Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 8.7 Mb.
|
|
В мерителна епруветка от 10 cm3 (ml) се поставят с пипета (5.7) 0,6 cm3 (ml) от TECS (4.6) и 0,12 cm3 (ml) от разтвор на вътрешен стандарт (4.8). Долива се до марката с ксилен (4.5) и се разбърква. Разтворът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба. 4.10. Перхлорна киселина, 70 % (M/V). 4.11. Перхлорна киселина, 20 % (M/V). 5. Апаратура 5.1. Стандартно лабораторно оборудване. 5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор. 5.3. Хомогенизатор или подобен апарат. 5.4. Клатачна машина (Buhler), тип SMB1 или еквивалентна. 5.5. Полипропиленови мерителни колби, 100 и 250 cm3 (ml). 5.6. Центофужни епруветки (стъклени), 20 cm3 (ml) със запушалки на винт и тефлоново уплътнение, тип Sovirel 611-56 или еквивалентни. Епруветките и запушалките се почистват чрез потапяне в перхлорна киселина (4.11), последвано от петкратно изплакване с вода (4.2) и изсушаване при 100 °С. 5.7. Автоматични пипети с обхват от 50 до 200 l с накрайници за еднократна употреба. 5.8. Апаратура за дестилация с дестилационна приставка Schneider с три кълба или еквивалентна колона Vigreux. 6. Процедура 6.1. Подготовка на пробата 6.1.1. Избира се неотваряна туба с паста за зъби, разрязва се и цялото съдържание се изстисква в пластмасов съд. Разбърква се добре и се съхранява така, че да не настъпи влошаване на качеството. 6.1.2. В центрофужна епруветка (5.6) се претеглят точно 150 mg (М) от пробата, добавят се 5 cm3 (ml) вода (4.2) и се хомогенизира (5.3). 6.1.3. Добавя се 1 cm3 (ml) ксилол (4.5). 6.1.4. Прибавят се на капки 5 cm3 (ml) солна киселина (4.3) и се хомогенизира (5.3). 6.1.5. В центрофужна епруветка (5.6) с помощта на пипета се прибавят 0,5 cm3 (ml) от разтвор (4.9), състоящ се от хлортриетилсилан и разтвор на вътрешен стандарт. 6.1.6. Епруветката се затваря с капачка на винт (5.6) и се разклаща в продължение на 45 min в клатачна машина (5.4) при 150 удара (разклащания) за min. 6.1.7. Центрофугира се за 10 min при скорост, при която се получава ясно разделяне на фазите. Епруветката се отваря, отделя се органичният слой. 3 l от органичната фаза се инжектира в колоната на газовия хроматограф (5.2). Забележка: Елуирането на всички компоненти продължава около 20 min. 6.1.8. Инжектирането се повтаря, изчислява се съотношението на средната площ на пиковете (ATEFS/ACH) и от стандартната крива (6.3) се отчита съответното количество флуор в mg (M1). 6.1.9. Общото съдържание на флуор в пробата се изчислява в % спрямо масата на флуора, както е отбелязано в т. 7. 6.2. Хроматографски условия 6.2.1. Колона: от неръждаема стомана Дължина - 1,8 m Диаметър - 3,0 mm Носител - Gaschrom Q 80-100 mesh Неподвижна фаза - силиконово масло DC 200 или еквивалентно, 20 %. Колоната се кондиционира при 100 °С за около 12 h (поток на газа носител (азот), 25 сm3/min). Процедурата се повтаря през 12 h. След всяко четвърто или пето инжектиране колоната се рекондиционира чрез загряване до 100 °С за 30 min. Температури на: Колона - 70 °С Инжектор - 150 °С Детектор - 250 °С Газ-носител - азот Скорост на газа-носител - 35 cm3 (ml)/min. 6.3. Построяване на стандартна крива 6.3.1. В серия от 6 центрофужни епруветки (5.6) се поставят с пипети по 0, 1, 2, 3, 4 и 5 cm3 (ml) от разредения стандартен разтвор на флуор (4.7.2). Обемът на всяка епруветка се довежда до 5 cm3 (ml) с вода (4.2). 6.3.2. По-нататък се извършва процедура, описана от 6.1.3 до 6.1.6 включително. 6.3.3. Инжектират се по 3 ml от органичната фаза в газовия хроматограф (5.2). 6.3.4. Инжектирането се повтаря и се изчислява средното съотношение на пиковете (ATEFS/ACH). 6.3.5. Начертава се стандартната крива, корелираща с масата на флуора (mg) в стандартния разтвор (6.3.1) и съотношението на площите на пиковете (ATEFS/ACH), изчислени съгласно 6.3.4. Точките върху графиката се свързват помежду си с най-подходящата права линия, получена чрез използване на регресионен анализ. 7. Изчисления Общото съдържание на флуор в пробата в % (M/M) F се изчислява по формулата:
където: М е претеглената проба за анализ (6.1.2) в mg. М1 - количеството флуор, отчетено от стандартната крива (6.1.8) в mg. 8. Повторяемост (Виж ISO 5725.) За съдържанието на флуор около 0,15 % (M/M) разликата между резултатите от две паралелно проведени определения на една и съща мостра не трябва да надвишава абсолютната стойност от 0,012 % (M/M). ХХII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОРГАНОЖИВАЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ Методът се отнася за идентификация и определяне на органоживачни съединения, използвани като консерванти в козметични продукти за очи. Приложима е за тиомерсал (INN) (натриев 2-(етилмеркуритио)бензоат) и фенилмеркури и неговите соли. А. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ 1. Принцип Органоживачните съединения образуват комплекс с 1,5-дифенил-3-тиокарбазон. След екстракция на дитизоната с тетрахлорметан се провежда тънкослойна хроматография върху силикагел. Петната на дитизонатите имат оранжев цвят. 2. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ", а водата дестилирана или с еквивалентна чистота. 2.1. Сярна киселина, 25 % (V/V). 2.2. 1,5-дифенил-3-тиокарбазон (дитизон): 0,8 mg в 100 сm3 (ml) тетрахлорметан (2.4). 2.3. Азот. 2.4. Тетрахлорметан. 2.5. Подвижна фаза: хексан : ацетон = 90 : 10 (V/V). 2.6. Стандартен разтвор, 0,001 % във вода на: натриев 2-(етилмеркуритио) бензоат, етилмеркурихлорид или метилмеркурихлорид, фенилмеркуринитрат или фенилмеркуриацетат, меркури дихлорид или меркури диацетат. 2.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел (напр. Merck5721 или еквивалентни). 2.8. Натриев хлорид. 3. Апаратура 3.1. Стандартно лабораторно оборудване. 3.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография. 3.3. Филтър за разделяне на фазите. 4. Процедура 4.1. Екстракция 4.1.1. 1 g от пробата се разрежда чрез титруване с 20 сm3 (ml) дестилирана вода в центрофужна епруветка. Постига се максимално диспергиране и се загрява до 60 °С на водна баня. Прибавят се 4 g натриев хлорид (2.8). Разклаща се. Оставя се да се охлади. 4.1.2. Центрофугира се поне 20 min при 4500 rpm, за да се отдели по-голямата част от твърдата фаза от течността. Филтрува се в делителна фуния и се добавят 0,25 сm3 (ml) разтвор на сярна киселина (2.1). 4.1.3. Екстрахира се няколко пъти с 2 или 3 сm3 (ml) разтвор на дитизон (2.2), докато при последната екстракция органичната фаза остава зелена. 4.1.4. Последователно се филтрува всяка органична фаза през филтъра за разделяне на фазите (3.3). 4.1.5. Изпарява се до сухо с ток от азот. 4.1.6. Разтваря се с 0,5 сm3 (ml) тетрахлорметан (2.4). Този разтвор се третира веднага, както е посочено в 4.2.1. 4.2. Разделяне и идентификация 4.2.1. 50 l от получения в 4.1.6 тетрахлорметанов разтвор се нанасят незабавно върху плаката със силикагел (2.7). Едновременно с това се обработват 10 сm3 (ml) от стандартния разтвор (2.6), както е посочено в 4.1, и върху същата плака се нанасят 50 l от разтвора, получен в 4.1.6. 4.2.2. Плаката се поставя в подвижната фаза (2.5) и хроматограмата се развива, докато фронтът достигне 15 сm височина. Органоживачните съединения се идентифицират като оцветени петна, чийто цвят е стабилен, ако веднага след изпаряване на разтворителите слоят се покрие със стъклена пластина. Получават се примерно следните Rf-стойности:
Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ 1. Дефиниция Съдържанието на органоживачни съединения, определено по този метод, се изразява като % (M/M) живак в пробата. 2. Принцип Методът се състои в измерване количеството на присъстващия общ живак. Поради това е необходимо първо да се установи, че в пробата не присъства живак в неорганично състояние и да се идентифицират органоживачните производни, съдържащи се в пробата. След минерализация освободеният живак се измерва чрез безпламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия. 3. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.). 3.1. Концентрирана азотна киселина, d420 = 1,41 g/сm3 (ml) 3.2. Концентрирана сярна киселина, d420 = 1,84 g/сm3 (ml) 3.3. Бидестилирана вода 3.4. Калиев перманганат, 7 % (M/V) 3.5. Хидроксиламин хидрохлорид, 1,5 % (M/V) 3.6. Дикалиев пероксодисулфат, 5 % (M/V) 3.7. Калаен дихлорид, 10 % (M/V) 3.8. Концентрирана солна киселина, d420 = 1,18 g/сm3 (ml) 3.9. Стъклена вата, импрегнирана с паладиев дихлорид, 1 % (M/M). 4. Апаратура 4.1. Стандартно лабораторно оборудване. 4.2. Апарат за безпламъково атомно-абсорбционно определяне на живак (техника на студените пари), включително необходимата стъклария. Оптичен път на кюветата - минимум 10 сm. 5. Процедура Вземат се обичайните предпазни мерки за анализ на следи от живак. 5.1. Разлагане на пробата 5.1.1. Претеглят се 0,15 g от пробата (М) с точност 0,001 g. Прибавят се 10 сm3 (ml) азотна киселина (3.1) и се оставя да се разлага 3 h в херметично затворена колба на водна баня при 55 °С, като се разклаща често. Едновременно се разработва и празна проба на реактивите. 5.1.2. След охлаждане се прибавят 10 сm3 (ml) сярна киселина (3.2) и се връща на водната баня при 55 °С за 30 min. 5.1.3. Колбата се поставя в ледена баня и внимателно се прибавят 20 сm3 (ml) вода (3.3). 5.1.4. На порции се прибавят по 2 сm3 (ml) от 7 % калиев перманганат (3.4), докато разтворът остане оцветен. Връща се във водната баня при 55 °С за 15 min. 5.1.5. Прибавят се 4 сm3 (ml) разтвор на дикалиев пероксидисулфат (3.6). Продължава се загряването на водна баня при 55 °С за 30 min. 5.1.6. Оставя се да се охлади и съдържанието на колбата се прехвърля в мерителна колба от 100 сm3 (ml). Колбата се промива с 5 сm3 (ml) хидроксиламинхидрохлорид (3.5) и след това се промива 4 пъти с по 10 сm3 (ml) вода (3.3). Полученият разтвор трябва да бъде напълно безцветен. Долива се до марката с вода (3.3). 5.2. Определяне 5.2.1. 10 сm3 (ml) от разтвора за изпитване (5.1.6) се поставят в стъкления съд за определяне на студени пари живак (4.2). Разрежда се със 100 сm3 (ml) вода (3.3) и последователно се прибавят 5 сm3 (ml) сярна киселина (3.2) и 5 сm3 (ml) калаен дихлорид (3.7). Разбърква се след всяко добавяне. Изчакват се 30 sec, за да се редуцират всички живачни йони до метално състояние, и се отчита резултатът (n). 5.2.2. Поставя се известно количество стъклен памук, импрегниран с паладиев дихлорид (3.9), между съда за редукция на живака и проточната кювета на инструмента (4.2). Повтаря се процедурата 5.2.1 и се записва резултатът. Ако резултатът не е нула, минерализацията е непълна и анализът трябва да се повтори. 6. Изчисления Нека: М е масата на пробата за изпитване в mg; n - количеството живак, отчетено на апарата в g. Количеството живак, изразено като % (M/M) живак, се изчислява по формулата:
7. Забележки: 7.1. За подобряване на минерализацията може да се започне с разреждане на пробата. 7.2. Ако се предполага абсорбция на живак от субстрата, трябва да се проведе количествено определяне по метода на стандартните добавки. 8. Повторяемост (Виж ISO 5725.) За съдържание на живак около 0,007 % разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,00035 %. ХХIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛКАЛНИ И АЛКАЛОЗЕМНИ СУЛФИДИ 1. Област на приложение Методът се отнася за определяне на сулфиди, присъстващи в козметични продукти. Присъствието на тиоли и други редуциращи агенти (включително сулфити) не пречи. 2. Дефиниция Концентрацията на сулфиди, определена по този метод, се изразява в % (M/M) сяра. 3. Принцип След подкисляване на средата сероводородът се увлича с ток от азот и се свързва под формата на кадмиев сулфид. Последният се филтрува, промива и след това се определя йодометрично. 4. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота. 4.1. Концентрирана солна киселина, d420 = 1,19 g/сm3 (ml). 4.2. Натриев тиосулфат, 0,1 М стандартен разтвор. 4.3. Йод, 0,05 М стандартен разтвор. 4.4. Динатриев сулфид. 4.5. Кадмиев диацетат. 4.6. Концентриран разтвор на амоняк, d420 = 0,90 g/сm3 (ml). 4.7. Амонячен разтвор на кадмиев диацетат: разтварят се 10 g кадмиев диацетат в около 50 сm3 (ml) вода. Добавя се амоняк (4.6), докато първоначално получената утайка отново се разтвори (примерно около 20 сm3 (ml). Долива се с вода до общ обем 100 сm3 (ml). 4.8. Азот. 4.9. Амоняк, 1 М. 5. Апаратура 5.1. Стандартно лабораторно оборудване. 5.2. Облодънна тригърлена колба на шлиф от 100 сm3 (ml). 5.3. Две конични колби от 100 сm3 (ml) на шлиф, снабдени с приставка, съдържаща потапяща се тръба за подвеждане на газ и странична тръба за неговото отвеждане. 5.4. Фуния с дълга опашка. 6. Процедура 6.1. Увличане и фиксиране на сероводорода 6.1.1. Работи се с опаковка на продукта, която не е била отваряна преди това. В тригърлена колба (5.2) се претегля с точност 0,001 g такава маса (М) от продукта, изразена в g, която да съответства на не повече от 30 mg сулфидни йони. Прибавят се 60 сm3 (ml) вода и няколко капки пеногасител. 6.1.2. Във всяка от двете конични колби (5.3) се поставят по 50 сm3 (ml) от разтвор (4.7). 6.1.3. Към облодънната колба (5.2) се присъединяват: фуния с кран, потапяща се в течността тръба и тръба за отвеждане на газа. Отвеждащата тръба се свързва с конични колби, свързани последователно, с помощта на тръби от PVC. Забележка: Посочената апаратура се проверява за липса на утечки по следния начин: симулирайки условията на изпитването, изпитваният продукт се замества с 10 сm3 (ml) разтвор на натриев сулфид (приготвен от 4.4), който съдържа "Х" mg сулфид (определен йодометрично). Нека "Y" mg е сулфидът, определен в края на тази операция. Разликата между количество "Х" и количество "Y" не трябва да е повече от 3 %. 6.1.4. В продължение на 15 min през облодънната колба (5.2) се продухва азот (4.8) със скорост 2 мехурчета/sec, за да се измести съдържащият се в нея въздух. 6.1.5. Облодънната колба се нагрява до 85 5 °С. 6.1.6. Спира се подаването на азот (4.8) и през фунията се прибавят капка по капка 40 сm3 (ml) солна киселина (4.1). 6.1.7. Когато е прибавена почти всичката киселина, се пуска отново токът от азот (4.8), като във фунията се оставя минимален слой течност, за да се избегне излитане на сероводород. 6.1.8. Нагряването се прекратява след 30 min. Колбата (5.2) се оставя да се охлади, като подаването на азот продължава поне още 1 h и 30 min. 6.2. Титруване 6.2.1. Кадмиевият сулфид се филтрува през фуния с дълга опашка (5.4). 6.2.2. Коничните колби (5.3) се промиват първо с амонячен разтвор (4.9), който се излива върху филтъра. След това се промиват с дестилирана вода, която се използва за промиване на утайката върху филтъра. 6.2.3. Промиването на утайката завършва с още 100 сm3 (ml) вода. Каталог: docs -> NORMATIVNI%20AKTOVE docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №2 от 5 февруари 2007 Г. За здравните изисквания към компютърните и интернет зали за обществено ползване NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за администрацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №9 от 4 август 2006 Г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №7 от 1 март 2005 Г. За изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №3 от 26 май 2016 Г. За реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция Изтегляне 8.7 Mb. Сподели с приятели:
|