Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КАЧЕСТВО А НЕ КОЛИЧЕСТВО
ЛЕКУВАНЕ НА СЛЕПОТААвицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал. А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли. Добросъвестният идиот дотичал до учителя целия в сълзи: - Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така? - В дълбока печал мъдрецът отговорил: - Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.
ПОВЯРВАЙВеднъж един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си. “Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал: -Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб! Отговор не дошъл и той извикал отново: - Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб. - Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас: - -О не, няма. Аз познавам такива като теб! - Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона. - -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам! -О не, нама! Вие винаги така говорите. Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал: -Е добре. Ще те спася. Пусни клона. -Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд? ГРУПИТЕ(суфи притча) Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му. След това, когато започнали вечерята, кралят казал: -О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занаятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак? Бахаудин отвърнал: -О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред. -В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните. - В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна.
ЕКСКУРЗИЯ В РАЯ(Норбеков) В рая се провежда екскурзия за обикновени хора и бизнесмени. Гидът провежда инструктаж: -А сега ние възможно най-тихо ще преминем и ще наздърнем зад много врати. -Защо тихо? -Зад всяка врата се намират представители на различни групи и всеки от тях си мисли, че те са единствените в рая.
ВЕЛИКИЯТ СЪН(даоска притча от Чжуан Цзи) Цюйцяо Цзи попитал Чан У Цзи: -Слушал съм от Конфуций, че мъдрият не се обременява с никакви светски дела, не търси ползи, не се старае да избегне лишенията, не се стреми към нищо и даже не се държи за Пътя. Понякога той мълчи – и всичко казва; друг път говори – и нищо не казва. Така той странства извън пределите на пепелта и пръстта. Конфуций считаше, че всичко това са приказки на умопобъркани, а аз мисля, че така се държат хората, постигнали съкровенния път. А какво мислите вие? Чан У Цзи отвърнал: -Чувайки тези думи дори Жълтият владика би се смутил, нима може да ги разбере Конфуций? И освен това ти твърде прибързваш в съжденията си. Виждаш яйце и вече искаш да чуеш кукуригане на петел, виждаш лък и вече искаш да ти поднесат печено месо. Впрочем аз ще ти разкажа някои несериозни неща, а ти ги изслушай несериозно, става ли? Способен ли е някой да застане редом със слънцето и луната, да затвори в обятията си вселената, да живее заедно с цялото съществуване, да приема всичко, което се случва в света, и да не вижда различията между хората – ниски или извисени? Мъдрият действа без да умува и за него десет хиляди години са като един миг. За него всички неща в света съществуват сами по себе си и едно друго се съдържат. Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа? Мога ли да бъда уверен, че човек, страхуващ се от смъртта, не прилича на онзи, който е напуснал дома си и се страхува да се върне в него? Красавицата Ли била дъщеря на пограничен страж във владенията Ай. Когато владетелят Цзин я взел при себе си, тя ридаела така, че ръкавите на роклята и се намокрили от сълзи. Но когато заживяла в двореца, разделила ложето с владетеля и вкусила отбраните ястия, тя пожелала това, което по-рано я натъжавало. Така че откъде мога да знам не се ли разкайва мъртвият за това, че преди това се е молил за удължаване на живота? Някой насън пие вино, а наяве лее сълзи. Някой насън лее сълзи, а като се събуди, отива на лов. Когато сънуваме нещо, ние не знаем, че това е сън. В съня си ние дори можем да тълкуваме този сън, но едва когато се събудим, разбираме, че това е било сън. Но има още едно велико пробуждане, след което разбираш, че в света царува велик сън. А глупаците мислят, че бодърствуват и точно знаят кой е цар, а кой овчар. Колко са тъпи! И ти, и Конфуций – това е само сън. И това, че аз ви наричам сън, това също е сън. Тези думи ще ти се сторят загадъчни, но ако в продължение на много хиляди поколения изведнъж се появи велик мъдрец, разбиращ техния смисъл, за него цялата вечност време ще се изниже като един ден! МИСЛИ ПОЗИТИВНОНасредин карал свой приятел в колата с висока скорост. Приятелят му забелязъл табела и възкликнал: -Мула! Ние пътуваме в обратна посока! -Защо винаги мислиш за лошото? Защо примерно не забележиш с каква скорост пътуваме! – бил отговорът. ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХЖивял един млад тайванец, отчаяно желаещ ръката на красиво момиче. В течение на четири години той и пишел писма всеки ден, в които изливал любовните си чувства. Ако младият човек не бил предприемал подобни усилия, красивата девойка едва ли би се омъжила за този, за когото в крайна сметка се омъжила – а той бил пощальонът, който и носел всичките тези писма.
МОЛИТВАТА НА ЖАБАТАХристиянска притча Веднъж нощната молитва на брат Бруно била нарушена от силно жабешко квакане. Всичките му опити да не обръща внимание на тези звуци били напразни, затова той извикал през прозореца: - Тихо! Трябва да се помоля. Брат Бруно бил свят човек и молбата му била изпълнена незабавно. Всички живи същества млъкнали, за да не му пречат да се моли. Но тук се раздал още един звук, пречещ му да се моли. Вътрешният глас казал: - Може би квакането на тази жаба е не по-малко приятен звук за Бог отколкото пеенето на твоите псалми. - Как може жабешкото квакане да радва ушите на Господ? – насмешливо възразил Бруно. Обаче гласът нямал намерение да се предава: - А защо според теб Бог е създал звука? Бруно решил да изясни това. Той се подал отново през прозореца и извикал: “Пейте!”. Въздухът се напълнил с равномерно жабешко квакане, идващо от всички близки водоеми. Бруно се заслушал в звуците и гласовете престанали да го дразнят; той усетил, че ако не им се съпротивлява, те само обогатявали тишината. С това откритие сърцето на Бруно усетило единните вибрации с Вселената и за първи път в живота си той разбрал какво значи истинска молитва. КАЧЕСТВО А НЕ КОЛИЧЕСТВО(източна притча) Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. Умеел да свири на флейта, но механично, изучавал законите, но даже писарите знаели повече от него. Баща му, обезпокоен от това положение, го дал ученик на известен майстор на бойни изкуства. Обаче на момчето скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал: - Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа? Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми. Веднъж майсторът повикал момчето и му дал писмо, което да занесе на баща си. Юношата взел писмото и тръгнал за съседния град, където живеел бащата. Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която някакъв старец тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар. - Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Все едно ти няма да надвиеш дори дете! В отговор старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. И момчето приело предизвикателството. Десет пъти то опитвало да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя. - Аз бих могъл да те убия още с пърия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви по пътя си. Засрамен юношата пристигнал в къщата на баща си и му предал писмото. Отваряйки го, баща му го върнал обратно: -То е за теб. С калиграфичния почерк на учителя вътре било написано: “Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени.”. ЧУДЕСАТАЕдин човек предприел голямо пътуване по суша и море, за да се убеди сам в необичайните способности на Учителя. - Какви чудеса е сътворил твоят Учител? – попитал той един ученик. - Зависи какво разбираш под чудо. Във вашата страна е прието за чудо да се счита, ако бог изпълни нечия воля. При нас считат за чудо, ако някой изпълни волята на бога.. РАЖДАНЕТО НА ЗЕЛЕТОТова се случило в Едем, далеч преди изкушението, на което не издържала Ева. От лъчезарното утро бог създал цветята. И ето пред най-прекрасното от всички с устни аленеещи от чистота-розата-се явил злият дух. - Ти си прекрасна. - Да! – отвърнала розата. - Най-прекрасната и най-щастливата, - продължавал дяволът. – Какво изящество, какви цветове и аромат! - Какво, само това ли? - Никаква полза! Виж там – клоните на дърветата са обсипани с жълъди. Няма да споря, гъстата корона на дърветата е прекрасна, но това е недостатъчно. Тя дава не само приют на стотици живи същества, но и храна. Да, розата е красота, но това просто не е всичко…. - И розата изпитала изкушение – а жената все още не била го изпитала – и възжелала ползата и то толкова силно, че чак побледняла. На другия ден господ влязъл в градината. - Татко, -обърнала се към него кралицата на цветята, трептяща и прекрасна, аз искам да нося полза. - Носи, дете мое, - отвърнал Господ и се усмихнал. - Така светът се сдобил със зелето. ИЗБУХЛИВИЯТ(суфи притча) Живял някога един човек, който по най-малкия повод избухвал. Много години се самонаблюдавал и дошъл до извода, че целият му живот е пълен с непреодолими трудности заради този гняв. Замислил се как да се избави от него. И ето, чул за един дервиш, който обладавал дълбоко знание. Отишъл при него за съвет. Дервишът му казал: -Тръгни по тоя път, докато не стигнеш кръстопът, където ще видиш изсъхнало дърво. Застани под него и предлагай вода на всеки минувач. Човекът сторил, каквото му било казано. Минали много дни и хората започнали да говорят за него, навсякъде се разнесъл слух, че той е направил обет да дава милостиня и да следва особен курс на самоконтрол под ръководството на съвършен мъдрец. Веднъж един пътник, който очевидно много бързал, обърнал глава на другата страна, когато нашият човек му предложил вода и забързал напред. Избухливият му извикал: -Стой! Отговори на моето приветствие и изпий водата, която предлагам на всички пътници! Но оня дори не се обърнал. Човекът още няколко пъти извикал, но не получил никакъв отговор. Възмутен от такава неучтивост, човекът незабавно забравил всичко. Бързо снел оръжието си, висящо на сухото дърво, прицелил се в тичащия грубиян и стрелял. Пътникът се проснал мъртъв на земята и в този миг се случило чудо: мъртвото дърво разцъфнало. Сразеният от куршум се оказал закоравял убиец и тъкмо отивал да извърши най-ужасното престъпление в живота си.
КРАЛСКИЯТ ГЪЛЪБВеднъж кралят назначил Насредин за премиер-министър. Разхождайки се из двореца Насредин видял кралският сокол. Той никога по-рано не бил виждал такъв странен гълъб. Затова донесъл ножици и изрязал на сокола ноктите, крилете и клюна. -Сега вече ти изглеждаш като нормална птица, -доволно казал той. –Изглежда досега за теб лошо са се грижили. ЦЕНАТА НА ЩАСТИЕТО
-Учителю, силно обичам едно момиче и нашите родители са съгласни да се оженим, но аз съм изпълнен със страх и съмнения. -За какво се безпокоиш и от какво се боиш? – попитал Хинг Ши. -Боя се да не се разочаровам от нея, от семейния живот…аз не мога предварително да знам дали постъпвам правилно, - отвърнало момчето. -Връщай се в къщи и се ожени за това момиче, ако я обичаш и ако любовта ви е взаимна, - отвърнал Хинг Ши. Младежът поблагодарил и си тръгнал, а един ученик попитал: -Кажете, Учителю, защо посъветвахте младежа да се ожени, след като той се бои от разочарования? Нима не трябваше да го посъветвате да отложи за известно време сватбата? -Разсъждавайки така, ти забравяш, че разочарованието е твърде ниска цена за възможното щастие, - отвърнал Хинг Ши, усмихвайки се. ДА НАРЕЧЕШ СЕБЕ СИ БОГ (суфи притча) Един суфи бил пребит до смърт заради това, че наричал себе си Бог и бил взет на небето. След време човек, който бил свидетел на смъртта на суфито, умрял и попаднал в рая. Виждайки суфито там, той започнал да негодува и попитал Бог: -Защо този човек е тук, на небето, а фараонът, който говореше същото, е в ада? Господ отвърнал: -Фараонът, твърдейки че е Бог, подразбираше себе си, а когато суфито се наричаше Бог, той мислеше за мен. ЗРЕЛОСТ (християнска притча) На ученика, който постоянно се молел, Учителят казал: - Кога ще спреш да се опираш на Господ и ще стъпиш на собствените си крака? Ученикът се удивил:
КАК ДА ПОЗНАЕМ БОГ(християнска притча) На един урок Учителят казал: -Гениалността на композитора се проявява в написаната от него музика, анализирайки нотите, гениалността няма да видиш. Талантът на поета се изразява в неговите стихове, но изучавайки стиховете, талант няма да постигнеш. Бог се проявява в мирозданието, но и най-щателните изследвания на вселената няма да ти разкрият Бог, по същия начин, по който колкото и да разрязваш тялото, няма да намериш душата. След лекцията някой попитал: -Как тогава да постигнем Бог? -Като гледаде на света, без да анализирате нищо. -А как трябва да гледаме? -Селянинът, стремящ се да намери красотата в залеза, ще вижда само слънцето, небето, облаците и линията на хоризонта дотогава, докато не осъзнае, че красотата съществува сама за себе си. Красотата това е способността да виждаш. Опитите да познаеш Бог ще завършват с неуспех, докато не осъзнаете, че не можете да видите Бог като някаква същност; за това се иска особено умение да се гледа, свойствено само на малките деца – неизкривено от измислени доктрини и убеждения.
Мениджър и програмист(съвременна притча) Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязъл на земята жена. Спуснал се още и се обърнал към нея: -Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега. - Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина – отговорила жената.
СТЪКЛОТО(еврейска притча) -Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите? -Погледни през прозореца, какво виждаш? -Жена с дете в количка, отиваща на пазар…. -Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там? -Че какво мога да видя там, само себе си. -Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си. Каталог: izmami izmami -> Стрес и последици от стреса izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури izmami -> Кодекс част първа общи правила I. Основни положения izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография izmami -> Езикът на тялото izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.) izmami -> Ii разширено издание izmami -> Юридическа психология izmami -> Съдържание: 2 демонология 2 Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|