Обществени болници няма да се закриват

Грипът взе трета жертва

Грипът вилнее с пълна сила, а вече отне и трети невръстен живот. "Виктория" покосил малко момиченце на две години и половина, настанено в пловдивската болница "Св. Георги".

Детето било от село Чешнегирово и издъхнало след усложнения от опасния вирус. Причината за смъртта на хлапето е енцефалит, като хлапето било диагностицирано с вирусно заболяване в края на януари.

Детето било хоспитализирано навреме, но въпреки усилията на специалистите от детската клиника и приложеното спешно лечение момиченцето не успяло да се пребори с вируса и издъхнало на 4 февруари.

"Виктория" уби още две деца. Наскоро грипът покоси момиченце на три годинки в старозагорска болница, като тогава от националната референтна лаборатория съобщиха, че причината отново е грип от тип Б - "Виктория".

По думите на родителите му детето не е боледувало сериозно и редовно е имунизирано. Въпреки това след като 4 дни бра душа, накрая издъхна заради усложнения от вируса.

Дете от Центъра за настаняване от семеен тип почина в Добрич, а още 5 са били приети със симптоми на т.нар. свински грип. Детето било на 13 години, а още едно било в опасност за живота заради критично състояние. И шестте деца страдали от неврологични заболявания, което затруднило лечението им.

Слагат таван за доплащането на лекарства по НЗОК

Пациентите, които получават лекарства с намаление от Националната здравноосигурителна каса, вече ще могат да доплащат не повече от 60% от цената на медикамента, предвижда наредба на Министерството на здравеопазването.

Досега такова ограничение нямаше и беше възможно болният да брои много повече, коментира за "Монитор" магистър-фармацевт Николай Костов, председател на Сдружението на собствениците на аптеки.

С влизащата в сила промяна на практика болните ще доплащат 60 на сто от най-евтиния медикамент от дадената група.

Ограничението се отнася до лекарства от един вид. Например ако хипертоник иска да смени продукта не с най-евтиния, който се покрива от касата на 100 процента, и избере най-скъпия, в аптеката ще доплаща максимум до 60 на сто от цената на най-евтиния.

Нито една общинска болница няма да бъде закрита вследствие на Националната здравна карта. Това заяви здравният министър д-р Петър Москов на среща с кметове в

Габрово, организирана от Националното сдружение на общините. По думите му здравната каса е планирала да плати за повече от 530 хил. леглодни през 2016-а.

Расте, но и боледува

Огромна за България сума от 3 млрд. лв., ниски цени, свръхрегулация, а оттам и липси. В тази среда пазарът на лекарства все пак расте, и го прави вече над десета поредна година, макар и от 2012 г. насам темпът на увеличение постоянно да се смалява. Скокът сега не е гигантски: в стойност продажбите са нараснали със 7.5% спрямо 2014 г. по данни на анализаторската компания IMS Health или 2.583 млрд. лв. при 8.2% предишната година. Ако към тях се прибавят медицинските консумативи, изделия, хранителни добавки и козметиката, продадени през аптеките или използвани в болниците, продажбите на пазара надминават 3.1 млрд. лв. Ръстът идва от два фактора - болните се увеличават, а и влизат нови, съответно по-скъпи лекарства.

Данните са почистени от друго растящо събитие - паралелния износ на лекарства от България. Според официалната статистика на IMS Health през миналата година около 7% от продажбите на лекарства всъщност са били на медикаменти, които са предназначени за паралелна търговия и не са достигнали аптеките и болниците. Неофициалната статистика сочи, че минимум 10% от внесените в България лекарства са били изнесени за друга европейска държава с по-висока цена. Явлението не е ново, но предходни години делът е бил в пъти по-малък. Сделките от този тип не са забранени, но проблемът е, че създават дефицити тук.

Растящата паралелната търговия, спирането на вноса и производството на множество лекарства, липсата на големи сделки в търговията на едро и дребно с лекарства са признаци, че местният пазар не е в перфектно здраве. А като най-честа причина за болежките се посочват свръхрегулацията и постоянната смяна на правилата от страна на държавата.

През 2015 г. само няколко лекарствени групи са в основата на увеличените продажби на лекарства. "Ръст има само в няколко класа оригинални лекарства - антинеопластичните (онкологични - бел. ред.), биологичните и новите антидиабетни средства - въобще в групите, в които има иновации. Генеричният пазар расте в стандартните групи, предимно в кардиологията", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.

Той допълва, че прогнозата за ръст на IMS в онкологичната терапия се запазва, тъй като общият брой на новооткритите случаи се увеличава и вече е около 40 хил. годишно, а освен това добре лекуваните пациенти имат висока преживяемост и при тях ракът се превръща в хронично заболяване.

Минимални размествания при големите

За поредна година в топ 10 на най-големите фармацевтични компании няма нов играч, като само някои от компаниите разменят местата си по пазарен дял.

Лидер отново е швейцарският концерн Novartis, чиито резултати се консолидират с тези на генеричната му дивизия Sandoz. Втори по пазарен дял е английско-американският концерн GlaxoSmithKline (GSK).

Размествания има в третата позиция по продадени лекарства в стойност - швейцарската компания Roche заема място в триото, а Actavis, които през миналата година беше купена от израелската генерична компания Teva, слиза на четвърто място. Френската Servier и американската Pfizer си разменят осмо и девето място по пазарен дял.

През изминалата година пазарният лидер Novartis не е регистрирал нови лекарства на българския пазар. "Въпреки това увеличихме пазарния си дял и продължаваме да се развиваме положително. Това се дължи на факта, че Novartis предлага както иновативни лекарства за социално значими заболявания, така и качествени генерични медикаменти и е водеща в областта на очното здраве", коментира Христо Трунчев, генерален мениджър на Novartis Pharma за България. Той допълва, че компанията се развива успешно в областта на онкологията, като там Novartis е лидер, особено след сливането през изминалата година, когато дружеството придоби онкологичното портфолио на GSK и че очакват много нови лекарства в областта на кардиологията, дерматологията и редките болести.

Николаос Ксидиас, регионален мениджър на GlaxoSmithKline за България, определя изминалата година като предизвикателна за сектора във всяко отношение.

"Отличното портфолио ни прави една от водещите компании в страната, а и в света", коментира Ксидиас. Той допълва, че транзакцията с Novartis не се е отразила върху резултатите на компанията. През 2015 г. GSK е пуснала на пазара няколко нови лекарствени продукта в респираторната област и за лечение на ХИВ/СПИН.

Третата по пазарен дял компания, Roche, e фокусирана в световен мащаб в терапията за онкологични и онкохематологични заболявания. Нейните медикаменти се използват предимно за химиотерапия в клиниките и това обяснява лидерското й място на болничния пазар.

Миналата година беше истинско предизвикателство и за Actavis - България. Компанията-майка придоби американската Allergan, а след сделката новото дружество запази името Allergan. Няколко месеца след това израелската компания Teva купи бизнеса с генерични лекарства на групата за 40.5 млрд. долара. В тази сфера попада бизнесът в България, където компанията е собственик на заводите на Actavis в Дупница и в Троян и търговско представителство, като в момента за нея работят 2000 служители. Сега тече вливането на компанията в Teva и от Actavis - България не коментираха подробности за пазара.

Пети традиционно е френският концерн Sanofi. "Добрите ни резултати постигнахме благодарение на нашето разнообразно портфолио от нови продукти, генерични лекарства, медикаменти без лекарско предписание и ваксини. През 2015 г. пуснахме на българския пазар нови продукти за лечение на диабет, хипертония, дислипидемия, онкология и множествена склероза", отбелязва Йерун Вайтес, генерален директор Sanofi за Югоизточна и Централна Европа.

При нарастващ пазар единствената българска фармацевтична компания в класацията - "Софарма", запазва шестото си място по пазарен дял, като увеличава присъствието си на аптечния пазар. "Като компания с преобладаващо генерични продукти в портфолиото се стремим да покриваме до голяма степен пълния спектър на нови генерични продукти в терапевтичните области, в които имаме традиции, и през 2015 г. сме пуснали седем нови продукта на българския пазар. По-голямата част от тях са регистрирани по децентрализирана общностна процедура в ЕС, което е постижение за българска компания", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма".

Седмата по пазарен дял фармацевтична компания е британско-шведската корпорация AstraZeneca. Според Зоя Паунова, изпълнителен директор за България, постигнатата позиция се дължи както на ръста на зрели и утвърдени продукти в областите пулмология, онкология, гастроентерология, кардиология, така и на добрите позиции на нови лекарства за остър коронарен синдром и диабет тип 2. "През 2015 г. AstraZeneca представи в България два нови медикамента и въведе ново устройство за трети продукт за лечение на диабет тип 2", отбелязва Зоя Паунова.

На осмо място излиза френската Servier, която е увеличила продажбите си през 2015 г. Продуктите й са насочени в много области, с акцент върху кардиологията. Деветото място през тази година се заема от американския гигант Pfizer. През изминалата година компанията е пуснала на пазара два продукта - за рак на белия дроб и на бъбрека. "В дългосрочен план фокусът на Pfizer основно е върху разработването на нови продукти в областта на кардиология и метаболитна система, неврология и болка, редки болести, имунология и възпалителни заболявания", коментира Мила Елисеева, генерален мениджър на "Pfizer България".

На десето място в класацията е българското дружество на германския концерн Bayer. "Въпреки увеличаващите се трудности в бизнес средата сме доволни от развитието на нашия фармацевтичен бизнес през 2015 г. Постигнахме растеж в областите кардиология, офталмология и онкология", каза Ралф Фрьолих, управител на "Байер България".

Изминалата година мина под знака на множество промени в законовата уредба. Към изискването за най-ниска цена на ниво производител в ЕС се прибави текст, според който здравната каса не заплаща лекарство, което няма аналог, ако за него не бъде предоставена допълнителна ценова отстъпка. В резултат на това оригиналните фармацевтични компании върнаха на здравната каса общо 45 млн. лв. Промените в нормативната уредба включват преоценка на всеки три години на лекарствата, които се покриват със средства от обществени фондове, въвеждането на ценови коридор за частично покритите от касата медикаменти, над който пациентите не могат да доплащат повече. Здравният пакет беше разделен на основен и допълнителен, болниците пък изпитваха все по-големи трудности при покупката на медикаменти заради огромната си задлъжнялост.

От тази година ще заработи и Агенция за оценка на здравните технологии, която ще дава становище за икономическите и здравните ползи от най-новите лекарства. За да може да се продава или покрива от обществените фондове, едно лекарство трябва да премине през множество сложни процедури, за което се заплаща. Така част от медикаментите се оказват икономически неизгодни за продажба в България и плавно отпадат от пазара.

В същото време цените на лекарствата без рецепта за поредна година са замразени от държавата, като този мораториум продължава от април 2013 г.

"Цялостната система на ценообразуване трябва да бъде преработена, тъй като стана сложна, многоетапна, на практика се превърна в джунгла от разпоредби, които само се допълват и изменят, а не водят до нищо, което да помага на обикновените оператори на пазара и на пациентите", коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Фармацевтичните компании определят миналата година като предизвикателство от непрекъснато променящи се разпоредби, чийто краен ефект е натиск върху цените.

"Българските здравни власти въвеждат все повече механизми, които съществуват в останалите страни от ЕС - оценка на здравните технологии, задължителни отстъпки, claw-back схема (например здравната каса поема 100 опаковки, а над това плаща фармакомпанията, през следващата година НЗОК поема 120 опаковки и т.н. - бел. авт.). Надяваме се, че това ще подпомогне достъпа до нови терапии за българските пациенти и ще даде възможност на повече хора да се лекуват", казва Христо Трунчев.

В същото време част от компаниите изказват опасения за ефекта от масовите рестрикции върху лекарствата по пътя към покриването им от здравната каса.

"Добрите практики в много държави от ЕС предполагат прилагането на един от двата механизма - или оценка на здравните технологии, или външно рефериране (действаща в момента система на сравняване на най-ниските цени в ЕС и автоматичното им въвеждане - бел. ред.), а не и на двата заедно, тъй като това представлява допълнителен риск в осигуряване на достъпа до нови терапии за пациентите. Ограничение е и съществуващото вече правило нови терапии да бъдат включвани за заплащане веднъж годишно", смята Николаос Ксидиас.

Според Bayer в България все още има непосрещнати медицински нужди и затова обществените разходи за лекарствени продукти е нужно да растат умерено, като в същото време се увеличава достъпът на българските пациенти до нови лекарствени продукти. "Последните промени в законодателството се фокусират основно върху това как да бъде контролиран бюджетният растеж и не обръщат достатъчно внимание на това как да се увеличи достъпът на пациентите", отбелязва Ралф Фльорих.

"Ясно и разбираемо е желанието на властите за максимално въвеждане на мерки за контрол върху разходите и за това да бъдем лидери в ЕС по най-ниски цени на лекарствата заради ограничения финансов ресурс, с който разполагаме. Когато се въвеждат толкова много мерки едновременно обаче, е добре, от една страна, да се оцени по-детайлно ефектът от комплексното им функциониране и, от друга - да се обезпечи плавното им и безпрепятствено въвеждане, за да се минимализира рискът от негативни последствия за пациентите", коментира Гергана Николова, директор "Връзки с институциите" на "Пфайзер България".

Като типична популистка мярка, която не носи нищо на пазара, определи мораториума върху цените на лекарствата без рецепта Огнян Донев. "Това са медикаменти, които всеки сам решава дали да купува, и те не се заплащат от обществени фондове, т.е. държавата няма отношение, нито място в това своеобразно контролиране на техните цени. Дали държавата ще замрази по подобен начин цените на хранителните добавки или на пастите за зъби? Надали. Пазарът на лекарства без рецепта бележи ръст всяка година, и то на принципа на чисто пазарна конкуренция. Силните брандове не се влияят от мораториума, а примерът с нашия аналгин е христоматиен (лекарството е най-купуваното като брой опаковки през последните повече от 10 години - бел. ред.)", казва Донев.

Доказателство, че ниските цени са факт, е увеличената паралелна търговия, включително и на продукти без рецепта. Докато преди няколко години тя беше 2-3%, в момента е на много по-високи нива. Но това води до дефицити на медикаменти в определени райони.

"Искахме най-ниските цени на лекарствата в Европа - получихме ги, заедно с това получихме и високо ниво на паралелен износ, който се движи изцяло от цената. Колкото по-голям е натискът върху цените, толкова по-голям е стимулът за паралелна търговия, която официално достига 7% от пазара, а заедно с необхванатите напълно нива са над 10%", коментира д-р Кунчо Трифонов от IMS.

Според Гергана Николова ръстовете на паралелния пазар не са случайност и проблемите на пациентите да намират своята терапия са ясен сигнал за управляващите.

"Трябва да се оцени какво се случва и като ефект върху самия пазар и бизнес средата - реорганизацията и оптимизацията в офисите на компаниите заради ниските цени и норми на печалба като цяло означават съкращаване на висококвалифицирани работни места, което е лош знак за икономиката", смята Мила Елисеева.

Откъде може да се пести

Както и през предишните години, основният проблем във фармацевтичния сектор остават ниските бюджети на здравните институции, нерационалното им управление и голямото доплащане в брой от пациентите.

При пазар от 2.6 млрд. лв. платената терапия в болниците от здравната каса е около 1.4 млрд.лв., а пациентите сами доплащат 1.2 млрд. лв., което е най-високото ниво в ЕС.

В същото време за най-масовите заболявания като сърдечно-съдовите, от които страдат повече от 1 млн. души, здравната каса покрива средно 25% от цената на най-евтиното лекарство. През миналата година единствената стъпка в посока да се разшири достъпът на пациентите до най-масовите медикаменти беше въвеждането на ценови коридор, при който пациентите ще доплащат по-малко. Той още не е заработил, тъй като въвеждането му беше отменено, за да могат компаниите да съобразят цените си с него и за да не трябва пациентите да сменят терапията си за няколко седмици около Коледа.

Това обаче не решава въпроса с въвеждането на обещаната от правителството прогенерична политика, която да пести средства на касата и пациентите там, където има възможност. "Тя не означава стимулиране или дотиране на генеричната индустрия, а рационално разходване на финансовия ресурс, така че повече лекувани пациенти с генерични лекарства да водят до икономия на средства, които да се използват за заплащане на скъпи нови медикаменти без аналог и без алтернатива", коментира Огнян Донев.

"България е сред малкото страни в ЕС, в която няма никаква мярка за генерично заместване и прогенерична политика", смята проф. Илко Гетов. В тази посока може да не се изписват марки, а генерични наименования и пациентът да може да си избере най-евтиното или най-скъпото или фармацевтът да го пренасочи. "Ако пациентът разполага с 200 лв., тогава заедно с лекаря или фармацевта може да прецени как ще се лекува", смята проф. Илко Гетов. Той допълва, че натискът върху цените води до много сериозни проблеми на ниво аптека - обектите се декапитализират и не искат да работят със здравната каса, защото възвращаемостта е много ниска. Освен това при 100% платените лекарства таксата за обработка на рецепта продължава да е два лева и се получават парадокси, че в цяла една област има само една аптека, която иска да работи с касата.

"След тази първа година на управление на настоящия кабинет се надявам искрено да наблюдаваме повече осъзнати действия като част от единна стратегия за реформи в здравеопазването, така че да се осигури необходимото спокойствие в системата и най вече - спокойствието на българския пациент", заключава Николаос Ксидиас.