Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

4.2. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 0,5 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 20 обема вода.

4.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвори на лантанова сол (10g La/l):
Този реагент се използва за определяне съдържани ето на желязо и цинк. Той може да се приготви и по следните начини:

(а) Взема се лантанов оксид, разтворен в солна киселина (4.1). Поставят се 11,73 грама лантанов оксид (La2O3) в 150 ml вода в 1-литрова мерителна колба и се добавят 120 ml от 6-моларна солна киселина (4.1.) Изчаква се до пълно разтваряне, след което се долива вода до марката 1 литър и се разбърква старателно. Това е приблизително 0,5-моларен разтвор на солна киселина, или

(b) Вземат се разтвори на лантанов хлорид, сулфат или нитрат. Разтварят се 26,7 грама лантанов хлорид хептахидрат (LaCl3.7H2О) или 31,2 грама лантанов нитрат хексахидрат (La(NО3)36H2 О), или 26,2 грама лантанов сулфат нонахидрат (La2(SO4)3 9H2O) в 150 ml вода, после се добавят 85 ml от 6-моларна солна киселина (4.1). Изчаква се до пълно разтваряне, след което се долива вода до марката 1 литър. Разбърква се старателно. Това е приблизително 0,5-моларен разтвор на солна киселина.

4.4. Разтвори за калибриране:

За тяхното приготвяне трябва да се използват индивидуалните методи за определяне съдържанието на всеки отделен химически елемент.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с източници на характеристичното лъчение за елементите, чието съдържание ще се определя.

Анализаторът трябва да следва инструкциите на производителя и да е добре запознат с апаратурата. Уредите трябва да позволяват корекции на фона, които да се извършват при необходимост (например при Zn). Използваните газове са въздух и ацетилен.

6. Приготвяне на разтвора за анализ

6.1. За приготвяне на екстракти, съдържащи микроелементите, които трябва да бъдат определени:

Виж метод 9.1 и/или метод 9.2 и 9.3, ако е подходящ.

6.2. Обработка на анализирания разтвор:

Разрежда се аликвотна част от екстракта, получен по метод 9.1, 9.2 или 9.3, с вода и/или солна киселина (4.1) или (4.1.2), така че в крайния разтвор, който ще се измерва, да се получи концентрация на определяния химически елемент, съответстваща на използвания калибрационен обхват (7.2), и концентрация на солната киселина поне 0,5 М, но не повече от 2,5 М. Операцията може да изисква едно или повече последователни разреждания.

Крайният разтвор се получава, като една аликвотна част от разредения екстракт се поставя в 100-милилитрова мерителна колба. Нека обемът на тази аликвотна част да бъде (a) ml. Добавят се 10 ml от разтвор на лантанова сол (4.3). Добавя се до марката 0,5-моларен разтвор на солна киселина (4.2) и се разбърква старателно. Нека D да бъде факторът на разреждане.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празна проба:

Празна проба се приготвя чрез повтаряне на цялата процедура от екстракционния етап, пропускайки само пробата от тора.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

От работния стандартен разтвор, получен чрез използване на посочения за всеки отделен химически елемент метод, се приготвят в 100-милилитрови мерителни колби серии от поне 5 калибрирани разтвора с нарастваща концентрация в рамките на оптималния мерителен обхват на спектрометъра. Ако е необходимо, концентрацията на солната киселина се нагажда с цел да се приближи колкото е възможно до тази на анализирания разреден разтвор (6.2). Когато се определя съдържанието на желязо или цинк, се добавят 10 ml от същия разтвор на лантанова сол, използвана в (6.2). Добавя се до марката от 0,5-моларния разтвор на солна киселина (4.2) и старателно се разбърква.

7.3. Определяне

Спектрофотометърът (5) се подготвя за определянето и се настройва към дължина на вълната, посочена в метода за съответния химически елемент.

Разтворите се нанасят трикратно чрез спрей в последователност: стандартен разтвор (7.2), анализиран разтвор (6.2) и чист разтвор (празната проба) (7.1). Отчита се всеки резултат, като инструментът се промива с дестилирана вода между всяко отделно разпръскване.

Построява се калибрационната крива, като по ординатата се нанасят осреднените данни на спектрофотометъра от всеки разтвор за калибриране (7.2), а съответстващата концентрация на химическия елемент, изразена в mg/ml - по абсцисата.

От тази крива се определя концентрацията на съответния микроелемент в анализирания разтвор Хs (6.2) и в празната проба Xb (7.1), изразена в mg/ml.

8. Изразяване на резултатите

Процентното съдържание на микроелемент (E) в тора се изчислява, както следва:

Е е количеството на определяния химически елемент, изразено като процентно съдържание в тора;

Xs - концентрацията на анализирания разтвор (6.2) в mg/ml;

Xb - концентрацията в празната проба (7.1) в mg/ml;

V - обемът на екстракта, получен по метод 9.1 или 9.2, в ml;

D - факторът на разреждане, съответстващ на извършеното разреждане в (6.2);

М-масата на анализираната проба, взета съгласно метод 9.1 и 9.2 в грамове.
Изчисляване на фактора на разреждане D:

Ако (a1), (a2), (a3),......, (ai) и (a) са аликвотните части и (V1), (V2), (V3), ..., (Vi) и (100) са обемите в ml, съответстващи на техните разреждания, факторът на разреждане ще се равнява на:

Определяне съдържанието на бор в торови екстракти чрез ацидиметрично титруване

Този метод формулира процедурата за определяне съдържанието на бор в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби от торове, получени чрез метод 9.1 или 9.2 и за които съществува изискване да се обявява общото и/или водоразтворимото съдържание на бор.

3. Принцип

При химическа реакция между борат и манитол се формира следният манитоборен комплекс:

С6Н8(OH) 6 + H3BO3 (d20) C8H15O8B + H2O.

Комплексът се титрува с разтвор на натриев хидроксид до постигане на рН = 6,3.

4. Реактиви

4.1. Индикаторен разтвор на метилрот:

Разтваря се 0,1g метилрот (C15H15N3O2 ) в 50 ml етилов спирт (95 %) в 100-милилитрова мерителна колба. Добавя се вода до марката 100 ml. Разбърква се старателно.

4.2. Разтвор на разредена солна киселина, около 0,5 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (HCl, r = 1,18 g/ml) с 20 обема вода.

4.3. Разтвор на натриев хидроксид, около 0,5 М:

Не трябва да съдържа въглероден диоксид. Разтварят се 20 грама натриев хидроксид (NaOH) в гранули рана форма в 1-литрова мерителна колба, съдържаща около 800 ml преварена вода. След като разтворът изстине, се добавя вряща вода до марката 1000 ml и се разбърква старателно.

4.4. Стандартен разтвор на натриев хидроксид, около 0,025 М:

Не трябва да съдържа въглероден диоксид. Разрежда се 0,5-моларният разтвор на натриев хидроксид 20 пъти с вряща вода и се разбърква старателно. Концентрацията на разтвора се определя като бор (B) (виж параграф 9).

4.5. Разтвор на бор за калибриране (100 mg/ml B):

Разтварят се 0,5719 грама борна киселина (H3BO3), претеглени с точност до 0,1 mg, във вода в 1000-милилитрова мерителна колба. Добавя се до марката вода и се разбърква старателно. Прехвърля се в пластмасова бутилка за съхраняване в хладилник.

4.6. D-манитол на прах (C6H14O6).

4.7. Натриев хлорид (NaCl).

5. Апаратура

5.1. pH-метър със стъклен електрод.

5.2. Магнитна бъркалка.

5.3. 400-милилитрова Бехерова чаша с тефлонова пръчка.

6. Приготвяне на разтвора за анализ

6.1. Приготвяне на боровия разтвор:

Виж методи 9.1, 9.2 и, където е подходящо, 9.3.

7. Процедура

7.1. Анализиране:

Поставя се в 400-милилитрова Бехерова чаша (5.3) аликвотна част (a) от екстракта (6.1), съдържащ от 2 до 4 mg В. Добавят се 150 ml вода.

Добавят се няколко капки от индикаторния разтвор метилрот (4.1)

В случай на екстракция по метод 9.2 разтворът се подкиселява чрез добавка на 0,5 М солна киселина (4.2) до еквивалентния пункт на индикаторния разтвор, след което се добавят още 0,5 ml от 0,5-моларната солна киселина (4.2).

След като се добавят 3 грама натриев хлорид (4.7), чрез кипене се отстранява въглеродният диоксид. Оставя се да изстине. Бехеровата чаша се поставя на магнитната бъркалка (5.2) заедно с предварително калибрираните електроди на рН-метъра (5.1).

рН се довежда до 6,3 първоначално с 0,5-моларен разтвор на натриев хидроксид (4.3), след това с 0,025-моларен разтвор (4.4).

Добавят се 20 грама D-манитол (4.6), разтваря се напълно и се разбърква старателно. Титрува се с 0,025-моларен разтвор на натриев хидроксид (4.4) до достига не на рН = 6,3 (поне 1 минута трябва да се задържи на тази стойност). Нека Х1 да бъде исканият обем, изразходван за титруване.

8. Разтвор на празна проба

Приготвя се празна проба чрез повторение на цялата процедура и всички етапи за приготвяне на разтвори, пропускайки само химическия тор. Нека Х0 да бъде обемът за титруване на празната проба.

9. Съдържание на бор (B) в разтвора на натриев хидроксид (4.4)

Отмерват се с пипета 20 ml (2,0 mg B) от калибровъчния разтвор (4.5) и се поставят в 400-милилитрова Бехерова чаша, прибавят се няколко капки от индикаторния разтвор метилрот (4.1). Добавят се 3 g натриев хлорид (4.7) и разтвор на солна киселина (4.2) до момента на промяна в цвета на индикаторния разтвор (4.1).

Допълва се обемът до около 150 ml и започва постепенно да се загрява до кипене с цел отстраняване на въглеродния диоксид. Оставя се да изстине. Поставя се Бехеровата чаша на магнитна бъркалка (5.2) заедно с предварително калибрираните електроди на рН-метъра (5.1). рН се нагласява точно на 6,3 първоначално с 0,5-моларен разтвор на натриев хидроксид (4.3), след това с 0,025-моларен разтвор (4.4).

Добавят се 20 грама D-манитол (4.6), разтваря се напълно и се разбърква старателно. Титрува се с 0,025-моларен разтвор на натриев хидроксид (4.4) до достигане рН = 6,3 (поне 1 минута трябва да се задържи на тази стойност). Нека V1 да бъде обемът, изразходван за титруване.

Приготвя се разтвор на празна проба по същия начин, но вместо калибровъчния разтвор се добавят 20 ml вода. Нека V0 да бъде обемът на разтвора за титруване на празната проба.

Съдържанието на бор (F) в mg/ml в стандартния разтвор на mol/l aOH (4.4) е, както следва:

10. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

Процентното съдържание на бор в тора се изчислява, както следва:

	(Х1-Х0) . F . V
B ( %) =	_________________ ,
	10 . а. М

където:

B (%) e процентното съдържание на бор в тора;

Х1 - обемът в ml на 0,025-моларния разтвор на натриев хидроксид (4.4), необходим за разтвора за анализ;

Х0 - обемът в ml на 0,025-моларния разтвор на натриев хидроксид (4.4), необходим за празната проба;

F - съдържанието на бор (В) в mg/ml в 0,025-моларния разтвор на натриев хидроксид (4.4);

V - обемът в ml на екстракта, получен по метод 9.1 или 9.2;

а - обемът в ml на аликвотната част (7.1), взета от екстракта (6.1);

М - масата в грамове на анализираната проба, взета по метод 9.1 или 9.2.

Метод 9.6

Определяне съдържанието на кобалт в торови екстракти чрез тегловен метод с 1-нитрозо-2-нафтол

Този метод формулира процедурата за определяне съдържанието на кобалт в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти от проби на торове, получени чрез метод 9.1 или 9.2, за които съществува изискване да се обявява съдържанието на кобалт.

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Принцип

Кобалт III се свързва с 1-нитрозо-2-нафтол до получаване на червена утайка - Co(C10H6ONO)3.2H2О. След като наличният кобалт в екстракта е превърнат в кобалт III, той се утаява в среда от оцетна киселина чрез разтвор на 1-нитрозо-2-нафтол. Филтрува се, а утайката се промива, след което се подсушава до постоянно тегло и се претегля като Co(C10H8ONO)3 2H2O.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на водороден пероксид (H2O2, r = 1,11 g/ml)-30 %.

4.2. Разтвор на натриев хидроксид, около 2 М:

Разтварят се 8 грама натриев хидроксид в твърда форма в 100 ml вода.

4.3. Разтвор на разредена солна киселина, около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (r = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

4.4. Оцетна киселина (99,7 % CH3CO2H) (r = 1,05 g/ml).

4.5. Разтвор на оцетна киселина (1:2), около 6 М:

Смесва се 1 обем оцетна киселина ( 4.4) с 2 обема вода.

4.6. Разтвор на 1-нитрозо-2-нафтол в 100 ml оцетна киселина ( 4.4):

Добавят се 100 ml хладка вода. Смесват се внимателно. Незабавно се филтрува. Полученият разтвор трябва веднага да се използва.

5. Апаратура

5.1. Филтър-тигел Р 16 съгласно БДС ISO 4793 с вместимост 30 ml или 50 ml.

5.2. Сушилня при 130 ± 2 градуса по Целзий.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Приготвяне на кобалтовия разтвор:

Виж метод 9.1 или 9.2.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализ:

Поставя се аликвотна част от екстракта, съдържащ не повече от 20 mg Co в 400-милилитрова Бехерова чаша. Ако екстрактът е получен съгласно метод 9.2, той се подкиселява с 5 капки солна киселина (4.3). Добавят се около 10 ml разтвор на водороден пероксид (4.1). Оксидантът се оставя да действа в студено състояние в продължение на 15 минути, след това се доливат около 100 ml вода. Чашата се покрива с часовниково стъкло. Разтворът се загрява до кипене и се оставя да кипи около 10 минути. Оставя се да изстине. За алкализиране се добавя на капки разтвор на натриев хидроксид (4.2), докато черният кобалтов хидроксид започне да се утаява.

7. Процедура

Вземат се 10 ml оцетна киселина (4.4) и се разреждат с вода до около 200 ml. Загрява се до кипене. С помощта на бюрета се добавят 20 ml от разтвора на 1-нитрозо-2-нафтол (4.6) на капки при постоянно разклащане. Завършва се с енергично разбъркване, докато утайката коагулира.

Филтрува се през предварително претеглен филтър за накаляване (5.1), като се внимава филтърът да не се запуши. За целта течността трябва да стои над утайката през целия процес на филтруване.

Бехеровата чаша се промива с разредена оцетна киселина (4.5), за да се отстрани цялата утайка. След това утайката се промива върху филтъра с разредена оцетна киселина (4.5), а после още три пъти с гореща вода.

Изсушава се в сушилня (5.2) при температура 130 ± 2 градуса по Целзий до постоянно тегло.

8. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

1 mg от утайката - Co(C10H6ONO) 3.2H2О съответства на 0,096381 mg Co.

Процентното съдържание на кобалт в тора се изчислява, както следва:

	V . D
Со (%)= Х . 0,096381 .	---------
	a . M

където:

Х е масата в mg на утайката;

V - обемът в ml на екстракта, получен съгласно метод 9.1 или 9.2;

а - обемът в ml на аликвотната част, взета от последния разтвор;

D - факторът разреждане на аликвотната част;

М - масата в грамове на анализираната проба.

Определяне съдържанието на мед в торови екстракти чрез титриметричен метод

Този метод формулира процедурата за определяне съдържанието на мед в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби от торове, получени чрез метод 9.1 или 9.2, за които съществува изискване да се обявява съдържани ето на мед.

3. Принцип

Медните йони се редуцират в киселинна среда с калиев йодид:

2Cu ++ + 4 J (r) 2CuJ + J2.

Така полученият йод се титрува със стандартен разтвор на натриев тиосулфат в присъствието на скорбяла като индикатор съгласно формулата:

J2 + 2 mol/l a2S2O3 (r) 2NaJ + mol/l a2S4O6.

4. Реактиви

4.1. Азотна киселина (HNO3, r = 1,40 g/ml).

4.2. Карбамид [(NH2)2 C = 0].

4.3. Разтвор на амониев бифлуорид (NH4HF2)-10 % w/v.

Разтворът се държи в пластмасов съд.

4.4. Разтвор на амониев хидроксид (1+1):

Смесва се 1 обем амоняк (NH4OH, r = 0,9 g/ml) с 1 обем вода.

4.5. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат:

Разтварят се 7,812 грама натриев тиосулфат петхидрат (Na2S2O3.5H2 O) във вода в 1-литрова мерителна колба. Разтворът трябва да бъде приготвен така, че 1 ml = 2 mg Cu. За стабилизиране се добавят няколко капки хлороформ. Разтворът трябва да се държи в стъклен съд и да не се излага на пряка светлина.

4.6. Калиев йодид (KJ).

4.7. Разтвор на калиев тиоцианат (KSCN)-25 % w/v.

Разтворът се държи в пластмасова колба.

4.8. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на скорбяла, около 0,5 %:

Поставят се 2,5 грама скорбяла в 600-милилитрова Бехерова чаша. Добавят се 500 ml вода. Загрява се до кипене при постоянно бъркане. Изстудява се до стайна температура. Разтворът може да бъде запазен за много кратко време. За да се продължи този период, трябва да се добавят около 10 ml живачен йодид.

5. Подготовка на разтвора за анализ

Приготвяне на медния разтвор:

Виж методи 9.1 и 9.2.

6. Процедура

6.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Приготвяне на разтвора за титруване:

Поставя се аликвотна част от разтвора, съдържащ не по-малко от 20-40 mg Cu, в 500-милилитрова Ерленмайерова колба.

Отстранява се излишният кислород чрез кратко кипене. Добавя се вода до около 100 ml. Прибавят се 5 ml азотна киселина (4.1), загрява се до кипене и се оставя да кипи около половин минута.

Сваля се Ерленмайеровата колба от нагревателния уред, добавят се около 3 грама карбамид (4.2) и отново се загрява около половин минута.

Сваля се Ерленмайеровата колба от нагревателния уред и се добавят 200 ml студена вода. При необходимост съдържанието на Ерленмайеровата колба се охлажда до стайна температура.

Постепенно се прибавя разтвор на амониев хидроксид (4.4), докато разтворът стане син, след което се добавя още 1 ml.

Добавят се 50 ml разтвор на амониев бифлуорид (4.3) и се разбърква.

Добавят се 10 грама калиев йодид (4.6) и се разтварят.

6.2. Титруване на разтвора:

Поставя се Ерленмайеровата колба на магнитна бъркалка. Слага се пръчката в Ерленмайеровата колба и бъркалката се нагласява на желаната скорост.

С помощта на бюрета се добавя стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.5), докато кафявият цвят на отделяния от разтвора йод започне да изсветлява.

Добавят се 10 ml от разтвора на скорбяла (4.8).

Титруването продължава с разтвор на калиев тиосулфат (4.5), докато пурпурният цвят почти изчезне.

Добавят се 20 ml разтвор на калиев тиоцианат (4.7) и титруването продължава, докато виолетово-синият цвят изчезне напълно.

Отчита се обемът на използвания разтвор на тиосулфат.

7. Изразяване на резултатите

1 ml стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.5) отговаря на 2 mg Cu.

Процентното съдържание на мед в тора се изчислява, както следва:

	V
Cu ( %) = Х .	___________ ,
	а . М . 5

където:

Х е обемът в ml на използвания разтвор на натриев тиосулфат;

V - обемът в ml на екстракта съгласно методи 9.1 и 9.2;

а - обемът в ml на аликвотната част;

М - масата в грамове на анализираната проба, обработена съгласно методи 9.1 и 9.2.
Метод 9.8

Определяне съдържанието на желязо в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия

Този метод описва процедура за определяне съдържанието на желязо в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби от торове, получени чрез методи 9.1 и 9.2, за които съществува изискване да се обявява общото и/или водоразтворимото съдържание на желязо.

3. Принцип

След подходящо третиране и разреждане на екстракта съдържанието на желязо се определя чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на солна киселина, около 6 М:

Виж метод 9.4 (4.1).

4.2. Разтвор на солна киселина, около 0,5 М:

Виж метод 9.4 (4.2).

4.3. Разтвор на водороден прекис (30 % H2O2, r = 1,11 g/ml), несъдържащ микроелементи.

4.4. Разтвори на лантанова сол (10 g La/l):

Виж метод 9.4 (4.3).

4.5. Разтвор на желязо за калибриране:

4.5.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Основен разтвор на желязо (1000 mg/ml):