пред жени. Следователно, аз правя една доста храбра крачка, като ви говоря за тези неща. Обаче, специфични окултни течения правят това необходимо.
Вътре в тези течения има някои неща от интимната природа, които доскоро, не можеха да бъдат споменава ни в присъствие на жени, поради това, че окултното братство, чиято задача бе да подхранва тези интимни неща, имаше строго правило, да не приема никакви жени като членове. Онова, което те имаше да вършат в света не можеше да бъде вършено в сътрудничество с женския елемент. До неотдавна това правило строго се спазваше. Днес единствената възможност да се създаде едно равновесие между двата пола съществува само в Теософското Обще- ство. Тук наистина е единственото място, където тези неща се разискват пред жени.
Питаме се: Защо е настанало това отделяне на половете - което е възприело такава гротескна форма в Ложите на Свободното Зидарство? Ако човек иска да разбере защо това отделяне наистина е станало навик, необходимо е да се използува една доста гротескна метафора: Когато две сили воюват помежду си би било глупаво, ако генералът на едната страна разкрие своите планове за победа на неприятелския генерал преди започването на битката. Би било същото като да предадеш собственото си оръжие на неприятеля, ако жени биха били приемани в Свободното-Ма- сонство. Защото се касае до война за свободните масони, война наистина срещу женския дух като такъв. Тази война беше необходима, да, оку- лтното Свободно-Масонство бе основано точно за тази цел. Ето защо е бил навикът да се говори за окултни неща поотделно на двата пола.
Първо, трябвало да се намери форма, под която тези неща да могат да се говорят на жени.
Основаването на Свободно-Масонство лежи назад в далечното минало. Това стана в началото на 4-тата Културна Епоха на нашата съвременна 5та /Следатлантска/ Коренна Раса. Старият Завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Знанието за висшите неща вече съществуваше обаче много по-отрано и се предава- ше от поколение на поколение, от свещеническа уста в свещеническа уста, докато бе записано в документ на форма от Езра /*1/ на когото записването на тези неща се приписват. Когато Старият Завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното-Масонство по специална причина. Може да бъдете сигурни, че това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
Трябва да се съгласим, че всяко нещо, което се случва на физическото поле трябва да преповтаря по-ранни степени по специален начин. На земята винаги има едно преповтаряне на случки от по-раншни времена. В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето тъпо животинско съзнание в по-раншни времена. Така например Ренесансовият период на Средните Ве- кове беше едно преповторение на древногръцките времена. Ние също така откриваме такива преповторения и при планетните събития. Преди настоящата земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, пред да може да стане самостоятелна плане- та, всъщност нашата земя в 4-я Кръг. Така винаги когато трябва да се появи нещо ново на земята, по-ранните степени трябва винаги да бъдат преповтаряни под една нова форма. Така човешкият дух през 5-тата Ко- ренна Раса, нашата настояща Раса, е изработила едно преповторение на случките на Лемурийската Коренна Раса /3-тата Раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово. Това е, имало голямо влияние върху духовното развитие. В 3-тата Подраса на 5-тата Коренна Раса, Египтовавилонския период, имало е прогресивно преповторение в областта на духовния живот на онова, което се е случвало физически на човека от Лемурийски времена.
Преди да има отделно мъжко и женско, двете били съчетани; след това двата пола се отделили един от друг.
Що се отнася до духовното развитие имаме следните случващи се неща през 5-тата Коренна Раса.
Третата коренна раса: Лемурия: разделяне на физическата еволюция на полове, мъжки и женски.
Петата коренна раса: Разделяне на духовната еволюция на мъжки и женски дух, на обожание на Йехова, или свещеничество, и Свободно-Масонство.
В първата Следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище, отколкото физическото поле. Първоначалната индийска мъдрост, която е клон от първата Следатлант- ска култура е, говорейки духовно, първично свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Следователно по онова време малко внимание се е обръщало на съществуването на отделните полове. Нямало е въпрос за дуалистичен принцип в това; това възниква само през следващата Подраса. Ведите принадлежат на много по-къс но време. Вече във 2-та Подраса имало е една голяма схизма, разкол. Външният израз на този разкол е обрисуван за нас в Стария Завет много хубаво. В Битие това е казано много красиво и ясно: Преди Йяхве да създаде човека, той направил плодове, животни и т.н. на земята, и само след това създал човека, Адам, когото след това той разделил на два пола.
Този разказ почива на окултни възприятия за физическите факти. Раз- бира се, цялата окултна мъдрост представлява едно съотношение между физически събития и по-късна духовна мъдрост; тъй като физическите събития възникват от божествената мъдрост, а мъдростта по-късно възниква от физическия живот, от човека. Тук има една връзка между мъд- рост, възприятие и физически живот.
Цялата оплодяваща сила, чрез която се създава един нов човек някога е била съчетана в един пол. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената. Следователно Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди /*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал у себе си силата да възпроизвежда един завър-
шен човешки индивид. Тази размножителна сила се намира вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята вън- шна форма повече към женската. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип бил мъдрост, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез вдъхновение на мъдрост е едно по-късно преповторение на това. Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на оплодяване чрез Божествения Дух на субстанцията, произведена в жената.
Сега вие разбирате какво е било онова, чрез което една жена е би могла да роди едно човешко същество. Физически, преди всичко има жена, която се оплодява отгоре. Божественият Дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато станало разделението на половете, разделението започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдрост. Мъжката сила, която жената е имала у себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдрост. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, както това е изобразено в Дървото на Жи- вота и в Дървото на Познанието. Органът на мъдростта се формира в гръбначен стълб чрез гръбначния мозък и неговото разширение в мозъ- ка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писани, Дървото на Познанието и Дървото на Живота.
И новите същества се приспособили към промяната. Индивидите, които са били преди женски, след това не всички възприели женската форма. Женската страна - възможността да произвеждаш човешки същества - се оттегли от едната част и изостана, в замяна силата да оплодяват по друг начин им беше дадено. Физическата природа се бе саморазделила на онова, което оплодяваше и онова, което имаше нужда да бъде оплодя- вано. Духовната природа също така се бе разделила. В женските индивиди духът придоби мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер. Това все още е жената в мъжа.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на човека, имащ двата пола, му бе забранено да яде от Дървото на Познанието. Си- лата, с която Йехова бе надарил човечеството беше: да направи неговата мъдрост да работи у жената. "Ти не ще ядеш от Дървото на Познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото силата на Йехова, оплодяващата сила, чрез това ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на Познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на
Йехова, също така силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на Познанието и като даде ябълката на мъжа, тя изтри тази сила от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този , който води човечеството по тази пътека, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това, и забрани на мъжа да яде от Дървото на Познанието поради тази причина. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът яде също, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да дойдат в съществувание както на предишното съществувание; смърт и прераждане влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна. И чрез оплодяването, идващо отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
Библейският разказ за Рая разкрива тази дълбока истина в образи; древната свещеническа традиция става съдържанието в тези образи, и древната свещеническа мъдрост бе интуитивно вмъкната в тях. Жената тогава става безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие. Тя даде на мъжа и той също яде; те бяха виновни и бяха изпъдени от Рая, към чието оформяне те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно органите на половете; това съдържа дълбоко проникновение във връзката между действителните събития.
И тъй какво се случва като резултат от това, че жената отделя себе си от мъжа? Кой от половете все още притежавал една сянка от оная сила на продуктивната мъдрост, мъжът или жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически е имала мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което е пло- довито. Същата божествена сила, която някога е работила вътре у жената за оплодяване, да произведе физическо човешко същество, тя вече работи като оплодяващ принцип във възприятието на Божествения център в мъжкото същество. Религиите работят чрез думи и образи за да раз вият по-нататък този процес.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда от само себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който е духовно безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно вече той остава да бъде оплоден от всичко в света; Той вече става духовно оплодяван, така че той самият да може да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква; той става оплоден духовно, жената физически. Жената в противовес с самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа. Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин в резултат се получава мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъд-
рост фактически не е съществувала първоначално, като тази, която е текла надолу от горе; тя е трябвало най-първо да бъде събрана чрез възприемане на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството. Мъдростта на свещениците се оказва да е собственост, произтичаща първоначално от древната женска мъдрост. Наистина само ако беше разделил човешките същества на два пола, Йехова можеше да поддържа човешката раса. От това произтекоха, две противоположни функции, Свободното-Масонство и свещеническото правило, което символизираха от Каин и Авел.
И тъй има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкият стремеж. Това е описано за нас в легендата за Каин и Авел. Авел беше овчар и се занимаваше с вече създадения живот. Той е символът на вро- дената божествена сила, която работи у човека като мъдрост, която той не придобива за себе си, която протича в него. Каин създава нещо ново от онова, което светът предлага. Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която би трябвало от първом да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и от събраното да създава. Каин уби Авел; което означава, че мъжката мъдрост се противопоставя срещу женската мъдрост, тъй като тя чувствува, че трябва да победи и преоформи физическата мъдрост.
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело. Те са искали да използуват мъжката мъдрост да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството.
Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самопридобитата от мъжа мъдрост. Тази борба срещу мъд- ростта на свещениците се изрази в опозиция на свободните-масони. Онези, които участвуваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост. Тази битка се занима ваше с физическата еволюция и следователно беше необходимо за свободните-масони да избягват какъвто и де е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа. Те знаели, че тяхното противопоставяне на женския дух може да бъде проведено само ако те не биват обезпокоявани от женското мислене. Човек трябва да потвърждава всичко позитивно и общо взето да избягва намесването на какъвто и да е обезпокояващ елемент.
Така Свободното-Масонство създаде Легендата за Храма като отговор на Библейската Легенда. Това трябваше да бъде меча за битката срещу свещеничеството. Следователно ние искаме да изнесем пред вашата душа тази Легенда за Храма. Тя има следното съдържание:
В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева. Друг Елохим, Йяхве, противодействува, като създаде Адам, който се съедини с Ева и в резултат на което бе роден Авел. Каин уби Авел и Йехова следователно подчини расата на Каин на расата на Авел.
Това означава, че първоначално световната мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена; поради това че линията на Авел беше продължена в Сет и цялата световна мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.
След това се разказва как потомците на Каин победили света, как развили изкуствата. Музика, изкуства били култивирани от тях. Тубал-Каин /Битие 4: 21-22/, майсторът на бронз и желязна работа, Юбал, от когото произлизат кавалджиите и цигуларите, и Хирам, строителят на Соломо- новия Храм /І Царе 7: 13/ са между потомците на Каин.
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-тата към 4-тата След- атлантска епоха /*3/, когато свещеническото управление се превръща в управление на царе. Царствеността е резултат на Божия благодат, както е представена от Цар Соломон. Силата на Соломон не се поддържаше от работа, извършена върху физическото поле, а беше проявление на Бо- жията благодат. Свещеническата мъдрост бе превърната в Управление от царе. Така то се считаше като наследник на свещеническото управле- ние, което вече не бе в състояние да извършва - от собствените си ресурси - онова, което бе необходимо за напредъка на човечеството на земята. Онзи, който трябваше да изгради Храма, трябваше да бъде измежду потомците на Каин, защото той би притежавал автономно изработено ми- слене.
И Легендата продължава да разказва, че Балкиса, Савската Царица била сгодена за Цар Соломон. Тя го посетила и била учудена от сградата на Храма. Тя искаше да види майстора строител, тъй като не можела да схване как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешката мъдрост. Хирам дошъл и направил силно впечатление, просто със самия си поглед. След това тя поискала да види онези, които работели върху Храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият сили те, които Синовете на Каин използуваха, за да работят на физическото поле.
Трима от Храмовите калфи бяха недоволни, защото той не ги беше повишил до Майсторска Степен. Те заговорничеха да го наранят. Те искаха да развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Отлято- то Море; това е огромна работа на изкуството, да я излееш от течен елемент, от месинг. Това е един символ на Великата Работа на Изкуст-
вото, за която цялото минерално царство трябва да бъде излято; което е задачата на Манвантара /*4/. Тримата калфи правят следното: те разрушават изливането на Отлятото Море. Хирам се опитва да го поправи, като излива вода върху отливането; тогава всички се разпръсква в огнен дъжд. И когато Хирам в отчаяние се смята за загубен, той бива заведен в центъра на земята от една фигура, в коя то той познава Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на Синове те на Огъня, той иска да унищожи Синовете на Огъня. Хирам обаче ще има син, когото той никога няма да види, но който ще започне нова раса на земята. Тубал-Каин тогава му даде един чук, с който той ще може да завърши отливането на Отлятото Море. Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя. Никой не разбира думата; това е Загубената Дума на свободните-масони. Хирам е погребан и на гроба му е посадено едно клонче акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност. Той отново е зарит и един куб е поставен върху него, на който са написани Десетте Божи Заповеди.
И тъй какво означава "Йехова мрази Синовете на Огъня"? Това са хора- та, които са родени посредством единствения пол. В тях мъдростта е смесена с Кама, земния камически огън /- астралното тяло/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. на Хирам бе обещано: "Ти ще имаш син, който ще основе една нова раса. Обаче ти не ще го познаваш". Тази нова раса трябва да дойде, когато Загубената Дума отново придобие своята сила, и бъде въдворена по един нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свобод- ното-Масонство работи за възстановяване на Загубената Дума. То рабо- ти, за да се даде възможност да се въведе активният в пасивния мъжки елемент; така че да може отново да се придобие детеродната сила в ду- ха, да се обърне онова, което е пасивно в нещо активно, така че Сино- вете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
Разви се следната традиция: женското беше първичната сила. Тя даваше на света, всичко което е в света като мъдрост. Обаче женският елемент загуби част от физическите сили на детераждането, която беше прехвърлена на мъжкия елемент. И вече отново всичко се одухотворява, в който процес мъжката сила се опитва да обсеби целия контрол за себе си. Мъжкият елемент в мисленето иска да бъде по-вечен от женския. Обаче ще дойде време, когато безполовостта отново ще бъде възстановена и борбата е кой от двата пола ще достигне пръв това състояние на без- половост. Оттук Свободното-Масонство се стреми да направи мъжкия пол - или да го изразим по-добре - мъжкият дух - да надживее женския и да достигне до състоянието на безполовост.
И тъй има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалното възпроизвеждане. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е загубил. Той вече не може по вече да създава самостоятелно, защото не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствувал при създаването може да я знае. Ту- бал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спече ли силата на детеродството, трябва да спечели притежанието на Думата. Истинската творческа сила трябва да се съедини със Словото. Словото ще даде на човекът на бъдещето; тъй като синът на Хирам наистина ще бъде виждан. Огънят, Божествената Сила, тогава ще установи себе си по едни нов начин. Нова раса ще замени старата. В древния еврейски език има едно Слово, една Мантра, което, така се казва, би създало света, ако бъде произнесено достатъчно силно /*5/. По този начин човекът ще роди духовния човек посредством изговаряне, когато Словото бъде достатъчно развито. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на Познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Възприема не във физическото е оня вид знание, което произхожда от нервната система. "Аз ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе" /*6/, чрез това се казва вра- жда между семето на физическото, физическото възприятие, и семето на духа, духовното възприятие. Духовното, жената, наистина удря главата на змията, обаче след като тя е ухапала петата и. Това е онази сила, която натиска крака на човека от центъра на земята.
Силата за говор се променя в пубертета на мъжа. Това се смята като предзнаменование за новия Син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2: 13/. Следователно идеалът, който свободните-масони са си поставили е да достигнат раждането на този син от мъжки пол, което е резултат от силата на ларинкса. Всичко което по-късно се появи на земята във физическа форма има своя произход от духа. В самото начало единствените неща, които са работили върху земята, са били онези, произхождащи от Божествения Дух. След това се появява, от една страна, женската образна мъдрост на свещениците, а, от друга безобразната мъдрост на Каин. Интересно е, че когато образното съдържание е било потърсено за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост; Легендата за Храма и цялото съдържание на Свободното-Масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи. Обаче постепенно символите престанаха да бъдат разбирани. Постепенно всичко окултно изчезна от Свободното-Масонство. Трите Занаятчийски Масонски степени са напълно ориентирани към физическото поле.
Поради това че видяхме защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние също така сега можем да разберем значението на теософското движение, то подготвя в духовната област онова, което по-късно ще стане на физическото поле - обединението отново на половете. Разделената мъдрост трябва също така да потече отново заедно в една Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното- Масонство. Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, тя живее еднакво както в мъжа, така и в жената. За да се развие онова, което е нужно и което е напълно изолирано от влиянието на нещата на физическото поле, е целта на теософското движение.
В действителност теософията е мъжка - женска мъдрост, мъдрост, която е еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова което изразява през всеки нов земен живот не е личността че точно този земен живот, но че причинното тяло, ентеле- хията* /*Ентелехия от гръцки. 1. У Аристотел - нематериалното, дейно начало, което формира материята и докарва до съвършенство. 2. У някои виталисти - нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, създава себе си безполово. Когато ние осъзнаем това, ние сме задвижени духовно с онова, което е по-висше от сексуалното, с онова, което е независимо от причините за конфликт ме- жду две течения. Така теософията е уравновесяващо движение; и само то може да доведе до хармония. Само в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола; само от този източник човек може да си мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола. Всичко друго е едно последствие на предишната двойствена сексуалност.
Свободното-Масонство си поставя за задача подготовката за бъдещето. Така напълно ограниченият принцип на някогашни времена бе напуснат през ХVІІІ столетие. И в 1775 г. първата от т.нар. Осиновителни Ложи беше основана; ложа за жени, тъй като законът за уравновесяване на половете беше признат. И така бе установена връзката между мъже и жени чрез основаване на една ложа за жени. Но всеки член на една женска ложа трябваше да бъде осиновяван от един мъж, от една мъжка ложа. На- истина, Е. П. Блаватска принадлежеше на такава една Осиновителна Ложа /*7/. И така този теософски експеримент бе направен от самото Свободно-Масонство. Това ни показва, че онова, което е правилно винаги се предшествува от един експеримент; само че причината защо се прави експериментът може да не бъде веднага разбран. Обаче човек също така не бива да очаква, че основните сили в света ще бъдат разбрани
веднага. Вероятно е, че някой ще предпочита едното или другото те- чение: следователно двете течения ще продължат паралелно за още дълго време. За да се постигне хармонично равновесие може би ще бъде необходимо да се влее в Свободното-Масонство онова, което ще го поведе към теософското движение.
Сега вече вие ще схванете защо през Средните Векове Църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното-Масонство съз- даваше своя идеал за бъдещето - Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното-Масонство. Христос живееше в Църквата като идеал - мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в Църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Имаше нужда от нещо, което би го завършило, като средство за съсредоточение. Той вече беше мъж; той трябваше да измисли жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен-масон, трябваше да заче- не, да породи у себе си жената. И така от монашеството възникна Кул- тът към Мария. Това дойде в Църквата - в свещеничеството и в Свобод- ното-Масонство - като трети поток.
И трите потоци имаха в основата си същата цел - да направят човечеството независимо от половете. Ала начинът за постигане на тази цел беше различен. Християнският окултист търсеше мъжкия принцип у жена- та, за да го въплъти у себе си.
Трябва да сме наясно с факта, че истинският вътрешен човек е независим от половете, които са разделени; ето защо човек преминава през двата пола в течение на различни въплъщения. И сега вие трябва да размислите това, че за Свободното-Масонство битката на външното физическо поле се води така, че всички индивидуалности, които се въплъщават в женски тела постепенно да бъдат отвеждани към мъжкото, така че мъжкото да трае повече, отколкото женското. То би трябвало да надживее женското, защото женското беше по-първото. Това се намираше подсъзнателно в основата на масонския ум като идеал; ала той беше едностранчив.
Какъв идеал има в подсъзнанието си теософският ум? Идеалът на теософията е да използува мъдростта, която идва от висшите полета, за да се създаде на физическото поле една човешка раса, която е над сексуално стта. Следователно теософията е наистина една мъдрост, която не е раздробена в различни религии, която не разчита на никакви специфични религии, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света, която заменя онази мъдрост, която, като свещеническа мъдрост, разчлени себе си в различните мъдрости. Тя трябваше да направи това; защо-
то, в течение на времето, свещеническата мъдрост завърши своята задача. Теософията обаче иска да победи бъдещето, да победи онова, което тепърва ще дойде, отколкото онова, което вече е било; в известен смисъл тя е продължение на древната свещеническа мъдрост, на мъдростта на Мистериите, и все пак, в друг смисъл, е в контраст с тях.
Противниците на теософското движение биха били онези, които ако се придържат към древната свещеническа мъдрост, които искат да я задържат и, така да се каже, да я мумифицират в нейната старинна форма. Планът на висшите светове за световното развитие е да се доведе еволюцията към един съвременен духовен живот, който ще изкове бъдещето. Първите зари от зората на развитието на една нова мъдрост - която тепърва ще дойде - се показаха по времето, когато Розенкройцерите донесоха един нов духовен живот на човешкото развитие през ХV столетие. Тук се отнасяше до един нов импулс, идващ в света. Неговата тема бе- ше, че старинната свещеническо мъдрост би трябвало да се преобрази в една нова мъдрост.
Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост; и така бе основан един Орден с целта да спечели отново земята за древната свещеническа мъдрост. Този Ор- ден /Йезуитският Орден/ избра идеалния мъж като контраст на Култа към Мария. Този Орден използува окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодействува на целия поток на независим живот и да консервира онова, което иска да се държи към Кръста. Той се бореше за мъжкия принцип.
Кръстът сам по себе си, без розите. Обаче друг Орден прибави розите към Кръста. И нов живот произтече от тях.
И така ние имаме две съвременни потока. Единият е въвел старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият е заобиколил стария кръст с рози. Той е присадил нов израстък - Кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно на друго, единият Орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов Кръст, който трябва да дойде. Те са Розенкройцерите. Тео- софското движение израсна от това течение; то произтича от новорастящия филис на розата, която трябва за израсне напълно в бъдеще.
И така, ние видяхме как започна тази битка, в която на жените не им се позволяваше роля. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните-масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена. Тя включва постигане осъзнаването на висшето човечество отвъд сексуалността. Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, това ще стане реалност.
Сподели с приятели: |