ПЬРВАЧАСТ
ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ГРАДЕЖА
Психеделичните вещества: наука и общество
Хората употребяват растения, гъби и животни заради тяхното психеделично въздействие далеч преди началото на писмената история, вероятно и преди появата на съвременния човек като вид. Роналд Зийгъл и Терънс Маккена например изказват предположението, че подобни на маймуни наши предшественици са имитирали други животни, като са поглъщали храна, причиняваща необичайно поведение. Така са открили първите вещества, променящи съзнанието.
Натрупват се все повече материални свидетелства, че множество древни култури са използвали психеделични вещества заради тяхното влияние върху психиката. Археолози откриха древни африкански рисунки, на които гъби никнат от човешко тяло, а намерените наскоро праисторически рисунки върху скали в Северна Европа също подсказват за психеделично изменено съзнание.
Някои автори предполагат, че езикът се е развил от психеделично усиленото асоциативно възприемане на първите звуци. Други смятат, че психеделичните състояния са станали основа за най-ранните религиозни представи.
Виденията, състоянията на екстаз и полетите на въображението, породени от психеделичните дроги, са придавали на тези вещества важна роля в немалко древни култури. Антропологичните проучвания в продължение на векове показват, че тези общества са ги използвали за поддържане на социалната сплотеност, в лечителското изкуство, както и за творческо вдъхновение.
Коренното население на Новия свят е използвало и продължава да използва най-различни растения и гъби, променящи съзнанието. Повечето ни знания за психеделичните вещества се дължат на изучаването на химически съединения, първоначално открити в биологичен материал от западното полукълбо - ДМТ, псилоцибин, мескалин и няколко подобни на ЛСД вещества.
Широката и интензивна употреба на психеделични растения от обитателите на Новия свят учудвала и стряскала заселниците от Европа. Тези реакции може би отчасти са се дължали и на относителната оскъдица на подобни растения и гъби на Стария континент. Църквата дейно е потискала разпространението и употребата на такива вещества и в Новия, и в Стария свят. Едва през последните петдесетина години научихме, че мексиканските индианци не са престанали да използват своите вълшебни гъби през XVI век.
В Европа не е имало особен интерес и достъп до психеделични растения или дроги почти до края на XIX век. Някои автори описват собствените си „психеделични" реакции към опиума или хашиша, но количествата, необходими за постигането на такова въздействие, били трудни за приемане и опасни. Промяна настъпва след откриването на мескалина в един вид кактус от Новия свят - пейот.
Германски химици извличат мескалин от пейот през 90-те години на XIX век. По-простодушните изследователи на въздействието му възхваляват неговото свойство да отваря портите към „изкуствения рай". Но медицинският и психиатричният интерес към мескалина е изненадващо ограничен, до 30-те години на XX век изследователите публикуват малко научни трудове по въпроса. Неприятното гадене и повръщане, предизвиквани от мескалина, са вероятното обяснение за тази липса на интерес. А и тогава господстваща сила в психиатрията е фройдисткият психоанализ. И макар че самият Фройд е изпитвал влечение към променящи съзнанието дроги като кокаина и тютюна, неговите последователи не споделят склонностите му. Освен това Фройд се отнасял с недоверие към религията и смятал, че духовните или религиозните преживявания са защита срещу детски страхове и желания. Подобна нагласа едва ли би вдъхновила някого да изследва мескалина, свързван с духовността на коренното население в Америка. И тогава се появил ЛСД и извършил революция.
През 1938 г. швейцарският химик Алберт Хофман работи с мораво рогче - гъбичка по ръжта, в отделението за природни продукти на „ЛабораторииСандос", която и тогава е сред големите фармацевтични компании. Надявал се да открие лекарство против кървенето на матката след раждане. Едно от веществата, получени от моравото рогче, било ЛСД-25, т.е. диетиламид на ли-зергиновата киселина. То обаче не повлияло матките на лабораторните животни и Хофман се отказал от заниманията си. Пет години по-късно „любопитно предчувствие" го подтикнало отново да изследва ЛСД и съвсем случайно той открил мощните му психеделични свойства.
Забележителното в ЛСД е това, че оказва психеделично въздействие в дози, измерващи се с милионни части от грама, т. е. над хиляда пъти е по-силен от мескалина. Хофман дори замал-ко не се отровил със свръхдоза, макар че поел количество, което изобщо не очаквал да промени съзнанието му - четвърт милиграм. Той и швейцарските му колеги публикуват резултатите в началото на 40-те години. Поради значително изменените състояния на съзнанието, предизвиквани от ЛСД, и традиционния психиатричен контекст, в който изследователите го проучват, те решили да изтъкнат неговите „наподобяващи психоза" свойства.1
Годините след Втората световна война са изключително вълнуващи за психиатрията. Освен ЛСД учените откриват и „антипсихопатичните" свойства на хлорпромазина, т.е. на торазина. Лекарството дава възможност на пациенти с тежки психически заболявания толкова да подобрят състоянието си, че били изписвани от психиатричните лечебници в невиждан дотогава брой.
В онези години се ражда и съвременната научна област на биологичната психиатрия. Това направление, което изучава връзките между човешкото съзнание и мозъчната му химия, е отроче на два странни партньора - ЛСД и торазин. А серото-нинът е изиграл ролята на сватовник.
През 1948 г. изследователи откриват, че серотонинът, пренасян от кръвта, причинява свиване на мускулите по вените и артериите, което е жизненоважно за изясняване на начините, чрез които да бъде контролирано кървенето. Няколко години по-късно е открит и серотонин в мозъците на лабораторни животни. Понататъшните експерименти показват точното му място и влиянието му върху електрическите и химичните функции на отделните нервни клетки. Лекарства или хирургическа намеса, които променят съдържащите серотонин области в мозъка на животното, рязко променят и неговото сексуално поведение, съня, бодърстването и ред основни биологически функции. Присъствието и функциите на серотонина в мозъка и при поведението на животните го превръщат в първия известен невротрансмитер.2
По същото време учени доказват голямото подобие между молекулите на ЛСД и серотонина. Двете вещества си съперничат за множество центрове в мозъка. В някои експериментални ситуации ЛСД блокира действието на серотонина, в други пси-хеделичната дрога наподобява влиянието на серотонина.
Тези открития превръщат ЛСД в най-мощния наличен инструмент за изучаване на връзките мозък-психика. Ако необикновените сензорни и емоционални свойства на ЛСД се дължат на промяната във функциите на мозъчния серотонин, това би дало възможност за „химическа дисекция" на определени психически функции и на техните основни физиологични съставни части. Други вещества, променящи съзнанието, със сравнително ясно установени въздействия върху различните невротранс-митери биха могли да доведат до представяне на различните съзнателни преживявания чрез химическите механизми в основата им.
Десетки изследователи по целия свят дават Омайващо многообразие психеделични вещества на здрави доброволци и психиатрични пациенти. В продължение на над две десетилетия щедро държавно и частно финансиране подкрепя тези усилия. Изследователите публикуват стотици статии и десетки книги. На международни конференции и симпозиуми се обсъждат последните данни от проучванията с психеделични дроги при хора.3
„Лаборатории Сандос" снабдяват изследователите с ЛСД, за да предизвикват кратки състояния на психоза в нормални доброволци. Учените се надяват с подобни експерименти да изяснят и естествено възникващите психопатични състояния като шизофренията.
Освен това от „Сандос" препоръчват ЛСД да бъде даван и на ординаторите в психиатриите, за да се отнасят с по-голямо разбиране и съчувствие към своите пациенти. Младите лекари преживяват с изумление кратките си срещи с лудостта. Безмилостният сблъсък със собствените им, дотогава неосъзнати спомени и чувства, ги подтикват към извода, че въздействието би могло да се окаже полезно в психотерапията.
Множество публикации твърдят, че нормалните механизми на терапията чрез събеседване стават далеч по-ефективни, ако бъде прибавена и психеделична дрога. Десетки научни статии описват забележителни успехи при лечението на дотогава неподатливи пациенти, страдащи от мании и натрапчиви идеи, пост-травматичен стрес, разстройства на апетита, безпокойство, депресии, алкохолизъм и зависимост от хероин.
Бързите пробиви, описани от изследователите, прилагащи „психеделична психотерапия", подтикват други учени да проучат имат ли тези вещества благоприятно въздействие върху отчаяни и измъчени пациенти с нелечими заболявания. Макар че почти не променя основното медицинско състояние, психеделичната психотерапия при такива пациенти дава смайващи резултати.
Депресията се облекчава, нуждата от обезболяващи лекарства рязко спада. Някои лекари смятат, че в много от случаите на „чудеса" играят роля преобразяващи съзнанието мистични или духовни преживявания.4
Освен това става очевидно, че преживяванията, описани от доброволци, намирали се под силно психеделично въздействие, са подобни с преживяванията на хора, практикуващи традиционната източна медитация. Това от своя страна привлича вниманието и на автори извън академичните среди, сред тях и английският романист и религиозен философ Олдъс Хъксли. Самият той има опит с мескалина и ЛСД под внимателното наблюдение на канадския психиатър Хъмфри Озмънд, който го посещава в Лос Анджилис през 50-те години. Хъксли е писал за своите сеанси и за размислите, които са породили у него. Неговите текстове за природата и ценността на психеделичните преживявания са убедителни и красноречиви, те вдъхновяват мнозина да потърсят духовно извисяване чрез психеделичните вещества. Самият той обаче се придържа неотклонно към мнението, че само елитна група от интелектуалци и творци би трябвало да имат достъп до тях. Изобщо не вярвал, че обикновеният човек е способен да ги използва по възможно най-безопасния и полезен начин.5
Дискусиите за подобията между въздействието на дрогите и мистичните преживявания довеждат до неочакваната и донякъде смущаваща среща на религията и науката. Изследванията все повече се отдалечават от първоначалните цели на „Сандос".
Положението се усложнява още повече, след като през 60-те години ЛСД се разпространява и извън лабораториите. Масмедиите се пълнят с новини за самоубийства, убийства, раждания на увредени деца и разрушени хромозоми. След като се вдигнал голям шум около д-р Тимъти Лиъри и неговия изследователски екип в Харвардския университет, които погазили научните принципи, цялата група накрая е уволнена. Тези случаи засилват съмненията, че дори учените са загубили контрол над мощните психо-активни дроги.6
Медиите преувеличават отрицателните физиологични и психични последствия. Някои от посочените становища се дължат на немарливост при проучванията, други просто са измислици. По-късни публикации опровергават твърденията за силната токсичност на психеделичните дроги, както и подозренията, че увреждат човешките гени. Само че тези публикации изобщо не добиват популярност.
В психиатричната литература също се появяват повече трудове за неблагоприятните психически реакции към психеделичните вещества, но и в тях подходът е ограничен. За да не пренебрегна нито един възможен проблем при моето изследване, прочетох всеки текст, описващ подобни отрицателни въздействия. Изясних си, че процентът на психиатрични усложнения е бил извънредно нисък в контролирана изследователска среда - както при нормалните доброволци, така и при психиатричните пациенти. Но когато хора с психиатрични заболявания или с неустойчива психика са ги вземали в неконтролирана среда, съчетани с алкохол и наркотици, са се появявали проблеми.7
В отговор на общественото безпокойство от хаотичната употреба на ЛСД и въпреки възраженията на почти всеки изследовател в тази област, Конгресът на САЩ през 1970 г. приема закон, обявяващ използването на ЛСД и други психеделични вещества за противозаконно. Властите нареждат на учените да предадат запасите си от дроги, а процедурата за получаването и поддържането на нови количества психеделични вещества вече е толкова продължително и заплетено изпитание, че почти няма надежда някой да започне нови проекти. Така интересът към психеделичните изследвания при хора отшумява също толкова бързо, колкото и възниква.
Като се знае колко бурно са се развивали изследванията с тези вещества само преди трийсетина години, удивително е колко оскъдни сведения има за тях в днешните програми по медицина и психиатрия. Днес младите лекари и психиатри не знаят почти нищо за тях.
Когато следвах медицина през 70-те години, по-малко от десет години след промените в законодателството за наркотиците, психеделичните вещества бяха тема на някакви си две лекции за четири години обучение. Академичното пренебрежение към тези дроги вероятно се дължеше и на липсващите изследвания с хора. Все пак е обичайно бъдещите лекари да изучават и популярните в миналото теории и подходи, дори и в момента да са в немилост. Психеделичните вещества обаче бяха напълно загърбени.
Повечето нови теории, методи и лекарства в областта на клиничната психиатрия следват предсказуем път на развитие - въвеждане, изпитания и усъвършенстване за по-нататъшно прилагане. Затова изобщо не е учудващо, че са започнали да се появяват противоречиви резултати с натрупването на повече данни в изследванията на психеделични вещества при хора. Предвидимо е и намаляващото въодушевление в твърденията, че тези дроги предизвикват „образцова психоза" или пък са „панацея" за иначе неподатливи на психотерапия случаи. Естественият процес в психиатричните изследвания е учените да усъвършенстват въпросите, методите и приложенията. Това обаче изобщо не се случва при психеделичните вещества, изучаването им преживява неестествена еволюция. Отначало са били „лекарства-чудо", после -„ужасни дроги", а накрая - нищо.
Според мен сегашните студенти по медицина и стажантите по психиатрия научават толкова малко за тези вещества не защото изследванията са били прекратени, а заради начина на прекратяването им. Този процес сериозно е обезсърчил академичната психиатрия, която просто си е затворила очите за психеделичните дроги.
Краят на изследването им е бил тежък и унизителен период в живота на мнозина от най-изтъкнатите учени в тази област. Те са били най-способните психиатри на своето поколение. Мнозина от най-уважаваните днес изследователи в психиатрията от Европа и Северна Америка - и в академичните среди, и в промишлеността, вече оглавяващи факултети или председателстващи на-
ционални сдружения на психиатрите, са започнали професионалния си живот с изучаването на психеделичните вещества. И дори най-влиятелните представители на професията е трябвало да научат урока, че науката, данните и разумът не са в състояние да защитят техните изследвания срещу въвеждането на репресивни закони, опиращи се на непросветени мнения, емоции и влиянието на медиите.
Щом тези закони са приети, държавните регулаторни органи и финансиращите организации побързали да оттеглят разрешенията, да приберат дрогите и да спрат парите. Същите психеделични вещества, които според толкова изследователи са били единствен по рода си ключ към психическите заболявания и са дали началото на десетки научни кариери, вече са будели само страх и омраза.
Възникнал и друг проблем - психеделичните вещества ставали смущаващ повод за раздори и в самите среди на психиатрията. Психиатрите, смятащи, че основата на тяхната наука е в биологията, не проявявали никаква търпимост към колегите си, които „прегърнали религията" и говорели неспирно за духовните въздействия на тези дроги. Те пък на свой ред смятали колегите си, ограничаващи се само с функциите на мозъка, за тесногръди и ограничени. Психиатрията никога не се е чувствала в свои води, стигне ли се до духовните теми, дори е възникнало изцяло ново направление, за да осмисли резултатите от психеделичните изследвания - „трансперсоналната" теория и практика. И може би поне някои бивши изследователи в тази област тихомълком са си отдъхнали, че вече не им се налага да се изправят пред тези сложни, противоречиви и объркващи въздействия на психеделичните дроги върху пациентите, самите тях и колегите им.
Защо някой ще иска да изнася лекции за тази притеснителна глава от историята на академичната психиатрия пред аудитория, претъпкана с двеста остроумни студенти по медицина? Първите изследователи на психеделичните вещества са били предимно професионални учени, а не фанатици. Имали са достатъчно благоразумие да не критикуват публично поведението на своите колеги и благодетели. И са предпочитали да продължат с проучванията си.8
След като разгледахме някои важни моменти от историята на психеделичните дроги, нека видим как действат те чрез сложното съчетание на три фактора - основа, среда и дрога.
Основата е собственият ни строеж и жизнени функции - както дългосрочни, така и моментни. Тя е в нашето минало, настояще и потенциално бъдеще, в нашите предпочитания, идеи, навици и чувства. Тя включва телата и мозъците ни.
Психеделичното преживяване до голяма степен зависи и от средата, обстановката, в която се намираме - природна или градска, на закрито или на открито; качеството на въздуха, звуковият фон и т.н. Средата зависи и от онези, които са до нас при вземането на дрогата - приятели или непознати, спокойни или напрегнати и т. н.
И накрая стигаме до дрогата.
Първо, как да я наричаме? Дори сред изследователите няма единодушие по този толкова важен въпрос. Някои изобщо избягват думата „дрога", предпочитат „молекула", „съединение", „вещество", „лекарство" или „тайнство".
Ако ще да се договорим, че ще я наричаме дрога, погледнете само колко различни наименования има: халюциноген (пораждащ халюцинации), ентеоген (въвеждащ божественото), мистикомиметик (наподобяващ мистични състояния), онироген (предизвикващ съновидения), фанеротим (създаващ зрителни усещания), фантастикант (стимулиращ фантазията), психо-дислептик (смущаващ психиката), психотомиметик и психотоген (съответно наподобяващ и предизвикващ психоза), психотоксин и шизотоксин (отрова, предизвикваща съответно психоза и шизофрения).
Това ровене в наименованията не е дребнавост. Ако всички бяха на едно мнение какво е психеделично вещество и как действа, несъмнено не би имало толкова различни думи. Разнообразието от определения отразява задълбочените и продължаващи спорове за психеделичните вещества и тяхното въздействие.
Учените рядко признават колко голямо е значението на имената, с които назовават тези дроги, макар да знаят колко силно , очакванията променят въздействието на всякакви лекарства. Всички студенти по психология научават това още в уводните лекции, когато се запознават с резултатите от изследвания, станали повратен момент през 60-те години. При тези експерименти доброволци са били инжектирани с адреналин - хормона „бий се или бягай", но с различни очаквания. При онези, на които е казано, че им е дадено успокоително лекарство, адреналинът предизвиквал отпуснато, вяло състояние. Ако обаче им е казано, че това е стимулант, настъпвали по-типичните за адреналина напрегнатост и бодрост.9
Наименованието на веществото, което даваме или приемаме, влияе върху нашите очаквания за въздействието му. Така се променя и самото въздействие, както и нашето тълкуване и отношение към него. А наименованието на нито едно друго вещество не се отразява толкова силно върху реакциите към него, както при психеделичните дроги, защото те сериозно засилват нашата вну-шаемост.
Думите, с които определяме хората, участващи в употребата на тези вещества, също влияят и на основата, и на средата, следователно и на реакциите към дрогата. Когато я вземаме, дали сме обекти на изследване или доброволци! Клиенти или участници в церемония! Когато ги даваме, дали сме наставници, наблюдатели или изследователи! Шамани или учени!
Опитайте със следното упражнение: представете си как бихте се чувствали, ако днес ви предстои да сте „обект на изследване" под въздействието на „психотомиметично вещество". После си представете своята роля като „участник" в „церемония" на „ентеогенно тайнство". Как този коренно различен контекст би се отразил на вашите възприятия за халюцинациите и резките промени в настроението, предизвикани от дрогата? Дали ще смятате, че „полудявате" или сте „постигнали просветление"?
Ако пък давате психеделични вещества на хора, какви типове поведение бихте очаквали от обектите на изследване и на кои от тях не бихте обърнали внимание? Много зависи от това дали давате „шизотоксин" или „фантастикант". Може би ще поощрите възприятието за „напускане на тялото", ако се водите от „шама-низма", но ще прекратите същото въздействие с потискаща психозата противоотрова, ако за вас дрогата е „психотомиметик".10
„Халюциноген" е най-разпространеният медицински термин за психеделичните вещества, който подчертава влиянието им върху възприятията, предимно зрителните. Но макар това въздействие на психеделичните дроги да е типично, то не е единственото, нито пък е задължително да бъде смятано за най-значимото. Виденията всъщност могат и да отвлекат вниманието от по-ценените особености на преживяването, например всепоглъщащо-то блаженство, задълбочените интелектуални или духовни прозрения, както и размиването на физическите ограничения на тялото.
Вместо „халюциноген" предпочитам определението „психеделичен", т.е проявяващ психиката. Тези вещества показват какво има в съзнанието ви, открояват подсъзнателните мисли и чувства, които са скрити, потулени, забравени или пренебрегнати, а може би и напълно неочаквани, но въпреки това присъстват винаги. В зависимост от основата и средата същата дрога в същата доза може да предизвика огромно разнообразие от реакции при един и същ човек. Един ден не се случва почти нищо, втория път се рееш и преливаш от възторжени и откриващи нови хоризонти открития, а на третия се бориш с ужасяващ кошмар. Самият смисъл на „психеделичен", позволяващ какви ли не тълкувания, напълно отговаря на тези въздействия.
Думата „психеделичен" придоби собствен културен и езиков живот. Вече може да се отнася за конкретен стил в изкуството, облеклото или дори за особено напрегнати обстоятелства. И в една разумна дискусия за дрогите „психеделичен" неизменно буди вкоренени в 60-те години чувства и напомня за политически и социални проблеми. Мнозина от нас по асоциация се сещат за думите „контракултура", „либерален" или „левичарски", щом чуем термина „психеделичен". Аз обаче ще рискувам и ще го използвам в книгата. Струва ми се, че тази дума е най-подходящата, с която разполагаме. Дано не обидя хората, които имат възражения срещу нея.
Както и да наричаме психеделичните дроги, почти всички споделяме възгледа, че те са конкретни вещества с физични и химични свойства. Трябва да тръгнем от това най-първично равнище, за да започнем да проумяваме какво представляват и как действат.
На илюстрациите е показана структурата на различни химически съединения. Топчетата изобразяват атоми, като най-често срещаният сред тях е въглеродът и той не е отбелязан със символ. N е азот, Р е фосфор, О е кислород. Множество водородни атоми се свързват с други атоми в тези молекули, обаче биха усложнили ненужно изображенията поради голямото си количество, затова не съм ги включил.
Психеделичните дроги се състоят от две основни химически семейства: фенетиламини и триптамини.11
Фенетиламините се градят върху „родителската молекула" на фенетиламина.
Най-известният фенетиламин е мескалинът, който се извлича от кактуса пейот, растящ в югозападните части на Северна Америка.
Другото основно химическо семейство психеделични дроги са триптамините. Всички те притежават като ядро или основен градивен елемент триптамин, който пък е производно вещество на триптофана - аминокиселина, съдържаща се в храната ни.
Серотонинът е триптамин - по-точно 5-хидрокси-триптамин, но не е психеделична дрога. Той съдържа един кислороден атом в повече от триптамина.
Друг прочут фенетиламин е МДМА или „Екстази".
ДМТ също е триптамин и е психеделичната дрога с най-проста структура. Само добавяме две метилови групи към молекулата на триптамина и резултатът е диметилтриптамин - ДМТ. 12
„Дядото" на всички съвременни психеделични дроги - ЛСД, съдържа триптаминово ядро също като ибогаина - африканско психеделично вещество, за чието свойство да не причинява зависимост много се шуми.
Една от най-известните психеделични дроги е псилоцибинът, активната съставка на „вълшебните гъби".
При поглъщането на тези гъби организмът премахва един фосфорен атом от псилоцибина и го превръща в псилоцин.
Псилоцинът се различава от ДМТ само по един кислороден атом. Предпочитам да разглеждам псилоцибина/псилоцина като „орално активен ДМТ".
Друг важен триптамин е 5-метокси-ДМТ, който се различава от ДМТ по една метилова група и един кислороден атом.
Много от растенията, гъбите и животните, в които има ДМТ, съдържат също и 5-метокси-ДМТ. Онези, които използват 5-метокси-ДМТ, обикновено го пушат също като ДМТ.13
Освен химическата си структура психеделичните дроги притежават също и активност. Така преминаваме от химията към фармакологията, т.е. изучаването на действието на веществата.
Един от начините за описание на активността на психеделичните дроги е бързината и трайността на въздействието им.
ДМТ и 5-метокси-ДМТ започват да действат особено бързо, като последствията им в организма са кратки. Ние давахме ДМТ венозно и доброволците започваха да усещат как им влияе след няколко удара на сърцето. Достигаха „върха" за 1-2 минути и се връщаха в нормално състояние до 20-30 минути.
ЛСД, мескалинът и ибогаинът са вещества с дълготрайно действие, което започва около 30 до 60 минути след поемането им. ЛСД и мескалинът влияят на организма до 12 часа, ибогаинът -до 24 часа. Въздействието на псилоцина е малко по-кратко - започва за около 30 минути и завършва след около 4-6 часа.
Друга основна страна от фармакологичните свойства е механизмът на действие, иначе казано - как влияят дрогите върху мозъчната дейност. Това е особено важно, тъй като именно чрез промените в мозъчните функции психеделичните дроги предизвикват изменените състояния на съзнанието.
Още най-ранните психофармакологични експерименти с хора и животни са показали, че ЛСД, мескалинът, ДМТ и другите психе-делични вещества оказват влияние предимно върху мозъчната система на серотонина. За разлика от изследванията с хора, работата с животни не е прекъсвала през последните тридесет години и критичната роля на този невротрансмитер е установена неоспоримо.
От десетилетия се смята, че серотонинът има първостепенна роля сред невротрансмитерите. Новите, по-безопасни и по-ефикасни лекарства срещу психозите до едно имат своите особени въздействия върху серотонина. Новото поколение антидепресанти, от които най-известен е „Прозак", също по особен начин променят функциите на този невротрансмитер.*
Вече сме убедени, че психеделичните вещества наподобяват въздействието на серотонина в някои случаи, а в други го спират. Сега изследователите имат задачата да установят с кои от двайсетината различни типове рецептори на серотонин се свързват психеделичните дроги. Тези многобройни „модули за скачване" със серотонина са съсредоточени в нервни клетки на области в мозъка, които регулират какви ли не по-важни физиологични и психични процеси: сърдечно-съдовата, хормоналната и температурната регулация, както и контролът над съня, храненето, настроението, възприятията и движенията.
След първоначалното запознаване с психеделичните дроги, нека прехвърлим вниманието си към въпроса как ги усещаме, защото тъкмо в психиката си забелязваме тяхното въздействие. Трябва да помним, че макар да разбираме до голяма степен фармакологията на тези вещества, не знаем почти нищо за пряката връзка на промените в мозъчната биохимия с нашите субективни или вътрешни преживявания. Това се отнася както за психеделичните дроги, така и за „Прозак". С други думи, все още сме далеч от изясняването на начина, по който възбуждането на рецепторите за серотонин се превръща в нова мисъл или чувство. Ние не „усещаме" блокирането на рецептор за серотонин, а преживяваме блаженство. Ние не „виждаме" активността в предните дялове на главния мозък, а ни се явяват ангели или демони.
Невъзможно е да се предскаже точно какво ще се случи след вземането на психеделично вещество в конкретен ден. Все пак ще обобщим субективното му въздействие, защото трябва да придобием представа за „типичната" реакция. Можем да постигнем това, като „усредним" опита на хората, имащи преживявания с дрогите в досегашните „пренасяния". (Под „пренасяне" разбирам пълното въздействие на типична психеделична дрога като ЛСД, мескалин, псилоцибин или ДМТ. Трудно е да се определи смисълът, влаган в тази дума, но поне човек не може да сбърка, когато това се случи с него!)
Описанието не се отнася за „меки" психеделични вещества като МДМА или обичайните дози марихуана, нито за реакциите към малки дози психеделични дроги, които са подобни на преживяванията с непсихеделични дроги като амфетамин.
Тези вещества повлияват всички функции на нашата психика: възприятия, чувства, мислене, усещане за тялото и представата ни за собствения Аз. Често (но не винаги) най-силно е въздействието върху сетивните възприятия. Обектите в зрителното ни поле изглеждат по-ярки или по-тъмни, по-големи или по-малки и като че ли променят формата си или се стапят. Независимо дали сме с отворени очи, виждаме неща, които почти нямат връзка с външния свят: въртящи се, пъстри, геометрични шарки или отчетливи образи на одушевени и неодушевени обекти в различно състояние.
Звуците са по-тихи или по-гръмки, резки или приглушени. Чуваме нови ритми във вятъра. В доскоро беззвучна среда се чува пеене или механичен шум.
Кожата е по-чувствителна или безчувствена към допир. Променят се вкусът и обонянието.
Чувствата преливат или угасват. Тревожност и страх, удоволствие или безметежност - всички те се засилват или отслабват, стават необуздани или изчезват плашещо. Достъпни са крайностите на ужаса или блаженството. Възможно е едновременното преживяване на напълно противоречиви чувства. Емоционалните конфликти са по-болезнени или настъпва нова способност за изглаждането им. Или осъзнаваме по нов начин чувствата на другите хора, или те изобщо престават да ни интересуват.
Интелектуалните процеси се ускоряват или забавят. Самите мисли се проясняват или замъгляват. Или забелязваме липсата на мисли, или не успяваме да укротим потока от нови идеи. Появяват се неочаквани прозрения или пък затъваме безнадеждно в умствен коловоз. Значението и смисълът на нещата стават по-важни от самите неща. Времето се свива - докато мигнем, минали са два часа, или пък се разтегля - една минута побира нескончаемо шествие от усещания и представи.
Усещаме телата си горещи или студени, тежки или леки, крайниците сякаш растат или се смаляват. Движим се нагоре или надолу в пространството. Имаме представата, че тялото вече не съществува или че тялото и съзнанието са разделени.
Струва ни се, че в някаква степен имаме власт над своя Аз. Преживяваме влиянието на други върху нашите съзнания или тела - благодетелно или плашещо. Бъдещето е в ръцете ни или пък съдбата е предопределила всичко и няма смисъл да се борим.
Психеделичните дроги въздействат върху всяка страна от нашата психика. А именно нашето уникално съзнание ни разграничава от всички останали животински видове под нас в еволюцията и прави достъпно божественото над нас. Може би и това е една от причините психеделичните вещества да са източник на такъв страх и такова вдъхновение: те огъват и разкривяват самите опори, структурата и определящите свойства на нашата човешка идентичност.
Ето какви са психеделичните дроги. Съществува сложен и богат контекст, в който да ги разглеждаме, но малцина са наясно с тази гледна точка. Веществата не са нещо ново и разполагаме с огромно количество данни за тях. Те ни въведоха в съвременната епоха на биологичната психиатрия, а толкова шумно разискваната злоупотреба с тях сложи преждевременен край на многообещаващо направление в изучаването на човека.
И тъкмо в тази кипяща от конфликти, неясноти и противоречия област аз потърсих опорна точка и ясно виждане, за да определя собствените си задачи като изследовател. На какво да стъпя? Накъде да погледна? Имах нужда от ключ, за да отворя катинара на вратата, зад която бяха погребани психеделичните изследвания.
И от това въображаемо блато изплува една малка, пренебрегната молекула - ДМТ. Не можех да не откликна на нейния зов, макар че трудно си представях как ще стигна до нея. Нито пък бих могъл да предположа докъде ще ме отведе.
Сподели с приятели: |