На “Ресурс 1” ад за извършване на детайлно допроучване на волфрамово находище „Грънчарица”
Геоложки строеж на волфрамово находище „Грънчарица”
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1Литология
- 5.2Структурна характеристика на находището
5.Геоложки строеж на волфрамово находище „Грънчарица”Волфрамово находище „Грънчарица” е открито още през 1958г. ( Кожухаров и др., 1959ф) по време на систематичното геоложко картиране на района и в последствие е предварително и детайлно проучвано от ГПП Асеновград на няколко етапа, отчитани с доклади и изчисляване на запаси ( Динчев и др., 1972ф; Василев идр., 1981ф; Мирчев и др., 1990ф, Димитров Д.Л., 2008ф). При разработването на тази глава са вземани предвид всички извършвани до момента изследвания, но са ползувани основно изводите на Д. Димитров в последния обобщителен доклад от 2008г. 5.1ЛитологияНаходище „ Грънчарица” е развито в апикалните части на порфироиден гранодиоритен щок, разкриващ се в югоизточната периферия на големия Западнородопски гранитоиден. На север порфирните гранодиорити са скъсани и частично покрити от Бабяшко-Грашовската дислокация и равномернозърнестите гранити от основната маса на батолита. Възрастта и на двете наставки се възприема през последните години за Карбоно-Пермска. Гранодиоритите, оформят неправилно, интрузивно тяло, удължено в посока изток–запад между с. Грашево и изворните части на р. Алан дере. Около контакта с гранитите съвпадащ и с апикалната част на щока се установяват много пегматитови жили. Периферните части на тялото са изградени от равномернозърнести порфироидни гранодиорити, а в централните части те са мезократни, порфирни по фелдшпата (плагиоклаза), който оформя порфири с големина 2 × 5 cm. Текстурата им е масивна или неясно паралелна, а структурата – порфирна, хипидиоморфно-зърнеста. Гранодиоритите се определят като биотит-амфиболови, амфибол-биотитови и биотитови с постепенни преходи помежду си. Характерно за гранодиоритите е наличието на изключително богата жилна фаза – пегматити и аплити. 
Фиг. 2 Геоложка карта на волфрамово находище „Грънчарица Център” Среднозърнестите биотитови гранити изграждат по-голямата част от батолита. Характерна особеност на среднозърнестите биотитови гранити е тяхното еднообразие. Фациални изменения се наблюдават рядко и се дължат на различия в минералния състав и текстурата. На места с постепенни преходи преминават в мусковит-биотитови или биотит-мусковитови. Гранитите са средно- до едрозърнести. Тескстурата е масивна или слабо паралелна, а структурата – хипидиоморфнозърнеста, типично гранитова. Изградени са от плагиоклаз (олигоклаз-андезин), микроклин, кварц, биотит, мусковит и акцесорни минерали (ортит, титанит, циркон и апатит). Гранитите са силно напукани, като голяма част от пукнатините са тектонски, често с проявена хидротермална промяна и катаклаз. Част от тях са запълнени с пегматитови, аплитови и кварцови жили. Дайковата формация е представена от диоритови порфирит, кварц-диоритови порфирити и гранит-порфири. Те са с резки контакти, малка дебелина и обикновено се проследяват на малки разстояния. Изключение прави дайката от гранит-порфир западно от с. Крастава. Тя има посока север–северозапад, дебелина до 80 m и се проследява на 10 km.. 5.2Структурна характеристика на находищетоЩокообразното тяло на порфироидния гранодиорит започва на 2-3 км. южно от Бабяшко-Грашевския навлак и продължава на север под него. Рудоносните стуктури започват своето развитие в изток-западна посока повсеместно по дължина на апикалния контакт на гранодиоритовия щок, оформящи полоса с дължина около 5-6 км, какъвто е и удължения размер на щока. Освен основната Грънчаришка рудоносна структура, тук са установени и редица други по-незначителни зони на минерализация (структури) явявящи се оперяващи или флангови на основната минерализация и наименовани като отделни участъци или рудопроявления. Такива са „Планинско дере”, „Трълско дере”, „Грънчарица”, „Егрека”). Разстоянието между тях е 700-800м. до 1000м. Генералното простиране на всички е изток-запад с падане на север. Разглеждана самостоятелно Грънчаришката минерализирана структура е проследена на дължина от 6 км, оформя удължена „S”–образна форма. Ъгълът на наклона на основната рудоносна структура от почти хоризонтален в най-източния фланг достига до 50° в района на „Западен” участък, след което в участък „Църнака” е отново 25-30°. Друга важна особеност на основната рудоносна структура е нейното неединство на повърхността, като често оформя отделни клипи и апофизи, особено подчертани при субхоризонталното и залягане в източния участък. В западна посока често се наблюдава значително отместване без да е свързано с пострудна тектоника до над 50 и дори над 100м. Основна закономерност е че всяка по-западна структура отстъпва на север, от края на по-източната или припокрива част от нея. Обвързване на отделните части с пострудно разломяване не се наблюдава. На местата, като са установени такива субмеридионални пострудни разломи, обикновено разкъсването е с малка амплитуда (до 10-15 м.). Очевидно отстъпките на по-западните структури в северна посока са генетично Тези отстъпления и припокривания в дълбочина често пъти заглъхва и на нивата на много минни изработки основната структура се явява единна. Друга важна характеристика на геоложкия строеж на находището е вертикалната дебелина на впръснатата шеелитова минерализация минерализация по основната Грънчаришка структура, развита основно във висящата горна страна над богатото жилно-щокверково орудяване. На места вертикалната дебелина на този ореол придобива значителни размери, надхвърлящи 150-200м. В централната част на „Централен” участък почти всички сондажи са с голям вертикален размах на шеелитовата минерализация. Този високо переспективен сегмент от централния участък на Грънчаришката минерализирана зона, попадащ между профилни линии 5 и 30 е с дължина около 1200 м се явява и основен обект на предстоящото детайлно допроучване. В обсега на този участък са засебени три основни рудни тела, минерализирани зони, фиг 3, прил 3, попадащи между профилни линии 9 и 27, явяващ се основен обект на предвиденото в проекта детайлно допороучване и технико-икономическа оценка. 
Фиг. 3 Геоложка карта на волфрамово находище „Грънчарица Център” Съдържанието на волфрамов триокис е най-важният характерен белег за всяка рудоносна структура. От всички проучени структури, промишлени съдържания има само в „Централен” и „Източен” участъци, в които преобладава едрозърнестия и среднозърнест шеелит, като това особено важи за първия. Сравнявайки основните параметри на отделените рудни тела в рамките на Грънчаришката минерализирана ивица, рязко преобладават геолого-икономическите предимства на трите отделени рудни тела в „Централен” участък. Едно от структурните обяснения на по-богатата минерализация е повиването на основната структура в сегмента на „Централен” участък и оформянето на специфична дъга, докато в „Източен” участък основната структура е праволинейна. Явно тази специфична структурна дъга е спомогнала за създаването на структурно отворена силно проницаема тръбообразна структура, фокусирала магматично-хидротермалните разтвори и довела до отлагането на промишлената шеелитова минерализация в находището.
Каталог: upload -> documents -> 2016 2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа становище 2016 -> Държавна агенция по горите дирекция на природен парк „странджа” До мррб мосв 2016 -> Обяснителна записка 2016 -> Група за изследване и защита на прилепите национален природонаучен музей 2016 -> От д-р Николай Димитров Цанков херпетолог в Националния природонаучен музей към бан 2016 -> Министъра на околната среда и водите Комисия по околна среда към Народното събрание на р българия 2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа” Становище 2016 -> Българска Фондация Биоразнообразие (бфб) е приемник на Българо-Швейцарската програма 2016 -> Зелената фракция в европейския парламент Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|