ГЕРБ и Блокът подписват до дни

Коридорът май отесня

Броени дни остават до деня, в който лекари, пациенти, производители, дистрибутори и търговци на дребно с лекарства вкупом трябва да бъдат вкарани в един коридор. Но не болничен, а ценови. Само че дали промените в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и по-конкретно прословутият ценови коридор за медикаментите, заплащани по здравна каса, ще влязат в сила от 16 февруари, все още никой не знае. Защото темата явно е неудобна за здравните власти, а не се коментира особено и от съсловните организации на лекари и аптекари, нито пък от бизнеса. Общо взето, ситуацията е като пред страшна епидемия, която всички тайничко се надяват да подмине границите на здравеопазването ни.

От здравното ведомство с основание могат да се опасяват, че с идеята си болните да доплащат не повече от 60% от цената на най-евтиното лекарство за дадена диагноза ще прогонят мастити фармакомпании данъкоплаци. И В един момент в Позитивния лекарствен списък ще зейне огромна дупка и пациентите пак ще излязат на улицата. Лекарското съсловие не се обажда, тъй като вероятно още умува какви лекарства ще може да изписва. Аптекарите за пореден път пренастройват софтуера си и броят загубите от стари партиди непродадени лекарства. А фармацевтичният бизнес подготвя документите за изтегляне на непечелившите си лекарствени позиции. Общо взето, това е война, която всички ще загубят. И затова изглежда, че ще е много по-добре, ако тя не се случи.

БОРКОР и паранормалната активност

Коя от двете дини под мишниците на вицепремиера Меглена Кунева - антикорупционните й ангажименти или образователната реформа - първа ще падне и ще се разбие на парчета? Отговорът на този въпрос ще стане ясен, ако правителството на Бойко Борисов изкара целия си мандат и тогава тегли калема за стореното през това време. Засега е очевидно, че на Кунева ще й бъде трудно да балансира с двете тежки дини. Това на свой ред обещава антикорупционният ангажимент, който пое Кунева като национален координатор на Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в Република България за периода 2015-2020 г., хептен да забави ход и да заприлича на учебна програма на етап обсъждане.

Съдейки по последния мониторингов доклад на Европейската комисия от януари тази година, образователният ни ценз в областта на антикорупцията е твърде нисък. Отново еврокомисарите ни смъмриха, че в тази сфера не правим почти нищо. "Наличните проучвания показват, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем в България, който оказва негативно въздействие върху доверието на гражданите в публичните институции и на инвеститорите - в българската икономика", записаха те в техническия доклад.

Също там, на стр. 22, под черта експертите на ЕК припомнят, че "мащабни фондове бяха инвестирани в т. нар. проект БОРКОР, без особено видим резултат". Тази бележка, разкриваща целия драматизъм на съществуването на Центъра за борба с корупцията, иронично ни препраща към официалния слоган на ГЕРБ за местните избори през 2015-а: "Видими резултати за България". Оказва се, че резултатите от работата на центъра са дотолкова невидими, че спокойно могат да бъдат определени като истинска паранормална активност, за която човешкото съзнание не е подготвено.

Все пак еврокомисарите са отчели "някои конкретни резултати от този проект, включително и полезен принос към подготовката на по-ефективна система за обществени поръчки в сферата на здравеопазването". Това обаче не променя цялостното впечатление, че съпоставени с направените инвестиции под формата на финансиране и човешки ресурси конкретните резултати от тази институция са ограничени - що се отнася до предотвратяването на корупцията, подчертават обаче експертите на ЕК по отношение на БОРКОР.

Изводите на Еврокомисията, изглежда, не са се отразили на паранормалната активност на центъра, който трябва да се бори с корупцията. Там все още лежат на лаврите от проекта за обществените поръчки в сферата на здравеопазването. Последното им обществено появяване беше в края на януари на форум, чиято тема въобще не кореспондира с основния приоритет на БОРКОР - кръгла маса под наслов "Устойчива работоспособност и разширяване на възможностите за трудова реализация - предизвикателства и насоки за реформа", организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и КНСБ. Конкретният повод за участие на експерти от центъра бе доклад по проект "Анализ на нормативните актове и процедурите, регулиращи дейността на органите на медицинската експертиза (териториалните експертни лекарски комисии - ТЕЛК) и инвалидните пенсии и предложения за мерки за превенция на корупцията".

Въпреки отчетените в доклада на ЕК "невидими резултати " и.д. директорът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (както всъщност се именува "юнакът" БОРКОР) Елеонора Николова се похвали, че изпълняват препоръките на ЕК. "Следваме препоръка на ЕК за въвеждане на по-строги критерии и процедури при отпускането на пенсии за инвалидност", обяви тя на кръглата маса.

Според нея проблемът с инвалидните пенсии бил сериозен и центърът се е заел с тази задача, след като е информиран от областните управители през 2014 година. Тогава, както уточни Николова, били "изнесени драстични случаи на цели села, в които освидетелстваните за инвалидност лица са били с идентични заболявания."

Истината е, че действително освидетелстването от ТЕЛК създава предпоставки за корупция на лекарите, които са с достатъчно ниски заплати. Купената инвалидност, както я определят експертите от центъра, е проблем, но едва ли най-важният проблем на държавата, която традиционно е на дъното в класациите за корупционния индекс.

Притеснителното в случая е и това, че проектът за инвалидните пенсии е бил завършен още през май 2015 г., одобрен е от вицепремиера и кординатор на антикорупционния съвет към Министерския съвет Меглена Кунева, но десет месеца по-късно продължава да е повод за гордост на ръководството на центъра. На всичко отгоре още при завършването му стана ясно, че едва ли инвалидните пенсии за чак толкова голям проблем. Известно е, че експертните решения на ТЕЛК са близо 200 000 годишно, от които пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) се обжалват около десет хиляди. В сравнение с Европа сме направо цвете - инвалидността в ЕС е 17-18%, а в България - 9 процента. Ето защо не може да се говори за неправомерно раздута инвалидност у нас, тъй като хората са болни и не може да им се откаже освидетелстване. Въпросът е да се усъвършенства нормативната база, както желаят експертите от здравната система и НОИ.

Какъв обаче е приносът на центъра в областта на обществените поръчки, противодействието срещу корупцията по високите етажи на властта, конфликта на интереси по върховете на държавата и нескритата лобистка дейност в парламента? Както пише Еврокомисията - никакъв. Което обаче не пречи на експертите от центъра да участват в антикорупционни конференции - като тази от края на миналата година в Полша, посветена на международното сътрудничество при превенцията и противодействието на корупцията. Там са участвали представители на Полша, на Литва и Молдова, на Румъния, Австрия, на Украйна, Великобритания, България и на международни организации като OLAF и Transparency International. От центъра твърдят, че от аналогичната антикорупционна служба в Австрия са проявили небивал интерес към методологията на центъра и предложили размяна на работни визити между ЦППКОП и Федералната служба с цел "обмен на добри практики, експертиза и опит във връзка с разработването на антикорупционни мерки".

Любопитно е, че сред осемте европейски страни, представители на които участваха в тази конференция, България е на корупционото дъно, както сочи последното проучване на Transparency International. От 168 държави в света ние сме на 69-о място с 41 точки от възможни 100, а за региона на Балканите пред нас са Румъния и Гърция. Средната стойност на индекса за ЕС са 65.35 пункта, като' България е под средната стойност дори и за Балканския регион, която е( 42 точки.

Логичен е въпросът що за методология има центърът, която хем е впечатлила толкова австрийските борци с корупцията и в същото време е направила резултатите от дейността му невидими за Еврокомисията? Това ако не е паранормално, здраве му кажи!