/Първа лекция: само за мъже/
Берлин, 23 октомври 1905 г.
Аз ви помолих да присъствувате на кратка дискусия върху окултните въпроси, тъй като трябва да се признае, че всеки участвуващ в теософското движение трябва да ме бъдат ясни не само външните неща, свърза ни с програмата, но също и направлението, към което теософското движение може да доведе. И тъй окултните потоци, които живеят в теософското движение, са фактически сродни, в специално отношение, с по-раншни окултни течения. Темата, която ще разискваме днес, се отнася точно за едно от тях, което все още продължава до настоящия ден: Сво- бодното-Масонство.
Вие знаете, че поне до края на 17-тото столетие никакъв член жена не се позволяваше в Свободното-Масонство/*1/. По него време имаше много подходяща причина за това. Когато причината, щото Свободните масо- ни да нямат жени членове се преустанови в дадена точка на световната еволюция, тогава времето ще е дошло работата на Свободното-Масонст- во на физическото поле да бъде поето от теософията. Protem, работата на теософията е подготвителна работа. Мъже и жени ще участвуват в теософската работа на същата обща основа.
Ако сега ни е позволено да кажа накратко, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното-Масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; Не е обичайно да му
бъде изпращан собствения план за нападение. Това не се върши при никаква война. И ние ще видим, че Свободното-Масонство е в специфично отношение в опозицията на женския свят.
Свободното-Масонство е продължение на много древни тайни, общества и братства. Такива тайни общества - поне под формата, под която те продължават в Свободното-Масонство - се създадоха точно в самото начало на нашата 4-та Следатлантска епоха. Това ще рече в същата епоха, в която по-късно започна Християнството.
Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на Христос /*2/. Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това. Не е било в обичая на древността такива неща да бъдат записвани; вместо това те бяха предавани от уста на уста. Следова- телно може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на све- щеничеството, само по-късно бяха записани.
През същият период, когато Библията най-напред се появи в световната история като документ, онова, което е известно като легенда за Свобод- ното-Масонство, също биде съставено. И започна да циркулира.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което по-рано е станало, по-късно на кратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които чове- шката раса вече е преминала. Всяка планета повтаря в своите първоначални степени предишните завършени вече стъпки на своята еволюция. Онова, което преди е станало, винаги накратко се преповтаря. Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-тата Следатлантски раси /епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само в специфична по-висша област. Онова, което започва с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено в нашите три културни епохи на специално по-висше ниво. Така ние имаме едно преповторение на онова, което стана по-рано, в Лемурийски времена, в една по-малко развита област. Преди системата на двата пола да започне, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше пола дотолкова, доколкото във всеки индивид бяха представени и двата пола. Тъй като разделянето на два пола стана малко по-късно; само тогава мъжко-женското стана мъжко и женско. На едно духовно ниво нещо подобно се преповтаря в нашата епоха. Фактически този вид знание и мъдрост, което принадлежи на предведическата Древна Индия имаше мъжко-женско качество и чрез това същевременно нещо съвсем несвързано с никаква войнственост или с никакъв вид външен принцип. След това дойде цивилизацията на 2-та културна епоха; това беше преди всичко една духовна културна епоха,
имаща двата пола. Тогава се появи дуализмът - Ормузд и Ариман, Добро и Зло. Всичко това сега се е сляло в човешкото познание.
сега искаме да изясним как стана това. То стана така: в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, имаше двойнствена сексуалност вътре във всеки отделен индивид. Сега ние бихме искали да попита ме: Какво бе онова, което можеше да бъде оплодено и какво бе това, което вършеше оплождането в единствения индивид? В древногръцката митология Зевс е изобразен с добре изразени женски гърди. За това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от архивите, че полът - ако мога да го нарека така - който непосредствено е предшествувал нашия, външно и физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделя- не, ние имаме двата пола в един и същ индивид, който външно - във физически израз и във всички възприятия - беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женския. Само по-късно последвал мъжкият пол. Трябва да ни бъде ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, един оплодяващ агент, или мъжкото семе също е имало. Жената съдържала мъж вътре у себе си. Когато ние схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре у себе си, тогава можем да схванем, с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането било подсигурено. Трябва обаче да не забравяме, че по онова време това е ставало посредством жената.
След това идва времето, когато нещата трябвало да се разделят. Какъв характер е възприел тогава оплодяващият принцип у жената, който на физическото поле би оплодил женската природа? Онова, което е работело в женското тяло като семе, беше мъжкото; и това е било духовното, мъдростта. Жената е допринасяла субстанцията; духът и е давал форма. Всяка структура на физическото поле е една реализация на мъдрост. Мъдростта е работила в женското. След време двете се диференцирали, в смисъл, че двете неща, които преди са работели като едно, вече се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, разделя себе си, чрез което започва една двойственост в човешкото развитие. Тази двойственост става така: пър- во, оплодяването - способността на женското яйце да оплоди себе си - вътре в единия индивид престава да функционира. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и, над всичко, духовното. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и на другия пол се е дало възможността за оплодяване. Появяват се така два индивида, единият с физическа женственост, а
другия с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
Разделянето е едно много определено събитие, което може да бъде про- следено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Сле- дователно имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женствено оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасив- на, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъд- рост; женската мъдрост, която е деятелна и естествено се прехвърля на мъжете. Така че да има достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост, расата да се размножава долу на физическото поле; а горе имаме работа с една деятелна интуиция, произхождаща от жените с пасивно познание, решително мъжко по характер.
Това фигурира в древните мистерийни учения като антитезата между Синовете на Авел или Синовете на Каин или Синовете Човешки. Авел представлява женствената активна интуиция. Следователно той не е в състояние да схваща нищо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което тече в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това. Той се грижи и подхранва живота, докато интуицията подхранва божествения живот на мъдростта. Каин има мъжката мъдрост, която поема външното. Тази мъдрост приема земята, за да я обработва, материалът е извън него. Той е "земеделецът". Какво постига мъдростта на Каин? Тази мъдрост на Каин, която, бидейки една пасивна наука, само получава - какво тя постига?
И тъй има една много интересна и важна легенда, в която тези истини са символично изразени за свободните масони. Това е Легендата за Храма. И причината за нея е, както следва: Самата Библия, Старият Завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния печат. Старият Завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше помагала. Храмовата Легенда го разказва така: Единият от Елохимите оплоди Ева и Каин бе роден. След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И на Адам му се роди Авел чрез Ева. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин и Библейската мъдрост така че до началото на 4-тата Следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения: Библията, представляваща женствената мъдрост и Хра- мовата мъдрост като противоположно съответствие. Вече в предихристиянски времена онова, което мъжът /мъжката мъдрост/ искаше беше в
опозиция на женската мъдрост. Освен това Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата на Храма. Йехова повдигна борба между расата на Каин и расата на Авел и Каин уби Авел. Това не значи нищо друго. . . /тук следват в немски препис няколко много неясни изречения/.
Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост? Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито. Като уби Авел, мъжкото знание в Каин уби възможността за себеразмножаване, която бе въведена в съществувание от боговете. Това означава, че знанието беше прехвърлено в човека, Авела в мъжа беше убит.
Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, Авела вътре, беше убита. И вече застават във враждебна противоположност един срещу друг потомците на Каин и расата на онези, кои то бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които използуват своята мъжествена мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага към външна конструкция. Божествената мъдрост не тече надолу в нея. От това, което е свободно, тази мъдрост трябва да гради в света. Тя няма божествената интуиция. Посредством изпитания, посредством опитност произхожда хармонизирането на чисто минералните продукти на земята. Така Тубал-Каин се ражда от расата на Каин и така по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло.
Аз съм резервирал за себе си. . ./виж бележка *5/. Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-тата културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници. Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе пре- хвърлена, на едно по-високо равнище, като духовна мъдрост. От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женствена мъдрост е в състояние да прави големи откровения за Божественото; и да казва как това е свързано с ангелите и духовете. Работата на Синовете на Каин е да оформят земята. Така първоначалният баща на всички ковачи е наистина Тубал-Каин. Следова- телно Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради Храма. Той го построи за Цар Соломон, наследникът на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който преобрази тази свещеническа мъдрост във външна сила. Така царствата като външни институции произтичат от управлението на свещениците.
Така Соломон изпраща да повикат Хирам-Абиф и по този начин Со- ломоновият Храм беше изграден. Но след това Савската Царица идва в
двореца на Соломон и нещо като годеж се отпразнува между двамата. Храмът беше показан на Царицата и тя пожела да се запознае със строителя на този чудесен храм. Когато тя беше представено на Хирам-Абиф, нещо много специално се случи в нея. Поглед от Хирам-Абиф и бе отправен, който заработи в нея като огън. А след това се случи второ нещо, както следва: Тя пожела да види работниците и да и се покаже как всичко това бе постигнато на физическото поле. Така Хирам-Абиф взе Символа Тау, държа го отдалечено и всички работници дойдоха, бързащи заедно като мравки. Чрез всичко това тя беше толкова поразена, че напусна Соломон. /Хирам/. Някой от чираците на Хирам, на които той бе отказал да ги направи Майстори, помогнаха на Соломон. Те искаха да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Отлятото Море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват във всяко направление. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това беше пълно разрушение. Дъжд от огън се изля долу върху всичко, вкл. и върху Хирам-Абиф. Един глас обаче му извика, да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. След това той бе отведен от една фигура до центъра на земята. Там той срещна самият Каин, при който бе отведен от Тубал-Каин, който основа изкуството за обработване на метала. Тук нему бе разкрита една важна мъдрост. Казано му бе: Сега узнай истинския Йе- хова, който е причина да бъдеш тук. Йехова мрази Синовете на Огъня и иска да ги унищожи; той иска да разруши твоето собствено творение. Ала ти няма нужда от нищо да се страхуваш. На теб ще ти се роди син, когото ти не ще видиш, но от който ще произлезе една раса, от която ще се развие ново огнено обработване на земята - в чука, който му даде Тубал-Каин, той бе в състояние да завърши проектираното Отлято Мо- ре, и с това се издигна още повече в очите на Савската Царица. По време на една разходка, появи се във въздуха една птица, която и показа мистичния Тау знак. От това дойката на Царицата разбра, че мъдростта на бъдещето беше скрита под този знак на Тау. По време на едно пиршество , когато Соломон се бе напил, Савската Царица си взе обратно от неговия пръст годежния пръстен. Хирам- Абиф обаче беше нападнат от неговите чираци и убит. Той едва успява да напише тайната дума върху златния триъгълник и да го скрие. Този по-късно беше възвърнат и затворен в един камък, оформен като куб. Десетте Божи Заповеди бяха написани върху този камък, който скриваше тайната дума.
Това е Храмовата Мъдрост, която мъжката наука бе противопоставила на женската мъдрост. Това са неща, които е необходимо само да бъдат изяснени, да бъдат опитани от към окултното им значение за да може тяхната дълбока важност да бъде разбрана.
Да размислиме, че Хирам-Абиф беше доведен пред първоначалния баща на неговата раса. Нему бе казано, че Йехова беше неприятел на Синове- те на Огъня. Кои са Синовете на Огъня? Това са онези, които можаха да дойдат в съществуване само след разделянето на половете, като физически мъжки проникне във физическа женска. Огънят е активният принцип в мъжкото семе. В мъжкото семе живее огън в окултен смисъл. Йехова трябваше да създаде тази основна енергия, така че расата да може да се размножава. Йехова създаде Синовете на Огъня, което бе възможно само на основата на този /окултен/ огън. Следователно той е противник на промяната. Той беше, който ценеше /?/ стария вид на размно- жаване. Защото това беше само едно средство /?/ което бе създадено и следователно той отново се обърна към свещениците и ги направи негови проповедници. Той предизвика силата и славата на собствената си мъдрост да бъде обявено чрез свещеническата мъдрост; посредством свещеническата мъдрост, мъдростта на Йехова стана известна.
По този начин Хирам-Абиф е назначен да предприеме Олятото Море, което означава преобразяване на минералното царство чрез изкуството. На него също бе казано, че син ще му се роди, който - макар че той самият не ще бъде в състояние да го види - ще установи една нова раса. Този син не е нищо друго освен новата раса, която един ден ще вземе мястото на старата, на настоящата; новата раса, за която няма вече да бъде необходимо два пола да се съединяват един с друг, но отново ще бъде в състояние да се размножава чрез един човешки индивид. Това се отнася до едно далечно бъдеще. Старата женска култура ще бъде заме- стена от мъжката култура. Женското, като физическа форма, ще отмре. След това мъжкото ще трябва да има вътре у себе си силата да произведе друг индивид от само себе си. И къде се намира тази сила.
Мъжкото и женското някога са били в един индивид. И когато тези две се отделят, става разгъването на съвременния индивид. Горната част /на едно човешко същество/ бе оформена. Онова, което днес е горната част беше по онова време съчетана със сексуалните органи. Сексуалните съвременни органи са само поло вината от тогавашната творческа енергия. Силата в ларинкса е наистина другата половина. Днес говорът все още не е творчески. Той трябва да бъде проникнат първо от мъдростта на Каин и тогава ще може да произвежда. Когато човек ще е придобил силата неговият ларинкс така ще се развие, че неговата дума да бъде твор- ческа, така че той да произвежда собствения си вид чрез Словото, тогава цялата произвеждаща енергия ще бъде прехвърлена към мъжкото. Тога- ва работата на сътворението, която някога беше извършена от боговете ще бъде дадена на човека. Кога се загуби думата? Когато произлезе системата на двата пола.
Тя беше зарита, скрита. Синовете на Каин я получиха само чрез първичния баща на тяхната раса. Хирам-Абиф поне беше получил пророчеството за нея. Обаче непосредствено след това той беше убит.
Думата лежи зарита, но все още съществува. Ако тя не беше зарита човекът щеше да бъде самотворящ, така както са самотворящи Елохимите. Следователно "Думата" на съвременното Свободно-Масонство не е истинската Дума, а фалшива. Истинската Дума е скрита. Десетте Божи Заповеди са написани върху камъка, който съдържа скритата дума. Как- во са Десетте Божи Заповеди? Те са законите за моралния световен ред. Те регулират външните взаимоотношения на човечеството, такова каквото то е сега - обект на влиянието на една раса, имаща два пола. Такива закони не ще бъдат нужни, когато не ще има вече два пола. Те са този човешки код, който произлезе в контекста на двата пола.
Така, в Свободното-Масонство е запазен спомена за Загубената Дума, към която ония, които работят в Свободното-Масонство трябва да се стремят. И която може да бъде спечелена само, когато пасивната мъжка мъдрост събуди у себе си деятелност. Свободните масони следователно казват: Всичко, което не възниква от това обобщено знание за света и не е подхождащо за него, трябва тогава да произлезе от женския свещенически ред на древните времена. Вместо да се задоволяваме просто да поемаме това /да го побеждаваме?/ ние фактически искаме да започваме по една нова спирала на съществувание; ние самите трябва да дадеме интуиция на мъжката мъдрост на Каин. Това би било невъзможно, ако поверихме тайната на жената, то би отнело мъжката сила от мъжа. Всичко това би било обезсмислено в момента, когато би се разисквало пред жените.
И така станало необходимо целия женски пол да бъде изключен от Свободното-Масонство. Това е свързано с връзката между органа на говора и пола или сексуалността. Ето защо мъжът се променя, когато той до стигне пуберитет. Промяната на гласа не е нищо друго освен израз на предишната връзка между органите на говора и сексуалността. Вече вие също може да схванете това как свободния масон казва: Само мъжът е предопределен да произнесе Загубената Дума изобщо и да я възстанови; само мъжката форма на ларинкса е в положение да каже, да знае онова, което може да бъде отново спечелено посредством Загубената Дума. Ка- то схванем всичко това по този начин, ще разберем защо на жената не е позволено новото да премине през нейните устни. Комично е, когато гледаме как учени обясняват причината за това, че жените не са би ли приемани, защото те много бърборели и разнасяли с говоренето. Женс- кият ларинкс е, останал като остатък. Мъжкият ларинкс е този, който ще оформи органа на бъдещето.
Вие виждате, че дълбоки и значителни съотношение са включени тук и че изразът "Масон" /"Зидар"/ трябва да бъде взет колкото се може по-буквално. Това е причината, поради която, масоните - от гръцко и римско време са били строители на неща, изградени да изразяват красота. Ка- тедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези май- стори строители.
Въпросът е следният, че част от онова, което биде постигнато от Ордена на Свободните-Масони трябваше естествено да бъде взето от древната свещеническа мъдрост. И тъй отново имаме смесване на женската мъдрост и мъжкото усилие. По същина тайната на Свободното-Масонство е нещо, което все още не е раз крито, което още не се намира в него, така че не може да бъде разкрито, точно защото още не съществува. Това е нещо, което ще бъде произнесено, когато отново думата, словото, бъде проникната от производителна сила.
Това са няколко думи, които ще изяснят мисленето на Свободното-Ма- сонство за окултиста. До 18-тото столетие бе известно, че нещата стоят така. Само когато връзката с висшите светове бе загубена, съзнание то за онова, което беше загубено отпадна също и от Свободното-Масон- ство. И все пак не съвсем. Хората разводниха Свободното-Масонство, казваха, че вече не знаят неговото значение. Обаче трябва да бъде ясно, че всичко, което съществува като символи бе извлечено от старата свещеническа мъдрост и че онова, което е внедрено в тях, в символите, тепърва ще излезе на открито. Истинската женствена мъдрост постепенно съвсем се загубва. Поради това, т.нар. Висши Степени на Свободното-Масонство, които пазеха тази женска мъдрост, постепенно изчезнаха. Всичко каквото все още е останало се нарича Занаятчийско Масонство, кое то се занимава само със световни неща, и във всеки случай твърде малко разбира от тях.
Но това в края на краищата е съвсем естествено; с развитие на мате- риализма, свещеническата мъдрост наистина трябваше да отпадне. Как- во може да се случи сега? Старата мъдрост е изчезнала. Ние трябва да живеем във външното. Какво произтича от това? Това - че нещо по-добро може да дойде, само когато пристигне една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана нито с мъжката, нито с женската мъд- рост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за Храма. Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост и двата пола се разби- рат. В нея мъжът, който е у жената, работи върху жената онова, което е отново - несексуално работи в мъжа. Мъжът и жената се срещат там в знанието за висшите светове. Следователно съвсем естествено е, че правилната окултна основа е дошла в Свободното-Масонство и че едно ново начало е поставено. Нещо такова се нарича "вихрушка": В нашето
време тези неща по този начин са преплетени в тяхното влияние. Ние следователно трябва да мислим за тях като за взаимодействуващи сили. Така теософията не разчита нито на Библейската легенда, нито на Хра- мовата Легенда, а безполово търси ядката на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена във всички неща. Сега виждате как теософията е носител на спокойствие, хармонизатор.
Как това въздействува и работи заедно в нашата Коренна Раса? Нашата Коренна Раса преповтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи антитезата но онова, което е съществувало в Лемурийски времена до зна- чителен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше да дойде, защото женският пол е съществувал първоначално и следва една падаща крива, когато мъжкият пол е в издигаща се крива и търси в самия себе си творческата сила, която жената вече има. Когато оставаме в нисшите сфери, трябва да правим точно различие посредством окулти- зма: Онзи, който е расово атлантски човек няма нужда да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Следователно душата не е свързана специално с някой пол. Душите на женския пол ще пробиват през това, докато успеят за да живеят равностойно с мъжете, в телата, които пос- ледните ще са сътворили от себе си и за себе си и ще има тогава един пол на земята.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жената, трябваше да мълчат. Основаването на Осиновителните Ложи /Adoption Lodges/ през 18-тото столетие павира пътя за обединяването на половете /*6/. Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно-Масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно-Масонство. Обаче вмъкването на жени в такива Осиновителни Ложи на мъжкото Свободно-Масонство наистина павира пътя за обединяване на половете. Основателката на нашето Общество беше наистина членка на такава една Осиновителна Ложа /*7/. Това, кое то се посочва като начало на теософията, наистина изигра такава роля по този въпрос. И тъй, теософията е една световна задача, свързана с окултни течения и трябва да продължи от там, където остави Свободното- Масонство. Свободното-Масонство все още би могло да бъде наново събудено и да ни помогне.
Ала по-дълбока мисъл е следната: тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат победени в теософските кръгове. През течението на Средните Векове имаше една възвишена подготовка за духовно зарежда не на обратния пол в мъжа. Мъжът развива у себе си първоначално чрез концентриране като мисъл онова, което трябваше да стане реалност в него по-късно. Следователно като подготовка за това се даде по време на Средните Векове Култът към Дева Мария. Това не е нищо друго ос-
вен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената Култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
Сега ще видите какво объркване трябва да настъпи, когато възниква един Орден, който скъсва с всичко това и иска да си възобнови женската мъдрост. Тук се рискува световното доминиране; ако някой желае да остави древната мъдрост такава, каквато е, той ще трябва да победи света за старите, древни сили. Има такъв Орден: това е Орденът на Йезуитите. Той съзнателно си е поставил тази задача. Това е причината, поради която Йезуитите и Свободните-Масони са в остра конфронтация.
Сподели с приятели: |