ІІІ.
Претърсване на къщи на роми без заповед за обиск в с. Бохот,
община Плевен
Към 5,30 ч. сутринта на 13 ноември 2002 г. група маскирани и цивилни полицаи започват акция на претърсване на къщи на роми в село Бохот, община Плевен. Претърсени са деветнадесет ромски къщи без задължителното съдебно нареждане съгласно процедурата на Наказателния съд или без такова да бъде представено на обитателите на къщите.
Обискиращите вземат и до момента не са върнали различни предмети – мобилни телефони, злато, домакински вещи, - които не са обекти на престъпление. Полицаите се държат брутално и в резултат на действията им в домовете има унищожено или повредено имущество.
Те арестуват дванадесет души без полицейско нареждане и без да ги уведомят за основанията за задържането им. По-късно за това не са им поискани обяснения.
Срещу много от хората при претърсването са извършени насилия. Има свидетелства, че е насочено оръжие срещу главата на едногодишно дете и срещу гърдите на майка му. Срещу една от жертвите, Сергей Манолов, е насочено оръжие и е …...
Източник - случаят е представен от фондация Проект Права на човека
Релевантно законодателство:
Национално законодателство:
А/ специално антидискриминационно законодателство:
-
Конституция на Република България (с пряко действие) – чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7, чл.17, ал.3 , чл.29, ал.1, чл.30, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, чл.33, ал.1, ал.2 169
-
Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71 (1), §1, т.5 170
Б) Друго законодателство
-
Закон за МВР – чл.4, ал.1, ал.2 171
-
Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл. 1172
-
Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 173
-
Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 174
Международно
-
Всеобща декларация за правата на човека - чл.2, чл.5, чл.9, чл.7, чл.12 и чл.17 175
-
Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 176
-
Международен пакт за граждански и политически права – чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7, чл.9 177
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 178
-
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, чл.14 179
Практика:
1. Направено е запитване към СДВР – Плевен за конфискуваните предмети. Оттам са дадени следните обяснения “Започнало е връщане на задържаните вещи на собствениците им няколко дни след тяхното изземане”.
2. От една от жертвите е направено оплакване за полицейско насилие. Отговорът от полицията е следният: “Що се отнася оплакванията на едно от лицата, че с него са се отнесли грубо, мога да декларирам категорично, че той е бил транспортиран до Второ районно полицейско управление от служащи на полицията в София в униформа, поради което твърденията му не се потвърждават”. Не по-малко интересно е обяснението на директора на СДВР – Плевен относно незаконното задържане: “Престоят на доведените във Второ РПУ не е задържане – с тях е извършвана работа, те са дали показания”.
ІV.
Право на равен достъп до медиите
Слово на омразата – негативният образ на ромите
в печатните издания
Описание:
Изследването “Етническите малцинства в печата” на Български хелзинкски комитет, проведено през 2001-2002 г. от социологическа агенция Маркет тест, очертава две основни тенденции в представянето на етническите малцинства в централния и регионалния печат (изследвани са 7 национални и 7 регионални издания). Първо, относителният дял на площта, заета от текстове на малцинствена или етническа тема е минимален - варира от 1,62% във в. “Монитор” до 0,95% във в. “Труд”. Второ, вниманието на журналистите се съсредоточава предимно върху две етнически малцинства – турското и ромското. При турското в статиите става дума предимно за политически събития, свързани с ДПС. 60% от публикациите за ромското малцинство представят ромите като генериращи криминални и социални проблеми, което потвърждава създадените негативни обществени нагласи и утвърждава отрицателния им образ в обществото.
Тази тенденция се запазва и през 2002 – 2003 г. Враждебно към етническите малцинства слово може да се намери в повечето печатни издания. Една от най-честите му прояви е позоваването на етническата принадлежност на извършителите на престъпления: “Ром затри хазяина си” (в. “Труд”, 10 януари 2003 г.); “Банда цигани открадна мост” (в. “Монитор”, 6 януари 2004 г.), “Роми пребиват охранители, други чупят зъби на полицай” (в. “Стандарт”, 14 март 2003 г.); “Циганин изнасили 6-годишна” (в.”Новинар”, 27 март 2003 г.); “Съден за убийство циганин изнасили зверски жена” (в. “Труд”, 5 януари 2003 г.); “Циганка отвлича децата си за робия” (в.”Труд”, 20 февруари 2003 г.); “Цигани бият с лопати граничар”, (в. “Труд”, 7 октомври 2003 г.); “Циганин ръга с нож контрольор”, (в. “24 часа”, 12 септември 2003 г.).
Стигматизирането на ромите като извършители на престъпления подстрекава към омраза или ненавист въз основа на етнически различия и утвърждава чувството на неодобрение или омраза към ромския етнос. Омразата се изразява в нетолерантност, която води до агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност.
Източник - данните са представени от Български хелзинкски комитет
Релевантно законодателство:
Национално законодателство:
А/ специално антидискриминационно законодателство:
-
Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, ал.2 180
-
Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71(1) 181
-
Наказателен кодекс – чл.162 182
Международно
-
Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7 183
-
Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 184
-
Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.20, ал.2 185
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1,2, чл.4, чл.5, чл.7 186
-
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства - чл. 6, ал.1, ал.2. 187
Практика:
-
Няма заведени искови молби срещу печатни издания за насаждане на етническа нетърпимост.
-
На практика чл.162 от Наказателния кодекс не работи дори когато по него са завеждани дела.
Сподели с приятели: |