Медитацията Венцислав Евтимов
Изтегляне 291 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Аз съм изстудена слънчева материя
| 100 милиарда слънца
Да си представим, че сме заобиколени от 10, 1000, 100 000, милиард или 100 милиарда слънца, т. е. звезди, тогава ние ще видим нашата собствена Галактика, нашия Млечен път, който светлината пресича диаметрално за 100 000 светлинни години при скорост 300 000 км/сек... Днес благодарение на своите гигантски телескопи нашите астрономи откриват милиони, дори милиарди галактики и никакъв човешки мозък не може да си представи тази реалност, за която не съществува никакъв епитет в никой език, толкова тя е неизмерима и несравнима. Нашето скромно слънце е при това генераторът, който движи целия живот върху планетата. Каквото и да правя, не мога да действам, без да ползвам слънчевата енергия. За да живея, аз се храня, тоест абсорбирам слънчева енергия. Ако например ям салата, която се отглежда с помощта на слънцето, от което е натрупана енергията, то в такъв случай аз се храня директно от слънцето. Така че ако моята храна е от растителен произход, то натрупаната в нея слънчева енергия аз получавам от първа ръка. Един чист месояд, който се храни изключително с месо и месни продукти, също се храни от Слънцето, но индиректно - от втора ръка, тъй като телето, с чиято плът се храни, пасе трева, която също е слънчева енергия в резерва. Впрочем дори когато повдигна само малкия си пръст, аз ползвам слънчева енергия от слънчевата материя, тази енергия, която е и материя, както това добре знаем от Айнщайн. Аз съм изстудена слънчева материя Цялото мое тяло от първия до последния атом, както и всичко, което ме заобикаля, се дължи на Слънцето, на тази изстудена, кондензирана, втвърдена слънчева материя. Когато нашата Земя е била тази (в нашите мащаби) огромна нажежена топка, тя е била остатък от звезда или от някаква звездна материя (от нашето слънце или от някоя друга звезда?). Подчертавам и повтарям, че съм изграден буквално от звездна, слънчева кондензирана, втвърдена материя! Астрофизиците ни учат, че атомите, които съставляват нашето тяло, са били синтезирани преди милиарди години в тези гигантски лаборатории, каквито са звездите. Така например въглеродът, доста разпространен върху нашата земя, е бил синтезиран в отдалечените горещи космически пещи преди милиарди години. Така че буквално ние сме синове на небето! Интересно и поучително е да се обърнем върху означението на космическото явление, колосално и едновременно смешно малко, каквото е нашето Слънце, източник на целия живот, на цялата радост. Но медитирайки, аз не се интересувам много от това. Защо? Защото философстването върху тази тема ще ми попречи да изпитам чувството, че съм обсебен от Слънцето и че се къпя в неговите лъчи. Изпитвайки блаженство, като се оставям да бъда напълно облъчен от изгряващото слънце, аз достигам до усещането за неизмеримата космическа мощ, проявена от него. Слънцето е най-подходящият символ, за да си представим огромността на космическата сила, която е породила вселената и която вече милиарди години поддържа живота на нашето Слънце и ще го прави в продължение на още милиарди години... Мисля още: слънцето изхвърля всяка секунда стотици тонове нажежени материи в космическата необятност, която го заобикаля. По този начин то отслабва непрекъснато в течение на милиарди години и ще продължава да гасне още милиарди години, дотогава, докато нашата малка родна земя без съмнение постепенно се превърне в един студен, мъртъв астероид. До този фатален момент обаче съществува един постоянен поток от слънчева материя, свързваща Слънцето със Земята, и „потапяйки" се в него, аз се къпя в тази слънчева материя. За сведение последната току-що е напуснала Слънцето най-малко отпреди 8 минути - времето, за което слънчевият сноп или материя прекосява разстоянието от 150 милиона километра от източника до Земята. Изтегляне 291 Kb. Сподели с приятели:
|