ДЕКЛАРАЦИЯ
на участниците в
Националната конференция
„Енергийна стратегия на Р България – анализи и препоръки“
19 – 20 февруари 2009 г., София
Ние, участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на Р България – анализи и препоръки“:
-
обсъдихме различни аспекти, свързани с предложения от Министерството на икономиката и енергетиката „Проект за енергийна стратегия на Р България до 2020 г.“ и в частност тези, свързани с действията срещу промените в климата, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и въздействието на стратегията върху развитието на България
-
установихме сериозни слабости на предлагания документ, а именно: погрешна изходна база на стратегията, силна държавна подкрепа за големите енергийни проекти, липса на ясни стратегически действия за развитие на енергийната ефективност и на ВЕИ;
-
отбелязахме тоталното игнориране на възможностите за подкрепа на иновационната икономика и в частност тази, свързана с нисковъглеродната енергетика;
достигнахме до общо съгласие и разбиране, че са необходими значителни промени в подхода на подготовка за приемане на енергийна стратегия на България, както и на целите, приоритетите и стратегическите решения в нея.
-
България се нуждае от съвременна и модерна стратегия за развитие на нисковъглеродна енергетика, насочена към подкрепа за политиките срещу промените в климата. Подобна стратегия трябва да влезе в схемата на европейските начини на правене на стратегии, а именно да се предвиждат периоди на ревизиране на стратегията спрямо реално постигнатите цели на определен период от време. За целта е необходимо да се предложат на анализ няколко алтернативни предложения, които използват еднаква информационна база и имат ясно формулирани краен брои цели. като от тях се избере предложението, което отговаря на критериите;
-
Стратегията трябва да предвижда ясни механизми за използването на обществените средства в енергетиката, включително и външното финансиране.Изключително важно е да се предвидят начините за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и инвестиционните предложения. В същото време трябва ясно да се укаже, че с обществени средства не могат да се финансират или индиректно да се подкрепят проекти на основа изкопаемите горива, ядрената енергетика и големите хидрокомплекси;
-
Стратегията трябва да бъде придружена със серия от допълнителни анализи и в частност:
√ анализ на въздействието (impact assessment);
√ анализ за макроикономическото въздействие на стратегията
√ екологична оценка
√ социална оценка
√ анализ на разходите и ползите
-
Стратегията трябва да бъде съгласувана и подчинена на все още липсващите Национална стратегия за устойчиво развитие на България, Национална стратегия за енергийна ефективност и Иновативната стратегия;
-
Стратегията трябва да отчита и развива енергийната ефективност в самия сектор;
-
Стратегията трябва да отговаря на общите европейски цели за борба с промените в климата и директно да дава българският принос към тяхното постигане, както и за продължаване на водещата роля на ЕС в тази област чрез приемане на още по-амбициозни цели за редукция на парниковите газове;
-
Стратегията трябва да работи за реална либерализация на енергийния пазар, като в същото време предложи конкретен план (вкл. финансов) за решаване проблема с енергийната бедност.
-
Стратегията трябва да засилва възможностите за децентрализирани решения и свобода на местните инициативи, включително енергийно независими общности;
-
Стратегията трябва да преразгледа сериозно институционалната рамка на сектора.
-
Стратегията трябва да даде яснота за по-нататъшното участие на България в международното коопериране за промяна на съществуващите или създаването на нови механизми за РКООНИК след 2012 г. с много по-съществена роля на ВЕИ;
-
В стратегията да се включи част “Обществено информиране” в синхрон на чл. 6 от РКООНИК (рамкова конвенция на ООН за изменение в климата);
-
Стратегията трябва да даде възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н.
-
Да се въведат задължителни норми за въвеждане на ВЕИ при проектирането на инвестиционни проекти с разходване на обществени средства.
-
Развитието на енергетиката, включително и на ВЕИ да не влиза в конфликт с опазването на биоразнообразието, в съответствие с директивата за птиците 79/409 ЕИО, директивата за местообитанията 92/43 ЕЕС и рамковата директива за водите.
Ангел Ангелов, АДИГ ГРУП ООД
|
Андрей Ковачев, СДП Балкани
|
Андрей Ралев, СДП Балкани
|
Асен Асенов, Винарска изба Кехлибар
|
Атанас Чепъков, К.Чепъков ЕООД
|
Валентина Данева, Провида ООД
|
Венелина Величкова, ЕС За Земята
|
Георги Гушлеков, Европейски форум на експертите
|
Георги Стефанов, WWF DCP
|
Деница Петрова, Институт за зелена политика
|
Димитър Иванов, БлуЛинк Информационна мрежа
|
Добромир Добринов, Зелени Балкани
|
Драгомир Захариев, СКОПС – ЛТУ / студентски клуб за опазване на природната среда/
|
Елена Михайлова, Фондация за околна среда и земеделие
|
Иван Шишков, СОФЕНА
|
|
Илиян Илиев, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие - ОЦОСУР Варна
|
Инж. Димитър Бучков, Член на Национален комитет към СЕС (WEC) и консултант към комисията по енергетика в Народното събрание
|
Кристина Боянова, Кампания Да спасим Иракли
|
|
Марин Йотов, Сдружение за енергийна култура
|
Мартин Микуш, Проект Място за Бъдеще
|
Милен Гешев, Самана ЕООД
|
Младен Граматиков, Българско дружество за защита на птиците
|
Найден Чакъров, СДП Балкани
|
Наталия Димитрова, ПРООН
|
Нели Иванова, Самана ЕООД
|
Нели Папазова, Фондация „ЕкоОбщност”
|
Петко Ковачев, Институт за зелена политика
|
Петя Иванова, Център за образование, култура и екология 21
|
Проф. Др. Мария Златева, Интереко21
|
Ради Радев, Сдружение Екофорум
|
Росен Василев, Българска фондация Биоразнообразие
|
Стоян Фълджийски, Фондация ТАЙМ Екопроекти
|
Тодор Славов, ЕС За Земята
|
|
Тодор Тодоров, ЕС За Земята
|
Сподели с приятели: |