Сряда, 13 юли 1977 г. Още едно подводно заседание на Комисията по определяне на политиката. Председател А8

Сряда, 13 юли 1977 г. Още едно подводно заседание на Комисията по определяне на политиката. Председател А8. Документът, който ни предаде Троянският кон, започва така:

„Р2: Той е от Принстън... Д-р Джералд О'Нийл е недостатъчно благоразумен.

(Бележка от автора: Това заседание се проведе малко по-късно от обикновеното, точно два дни след публикацията на интервюто в „Лос Анжелис Таймс". Там д-р О'Нийл описва решението, което назовава „Остров 3". В това интервю той казва: „Няма никакви проблеми относно технологията, която се изисква за такова нещо. Това е потвърдено от ръководни кадри на НАСА.")

А4: И, разбира се, не трябваше така да отвори устата си, но не смятам, че е опасно. Хората ще повярват, че говори теоретично.

А8: И за него е теоретично. Знае за съответната технология, но нищо повече.

Р5: Той е уважаван учен, човек, чиито думи влияят на общественото мнение, и ще трябва да бъде обезкуражен да прави такива глупави изявления.

А8: Това вече е станало... За него и за други като него.

Р2: Какво искаш да кажеш? Проведена е някаква целесъобразност без нашето съгласие?

А8: Не, дявол да го вземе! Не е нужно. Както казах, Джералд О'Нийл не знае много за политиката на програмата. Няма понятие, че стават тези срещи.

Р6: Тогава какво стана?

А8: Вижте какво, трябва да замразим нещата. Вашингтон не иска да се занимае публично с О'Нийл, защото това би предизвикало вниманието на обществеността към него. По-добре е да бъде игнориран. Това е официалното становище и аз мисля тази позиция за правилна.

Р7: Но когато О'Нийл говори за „Остров 3"?

А8: Две минути, оставете ме да завърша. Правим нещо, но не го правим като при обща операция. Ще бъде гласуван нов закон относно секретността, който, обещавам ви, ще затвори всички уста."

Четиринадесет дни след това заседание на Комисията по определяне на политиката журналистът Джереми Кембъл разкри новината за „потискащ" проектоплан в лондонския в. „Ивнинг Стандарт". Кембъл е един изключително опитен журналист и е прочут като човек, който знае какво става зад кулисите.

Останалото от документа, който ни даде Троянският кон, беше кратко:

„Р7: Всичко това е добре, но трябва да ви кажа, че нашите хора в Москва се безпокоят все повече за нивото на сигурността в Америка... Съществува и тази лоша работа с Кармел.

Нямаше отговор на този въпрос. Заседанието очевидно е продължило,но тук документът свършваше.

Към края на август и началото на септември, малко преди да бъде гласуван проектозаконът за правителствените информации, излязоха на бял свят доста интересни данни за методите, които се прилагат върху жертвите от Груповите експедиции. Тези данни хвърлят повече светлина върху изследванията, които продължават в Америка и Русия. А и във Великобритания.

16

На 27 август Уилям Лоутър — виден кореспондент на „Дейли Мейл" във Вашингтон, написа статия със заглавие „Шпионинът, който се върна от къпането":

„Морган Хол беше шпионин. В хладилника си имаше винаги кана с мартини. А в банята си — огледало, откъдето можеше да види какво става в съседната стая. Но животът на Морган беше изпълнен с тревоги. Господарите му винаги закъсняваха с изпращането на пари. Неговите грижи бяха малки, много малки. Условното название на задачата беше „Операция „Среднощен оргазъм". И трябваше да остане в тайна завинаги. Нищо чудно.

Цели две години, Морган прекарваше своите работни часове в една особена тоалетна и пиеше мартини, наблюдавайки от специалното огледало как една проститутка забавлява мъже в съседната стая.

Нейната работа беше да накара клиентите си да пият коктейл. Онова, което не знаеха е, че тези питиета бяха направени от мистериозния Морган. Съдържаха повече химикали, отколкото алкохол.

Морган трябваше да описва резултатите. Не знаем какви бяха питиетата, нито как въздействаха. У някои предизвикваха главоболие, у други — замайване, трети се напиваха, други забравяха или ставаха маняци. Влиянията бяха временни и не вредяха на никого. Или вредяха малко.

Морган-работеше за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Шпионските му главатари от Щаба във Вашингтон го бяха изпратили да застане със своята „лаборатория" в един луксозен апартамент, от който се виждаше заливът на Сан Франциско.

Като резултат от едно изследване на Конгреса са дадени за публикуване 1647 страници финансови документи, които имат връзка с операцията.

(Бележка на автора: Това изследване на Конгреса беше предизвикано от сведенията, които даде Троянският кон.)

Всичко това бе част от опитната програма. Помислили бяха, че клиентите на една проститутка няма да се оплакват. Финансовите документи, които бяха публикувани вчера, показват, че Морган е писал постоянно до Щаба. В едно от писмата съвсем типично моли: „Трябват бързо пари за наема през септември."

Сметките за апартамента включваха картини от Тулуз Лотрек, картина на една французойка — танцьорка на кан-кан, и една сметка, в която пише: „Подвижна тоалетна за наблюдателница на точното място."

ЦРУ казва: „Морган Хол умря преди две години. Нямаме представа къде е погребан."

Историята на Лоутър бързо бе последвана от още две новини, които потвърждават нещо, което ни беше казал Троянският кон. А то е, че част от тайните изследвания върху контрола на поведението се проведоха във Великобритания и Русия.

На 2 септември в. „Таймс", ползвайки информации от агенциите на Ройтер и Юпи от Хонолулу, публикува на първа страница материал със заглавие: „Психиатрите осъждат Съветския съюз."

„Общото събрание на Световния психиатричен съюз, което се проведе при затворени врати, прие резолюция, в която се осъжда Съветският съюз,че използва психиатрическите си болници за политически цели.

Други вестници твърдяха, че „десетки здравомислещи съветски граждани се затварят насилствено в психиатрични клиники". Това може и да е истина, но трябва да видим нещата в правилната им перспектива. Болшинството от тези хора се държат там заради техните позиции относно човешките права. Те са здравомислещи хора, които се смятат за врагове на държавата. Само една малка част се намират там поради това, че им трябват за опитни животни. Тази част се държи заради „Третата възможност".

Една новина, която изненада много хора или поне англичаните, се появи на 28 август 1977 г. във в. „Сънди Телеграф":

„Болниците за умствено изостанали и психиатрично болни хора получиха нареждания от Здравната служба да събират данни за операции, целящи промяната на личността.

„Сънди Телеграф" написа, че „промените са трайни", и изложи думите на един известен психиатър, който заяви, че неговата болница „е пълна с хора корабокрушенци, които са подложени на психо-хирургични операции..."

Вестникът обаче не написа, че тези операции могат да се правят и за да подложат на контрол поведението на здравомислещи мъже и жени. Или,че са направени върху такива хора.

Д-р Рандолф Крипсън-Хуайт призна за тези операции, когато го посетихме в село Сомерсет, където се беше оттеглил през 1975 г. Говори ни искрено, при условие че няма да разкрием името му. Но тъй като на 19 октомври 1977 г. почина от естествена смърт, не се смятаме вече обвързани с това обещание.

Д-р Крипсън-Хуайт ни каза:

„Направих пет такива операции върху хора – четирима млади мъже и една млада жена, които изглеждаха напълно здравомислещи. Съществуваха две цели: първо — болните трябва да станат напълно импотентни, да се заличат физиологичните и биологичните им пориви и, второ, да им се отнеме личността. Когато излязат от болницата, щели да служат на всяка заповед без никакъв отказ. В действителност щяха да се превърнат в мислещи роботи.

Ще трябва да изясним още, че за да запазим анонимността на д-р Крипсън-Хуайт, се бяхме разбрали да не споменаваме точния брой на извършените от него операции. Това, разбира се, вече не е необходимо.

А ето и продължението на разговора ни с д-р Крипсън-Хуайт:

„Продължих да проявявам резервираност по отношение на тази страна от моята работа. Бързо ми стана ясно, че ще поискат да направя и други такива операции на здрави хора. Може би на още много... И тогава реших да се откажа. Нямах намерение да го направя, преди да минат три години,но при тези условия не можах да продължа."

Сигурни сме, че д-р Крипсън-Хуайт не е знаел нищо за Груповите експедиции. Не е знаел нищо и за „Третата възможност". Но пълна представа за начина, по който са използвали работата му, ни даде един документ, изпратен от Троянския кон.

Беше странен документ, който ще представим по-късно.

След по-малко от два месеца от излъчването на документалния филм на „Научния рапорт" на 18 август 1977 г., адвокатът на авторите на книгата — продължение на журналистическото разследване за „изтичане на мозъци" от Англия, уведомява помощник-контрольора на програмата Леонард Харман, че неговите клиенти Амброуз и Уаткинс няма да се откажат от използването на материали, придобити от екипа на „Научния рапорт". Шест дни по-късно двамата видни журналисти получават предупреждение от един от изявените в онези години английски парламентаристи, явно силно повлиян от Харман. Но и това не спира разследването, дори нещо повече, авторите на книгата биха посочили името на уважавания мъж, ако английските закони не бяха така строги по отношение защитата на висшите държавни служители.

Въпреки натиска Амброуз и Уаткинс публикуват меморандума на Клемънс до Фъргъс Гонтгуин — контрольор на програмата, с копие до Харман, Бенсън и Диксън. Този меморандум носи дата 14 април 1977 г. и в него точно се казва:

„Чрез нашата връзка с Америка намерихме бившия астронавт Боб Грондин на нов адрес. Живее с някакво момиче. Не знае, че сме го открили. Казах на свободния репортер, който е на наше разположение, да не се приближава до него направо, защото ако си спомняте начина, по който се скри след интервюто във Востино, почти е сигурно, че ще се опита да ни се изплъзне отново.

Още същия ден Харман в свой секретен меморандум до Гонтгуин предупреждава, че ще е абсолютна грешка продължаването на това разследване и че Клемънс би трябвало да бъде отстранен от отговорник на „Научния рапорт". Гонтгуин в записка от 24 април 1977 г. се противопоставя на това предложение, но обещава да повлияе благоприятно на Клемънс.

Ала срещата между Клемънс и Гонтгуин във вторник, 13 април, не завърши добре. Меморандум на Фъргъс Гонтгуин до Крис Клемънс от 14 април 1977 г. с препис до Леонард Харман:

„Относно нашия вчерашен разговор вярвам, че не би било оправдано да изпратим Бенсън в Америка. Ако някои нови сведения променят положението, разположен съм да разговаряме отново. Засега във всички случаи няма да продължим."

Клемънс прочете писмото и го даде на Диксън.

• 
  Този мръсник Харман — каза. — Това е негова работа.
  
• 
  И сега какво ще стане? — попита Диксън.
  
• 
  Ще го направим, Терри. Ще го направим обезателно. Това, което ни трябва сега, са някои допълнителни сведения.
  
• 
  Какви например?
  
• 
  Не зная, мой човек... Ти си изследовател... Сведения, които биха на-карали Фъргъс...
  
• 
  Какво беше казал Гернщайн за сътрудничеството между свръхсили-те? — оживи се Диксън. — Струва ми се, той вярваше, че работят заедно върху „Третата възможност".
  
• 
  Това — да! — каза възхитен Клемънс. — Знаем ли някой, който би могъл да ни развие тази тема? Трябва ни някой с голям авторитет.
  
• 
  Броудбент.
  
• 
  Кой е Броудбент?
  
• 
  Голям специалист в дипломацията Изток. Ръководи Институт за международно политическо изследване в Сейнт Джимс.
  
• 
  Хм... Не пречи да опитаме. Тук ли е Катрин?...
  

„Броудбент: Относно съветско-американските отношения трябва да призная че се явява един мистериозен елемент, който безпокои много учени в моята област. За да го кажем просто, никой от нас не може да разбере как е съхранен мирът в тези последни 25 години.

Клемънс влезе в канцеларията на контрольора, без да дочака отговор на почукването.

• 
  Прочете ли транскрипцията на Броудбент? - Гонтгуин се облегна назад и се усмихна, предавайки се.
  
• 
  Да. И бележката ти, която я придружаваше.
  
• 
  Значи?
  
• 
  Какво значи?
  
• 
  Това е доказателство — Клемънс заохка нервно.
  

• 
  Не, Крис, за мен не е. Пак теории... това е всичко.
  
• 
  Но, Фъргъс, всичко си пасва. Гернщайн и Броудбент — и двамата видни учени в своята област — казват, че съществува някакво тайно сътрудничество в Космоса между свръхсилите. А онзи американец Хари, който твърдеше, че знае защо изчезват учените, и за отношенията между Балантайн и НАСА? След това Грондин, който без абсолютно никакво съмнение е видял нещо невероятно горе на Луната?... Не може сега да оставим всичко и да ги забравим!
  

• 
  Спри да скачаш, Крис, седни! — Гонтгуин му показа един стол. Почака, докато Клемънс се поуспокои.
  

• 
  Виж какво, за последен път искам да изясним тази тема. Разбирам,че може да се случва нещо странно, но не мога да разбера какво е и не смятам, че нас ни интересува.
  

• 
  Крис, свършил си страшно добра работа с „Научния рапорт". Всички говорят за това и предаването го потвърди. Ето защо искам да се върнеш отново към това, което умееш да правиш толкова добре.
  
• 
  Това означава, че казваш не на Америка?
  
• 
  Точно това означава.
  
• 
  Ако става въпрос за разходи, мога ли да ти напомня колко спечели тази фирма миналата година.
  
• 
  Нямаш никакво основание да ми напомняш това, но щом поставяш така въпроса, ще ти кажа, че фирмата има печалба, и то голяма печалба, но не е спечелила парите си, за да ги разпилява чрез работни групи насам-на-там, без да има защо. Затова остави това.
  

• 
  А ако уредя някой безплатен билет? Самолетните компании не хвърлят безплатните си билети тук и там — особено трансатлантическите. Бенсън би могъл да направи нещо през време на ваканцията си, щом е там.
  
• 
  Боже мой, не се отказваш, нали? — Гонтгуин се усмихна. — Добре! Кажи на Бенсън да замине за Америка.
  
• 
  Защо изчезна онази нощ? — попита Бенсън. — В нощта на интервюто. Защо офейка така?
  
• 
  Вземи друга бира — каза Грондин. Бутна пълна кутия върху ниската маса и взе една за себе си. — Копелето се опита да ме изгори. Не съм видял нищо повече от това, което ми бе позволено да призная публично. Боже мой, какъв глупав въпрос беше това.
  

• 
  Много ми се пиеше — каза. — Умирах от жажда.
  
• 
  И ти ли възнамеряваш да правиш същото? — Грондин го погледна недоверчиво. - И ти ли възнамеряваш да ме изгориш?
  

Възможно е, в края на краищата, Харман да не греши. Разбира се, човек може да бъде твърд като професионалист, но дали щеше да излезе нещо, ако упражни натиск върху бившия астронавт? Нямаше ли да е най-добре, ако зареже всичко, ако забрави и замине? Бенсън се колебаеше. Би било много лесно да каже на Клемънс, че Грондин е отказал да говори и че не е имало начин да го убеди. Това не би харесало на Клемънс, щеше да се нервира, но в крайна сметка щеше да бъде принуден да приеме нещата, особено след фиаското на предишното интервю, което бе прекъснато по средата.

След това си спомни Хари. Спомни си го в Лампет — гол и измъчван в онази къща, готова да падне. И се запита колко ли други като него има. И колко биха били в бъдеще, ако не се разкрие истината.

„Камера, магнетофон, свидетели — такава защита ми трябва" — това беше казал Хари. И не можаха да му помогнат. Бяха пристигнали много късно.

Защита от какво? Това беше още загадка. Но по някакъв начин се връзваше с изчезването на Ан Кларк и на още двайсетина души, между които Брайън Пентълбъри и Робърт Патерсън.

Грондин имаше ключа за една част от истината и Бенсън знаеше, че това е единственият му шанс. Трябваше да получи отговора. Трябваше по някакъв начин да се добере до цялата информация, която имаше този човек.

• 
  Значи? — настояваше Грондин. — Възнамеряваш да ме изгориш и ти?
  

• 
  Прости, искам само няколко отговора.
  

От бунгалото зад тях не се чуваше никакъв звук, но Бенсън знаеше, че момичето, с което живееше Грондин, приготвя обяда в кухнята. Грондин я бе запознал с Бенсън, след което тя изчезна срамежливо. Ани не бе очарована от посещението му. Изглеждаше много млада за Грондин. Беше с права коса, с очила в златни рамки и имаше вид на сериозна девойка, която би могла да бъде другаде и да чете психология. Не беше трудно човек да разбере главното й предназначение. Сигурно бе добра готвачка.

От другата страна на бунгалото Джак Дейл, помощник и техник на Бенсън, беше още в колата, като преглеждаше и приготвяше техниката. Носеше малка камера с вградено устройство за звукозапис, но нямаше да я по-казва без сигнал от Бенсън. Никой не трябваше да я види, преди Бенсън да реши, че е време да се снима.

Грондин изпи чашата си до дъно.

0. 
   — Някога имах такава къща — каза. — Не под наем като тази. Беше си моя. Мислех, че ще пусна корен някъде. Свикнах да отивам там семейно. Но това е друга история. Имахме малко коне и... Спря, направи гримаса и се усмихна иронично:
   

• 
  Може да се каже, че вече нямам кой знае какви планове за моето бъдеще.
  

• 
  Пълнят ги наполовина тези дни – каза огорчен. – Така правят пари, нали знаеш? Наполовина ги пълнят — хвърли кутията ядосан и тя падна шумно в края на двора.
  
• 
  Така е тези дни. Всички изстискват останалите, за да изкарат нещо. Никъде няма морал. — Говорът му беше малко омекнал и Бенсън се чудеше колко ли е изпил, преди да дойде.
  
• 
  Евтини търговци! — заключи Грондин. — Галантеристи! Обърна се в стола си и извика:
  
• 
  Ани, свърши ни бирата. Донеси още една-две кутии, моля те! Погледна Бенсън.
  
• 
  Или искаш едно истинско питие?
  
• 
  Добра е бирата — каза Бенсън. Грондин измърмори нещо и вдигна рамене. После пак извика на Ани:
  
• 
  Двама мъже тук умират от жажда.
  

• 
  Благодаря, пиленце! — изглежда почувства, че трябва да й даде някакво обяснение. — Не ги пълнят както по-рано...
  
• 
  Така е. Никога не са ги пълнили добре — тя отново се усмихна.
  
• 
  Сериозно момиче — каза Грондин, докато тя отново се връщаше към бунгалото. - И не е моя дъщеря. Нали така. Да се запише това в протокола.
  
• 
  Какво би казал, ако пишем нещо друго в протокола? — предложи тихо Бенсън.
  
• 
  Какво например?
  
• 
  Да речем, какво знаеш за Балантайн? Притесненият израз се върна на лицето на Грондин.
  
• 
  Не го познавам този тип.
  
• 
  Не се ли запозна с него, когато дойде в щаба на НАСА?
  
• 
  Зарежи го, мой човек! Казах ти, за бога, не го зная и не съм се запознавал.
  
• 
  Да, но знаеш какво е станало с него и защо. Грондин стана прав.
  
• 
  Време е за обяд — каза. — Нека извикаме твоя приятел.
  

„Грондин: Това, което знам за Балантайн, е че се яви в НАСА с някаква лента, която сам е направил и която много го разтърси, когато я пусна в джубокса.

В тази част на разговора интервюто бе прекъснато. Зрителите видяха Грондин да изпразва чашата си и да отива, люлеейки се, в края на стаята,при бара, за да я напълни отново. Не са видели Ани, която влезе от кухнята. Нито са видели кавгата между нея и Грондин. Както ни каза Бенсън, Ани се страхуваше. Грондин говореше много, опасно много. Но междувременно Грондин бе пил доста, за да се интересува от това, и се бе възмутил, че едно момиче се опитва да му заповядва.

Започна да вика страшно и диво, казвайки й, че няма право да му прави забележки, защото не му е жена, и да си гледа работата.

Тя обаче продължи да упорства, стремейки се да го убеди. Грондин по-дивя още повече. Хвърли една голяма чаша с бърбън към стената и тя се разби на парчета. Ани си отиде разплакана. Грондин се извини за нейното поведение.

• 
  Жени! – каза. – Смятат, че си тяхна собственост, дявол да го вземе! След това цял час пи, и то много. Бенсън започна да се безпокои, че след малко няма да може да говори.
  

„Бенсън: Боб... Какво се случи там горе... на Луната?

Тук предаването имаше кратко прекъсване. На екрана то продължи за част от секундата, но в действителност снимането спря за повече от половин час.

Когато продължиха отново, Грондин започна да се изпотява силно от алкохола и от раздразнението от това, за което говореше. Бяха му казали, че не трябва да казва нищо. Така му бяха заповядали „ония мошеници". Но той щеше да им покаже, че Грондин не е от тези, които могат да бъдат лесно уплашени. Не беше тяхна собственост. Вече не беше при тях на служба и може би е дошло времето някой да проговори. Държеше отново чаша и чакаше следващия въпрос на Бенсън.

„Бенсън: Боб, кажи ми какво си видял?

Интервюто завърши. Грондин изпи питието на една голяма глътка и след това падна пред тях на килима.

Ани чу шума, влезе бързо в стаята и им каза да си вървят. Предложиха да й помогнат да сложи Грондин в леглото, но тя отказа. Единственото, което искаше, бе да си тръгнат. И те си отидоха.

През ноември 1977 г. отново отидохме в бунгалото с надеждата, че можем да научим още нещо интересно от Грондин. Бяхме сигурни, че имаше да каже много повече неща. И мислехме, че ще може да говори по-свободно, ако няма камера пред него.

Бунгалото беше празно от седмици или може би от месеци. Не можахме да намерим и момичето Ани. Все едно, че бе изчезнало вдън земя. Но намерихме Грондин. Намерихме го в една психиатрична клиника в покрайнините на Филаделфия. Не се позволяваха свиждания. Поне така ни казаха. Настоявахме да го видим, но беше невъзможно. „Изключено – ни казаха. – Състоянието му е много лошо." Освен това едно посещение бе на-пълно безсмислено. Грондин не можеше да каже две думи поред. Мозъкът му беше напълно унищожен.

Смъртта на Грондин бе оповестена във вестниците през януари 1978 г. Самоубийство. Това казаха на хората. Беше вързал крачолите на една пижама около врата си и се обесил на водосточна тръба, която минавала край стаята му.

Имаме подозрение, че е станал жертва на някаква целесъобразност, но нямаме доказателства.