Въпрос към министър Петър Москов от Джевдет Чакъров относно решаването на въпроса с квалификацията на лекарите

Въпрос към министър Петър Москов от Джевдет Чакъров относно решаването на въпроса с квалификацията на лекарите

Господин Чакъров, ще Ви помоля обаче да се вмествате във времето, тъй като и други колеги чакат да зададат своите въпроси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Москов, поставям този въпрос във връзка с изказване на един от водещи у нас лекари – председателят на Българската педиатрична асоциация и национален консултант по педиатрия проф. Владимир Пилософ. Този път няма да бъде от сферата на педиатрията, а ще бъде общо за колегите, с оглед изказването на проф. Пилософ на 7 януари тази година по Българската национална телевизия.

Визията е следната – колегите-лекари, които завършват медицина, след това специализират, стигат до получаване на специалност, след което тяхната квалификация и усъвършенстване, и надграждане на специалността и курсове за подобряване на квалификацията не са регламентирани от страна на водещия субект, на Министерството на здравеопазването. Естествено, това трябва да става и в активен диалог, със съответната съсловна организация, в случая в лицето на Българския лекарски съюз и Стоматологичния съюз.

Години наред виждаме, че всички тези специализации до голяма степен – не изключвам и такива, които да са организирани и от съответните лечебни заведения, но считам, че е необходимо тук да има цялостна визия и ясни политики по отношение усъвършенстването на колегите.

Ще си позволя отново да го кажа тук, че в случая и аз и Вие, и Вие и аз сме лекари, които знаем какво значи да си лекар, да си медик. Ако има приказка, която казва мъдрост, че „Човек се учи цял живот”, това в най-голяма степен важи за лекаря, за медицината, с оглед надграждането и да отговаряме на всички съвременни възможности, които ни предоставя развитието на медицинската наука, на технологията. Добре е всички колеги-лекари да я познават.

С оглед на това моите въпроси към Вас, господин Министър са:.. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Има ли ясна визия по какъв начин да става усъвършенстване, надграждане и да има непрекъснато обучение на колегите-лекари не с оглед на това, че нямаме добри специалисти? Имаме много добри специалисти, но защо това да не бъде още по-широко навсякъде, на всички нива – и на централно, и в периферията в страната? Благодаря.

Председател: Благодаря Ви, господин Чакъров.

Господин Министър, за отговор – три минути.

Продължаващото медицинско обучение на лекарите е в правомощията и компетенциите на Българския лекарски съюз. Това е съгласно чл. 182, ал. 1 от Закона за здравето. Съсловната организация – там пише, че „организира, координира, провежда и регистрира продължаващото медицинско обучение на лекарите при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военномедицинската академия”.

Към момента не съществува нормативно изискване за приемане на единни държавни изисквания за продължаващото медицинско обучение.

Единните държавни изисквания, предлагани от министъра на здравеопазването на Министерския съвет и приемани, касаят придобиването на висше образование по специалностите „Медицина”, „Дентална медицина”, „Обществено здраве” и така нататък. Но това е формалната страна на нещата.

Това, което казвате, всъщност е така и въпросът не е за това дали имаме кадри, които да обучават младите, защото такива безспорно има. Въпросът е на организацията на това нещо. В тази връзка съм длъжен да Ви съобщя, че в последните две седмици в Министерството, под ръководството на отдела и дирекцията, която се занимава с квалификация и следдипломното обучение има работна група, заедно с Лекарския съюз, заедно с представители на университетите, която е свързана с изчистване и предложения, които да залегнат в бъдещите промени на Закона за здравето, защото там е мястото за такива промени. Те трябва да бъдат съгласувани с гилдията, защото безспорно там е това.

В това отношение особено разчитаме на новосформираните бордове от специалсти към Българския лекарски съюз, където са водещи медицински авторитети.

Истината в момента е такава – следдипломното обучение донякъде е хаос. Има болници, в които някакви хора, може би добри специалисти, издават удостоверения, че аз или Вие, или който и да е лекар може да извършва определена високо специализирана дейност. Това, първо, наистина е недопустимо. Второ, то трябва да бъде стандартизирано дали през изисквания, дали чрез конкретни промени в Закона за здравето и да е ясен хорариумът на това. Дали това трябва да означава, че трябва да бъде променен и хорариумът на основното обучение по медицина.

Защото, ако за един интернист са нужни четири степени, както в момента са разделили ехографската квалификация, тогава защо, за Бога, той получава степен на образование? Не трябва ли и това да се промени? Тоест въпросът е адекватен, мярката, която сме предприели, е тази и мисля, че през месец септември ще бъдем в готовност да внесем в парламента промени в Закона за здравето, които да касаят и този въпрос.

Господин Чакъров, заповядайте. Виждам, че имскате да направите реплика.

Още веднъж ще кажа: ние имаме прекрасни лекари и трябва да се гордеем с тях. Трябва да им бъдем благодарни, въпреки ситуацията, в която функционира системата на здравеопазването, те дават максимума от себе си.

Още един въпрос, който бих искал да допълня, да развия, е с оглед на това, че общопрактикуващите лекари в момента нямат възможност да напуснат работните си места. То няма как физически да отиде, след като няма тази нормативна, правна опция да отиде да специализира, даже и да желае. В голяма степен към настоящия момент следдипломната квалификация е на базата на лична активност – не изключвам, преди малко казах и другите случаи, в които да се усъвършенстват в особеното в развитието на медицината. Аз знам каква е ситуацията в университета, та камо ли в периферните болници.

Наистина трябва да имаме ясна визия, ясна нормативна база и стандарти и това да се случва. Това е в интерес на всички ни. Убеден съм, че колегите-лекари го желаят, а това единствено и само може да доведе до по-добро качество на медицинските услуги, от каквито се нуждаем във всички сфери. Преди малко стана въпрос за педиатричната, за майчината, но това касае всички сфери, в които функционира системата на здравеопазването. Благодаря. Ви.

Господин Министър, заповядайте за дуплика.

Алинея 5 от същата разпоредба в Рамковия договор регламентира, че в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра. Не че това е кардиналното решение. Абсолютно е ясно, че когато той отсъства от работното си място, включително и за провеждане на продължително обучение, той е трудно да се отклонява дълго от своята практика. По тази причина биха могли да бъдат използвани различни форми на продължаващо обучение, включително и дистанционното обучение.

Нормативната уредба предвижда задължението на общопрактикуващия да придобие специалност по Обща медицина. Там той трябва да получи съответната компетентност. В учебната програма по Обща медицина в момента са предвидени модули, а тук въпросът и с учебните отдели на университетите е сведен до това – максимална гъвкавост спрямо възможностите, но иначе начин, освен чрез заместване, реално няма. Просто учебната програма, теоретичните курсове, които трябва да се извършват с отделяне от практиката, трябва да бъдат максимално и графично съвместени с възможностите на общопрактикуващите лекари, за да не се оголва това.