Въпрос: Легендата много стара ли е?
Отговор: /1/Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адо-
нис. В тях е било празнувано Разпятието. Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение. Скръбта на жените при Кръста се явява вече там; тя отново се явява нам в лицата на Мария и Мария Магдалена. Това се свързва с едно изложение, подобно на онова, в тази легенда, която също може да се намери в мистериите на Апис и Митра и отново в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в Християнството. Старият апокалипсис се промени в нови легенди, по същия начин както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение.
Отговор: /2/Легендата е исторически средновековна, но преди това е била записана изцяло от гностиците. По-нататъшната насока на Кръста е дадена там. Освен това, средновековното изложение също съдържа указания за това; средновековните легенди показват пътя на мистериите по-малко ясни; ала ние можем да ги проследим назад. Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с Антиохийската легенда, в която Разпя- тието, Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение. Скърбящите жени също се явяват там и има едно, свързано с това, изложение, което е много подобно на Озирисовата легенда. Вси- чко, което е апокалиптично в тази легенда е изпълнено в Християнст- вото. Савската Царица вижда по-дълбоко и е обучена в истинска мъд- рост.
Първият текст на отговора е взет от бележки на Щайнер, вторият текст - от бележки на Рибщайн /Reebstcin/.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗ- СТАНОВЕН
/Във връзка с Легендата на Истинския Кръст, или Златната Легенда/ /Четвърта лекция/
Берлин, Петдесятница, 5 юни 1905 г.
Алегория за Загубеното Слово и неговото Търсене. Във връзка с празника Петдесятница.
Сред алегориите и символите, които желаем да разгледаме в тези лек- ции, се намира също символа за т.нар. Загубено Слово, което трябва да бъде отново намерено. Ние вече говорихме за Храма, който беше загубен и трябва да бъде възстановен; и можем още по подходящо да прибавим към това един малък разказ за загубеното слово и неговото търсене, тъй като тази тема има известна връзка със символичното значение на Петдесятница, Св. Дух. Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една година /*1/. Ала има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата година; така че може би не е излишно да за-
гатнем тези неща отново. Освен това ние сме в състояние да разгледаме такива въпроси ежегодно и да ги разискваме основно и изчерпателно; ние сме прибавили към нашето знание, така че няколко неща могат сега може би да бъдат разисквани, които не можеха да бъдат споменати миналата година.
Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в Църквата и в Свободното-Масонство като символ на Загубеното Слово, което отново ще бъде намерено. С това ние се докосваме до Християнските мистерии с истинска и изключителна дълбочина. С това миналата седмица - целта и мисията на Соломон Мъдрия и цялото бъдещо значение на християнските истини.
Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което присъствуваше в ранното Християнство, ала което постепенно е било загубено в Християнството, така както е оцеляло в различни западни Църкви. Петдесятница е празникът, който би трябвало отново да напомня на човека ежегодно за неговото освобождение, - за онова, което ние наричаме свобода на човешката душа.
Как човекът всъщност е дошъл до онова, което ние наричаме негова свобода - ще рече до неговата способност да различава между добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото? Вие знаете, че човекът е минал през дълга последователност на еволюция, преди да дойде до сте- пента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на тази еволюция. Средата на цялата човешка еволюция, грубо казано, лежи в средата на Атлантската епоха, която предшествува нашата собствена епоха. Сега вече сме отминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина на еволюцията, първите апостоли на една възкачваща се дъга; докато пък човек беше в слизащата дъга до времето на Атлантида, беше включен в един вид слизаща еволю- ция, докато се потопи в най-големите дълбини на материалния живот. И сега той отново се изкачва назад към духовното развитие.
Онова, което ние човешки същества не притежавахме преди средната то- чка на нашата земна еволюция беше свобода на избор между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло в подчините царства на при- родата. Би било невъзможно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите ус- ловия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Само при човека, само в нашата фаза на еволюцията говорим за онова, което се нарича свобода на избор. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност е описано в Биб-
лията в големия смисъл на Грехопадението, в сцената на изкушението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на Познанието. Чрез това човек получи свободна воля; с него той започна втората част на своята еволюционна пътека. Ние не можем да вникнем в свободата, в добро и зло за човека преди тази еволюционна средна точка, така както сега не можем да направим това за минерали, растения и животни. Нещо друго е свързано с това. Във всяко езотерично учение нашият съвременен свят и всичко свързано с него означава Космос на Любов. А Космоса или Вселената на Мъдростта предшествуваше тази Вселена на Любовта. Сега да погледнем това с едно по-дълбоко значение.
Вие знаете, че нашата земна еволюция беше предшествувана космологично от Лунната еволюция /*2/. Един още по-далечен предшественик на нашата земя беше Слънцето. Още по-рано беше Сатурн. Човекът е изминал тези три еволюционни стадии: Сатурн, Слънце и Луна. Нашата земя вече е преминала през три цикли, в които Сатурновото развитие бе повторено в първия Кръг, Слънчевото развитие във втория Кръг и Лун- ното развитие през третия Кръг. Всеки от тези Кръгове започва така: планетата формира себе си като една изключително фина субстанция, като умствена субстанция. Земята е присъствувала като такава субстанция, когато започнала своя четвърти Кръг, това е съвременният Цикъл. След това тя започнала да повтаря трите предишни Кръга: Сатурновия Цикъл в Арупа, Слънчевия Цикъл в Рупа и Лунния Цикъл или Кръг на Астрала. /Виж диаграмата в края на бележките за лекция 10/.
Така нашата земя преминава още веднъж през по-ранните материални състояния, преди да пристигне до настоящата си физическа гъстота. Преди нашето настоящо състояние, тя е била астрална. Ние отбелязваме астралния Глобус /Кълбо/ като един вид Космос на Мъдростта. Всеки Космос или Кълбо отново се разделя на седем епохи. Така ние имаме 7 Расови цикли /или Велики Епохи/ в нашето настоящо Кълбо: Полярната раса, Хиперборейската, Лемурийската, Атлантската и сега Арийската Раса /или Епоха/, в която ние живеем. Шестата и седмата Раси тепърва ще идват. След това земята ще се върне отново в астрално състояние. Тези Расови цикли съставляват седем последователни периода на нашата физическа еволюция на земята. Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни Периода, съответствуващи на 7 Раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за Раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени Раси. Да говорим и тук за раси, това твърде далеч разтяга аналогията. Имало е други форми, които са се проявявали. В най-езотеричния език тези предишни астрални периода се наричат Царството на Мъдростта и техните форми се нари-
чат 7-те Царе от династията на Соломон, са управлявали. Тъй като във всеки от тези периоди е живяло по едно същество от подобен вид на душата на Соломон, на душата, която се е въплътила в Соломон. Този Кос- мос на Мъдростта бе заместен от действителния земен Космос, Космоса на Любовта.
Сега нека да ни стане ясно какво става по време на формирането на земята от наша гледна точка. Когато земята започва да се формира тя все още е била свързана със слънцето и с онова, което ние сега наричаме лу- ната. Заедно с тези две тела земята е образувала едно общо цяло. Най-напред слънцето се отделя от земя та. Целият земен живот чрез това става различен. В тази точка смъртта навлиза, донякъде под формата, в коя то ние я знаем в многоклетъчните растения; докато преди не е могло да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат материален живот. Дотогава, докато растението се състои от една единствена клетка, не на- става разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки: този организъм загнива в своите части, а индивидуалната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато слънцето се отделя от земята. Този разкол между половете започва в средата на Лемурийската Раса в резултат на отделянето на луната. Отделянето на Луната внася разделяне на съществото, което у едновременно мъжко и женско в същества, които са или само мъжки или само женски. Така човечеството възприе формата, която то сега има в света.
Какво тогава се е случило през тези важни космически събития, когато първо слънцето, а след това луната се отделят от земята? Ако искаме това да ни стане ясно, би било добре да посочим, че по онова време земя та се е променяла от една много тънка, но вече физическа материя в не- що, което непрекъснато е ставало по-плътно, по-дебело. Първата физическа субстанция е била етерна субстанция, която е присъствувала във всички човешки същества на земята и която има много фина субстан- ция, по-фина от нашия газ.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата земя - твърда, течна и газообразни тела, по следните преди това известни като въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етери: първата огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втори, светлинен етер; трети химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони /"афи- нитет по избор"/; и четвърти - физическият или жизнен етер; всичко четири вида етери, носещи живот на земята. След това земята развива себе си в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява от тези етери. Това втвърдяване за първи път става през Лемурийската епоха. Преди това
трябва да си мислим за една етер на земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа земя. Аз исках да ви разясня това.
Когато казвам, че тази етерна земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни или човек са били наистина достъпни за тези сили в техните най-вътрешни същества. Етерът е достъпен за онова, което езотерически език се казва "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви из- ясня как етера се отнася към онова, което ние наричаме "Словото", едно подготовление за посвещение. Както вие знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло и след това от истински "Аз". Етерно- то тяло става видимо, ако човек може да излезе от физическото тяло. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздействува върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили; висши същества са тези, които упражняват власт тук днес - по-късно тази способност ще я има човекът. Когато той бъде в състояние да контролира силите на своето собствено физическо тяло - които материалистите наричат природни сили - тогава човекът ще е станал Бог. Да се приписват тези сили на него днес, би било идолопоклон- ство, тъй като всъщност сега ние имаме работа с висши същества, които могат да влияят върху физическото тяло.
Когато човекът би бил в състояние да контролира субстанцията на огнения етер, той ще е в състояние да контролира всичко, което е физическо. Когато той ще е в състояние да контролира физическото в човека, тогава той ще е всъщност в състояние да контролира и всичко останало физи- ческо. Тази сила се определя като Силата на Отец или просто "Отец" - всичко, чрез което едно същество се обединява с нашата земя, всичко чрез което това същество може да контролира физическата материя. Когато едно лице може да проникне във физическото тяло с такава Сили на Отца, това се нарича Атма; това е как Атма може да бъде предадена на физическото.
Вторият член на човешкото същество е етерното тяло, което съответствува на Слънчевия принцип или Логоса, "Словото". Етерното тяло може да бъде задвижено и вътрешно оформено от Будхи, поставен във вибрация от принципа на Сина, така както физическото тяло може да бъде от Атма.
Третият член е астралното тяло. Това ние не можем изпърво да конт- ролираме; само много малко хора понастоящем имат някакъв значителен контрол над своите астрални тела. Ние казваме, че един човек е на-
дарен с Манас, до степента, до която човекът може да контролира своето астрално тяло отвътре.
Човекът започва да работи върху своето астрално тяло през средата на Лемурийския период. Ако вие бих те могли да наблюдавате един човек на степента, която той бе придобил при започване на Лемурийската Ра- са, това ще рече, когато той е бил двуполово, бихте открили, че в неговото тяло е било изградено от другите, ала в средата на Лемурийските времена човекът тогава започва да работи сам върху своето астрално тя- ло. Всичко, което човек втъкава в себе си от своето его, което той извършва поради дълг или заповед, за да надделее недобрите си апетити и страсти, помага за пречистване на астралното тяло; когато то бъде напълно проникнато от работата на човешкото собствено его, тогава ние това не бихме могли повече да нарича ме астралното тяло, то вече е станало Манас. Когато цялото астрално тяло и било превърнато в Манас, тогава човекът може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово; Християнският езотерицизъм нарича това "Сина" или "Логоса", и нарича астралното тяло, когато то е станало Манас, "Светия Дух", а физическо то тяло, което е станало Ат- ма, "Отец".
Онова, което става в малък размер вътре у човека, става същото в голям размер в света. Тези световни тайни се провеждаха в мистериите в по- свещението; чрез това нещо се вършеше онова, което за повечето човешки същества щеше да се случи само в едно далечно бъдеще. Вече в Египетските мистерии човек можеше да бъде посветен само ако бе провел своята работа през цялото си астрално тяло, така че астралното тяло да може да бъде напълно управляемо от егото. И тъй такова лице като заставаше пред посветителния жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито все още върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе от негова собствена изработка. И тогава му се показваше как той би могъл да действува върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние - и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, - и през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше следователно вече да придобие сила да действува и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което той имаше в астралното да въздействува върху етерното му тяло. Това бяха трите дни на Погре- бението и на Възкресението в етерното тяло, което бе напълно проникнато от онова, което човек нарича Светия Дух. Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е ни-
що друго освен Мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в астралното тяло, ако, първо, астралното тяло не е било проникнато от нея.
Същото нещо е било и за земята. Докато цялата земя не е била доведена дотолкова в астрала, не би могло такова събитие да стане. Състоянието, в което кандидатът при Египетските мистерии е трябвало да бъде, съответствува на времето на Астралното Кълбо, за което аз говорих като за непосредствен предшественик на нашата земя; това е Кълбото на Мъд- ростта. Цялата мъдрост е била вработена в него чрез космични си ли. И това прехвърляне на мъдрост в Земното Кълбо е дало възможност, щото след отделянето на слънцето и луната от земята, да може отново нещо да бъде внедрено отгоре, от висши сфери, в земята, така както това се случва в малък размер при посвещение.
Седем пъти Астралното Кълбо на земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е бивало поставяно под управлението на Мъд- рите, по начина на Соломон. След това земята се облече в едно етерно тяло и земната материя кристализира или се оформи. "Словото бе поставено в това; това Слово е по този начин, така да се каже, погребано в земната материя, но трябва да възкръсне. Това е също и красивото значение за мита за Бога Дионисий. Светата Мъдрост на предшественика на нашата земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Поемете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно.
Да вземем човешкото етерно тяло, каквото всеки човек има. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е било много сложно създадено за човека чрез мъдростта, която най-напред го е внедрила от Аст- ралното Кълбо. Това етерно тяло след смърт се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре е жизнено тяло, което стои вечно. Това е етерното тяло на кандидата на посвещение - и то не се разпада след смърт. Ако видите да умира един съвременен цивилизован чо- век, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, ала после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът стои в астралното поле и там използува своето етерно тяло. При обикновени човешки същества ново етерно тяло трябва да бъде формирано при всяко прераждане; способността да се създава ново такова тяло се придобива в Девакан. Етерното тяло, което си е създал кандидатът отвътре никога вече не ще бъде загубено; докато онова, което е създадено от космическата мъдрост от някъде другаде наистина се разпада отново. Същото става с етерните тела на растенията и животните. Това, което сега все още е
етерно тяло, е било изградено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата земя. Тази мъдрост, която ние откривате в астралната земя, е изразена в легендата на Диони- сий.
И тъй през Лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото със- тояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който взима притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено във физическия свят, е дълбоко скрито. Най-напред Светия Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът сроден на астралната материя - това е Синът - вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който контролира физическата гъстота. По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия - Дух, Син и Отец; и човекът като все повече напредва нагоре върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководството на еволюцията на земята.
До Лемурийски времена единствената еволюция е била външна. След това тази Троица е била притеглена в нашата физическа еволюция. През Арийската епоха онова, което е било станало през по-ранна епоха, е би- ло въведено в човешкото мислене като религия, като става едно повто- рение, степен по степен.
Ние сме в 5-тата Подраса на Арийската Коренна Раса /5-тата Следатлан- тска културна епоха/. Преди това са отминали четири други Подраси. Първата Подраса е тази на Древна Индия. Тази дълбоко почитана древна раса бе водена от древните Риши. Ние можем само да си съставим една мъглява концепция за тях. С тяхната религия сме запознати от разка- зите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-силно, отколкото е нашата настояща традиция за него. Едва през 3-тата Подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на човеците, астралните по- светени от Династията на Соломон. В духа на древните Индийски Риши са живели прототипни форми; великите интуиции черпят интелигентност и познание не само от законите на земята, а също така и от прототипните форми, които самите са създали казаните мъдрости. Това е било първата религия, тази на Светия Дух.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток; в нея Вторият Прин- цип на Троицата бе уважаван като повторение на първото време, по което Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на земята. Свалянето долу на някои същества придружаваше идването на Принци- път Син; няма по-висше развитие без друго развитие да не бъде натъпкано долу в дълбините. Минералното, растителното и животинското цар-
ство бяха така натъпкани долу по този начин. Всеки, който развива на- горе, поема върху себе си огромната отговорност, това е великата траге- дия; за короната на всеки светец голямо число същества са натъпкани долу. Не би имало никакво развитие, ако такова натъпкване надолу не ставаше. Човек трябва непрекъснато да натъпква други долу, докато той развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който би повдигнал онези, които са били натъпкани долу, е подходящ за развитие. Така ево- люцията, която се изявява на земята и която вече е била изготвена на други космически тела, еволюция, стремяща се да дари етерното тяло в Логоса, със Словото, е била придружена от натикване долу на други същества, свързани със земното развитие. Тези същества са били възприети като противници, като Луцифиричен принцип. Така ние имаме точно тази двойственост - принципът на Злото, придружаващ принципа на Доброто - в Персийската религия. Доброто е, ако един човек или всъщност ако всяко същество вработва Манас в себе си; ала то винаги застава пред злото. Ормузд и Ариман са имената на Добро и Зло в Пер- сийската религия.
Третият стадий ние срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; през всички тези става едно повторение на третата степен на Върховния. Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, Трите в Единството на Върховния. Втората Подраса нямаше Троичен Върховен, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително. . ./пропуск/ /*3/.
В първите три Подраси имаше отражение в религиозната сфера на оно- ва, което е било деятелно в макро космическите процеси. Сега вече нова структура се оформя: първо, Мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през Четвъртата Подраса чрез семитския народ, който възниква през 3-тата Подраса и продължи през 4-тата. От нея произтича Християнството. В посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на земята - всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на ин- телекта. Кама-Манас, което ние наричаме нисшия дух, разви себе си там; който пък трябва да бъде обдарен с други сили. Това обдаряване, този вътък, е Самият Христос, Словото, станало Плът, който сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в положение да контролират своите етерни тела чрез техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните те ла, че то да събуди живот там. Възможността за такова развитие в бъдеще се предусеща в появя-
ването на Словото, станало Плът през 4-тата Подраса. Цялото човечество трябва да е придобило контрол върху етерния свят, преди Логоса да може да се въплъти в етерното тяло. Това като един първоначален импулс е произлязъл от Христос, въплътен в Плът. Когато човекът чрез силата на Сина премине през това, тогава той ще дойде до Отец.
Сега възходът трябва да бъде отново повторен като действие на степе- ните, през които цялото човечество постепенно достига до онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът. В духа, който се развиваше в Юдаизма, трябваше да бъде запазен висшия Манас. Следова- телно новата епоха започва със слизане то на Светия Дух, който ще води човечеството непрекъснато до точката в 6тата епоха, когато Христовият Принцип, който е само загатнат в Християнството днес, бъде реализи- ран. "Никой човек не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати Духа на човечеството, така че то да бъде подготвено за времето през 6тата епоха, когато Доброто и Злото ще бъдат отделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг вътък, който ние сме нарекли, т.нар., Принцип на Злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, така че неговото разбиране да може да започне да действува при решаването между Добро и Зло. Този вътък на слизането на Духа е консумиран на Петдесятница.
Дух, Син и Отец са като че ли погребани в земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето его и е станал себе-съзнателен. И вече той трябва да се научи да работи право долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е сливането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Нещо в човека, което е сродно с този Дух, е, което го е поело.
Преди Синът да започне да влияе - което беше през Хиперборейско време - част от всемирния Принцип на Духа трябваше да бъде разчупен, да бъде натикан долу и да заскита по други пътища. Това е изразено в Зми- ята, символът на знанието, Луциферовия принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае Доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека чрез великия Празник Света Троица е среден на онзи Дух, който бе натикан долу, който наистина е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашето его да може да реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът положително беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до Света на Боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между
Петдесятница и Луциферовия принцип. И така Празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.
Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломо- нови Царе от предиземните времена - от които Цар Соломон на Библия- та е потомък. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да изкочи отвътре. Соломон изгради Храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф; в съюз с този Син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне Храма. Така потоците текат отново заедно, които бяха текли отделени един от друг в света.
Когато слънцето се отдели от земята, когато земята напредна до 6тата Коренна Раса. Човекът ще издигне това Слово от мъртвите, от земята; Ала най-напред духът трябва да заживее в него, та да даде възможност на Словото да извлече един акорд от него. Това беше постигнато от Апостолите на Петдесятницата. В "Светлина върху пътя" /*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще имаш говор". Говорът идва чрез истинското познание, което слиза като езици на огън върху Апостолите на светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Върховния и прокламира вътрешното Слово на Върховния по собствена свободна воля.
Така вътрешното Слово оживява в Апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Върховния. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да на правят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият Принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, не що подобно както Хераклит казва: Ако като избягате от земното /*5/, вие се възкачвате до свободния етер с вяра в безсмъртието, вие ставате безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6тата Коренна Раса. Сега обаче човекът все още е уязвим от смъртта, поради това че неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната как човек може постепенно да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Това е, където третият велик празник е свързан с другите два християнски празници.
Тук аз исках да дойда до заключението, че празникът Света Троица съдържа безкрайни дълбини и да покажа как човек постепенно развива
живо осъзнаване за света около себе си и затова че той е свързан с вси- чки неща около него, с всичко, което се случва около него. В имената на дните на седмицата вие ще откриете записано онова, което е станало около нас.
Човек най-добре празнува Петдесятница, като си изясни какви дълбоки истини са вложени в този празник от мъдрите. А да се наистина отпразнува един празник, означава да се съедини човек в дух с Космичния Дух.
Сподели с приятели: |