Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г

Изтегляне 3.89 Mb.

страница	13/23
Дата	25.06.2017
Размер	3.89 Mb.
	#24314

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 23

1.10. ОКОЛНА СРЕДА

Околната среда и нейното качество е от важно значение за подобряване качеството на живот на населението, повишаване на инвестиционния интерес към Варненска област и развитие на туризма.

Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата, показва, че област Варна се характеризира с добро качество на околната среда.

Природните и климатичните дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. Черноморското крайбрежие и курортните зони са с параметри, отговарящи на изискванията за туризъм и рекреация, в т.ч. отговарят на изискванията на ЕО. Черно море в зоните на водоползване отговаря на изискванията на Директива 76/160 на ЕС и на националните изисквания в 92% от провеждания мониторинг.

1.10.1. Състояние на въздуха

1.10.1.1. Качество на въздуха, горещи точки, емисии. Оценка на съществуващото състояние и тенденции за периода 2001-2003

Оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се прави на база на националното законодателство, в което са експонирани изискванията на Рамковата директива 96/62/ЕС, “дъщерна” Директива 99/30/ЕС за нормите за съдържание на серен диоксид, азотни оксиди, ФПЧ10 и олово в атмосферния въздух и Директива 92/72/ЕС за нормите за тропосферен озон.

Мониторингът (наблюдение и контрол) по отношение състоянието на атмосферния въздух се осъществява в “гореща точка” - Варна-Девня и в градовете Провадия и Белослав, оценени предварително по нива на замърсителите.

Констатирани са превишения на ПДК в:

пункт Белослав, по показатели ФПЧ и H₂S, като основен източнек на замърсяването са ТЕЦ “Варна”; транспорта и ниската степен на благоустроеност;
пункт Варна и Провадия, по показател ФПЧ - основен източнек на замърсяването са транспорта и ниската степен на благоустроеност;
пункт Девня (Повеляново) по показател ФПЧ и H₂S – основен източник са заводите от Девненския химически комплекс и транспорта

Въз основа на наличните данни по отношение на нивата на отделните замърсители и тенденциите в развитието им през разглеждания период могат да бъдат направени следните изводи:

През периода 2000-2003 година е налице намаляване на емисиите на атмосферни замърсители, а оттам и подобряване качеството на въздуха в населените места. Състоянието на атмосферния въздух в по-голямата част от територията на Варненска област е с параметри, значително под ПДК (изключение прави районът Девня-Белослав). В агломерацията Варна – Девня - Белослав са концентрирани най-големите източници на атмосферно замърсяване, както и е съсредоточена натоварена транспортна инфраструктура.
Значително е намаляла употребата на оловосъдържащи бензини, но голямата част от автомобилния парк продължава да бъде физически остарял, което допринася за замърсяването с азотни оксиди в големите населени места и по протежение на натоварените пътища.
Средногодишните нива на серен диоксид поддържат трайна тенденция към понижаване, но с по-ниски темпове спрямо предходните години. Замърсяването в град Варна като средногодишни концентрации е в рамките на ПДК. Най-високи стойности то има през отоплителния сезон и основен дял за това има работата на локалните парокотелни инсталации и битовото отопление. С газификацията на големите градове се очаква съществен спад на нивата на този замърсител.
Замърсяванията с азотен диоксид са сравнително постоянни и в рамките на ПДК. През 2002-2004 г. епизодични превишения на нормите са регистрирани в град Варна, като те се дължат на преобладаващия принос на транспорта.
Емисиите на амоняк за Девня бележат траен спад в сравнение с предходните периоди и поддържат стойности около и под ПДК.
Средните концентрации на сяроводород имат силно изразен непостоянен характер с множество пикове и спадове. Стойности над ПДК този показател отбелязва в гр. Белослав и кв. Повеляново на гр. Девня, като причината са промишлените дейности са най – вече от Девненския химически комплекс .
Запазва се тенденцията към понижаване на годишните концентрации на оловни аерозоли на територията на големите гадове. През периода 2002-2004 г. няма регистрирано превишаване на средногодишната норма на територията.
Праховите частици (общ суспендиран прах и ФПЧ10) продължават да са най-проблемният замърсител на територията на областта, като тенденцията е към запазване на традиционно високите нива на замърсяване на територията на агломерацията Варна-Девня-Белослав и Провадия. Във всички ППМ са регистрирани превишавания на средногодишната и среднодневната норма, в т.ч. при отчитане на допустимото отклонение от последната. Причината за високите нива на прах е ниската степен на благоустроеност, както и непочистването на уличната мрежа.

За намаляване нивата на замърсяване са приети програми в общините Варна, Девня, Белослав и Провадия, които предвиждат снижаване на замърсяването до достигане на пределно-допустимата концентрация към 31.12.2008 г. Основният дял от мероприятията са на общините и включват: газификация на училища, детски градини, болници и др. обществени сгради; подмяна/рехабилитация на парка на обществения транспорт; озеленяване и благоустрояване на свободни терени и др.

1.10.1.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от индустриалногоривни и производствени процеси във Варненска област за периода 2001-2003 г., в тонове годишно (t/y), определени по разчетен метод на базата на консумирано гориво, топлотворна способност и количество произведена прдукция са дадени в таблицата:

Най-общо приносът на категориите източници към общите годишни емисии на отделните замърсители може да бъде оценен както следва:

Енергетиката и отоплителните процеси са най-големият източник на серен диоксид с ~80% от общото емитирано количество;
Основните източници на азотни оксиди продължават да са транспортът и горивните процеси ТЕЦ/отопление. Те емитират съответно ~ 50% и ~29% от общото количество;
Делът на природните източници като основен източник на ЛОС е около 60% от общите емисии. Пътният транспорт емитира ~12% от общото количество;
Битовите горивни процеси са най-големите източници на въглероден оксид, емитирайки 50% от общото количество.

1.10.1.3 Озоноразрушаващи вещества.

Намаляване производството и употребата на хлорфлуорвъглеводороди е в изпълнение на задълженията на страната ни по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Монреалския протокол . Установена е схема за намаляване на потреблението на веществата, които нарушават озоновия слой ( вещества от група І – CFC-11, CFC-12, CFC-13, CFC-14 и CFC-15, вещества от група VІІІ – HCFC).

Ограниченията са наложени с ПМС 254/99 г., като:

- до 31.12.2006 г трябва да прекрати производството, вноса, износа, пускането на пазара и използането на регенерирани/рециклирани хидрохлорфлуорвъглеводороди за сервизна дейност, както и продукти и съоръжения (климатици, хладилни камери и др.) използващи или изработени с хидрохлорфлуорвъглеводороди

- 31.12.2009 г. е крайният срок за внос/износ, пускането на пазара и използването на свежи хидрохлорфлуорвъглеводороди;

1.10.1.4. Програми и стратегии

Най-важните административни инструменти, обезпечаващи добро качество на атмосферния въздух в населените места и осигуряващи ефективното прилагане на европейските изисквания са т.нар. програми за прилагане на четирите “инвестиционно-тежки” директиви в сектора. С прилагащите програми са договорени следните преходни периоди: до края на 2011 г. за ограничаване съдържанието на сярата в котелните горива до 1% (масов) съгласно Директива 99/32/ЕС; до края на 2007 г. и 2009 г. за терминалите и бензиностанциите със “среден” и “нисък” капацитет съгласно Директива 94/63/ЕС за ограничаване емисиите на ЛОС при съхранение и превоз на бензини; терминалите и бензиностанциите с “висок” капацитет ще бъдат приведени в съответствие към края на 2005 г.; поетапно, до края на 2014 г. за отделни блокове на ТЕЦ “Варна” – да се постигнат нормите за допустими емисии съгласно Директива 2001/80/ЕС; останалите действащи големи горивни инсталации, ще бъдат приведени в съответствие с изискванията към края на 2007 г.

Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите от големи горивни инсталации;

ТЕЦ-попада- щи в обсега на директивата	Обем на изпуска- ните замърсители Хил. т/год	Население, засегнато от замърся ването (хил.души)	Срокове за привеждане съгласно договорения преходен период	Мероприятия за привеждане	Необ-ходими средства млн.лв
“ТЕЦВарна” ЕАД	Серен диоксид – 7,6 Азотни оксиди – 7,1 Прах – 1,5	200	2014 г.	1. Изграждане на сяроочистваща инсталация; 2. Рехабилитация на горивните уредби и електро-филтри	210
ТЕЦ “Девен” АД	Серен диоксид – 6,6 Азотни оксиди – 4,5 Прах – 5,3	50	2007 г.	1. Изграждане на сяроочистваща инсталация; 2. Рехабилитация на горивните уредби и електро-филтри	50
“Топлофика- ция Варна” ЕАД	Серен диоксид – 0 Азотни оксиди –0,019	150	2006 г.	1. Рехабилитация на горивните уредби	1,0

1999/13/ЕС за ограничаване употребата на разтворители в промишлеността;

В гр. Варна са установени 9 фирми, попадащи под обсега на Директива 1999/13/ЕС, които трябва в периода 2005-2007 г да ограничат употребата на разтворители в промишлеността и респективно да намалят емисиите на отделяните в резултат от тяхната производствена дейност на летливи органични съединения (ЛОС).

Съгласно изискванията на Наредба № 16/12.08.1999 г., транпонираща Директива 94/63/ЕС, бензиностанциите с производителност над 100 м³ бензини и терминалите за съхранение на бензини, следва да се приведат в съответствие до 31.12.2009 г.

1.10.1.4. Изводи

Много добро качество на атмосферния въздух на повече от 87% от територията на Варненска област, отговарящо на нормите за курортна среда.
Подобрение в качеството на атмосферния въздух в агломерацията Варна-Белослав-Девня по отношение концентрацията на повечето наблюдавани замърсяващи вещества. Редуциране на емисиите от основните замърсители въпреки подема в икономиката.
За подобряване на качеството на въздуха в 4 населени места са разработени и се изпълняват общински програми.
Съществен спад в замърсяването с оловни аерозоли в следствие намалената употреба на оловосъдържащи горива.
Стартирала/в ход е газификацията на Варна, Аксаково, Дългопол, Белослав, Провадия, Девня.
Големите градове Варна, Девня, Белослав, Провадия поддържат традиционно високи нива на прах в следствие на слабата степен на благоустроеност и поддържане на уличната мрежа.
Липсват достатъчно средства в общините за изпълнение на мероприятия по екологични програми, благоустрояване и поддържане на чистотата.
ТЕЦ”Варна” и ТЕЦ”Девен” се нуждаят от мащабни инвестиции за ограничаване на емисиите по Директива 2001/80/ЕС.

Възможности

Три топло-енергетични централи и 9 фирми, употребяващи разтворители ще имат достъп до финансов ресурс, свързан с обезпечение изпълнението на т.н.”тежки директиви”
Газифицирането на големите обществени сгради с топлоизточници и частните жилища може да доведе до намаляване на серни, азотни, и въглеродни оксиди с още ~30-38%.
Ползването на геотермалната енергия за отопление, навлизането на програми и финансови ресурси по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници също ще доведат до съществено намаляване на емисиите, свързани с отоплението.
Общините и фирмите могат да търгуват със спестените емисии, като това може да донесе допълнителен финансов ресурс в околната среда.

1.10.2. Води

1.10.2.1.Състояние на повърхностните и крайбрежните морски води

Състоянието на повърхностните и крайбрежните морски води зависи от концентрацията на урбанистични единици и промишлените дейности, както и от степента на изграденост на канализационната и пречиствателната инфраструктура. Данните от мониторинга на Черно море (в мг/л) са представени в графиката.

Нормативите съгласно Наредба №8, отнасящи се за район на водоползване и район за санитарна охрана, са: азот амониев – 0,1мг/л; азот нитритен-0,03 мг/л; азот нитратен-1,5мг/л; общ фосфор-0,1мг/л.

Наблюдението и контролът на състоянието на морската вода показва липса на отклонения съгласно Българските и Европейски норми по показателите: хидро-физични показатели; активна реакция на морската вода; разтворен кислород; биохимична потребност на кислород О₂; Съдържание на биогенни елементи - азот и фосфор (при пик стойностите се движат ~ 40-80% от ПДК/, като на отделни места в определена хидрометеорологична ситуация са регистрирани стойности над нормите, дължащи се на залпови замърсявания (Устие Камчия, КК”Св.св.Константин и Елена”, “Слънчев ден” и Южен плаж). Микробиологичните характеристики на морската вода в 99% от случаите през активния сезон отговарят на Българските стандарти и в 100% от случаите по Директивите на Европейската общност. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон - 0,06-0,12 msv/h, като не са регистрирани отклонения от тези граници.

Режимът на замърсяване с нефтопродукти на крайбрежието се характеризира с локалност и нестабилност по сезони и е под нормите за курортните зони. Наднормено е съдържанието на нефтопродукти в района на пристанищните дейности във Варненския залив и в езерата, като максимумът е през зимното полугодие.

Поречие р. Провадийска – р .Девненска. Поречието тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Реките се замърсяват от: производството на разсол - с хлориди и нефтопродукти; от втока на води от шламоотвал Падина и заустванията в р.Девненска. Водите на р. Провадийска, които са замърсени наднормено главно с неразтворени вещества, разтворени вещества, хлорни йони, амониев азот, нитритен азот и нитратен азот. Преди устието си река Провадийска е уширена и удълбочена, като се превръща в утаител с полезен обем 600 000 m³. Последните 2 км от реката са превърнати в пречиствателна станция на водите от шламоотвала (отпадъчните води на Девненския промишлен комплекс/, при което активната реакция се връща в пределите на нормата за сметка на живота в този участък. Дъното и бреговете на реката са покрити с рядка бяла карбонатна утайка.

Варненско и Белославско езеро, Варненски залив. Характеризира се като конфликтна зона с променяща се роля на антропогенните фактори: Белославско езеро е с първостепенно влияние на индустриалния отток, със замърсяване със съединения с неорганичен произход (фосфати, нитрати, сулфати, калциеви и магнезиеви съединения) в разтворена и суспендирана форма предимно от Девненския комплекс, пристанище Варна – Запад (при претоварни операции с насипни товари) и р.Провадийска; в района на ТЕЦ- Варна съществува топлинно замърсяване, с което са създадени условия за “цъфтеж“ на фитопланктона и влошен кислороден режим; източната част на Варненско езеро се характеризира с висока степен на еутрофикация- локално около източниците на битовия отток от ГПСОВ-Варна и локална ПСОВ- Аспарухово. В глобален мащаб, акваторията е еутрофицирана, като в най-висока степен тя е изразена в Белославското езеро, с по-ниска във Варненското и най-ниска във Варненския залив. Индикатори за процесите са постоянните “цъфтежи” на фитопланктона и влошеният кислороден режим, които са причина за изменения във всички структури на екосистемата. Драстични изменения се регистрират с елиминацията на възрастни дънни риби и ларвалните им стадии. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на степента на замърсяване на езерните води, което се дължи на спада в промишленото производство. Концентрациите на повечето замърсители във Варненско езеро обикновено не нарушават нормите за II категория водоприемник през последните години. Цялата крайбрежна северозападна зона на Белославското езеро е повлияна от натрупаните и недрагирани карбонатни и пиритни угарки .

Поречието на р.Камчия е замърсено с биогенни елементи от урбанизацията и селскостопанските дейности. Основните замърсители на реката са извън областта - от градовете Шумен, В.Преслав, Търговище и Котел (чрез общ вток в поречието на БПК₅) и неразтворени вещества. Самопречиствателните функции на реката са значително намалени с намаляване на водните количества в долното течение (изградени язовири по поречието). Характерни за поречието са завишените стойности (над ПДК) по отношение на азот нитритен, азот амониев и фосфор и неразтворени вещества през лятото. Районът около устието на реката е замърсен с БПК5 и неразтворени вещества, като замърсяването рязко спада под ПДК на север при плаж “Романтика” и на юг при Шкорпиловци.

1.10.2.2. Състояние на подземните води

Системният мониторинг (след 2001 г.) на подземните води се води от “ВиК”ООД, РИОКОЗ-Варна и БДЧР- Варна, показва сравнително недобро качество на плитките подземни води по поречието на р.Камчия и качество на подземните води от долнокредния и част от палеогенския водоносни хоризонти, удовлетворяващи изискванията за праговите концентрации. Отчитаните високи стойности на нитратите и нитритите в подземните води (предимно плитките водоносни хоризонти) се дължат на неприлагане на добри земеделски практики.

Показателите, характеризиращи възможностите за ползване на пресни питейни води за водоснабдяване на Варненска област, са:

100% от населението, включено към централно водоснабдяване;
0,5% от населението, не ползва питейни води с добро качество (~2200ж на селата с.Бенковски, Здравец, Китка, Аврен, Круша, Садово);
2,4 % от населението, е подложено на сезонен режим на водоснабдяване;
62-70% са загубите на вода по водопроводната мрежа.

Все още в региона на Варна не се използва в достатъчна степен свободният ресурс на Малм-Валанжинския водоносен хоризонт, водата на който в голямата си част отговаря на БДС “Вода за пиене” (на места термалните води са с по-високо съдържание на сяроводород, отстраним със сравнително леки технологии).

На територията на Варненска област няма изградени пречиствателни станции за питейни води. Необходимостта от такава ще възникне при постоянно ползване на язовир Цонево за водоснабдяване на гр. Варна.

1.10.2.3. Пречистване на отпадъчните води

Пречистването на отпадъчните води от населените места е регламентирано с Директива 91/271/ЕЕС, поправена с Директива 98/15/ЕЕС. До 2007 година всички населени места над 10000 жители, а до 2014 година населените места над 2000 жители трябва да бъдат обхванати с канализационни мрежи и пречистване на отпадъчните води, съответстващо на нормите. Обхващането с пречистване на водите понастоящем за населени места над 2000ж е представено в графиката.

Население на населени места над 10 000 ж., обхванати от пречистване на водите

Население на населени места над 2 000 ж., обхванати от пречистване на водите

Със Заповед №РД 970/28.07.2003 г. на МОСВ са определени за “чувствителни зони ”– всички езера и поречията на реки вливащи се в Черно море. Почти всички построени до този момент пречиствателни станции във Варненска област (с изключение на ГПСОВ Белослав, която е в процес на реконструкция и разширение и ГПСОВ Бяла-Обзор, въведена в експлоатация през последните 2 години/, не пречистват водите до изискуемата по норматив степен и се нуждаят от рехабилитация – в т.ч. и построяване на ново стъпало за денитрификация и дефосфатизация. Това ще наложи ползването на големи финансови ресурси за реконструкция на почти цялата съществуваща пречиствателна инфраструктура

Съгласно Директива 76-464/ЕС индустриалните предприятия трябва да приведат заустванията на води във водни обекти в съответствие с националните разпоредби, като съдържащите се в тях вещества по Списък I и Списък ІІ на Директивата не трябва да превишават нормите.

Изпълнението на мероприятията засяга предимно промишлените предприятия от Девненския химически комплекс, големите производители от Белослав и Провадия, заустващи в поречие Провадийска-Девненска и Варненско–Беославски езерен комплекс, обявени за “чувствителна зона”. Промяна в технологичните процеси и изграждането на допълнителна пречиствателна инфраструктура ще наложи ползването на значителен финансов ресурс.

1.10.2.4. Изводи и възможности

Състоянието на морската вода в около 96% от зоните за водоползване показва липса на отклонения по показателите съгласно Българските и Европейски норми. Микробиологичните характеристики на морската вода в 98% от случаите през активния сезон отговарят на Българските стандарти и в 99% от случаите по Директивите на Европейската общност.
Областта в по-голямата си част разполага с чисти пресни повърхностни и подземни води за водоснабдяване на ~92% от населението, с достатъчно технологични води за производствените дейности в агломерацията Варна-Белослав-Девня, както и с води за равитие на места на поливно земеделие. В туристическите комплекси има достатъчно изградени сондажи за термо-минерални води от Малм-Валанжинския водоносен хоризонт.
Осигурени са финансови ресурси за реконструкцията на ПСОВ-Белослав и рехабилитацията на ГПСОВ-Варна. Общините ползват средства по фондове и програми за изграждане на обекти по водоснабдяването и канализацията.
88% от населението на населените места над 3000 жители са обезпечени с изградени съоръжения с биологично пречистване на водите.
За изграждането на ПСОВ-Провадия има пълна проектна готовност и обектът е включен в Националната програма за обезпечаване на н.м. над 10000ж с ПСОВ.
100% от населението на областта е с изградено водоснабдяване
Съдържание на биогенни елементи - азот и фосфор при устие Камчия и епизодично (в следствие на залпови замърсявания) в КК”Св.св.Константин и Елена”, “Слънчев ден” и Южен плаж превишава нормите.
Разпределението на водните ресурси в областта е неравномерно, както в сезонен, така и в годишен аспект. Не достигат чисти питейни води за водоснабдяване на ~8% от населението – Предимно община Аврен. Част от ползаните там плитки водоносни хоризонти са нитратно замърсени в следствие на недобри земеделски практики.
Коефициентът на полезно използваната вода остава малък и прогресивно намалява през последните години в следствие на висока степен на амортизация на водопроводните мрежи и високи загуби на вода в тях.
Недостатъчна изграденост на канализационните мрежи и в селищата, обезпечени с биологично пречистване на отпадъчните води.
Неизградени помпени станции и тласкатели в гр.Варна водят до преливане на канализационната система на места (южен плаж, Шокърски канал) и влошаване на характеристиките на Варненски залив. Липсата на канализационна система в новите селищни образувания (ползвани за живеене) са причина за възникнали свлачища.
Липса на регламентирана национална политика и програма по отношение на приоритетите за изграждане на канализационни системи. Недостиг на средства за строителство в общинските бюджети.
Недостатъчна изграденост на канализационна и пречиствателна инфраструктура в курортните комплекси и зони – “Св.св.Константин и Елена”, “Златни пясъци”, “Чайка”, “Шкорпиловци”, “Прибой”.
Замърсени участъци от поречия Провадийска-Девненска и Камчия. Еутрофициран Варненско-Белославски езерен комплекс.
За голяма част от водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване липсват учредени санитарно-охранителни зони.
Определените със Заповед №РД 970/28.07.2003 г. на МОСВ “чувствителни зони ”– езерата и поречията, вливащи се в Черно море, налагат ползването на големи финансови ресурси за реконструкция на почти цялата съществуваща пречиствателна инфраструктура

Заплахи

Бързото нарастване на легловата база в крайбрежието не съответства на изграждането на канализационна и пречиствателна инфраструктура. Това може да доведе до влошаване на показателите в зоните за водоползване на Черно море и еутрофикационни процеси по крайбрежието.
Строителството на нови жилища – увеличаването на населението на Варна в ЦГЧ и широк център при ползване на съществуващиата канализационна система (без достатъчен капацитет/, води до преливане в пик и при дъжд, като водоприемник е Варненски залив. Това може да бъде причина за влошаване на параметрите и еутрофикационни процеси. Неизграждане на адекватна канализационна система в новите селищни образувания (ползвани за живеене) могат да предизвикат нови катастрофални свлачшща.
Недостиг на финансови ресурси в предприятията от Девненския промишлен комплекс, както и в големите населени места по поречията Провадийска и Камчия може да бъде причина за запазване на статуса на повърхностните води и непостигане на договореностите с ЕС по отношение на “чувствителните зони”.
Неприлагането на добри земеделски практики, особено в райони с недостиг на пресни води и най- вече в община Аврен, може да лиши част от населението от чиста питейна вода.
При непострояване на пречиствателна станция за питейна вода на яз.Цонево и при намаляване на водите за Варненска област от яз.Камчия може да се създаде здравен риск за над 70% от населението на Варненска област.

Възможности

Наличен финансови ресурси по предприсъединителни и присъеднителни програми за изграждане, реконструкция на ПСОВ и колектори. Подписан е финансов меморандум по програма ИСПА за реконструкция на ГПСОВ – Варна и прехвърляне на водите от квартал Аспарухово. Възможност за подобряване характеристиките на крайбрежните морски води и поречия Провадийска и Камчия.
Завишените изисквания в “чувствителните зони” и налаганите санкции могат да наложат влагане на инвестиции и съществено подобряване на статуса на поречие Провадийска-Девненска и Варненско-Белославски езерен комплекс.
Чистите повърхностни води – язовирите Цонево, Елешница и др., реките Двойница и Батова, както и изворите в Камчийска планина, могат да доведат до развитие на алтернативни форми на туризъм в тези райони.
Чистите морски води могат да бъдат среда за развъждане на черупкови и аквакултури.
Ресурсът от термоминерални води по крайбрежието може да повиши търсенето и категорията на развивания туризъм, както и да удължи сезона.

1.10.3. Управление на отпадъците

Генерирането на отпадъци и тяхното управление все още представлява проблем във Варненска област, който на места застрашава качеството на градската околна среда и представлява риск за човешкото здраве.

1.10.3.1.Битови отпадъци

Генерирането на битови отпадъци е в зависимост от мястото на образуване на отпадъците и стандарта на живот на населението в общините, като варира по сезони. Нормата на натрупване за община Варна варира ~ 441 - 462 кг / жител/ годишно. За по- малките общини тя е ~ 300-350 кг /жит. год., а за селата нормата на натрупване е под 200- 300 кг/ жит/год. През летните месеци нормата на натрупване е с 18-20 % по-висока.

Системите за сметосъбиране и сметоизвозване могат да бъдат оценени най-общо, както следва:

Сравнително ефективна и с добра техника е системата в общините Варна, Девня, Аксаково, Белослав, Провадия.
Малките общини не разполагат със съвременна сметоизвозваща техника и съдова база, което се отразява на санитарно-хигиенните условия в населените места и разходите за издръжка на сметопочистването.
Значително неефективна е дейността на всички общини в малцинствените квартали.
Почти не се прилагат системи за разделно събиране на отпадъците.

Необходими са местни и национални лостове, както и инвестиции за отваряне пазара на полезни компоненти.

Обхванато население от депа за отпадъци и сметосъбиране.

Специфични цели:

Управлението на отпадъците в съответствие с изискванията на ЕС, екологосъобразно обезвреждане
Предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъците и увеличаване количествата на рециклируемите отпадъци
Включване на всички населени места в организираното събиране на битови и строителни отпадъци до края на 2007 г.
Поетапно включване на населените места в системата за разделно събиране, повторна употреба и рециклиране на масово разпространени отпадъции, като до 2007г се рециклират 25% от отпадъците от опаковки, а до 2011 г.-100%;
Въвеждане на алтернативни системи за обезвреждане на битови отпадъците – инсталации за обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, компостиране
предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания

Обезвреждане на отпадъците.

Депа за битови отпадъци.

В областта се реализира Програма за регионално управление на отпадъци в регион Провадия, финансирана по програма ИСПА, която включва изграждането на съвременно регионално депо за битови отпадъци и реализиране на схема за разделно събиране на отпадъците за общините Провадия, Аврен, Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Долни Чифлик, Девня, Суворово и Дългопол.
Общините трябва да закрият за своя сметка съществуващите нерегламентирани депа и селски сметища до 2009 г.;
Въведено в експлоатация е рекоструираното депо Въглен, обслужващо общините Варна и Аксаково. Депото е със срок на експлоатация до 2008 г., като при намаляване на депонираните отпадъци (в случай на разделно събиране и оползотворяване на компоненти) той може да бъде удължен. Община Варна все още не е предприела действия за изготвяне на проект за управление и обезвреждане на отпадъците, за който да търси финансиране.
Непокрита с регионално депо остава южната част на областта – община Бяла.
В областта липсват локални съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци. Високите разходи за извозване в регионални депа, както и за издръжка на депата ще наложат изграждането на такива.

1.10.3.2. Промишлени и строителни отпадъци, драгажни маси.

Приблизителните количества генерирани производствени отпадъци са: отпадъци, съдържащи естествени влакна – 327t; дървесни отпадъци- 5279t; хартиени и картонени отпадъци – 771 295t; отпадъци от черни метали – 1918 t; отпадъци от цветни метали – 61t; други производствени отпадъци – 256962t.

В региона са изградени следните депа за производствени отпадъци: депо- Езерово; сгуроотвал- Езерово; депо за фосфогипс на “Аглополихим”- Сая дере; депо за строителни отпадъци на Девненския промишлен комплекс- Падина; депо за утайки от Девненската химическа промишленост – сгуро-шламоотвал Падина – депо за драгажни утайки. За изпълнение на Директива 1999/31/ЕС е необходимо привеждане в съответствие до 31.12.2014 г. за депата намивен тип.

Строителните отпадъци, генерирани в областта годишно, са ~ 317 000t, като за община Варна те са ~ 270 000t. Община Варна няма специализирано депо за строителни отпадъци. На този етап с тях се рекултивират чаши на стари кариери. В община Девня се изпълнява проект за реконструкция на депо за строителни отпадъци – Падина, ползвано от Девненския промишлен комплекс.

Драгажни маси се генерират годишно ~ 80 000 m³/y от дейностите по поддържане на плавателните пътища (каналите и акваторията на пристанищата) и от строителството на морските хидротехнически съоръжения. В момента за депониране на драгажни маси се ползва бухта “Налбанка” с изчерпан капацитет. Драгажните маси от драгажа на утайника на р.Провадийска се депонират в депа - ІVб” и “ІVв”, разположени до “Фериботен комплекс – Варна”. През последните 6 години са направени безуспешни опити за отреждане на терен за депониране на драгажни маси. Депото е необходимо главно във връзка с подобряване на габарита на Канал - 2 по приетата от МТ Програма за развитие на Пристанище – Варна.

1.10.3.3. Болнични отпадъци

Понастоящем 100% от болничните отпадъци се изгарят в съществуващи инсталации към здравните заведения. Съществуващите съоръжения не покриват изискванията на ЕО за обезвреждане. Във Варненска област няма съвременни съоръжения, отговарящи на изискванията за безопасност за третиране на болнични отпадъци. За региона с помощта на Датската агенция по околната среда ДЕРА се разработва проект за третиране на всички образувани болнични отпадъци с краен срок за реализацията 2007 г. Проектът предлага третирането на болничните отпадъци в локални съоръжения – автоклави и микровълновки.

Необходимата инфраструктура за третиране на болнични отпадъци (в т.ч. и инфекциозни) от всички здравни заведения в областта трябва да бъде изградена до 2009г.

1.10.3.4. Събиране и разкомплектоване на МПС

За прилагане на Директива 2000/53/ЕС за излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) във Варненска област започнаха да работят 2 пункта за разкомплектоване на МПС.

До 2007 г. трябва да бъде постигнато оползотворяване и повторна употреба на 27 % от отпадъците от излезли от употреба МПС спрямо общия обем натрупани отпадъци от всички излезли от употреба МПС.

1.10.3.5. Опасни отпадъци

Нефтопродукти. В региона липсва регламентирана инсталация за третиране на твърди отпатъци, замърсени с нефтопродукти. Нефтоводни смеси се третират в “Брегова ПСОВ”.

В района има две регламентирани депа за азбест – на територията на “Полимери“ АД и в чашата на сгуроотвал Езерово.

Пестициди. През последните години се провежда целенасочена политика от страна на общините и МОСВ за решаване на проблема със залежалите и негодни за употреба пестициди. Към 30.12.2004 г. общо в 5 общини отпадъците са обезвредени и съхранени в 69 “ББ”- куба. Освободените складове са санирани. В ремонтираните и обезопасени, 8 бр. склада със средства отпуснати от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда към МОСВ се съхраняват 261,6 t негодни за употреба препарати за растителна защита. Три от тях са охраняеми.

Цианосъдържащи отпадъци общо 35t се съхраняват в охранявани складове, в добро състояние, във “Вамо” АД, “Варненска корабостроителница” АД и “Елпром” АД.

Срокът за привеждането на депата/съхранението на опасни отпадъци в съответствие с изискванията е 31.12.2006 г.

1.10.3.6. Стари замърсявания

Проблемите с миналите замърсявания бяха конкретно идентифицирани и регистрирани във Варненска област. Със средства от Национална програма се работи по рекултивацията на усвоени участъци от депото за фосфогипс на Агрополихим и се изпълнява проект за отстраняване на минали щети (стари замърсявания до приватизацията на дружеството) – замърсени с нефтопродукти земи на “Провадсол”ООД. Срокът за изпълнение на програмите за минали щети е 2005 г.

През 2005г. е стартиралата нова програма по стари замърсявания на “Керамични материали” ЕООД, гр. София. Същата се реализира на площадката на “Стар содов завод”- гр. Девня.

1.10.3.7. Изводи и възможности

Реконструирано и отговарящо на изискванията е депо Въглен, което обезпечава екологосъобразно третиране на отпадъците до 2007г за ~87% от населението на областта.
Обезпечено със средства по ИСПА и в напреднал етап е подготовката за изграждане е основен инфраструктурен обект Регионално депо Провадия, в едно с център за рециклиране на отпадъците, като част от системата за интегрирано управление на отпадъците в областта, обслужваща 10 общини (без Варна и Аксаково) в дългосрочен период.
Общините имат изготвени програми за управление на отпадъците.
Организираното събиране на битови отпадъци покрива около 86% от населението на областта (при средно за страната -77%). На съвременно ниво - с многофункционална съвременна техника е системата за събиране и извозване на отпадъците, обслужваща ~ 70% от населението на област Варна.
Някои от съоръженията третиращи болнични отпадъци по настоящем, не отговарят на екологичните изисквания.
В региона липсва регламентирана инсталация за третиране на твърди отпадъци, замърсени с нефтопродукти.
Община Варна не е обезпечена с депо и съоръжение за обезвреждане на отпадъците след 2007г и няма изготвени проекти за такива. Не е кандидатствано по фондове, Европейски и донорски програми за финансиране
Почти не се изпълняват програми на общинско ниво за разделно събиране и рециклиране.
Пазарът на полезните компоненти е сведен до събирането на метали и хартия. На територията на областта липсват адекватни технологии и съоръжения за преработка на останалите полезни компоненти. Липсва достатъчен интерес и координация между общини и фирми за дейности по рециклирането.
Съществуват множество нерегламентирани сметища и стари замърсявания. Общините нямат достатъчно средства и системи за контрол за ликвидиране на замърсяванията.
Фирмите трупат част от опасните отпадъци в собствени терени и площадки на склад.
Липсват терени, подходящи за депониране на драгажни маси (което ще наложи компромисни варианти, засягащи околната среда и социалната инфраструктура/
Малките общини не разполагат със съвременна сметоизвозваща техника и съдова база, което се отразява на санитарно-хигиенните условия в населените места и разходите за издръжка на сметопочистването .
Значително неефективна е дейността на всички общини в малцинствените квартали
Не се прилага разделно събиране на отпадъци, в т.ч. и на опасни битови отпадъци – флуорисцентни и живачни лампи, батерии. Не е решен проблемът с крайно обезвреждане на образуваните опасни отпадъци.
Голяма част от отпадъците в малките населени места на областта са органични. Липсва политика, инсталации и изградена система за третиране на биоразградими отпадъци.
Таксите за битови отпадъци събирани от населението не покриват всички разходи по чистотата и издръжка на дейността.

Заплахи

Липса на постоянна регламентирана система за строителни отпадъци може да бъде причина за нарастване на незаконните микросметища.
При не предприемане на незабавни действия Варна може да остане без ефективна система за третиране на отпадъците след 2007 г.
Липсата на действия за отделяне на полезните компоненти, както и по компостиране на градински и животински отпадъци, може да оскъпява ежегодно разходите за третиране на отпадъците и респективно да повишава социалната цена.

Възможности

Интегрираният подход в управлението на отпадъците на регионално равнище (в т.ч. за отделяне на полезните компоненти и обработването им, изграждане на регионални депа) може да повиши значително ефективността и намали разходите. Въвеждане на алтернативни системи за обезвреждане на отпадъците – инсталации за преработка и оползотворяване, компостиране, като могат да намалят разходите и да удължат срока на съоръженията.
Изграждане на инсталации за преработка/опорзотворяване/обезвреждане на битови отпадъци, на болнични отпадъци
Инсталации/съоръжения за обезвреждане на отпадъци от бита – стари автомобили; акумулатори; батерии; електротехнически и електронни уреди и др.;
Съоръжения за обезвреждане на опасни отпадъци, в т.ч. и на нефтосъдържащи отпаздъци и масла от морската индустврия;
Съвременни системи за сметосъбиране, сметоизвозване и опазване на чистотата
Изграждане на депо за драгажни маси и реконструкция на депо “4 а,б,в”, обслужващо драгиране на утайник Провадийска.
Изграждане на инсталация/съоръжения за обезвреждане на болнични отпадъци.
Модерна система и съоръжения за третиране на строителни отпадъци.
Почистването на стари замърсявания

1.10.4. Шумово замърсяване в населените места
Шумът от автомобилния транспорт е основен фактор за повишени шумови нива в населените места, като представлява ~80% от общото шумово натоварване. Принос в увеличените шумови нива в централната градска част на големите градове има не само завишеният брой МПС, но и лошото състояние на автомобилния парк, уличните настилки, липсата (в повечето случаи) на екрани и зелени пояси за намаляване на шумовите нива. Летище Варна има съществен дял в шумовото натоварване на гр.Аксаково, ж.к”Вл.Варненчик” и “Младост”. Измерените стойности на звуково налягане на ниво “А” варират от 51,8 до 59,2 dB(А) през дена и 39,1-43,8dB(А) през нощта. Измерени са нива на шум са над нормите за жилищна среда съответно 45 и 35dB(А) през дена и нощта. За разширение на Летищен комплекс Варна през 1996г е приет проект. В него се предвижда строителство на нова писта и промяна на посоката на излитане и кацане на самолетите. Направените изчислителни модели за разпространение на шума и наслагване на нивата на звуково налягане при експлоатацията на новата писта, показват увеличение на нивата на шум в Западна промишлена зона, селата Тополи и Казашко до 70-80 dB(А). От ошумяване над нормите - шум над 58 dB /А е засегнато население: ~62х.ж. на град Варна, като от тях ~37 000 са засегнати от авиационен шум; ~7000ж. от населението на гр. Провадия от преминаващите през града републиканска ж.п. линия и първокласен път; ~2500 ж от населението на гр.Девня - от транспортен шум; ~3000-3700 жители на малки градове и села, разположени по протежение на натоварени пътища от републиканската пътна мрежа.

Специфичната цел е до 2012 г. да се достигне шумово натоварване в рамките на допустимите норми в 40% от засегнатите територии, което налага разработване на планове за действие.

1.10.5. Биологично разнообразие

Във Варненска област е развита широка мрежа от защитени територии – природни забележителности, резервати и поддържани резервати, защитени местности, имащи отношение предимно към запазване на биоразнообразието и природни феномени. Тук се намират: 1 резерват, 4 поддържани резервата, 1 природен парк, 16 защитени местности и 6 природни забележителности с богато биологично разнообразие, разнотипен ландшафт. Защитените територии обхващат общо 4193,43 ха, заедно с буферните им зони, което представлява 1,1% от територията на областта.

Резерват Камчия представлява заливна гора по долното течение и устието на р. Камчия. Горите на резервата са сравнително добре запазени от антропогенното въздействие, поради трудната достъпност и дългогодишния режим на защита. В резервата има два азмака с блатна растителност.

Резерватът е едно от най-големите находища на блатното кокиче (Leucojum aestivum), британски синчец (Scilla bathynica). На места са останали единични формации на водна лилия (Nymphaea alba). В района на природния комплекс “Камчия” са установени 234 вида, от които 58 са включени в чернената книга на България/1985г). От срещаните птици 118 са видове с Европейско природозащитно значение в това число, а 3 вида са световно застрашени. В комплекса гнездят: среден пъстър кълвач - (Dendrocopos medius); полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata); малък креслив ореел (Aquila pomarina); полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata); червеногърба сврачка (Lanius collurio) и др. Камчия се намира на миграционния път Via pontica. По време на миграциите могат да се видят: Черен щъркел (Ciconia nigra); къдроглави пеликани (Pelecanus crispus); розов пеликан (Pelecanus onocrotalus); ливаден дърдавец (Crex crex); малък креслив ореел (Aquila pomarina); представители на чаплови; представители на дъждосвирцови.

Поддържаните резерватите “Киров дол”, “Вълчи преход”, “Калфата” и “Върбов дол”, заемат обширни гори - типични коренни екосистеми на типични буково дъбови, буково-благунови, благуново-габърови гори благуново-церова-буковите гори, от естествен произход, разпространени масово в Балконския полуостров през миналото и значително намалели през 20-ти век. Горите в резерватите са изцяло запазени от антропогенно въздействие, поради тяхната трудна достъпност. Резерватите са подходящи за пешеходен туризъм.

Природен парк “Златни пясъци” представлява ефектна природна територия разположена мужду скален венец и к.к.”Златни пясъци”, заета от обширни гори - типични дъбово-благунови и дъбово – габърови, възрастни от естествен произход, с ценни и редки екосистеми с голямо разнообразие: лонгозен и сублонгозен тип; коренни екосистеми на цера, благуна и други мезофили; субсредиземноморски храстови екосистеми; находища на редки ендемитни и реликтни видове. Парка следва лентовидно Черноморското крайбрежие от Златни пясъци до Кранево, към което се откриват живописни гледки от почти всички маршрути. В Червената книга на България има три вида обитаващи ПП “Златни пясъци”: малък орел; сокол орко; колохидски фазан. Парка е богат на защитени растения – тук се срещат 12 защитеи вида от които - лимодрума е терциерен релинт; кавказката иглика, съсънката и източния лопух са много редки, включени в Червената книга на България. Паркът е важно място за почивка на кълвачи и пойни птици по време на миграция.

В границите на парка се намира “Аладжа манастир” – защитена местност и културен паметник (скален манастир) с национално значение.

В парка е изградена в значителна степен посетителската инфраструктура – има маркирани и благоустроени (с алеи и кътове за отдих) 6 маршрута от които един детски – “Пътят на сойката”, с разположени по него няколко детски площадки. В парка има оборудвана учебна стая на открито за провеждане на училищни занятия. В момента се изгражда маршрут за инвалиди. Изграден през 2003г е нов посетителски център.

Влажни зони “Казашко” и “Ятата” заемат обширни тръстикови масиви по северния и южен бряг на Варненско езеро. Естествено местообитание на на редки и застрашени видове птици включени в Червената книга на България, с установени 178 вида птици от които 51 включени в Червената книга на България. Местата са важни за гнезденето на червеният ангъч, кокилобегачът, саблеклюнът. По време на миграция тук се наблюдават: малък корморан, къдроглав и розов пеликан, белооката потапница, блестящият ибис, бяла лопатарка, червеногуша гъска и др. Влажните зони са в близост до гр.Варна, достъпни и подходящи за орнитологичен туризъм.

Защитена местност “Побити камъни” е природен обект с национално заначение за опазване на уникални ландшафти и уникални скални образувания. Ландшафта представлява запазени участъци от “Малката Варненска пясъчно-чакълена пустиня – уникален феномен и ендемична за Европа. Тук има много конкреционно - карстови образувания с най-различни форми - каменните колони се издигат до 5-6 м височина, а дебелината им достига от 0,5- до 2,5 м. Образуването на уникалните образувания и до днес е предмет на различни хипотези. Районът е наситен със специфични редки местообитания – степна растителност, редки грабливи птици.

Защитена местност “Водениците” представлява естествена гора разположена върху с три притока на р. Камчия, скални венци– местообитания на редки и защитени представители на флората и фауната. Тук се намират 10 карстови пещери и скални ниши, където гнездят скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, гарван, жалобен синигер. В местността има изградена туристическа инфраструктура – благоустроени алеи, възстановени чешми, места за отдих и хранене, заслони, места за приготвяне на храна, тоалетни, детски съоръжения и др.

Потенциални места за включване в Европейска Екологична Мрежа “Натура” са: Природен комплекс “Камчия”; част от Варненско-Белославски езерен комплекс; ПП “Златни пясъци”; част от Камчийска планина; част от Провадийско-Роякско плато; Район “Побити камъни”; Район “Шерба”; част от горите южно от кв. Галата.

1.10.5.2. Изводи и възможности

Голямо разнообразие на ландшафтни категории и защитени територии.
Близост на природните територии до развития вече туризъм по Черноморието и достъпност на част от тях. Развитие на туризъм в ПП”Златни пясъци” и ЗМ “Побити Камъни”
Почти всички защитени територии (с изключение на резерват “Камчия”) нямат планове за управление. За ползване на за целите на екотуризма е необходима регламентация на дейностите с план за управление.
Поддържаните резервати и част от ЗТ нямат инфраструктура за достъп.
Нисък социален статус и липса на инфраструктура и обслужване на туризма в голяма част от населените места богати на защитени територии, отдалечени от Черноморието.

Възможности

Развитие на екотуризъм и др.алтернативни форми на туризъм, в т.ч и осигуряване на местна заетост.
Възможност за разширяване на мрежата от защитени територии - включване на територии в Европейската екологична мрежа - Натура 2000, за ~8% от територията на областта.
Реализиране на програми и проекти с финансов ресурс на ЕО за екоинфраструктура и опазване на биоразнообразието.

Каталог: stranici -> strategii -> oblast
strategii -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
strategii -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
strategii -> Г. Общински план за развитие
strategii -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
oblast -> Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013
strategii -> Общинският план за развити
oblast -> Закон за регионалното развитие мимооср методика за изготвяне на междинна оценка на областна стратегия за развитие
oblast -> Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 23