Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014 г. – 2020 г

2.2.2.1Повърхностни води

Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г. предполага да се запази тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, но с по-бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.

Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води.

2.2.2.2Подземни води

• 
  прилаганите мерки от нормативните актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води по чл. 135, ал. 1, т. 6, Наредба № 2/13.09.2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 6/09.11.2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 9/ 19.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и др.;
  
• 
  предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води, в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове;
  
• 
  осъществяваният от Регионалните инспекции по околната среда и водите превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи при дейността си отпадъчни води - канализационните мрежи, пречиствателните съоръжения и станции за отпадъчни води, източниците на замърсяване на водите при аварийни ситуации и залпови изпускания и по изпълнение на задълженията в Разрешителните за водовземане от подземни води.
  

2.2.3Почви

Неприлагането на Стратегическа цел 1 и по-точно, неприлагането на Специфична цел 1.5.2 – Превантивни мерки за справяне с климатични промени ще има негативен ефект върху почвите в Североизточен район. Този ефект се изразява във:

• 
  запазване на риска от загуба на почви, вследствие от увреждане и унищожаване на повърхностният почвен слой в резултат от свлачищни процеси, наводнения и др.
  
• 
  запазване на риска от замърсяване, вкисляване и/или увреждане на почви в резултат от аерозолни замърсители, попадащи в повърхностния слой с дъждовната вода.
  
• 
  запазване на риска от загуба на почвеното плодородие и ускоряване на процесите на опустиняването.
  

2.2.4Ландшафт

Нереализирането на Специфична цел 1.4.1 Стимулиране на специфични видове туризъм, базирани на природно-ландшафтни и културни ценности и прояви може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти, в резултат от липсата на реализация на мерки за опазване на ландшафтите в района, както и до неблагоприятно визуално въздействие, поради липса на реализация на проекти и дейности, свързани със специфичен туризъм (спа-туризъм, голф-туризъм, подводни спортове, селски, ловен, приключенски и др. видове туризъм), липсата на дейности за изграждане на туристическа инфраструктура.

Нереализирането на Приоритет 1.5. Опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси ще запази тенденциите по отношение на ландшафтите, и дори може да доведе до неблагоприятно визуално въздействие поради липсата на реализиране на дейности за изграждане на брегозащитни и брегоукрепващи съоръжения, свлачища, абразия на морския бряг, борба с пожари, корекция на реки) и др.

Нереализирането на Приоритет 2.3: Интегрирано селищно развитие и екологизация на жизнената среда може да доведе до замърсяване на ландшафтите и негативно визуалното въздействие, вследствие нереализирането на мерки и дейности, допринасящи за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи индустриални зони, зони за отдих в градска и крайградска среда, изграждане или рехабилитация на пешеходни площи, вело-алеи. Влошаване на съществуващото състояние на ландшафтите, вследствие замърсяване на компонентите им (почви, води) може да се получи вследствие нереализиране на дейностите за модернизация на водопроводната мрежа, неизграждане на канализационни мрежи и системи за пречистване на водите. Нереализирането на дейности, свързани с изграждане на ефективна система за управление на отпадъците и неизграждането на регионални депа за отпадъци в района, както и премахването на нерегламентирани сметища и рекултивация на замърсени терени също ще доведат до замърсяване на ландшафтите, както и неблагоприятно визуално въздействие.

Нереализирането на Специфична цел 3.1.1. Подобряване на транспортната свързаност чрез обновяване на пътната инфраструктура с регионално и местно значение може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие, вследствие неизграждане, ремонт и поддръжка на регионални и републикански пътища в района, липса на дейности за поддръжка и развитие на общинската пътна мрежа.

Нереализирането на Специфична цел 3. Подобряване на управлението на отпадъците към Приоритет 1.3 може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие, вследствие невъвеждането на адекватна система за управление на отпадъците в района.

Нереализирането на Специфична цел 3.2.1. Създаване на условия за категоризиране на Варна като втори център за страната от европейско МЕГА ниво и издигане ролята на градовете Добрич, Шумен и Търговище като регионални центрове – балансьори на Варна може да доведе до замърсяване на ландшафтите неблагоприятно визуално въздействие, поради нереализиране на дейностите, свързани с доизграждане и модернизиране на пристанищната инфраструктура на Варна, неизграждане на скоростни пътища, планираните участъци от автомагистрали, регионални пътища, липсата на дейности за реконструкция, модернизация и пускане в експлоатация на летище Търговище, неприлагането на ИПГВР на големите градовете в района (Варна, Шумен, Добрич, Търговище), невключването на малките градове от 4-то йерархично ниво за изготвяне и прилагане на Интегрирани планове за градско възстановяване.

2.2.5Биологично разнообразие, флора, фауна

2.2.5.1Флора

2.2.5.2Фауна

Развитието на фауната при нулева алтернатива ще има подобен на растителността ход, като основно деградационните процеси ще протичат в открити територии, неизползвани по предназначение дълго време. За гръбначната фауна и в частност птиците, нулевата алтернатива би имала положителен ефект, предвид ограниченото човешко присъствие и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Земеделските практики ще продължат да се развиват както досега, а обработваемите и необработваеми площи няма да бъдат предмет на смяна на предназначението си.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и на компоненти на местообитанията, се формират тревни екосистеми от плевелно-рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщенето им в ливаден или пасищен тип екосистеми.

При нулевата алтернатива отсъствието на строителство ще предпази територията от някои негативни последици по време на строителните дейности – изсичане на дървесна растителност, изкопни и насипни работи, работа със строителна техника – увеличаване на газовите емисии (макар и краткотрайно), увеличена рудерална инвазия, промяна на ландшафта и хидрологичния режим, трайно нарушаване на местообитания и др. Нараства и вероятността от безконтролни човешки дейности (напр. изхвърляне и депониране на отпадъци), както и от възникване на инцидентни въздействия (пожари).

2.2.5.3Защитени територии и защитени зони

Имайки предвид стратегическите цели на регионалния план за развитие на СИР за периода 2014 – 2020 г., а именно балансирано териториално развитие и повишаване на социалния капитал и конкурентноспособността на района, съчетани с опазване на околната среда и екологизация на жизнената среда, може да се каже, че регионалният план е в синхрон с основните насоки за развитие на ЕС. Сред приоритетите на регионалния план е заложено опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси, което се допълва от прилагане на превантивни мерки за справяне с климатични промени и природни бедствия, подобряване на енергийната ефективност. В плана са предвидени и дейности, насочени към подобряване качеството на морските води в акваторията на Черно море, съгласно европейските изисквания. Без осъществяването на тези приоритети би могло да се очаква негативно развитие в резултат от неустойчиво ползване на ресурсите, недостатъчна превенция на природни рискове, нискоефективни мерки при бедствия, което може да има както преки, така и косвени негативни отражения върху мрежата от защитени територии и защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“.

2.2.6Културно – историческо наследство

Реализирането на РПР на СИР ще допринесе са популяризирането на културно-историческото наследство на района. Без прилагането на плана:

• 
  Недвижимото културно наследство (НКН) няма да стане активен фактор за икономически и социален напредък в развитието на района и няма да функционира като фактор за повишаване на трудовата заетост на местното население;
  
• 
  Ще отслабне още повече влиянието му върху стимулиране развитието на другите функционални системи на жизнената среда на районите, ще рецидивира практиката на т.н. ”частични изменения” на устройствените планове, което е сигурен начин да се компрометира качеството на въздействие на устройствения инструментариум;
  
• 
  Атрактивността на СИР като развиваща се съвременна туристическа дестинация ще намалее;
  
• 
  Опазването на подземното археологическо наследство ще губи във висока степен автентичност, тъй като ще преобладават фрагментарните (неинтегрираните) форми на намеси. Сами по себе си те представляват риск за опазването на подземното археологическо наследство.
  

2.2.7Материални активи

Реализирането на Регионален план за развитие на Североизточен район (2014-2020) ще допринесе за значително подобряване на съществуващите материални активи, както и за създаването на нови такива. Холистичният и интегриран подход, заложен в РПР на СИР ще способства за дългосрочна експлоатация и поддръжка в добро състояние на материалните активи. Практиката е доказала, че стратегическият подход към развитието на инфраструктурата дава по-добри резултати, отколкото осъществяването на проекти "на парче".

Без реализацията на РПР на СИР се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Разбира се, чрез реализирането на отделни проекти, финансирани по различни линии е възможно да бъдат направени частични подобрения на инфраструктурата, но както беше посочено по-горе, стратегическият подход дава по-добри и устойчиви резултати.

2.2.8Рискови енергийни фактори

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Североизточен района за периода 2014 – 2020 г. не би повлияло върху генерирания шум.

2.2.9Отпадъци

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Североизточен Район за периода 2014-2020 г. не би повлияло върху количествата генерирани отпадъци.

Нереализирането на Приоритет 2.3: Интегрирано селищно развитие и екологизация на жизнената среда може да доведе до забавяне на темповете на дейности, свързани с изграждане на ефективна система за управление на отпадъците. Неизграждането на регионални депа за отпадъци в района, както и премахването на нерегламентирани сметища и рекултивация на замърсени терени, също може да доведат до евентуално замърсяване на околната среда.

2.2.10Население и човешко здраве

Предвид основните цели и приоритети на РПР на СИР, както и състоянието на демографските процеси и здравния статус на населението в района, без прилагането на РПР няма да се създадат условия за подобряване на негативните тенденции, посочени в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) на този район и установените от екипа, изготвящ екологичната оценка.

Без прилагане на РПР на СИР се очаква:

• 
  задълбочаване на неравенствата в икономическото и социално-културното развитие между центъра Варна и останалите общини, особено периферните общини;
  
• 
  увеличаване на териториите с голям демографски упадък, поради отрицателен естествен прираст и миграция на населението;
  
• 
  влошаване на проблемите на урбанизираните територии – недобрата инфраструктура, недостатъчните социални услуги, водопроводната и канализационна системи, управление на отпадъците.
  

Без прилагане на РПР няма да се създадат възможности за подобряване на условията на живот, социалната сфера, здравната и социална инфраструктура, организацията на здравеопазването в района и осигуреността с медицински кадри, по-лесния достъп до здравни услуги, разширяване на здравната мрежа в по-отдалечените райони.

В РПР са предвидени приоритети за подобряване на социалната среда и грижите за отделни рискови групи от населението (болни, социално слаби, самотни възрастни), за намаляване на бедността и социално включване на изолирани лица, деинституционализация на деца и възрастни в риск и други социални дейности, пряко свързани със здравето и демографията на населението.

Чрез инструментите на регионалната политика, в т.ч. РПР, се търсят начини за решаване на основните, наболели проблеми за населението и развитието на двата основни сектора– туризъм и селско стопанство.

Прилагането на РПР има важно значение за развитие на науката и иновационния потенциал в СИР, свързването на науката с бизнеса и положително въздействие върху населението и човешкия потенциал.

Без прилагането на РПР се създават пречки за осигуряване на по-добро качество на живот за населението и за здравословни условия на живот, което от своя страна ще бъде предпоставка за повишен здравен риск при населението.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 5.26 Mb.

Сподели с приятели: