104. Неговата притча за ваятеля, който създава деветте музи и ги разрушава, когато чува проповедта на Спасителя, защото вижда суетата на своя резец, е класическа по сила на аналогията и по дълбочина на постигането.
ххххххххххххххххххххххххххх
105. Между първите апостоли на богомилството ясно се отделя една млада мома по име Макрина,която на 16 години прие кръщение. Нейното име е записано в рода на ония, чиято ревност в делото има малко последователи. Тя е известна под името Михаил Унгарец и е умряла девственица.
106. През 928 г. още Боян я изпрати в Унгария с Богомил. Там те обиколиха много градове и оставиха църкви в Липиска, Марсилия и Париж.
На седмия месец Богомил се върна, а Михаил Унгарец остана там, зает с уреждане на унгарските църкви.
Дейността на Михаил надминава рамките на това сбито изложение. Неговите похвати на работа, влияние и въздействие са многобройни. Делата и заслугите му надхвърлят границите на всеки животопис, а книгите му могат само да се изброят.
Той е писал много. В Малта се пазят по няколко екземпляра от неговите книги, подвързани с желязо и кожа. За своите двама презвитери у Липиска той написва 225 листа, съставящи Книга на Означенията , дето излага развитието на древната глифика, като дири паралел между богомилските ключове на Таро и старите свещени начертания на Червената Земя. Тази книга е несравнима по великолепие и синтез и по дълбоко разучаване на символистичния език.
Най-напред там се излагат 22-та аркана на атлантското Таро в египетската му редакция; после - атлантското Таро, днес известно под името "Мексикански ключове"; след това - кабалистичното Таро на есеите, а най-после - богомилското.
Тук аз ще изброя, само по названия, тези ключове, както ги даде Михаил Унгарец.
хххххххххххххххххххххх
ЕГИПЕТСКО ТАРО
1. РОБЪТ - прав човек, едната ръка нагоре, другата - надолу, ходящо положение, с престилка до коленете;
2. АСКЕТЪТ - ходящ профил, двете ръце вдигнати молитвено, с тъкана дреха, очертаваща формите;
3. Милостивецът - обърнат профил, ходящ, с престилка, раздаващ плодовете на тайното учение;
4. СМИРЕНИЯТ - отпуснати ръце;
5. ПРОПОВЕДНИКЪТ - профил, вдигнати от двете страни ръце, с тъкана дреха;
6. ОТСТЪПНИКЪТ - ръце, вдигнати зад тялото, с шапчица;
7. ДВОРЯНИНЪТ - ръцете като в първи ключ, краката, обути в обуща, тъкани над коленете;
8. ПРОБОДЕНИЯТ - анфас, човек с отпуснати ръце, разделени крака, цял издупчен, с отпуснат фалос;
9. ИГРАЧЪТ - ръце подгънати под прав ъгъл, едната - вдигната, другата - напред изпъната; краката - единия изправен, другия - изпънат напред;
10. ПИСАЧЪТ - широко тяло, ръце подгънати назад, с шапчица;
11. МЪЖЪТ - изправен, с шапчица, с една отпусната и с една напред подгъната ръка, с оплодяващ фалос
12. БЛИЗНАЦИТЕ - два профила един срещу друт, с по една отпусната ръка, с престилки;
13. УКРОТИТЕЛЯТ - човек, стъпил на два жирафа, уловил ги за шиите;
14. ХОДЯЩИЯТ ИЗ ПЪТЯ - профил, с шапчица, държи в двете си прегънати напред ръце води, вълновидно счупени линии;
15. ЖРЕЦИТЕ - два профила, както у 12-ти ключ; държат два кръстосани светилника;
16. МОРЯКЪТ - ходящ, носи на рамо, върху тояга, сплитък от змия;
17. ПАЛАЧЪТ - в хоризонталната си ръка държи ваза с кръв, а в другата - двоен бич;
18. ХИЕРОФАНТЪТ - с двойна двурога, четиривърха корона, в едната ръка - змиевиден тирс, а в другата - Тау;
19. ГРОБАРЯТ - ръцете във фас крепят над главата свещената лодка;
20. УВЕНЧАНИЯТ - стъпил върху преплетените опашки на две змии, държи с ръце шиите им;
21. ПЕВЕЦЪТ - със шапчица, свири на шестструнна арфа;
22. ПРОСИТЕЛЯТ - на едно коляно, другото подгънато, в едната ръка държи свещения крижал, а в другата - полулък за убиване на жертвите.
МЕКСИКАНСКО ТАРО
1. ЮЖНИЯТ КРЪСТ - съзвездието, четири моми и три корони с двоен звезден пояс;
2. КЕТЦАЛ - птица със звездна опашка, разперени криле, носи в уста хляб, а в краката си държи дете;
3. АГХУЕГХУЕТЛ - дървото на живота с небесния мъж и небесната жена, с изумрудено-перест змей под ствола;
4. ВИТУЛИПОТХЛИ - с меч, мълния и чук в ръка;
5. ОПИЯНЕНИЯТ - (Кетцалкоатл) седи в съзерцание под една ахана;
6. ЦИКГХУАКОАТЛ - богиня - змей, крилата, обсипана с остри шипове;
7. ТЕЦКАТЛИПОКА - бог с голяма глава, втренчен поглед, държи топуз и отсечена, скалпирана глава;
8. ЗМЕЯТ - Кетцалкоатл - кръстовиден, разперен змей;
9. УСУМАСИНТА - вечната река с черна и бяла вода;
10. ТЛАПАЛАН - Червена земя, четиривърха пирамида;
11. КОЛИБРИ - на клонче, с вълни вода под него;
12. ВЕЛИКО ДЕЛО - орел върху кактус разкъсва змия;
13. КОАТЛИКУЕ - жената със змийска дреха;
14. ТОНАКАТЕКУТЛИ - властник на битието с меч, килим и скиптър;
15. ТЦИЕНТЕТЛ - бог на началото със жица, чук и арбахан;
16. КСОЧИКВЕСТЦАЛ - изумрудената розовидна дева, с було и открит ктеис;
17. ПРОКАЖЕНИЯТ - върху пламтящ костер, отгоре - слънце;
18. ДЪРВОТО НА КОНТЕСУМА - Царят гол седи под дървото и вие венец;
19. ВЕНЕЦЪТ - гирлянда от акрас с бодили, носена от три моми с червено, жълто и черно лице;
20. СТЪБЛОТО - Хокота - разперена широко, с надписан камък под нея;
21. ПРИШЕЛЕЦЪТ - Вотан с корона от червени пера и пламъкови езици;
22. КРАЯТ - море, по вълните трима души плуват - виждат се само три глави - старец, младеж и момиче.
ЕСЕНИЯНСКО ТАРО
1. ЕДИНИЯТ - човек с една ръка нагоре, другата - надолу, отляво теле, отдясно - слон;
2. УСТАТА - къща, на мястото на вратата - човешка уста;
3. ВЗЕМАЩАТА РЪКА - ръка взема свитък от гърба на камила;
4. ГЪРДИТЕ - женски гърди над една затворена врата, с два стълба;
5. ДИШАНЕТО - двоен клон с цвят, зад него - хралупа, от която излизат изпарения;
6. ОКО И УХО - око и ухо съединени, чрез остър гвоздей, който ги пробива;
7. СТРЕЛА - меч, кожен щит и стрела;
8. НИВА - разорана нива и в нея четиристенна сграда с пламъци, излизащи от нея;
9. ПОДСЛОН - стреха на шатър и под нея свита змия с разтворена уста;
10. ПОКАЗАЛЕЦ - разтворена ръка с изправен показалец и петно от кръв във вид на жаба;
11. СТИСНАТА РЪКА - юмрук с две ленти, образуващи плетка;
12. РАЗПЕРЕНА РЪКА;
13. ЖЕНСКА УТРОБА - отразена върху застояла вода;
14. ПЛОДЪТ - плад със седем зърна и върху вейката свита двуглава змия;
15. ЗМИЯ - увита върху подпорката на кладенец ; един мъртъв труп до кладенеца;
16. ВЪЖЕ - плитка, една риба виси с разтворена уста;
17. ЕЗИК - отворена уста с език, за който е закачена въдица;
18. ПОКРИВ - на колиба, на него кукумявка, 6 яйца и сухи листа;
19. БРАДВА - разсича бисерна огърлица;
20. ГЛАВА - на човек с корона, кръст на челото и огърлица;
21. КОЛЧАН - без стрели, с увита змия;
22. БЕДРА - на човек, препасани от пояс със седем реда, меч и тул.
БОГОМИЛСКО ТАРО
1. МЕЧ - впит в затворена книга, запечатана със седем печата;
2. ЧАША - с вино, до нея хляб, две празни амфори, свитък и женска отрязана ръка;
3. МЪЛНИЯ - събаря една кула, на нея човек с три рога, държащ 2 скрижали;
4. ВЕЗНИ - четиристранен храм, с везни на купола, ограден с ров, лоза край вратите;
5. РЪКА - разгъната, с пет рани на дланта, раните - змии, на пръстите - пръстени;
6. ПЕЧАТ - лилия, бяла драперия и двама младоженци с венци;
7. ТАЙНА - затворена врата, кипариси, змей пази вратата, двама отиват към нея с ключове в ръка;
8. МОМА - с венец от слънчогледи, държи пентакъл и две разтворени книги;
9. САТАНАИЛ - с три зърна в ръка, с чаша и мълния из нея;
10. РОВ - в него - вода, змии, риби и пет човешки глави;
11. БЛИЗНАЦИ - единият държи триъгълник, другият - квадрат;
12. СЪВЕТ - трима забулени старци и пещера със сталактити отгоре и отдолу;
13. СМЪРТ - хубава жена с коса и вдигната туника държи в другата си ръка паметен стълб;
14. СЪКРОВИЩЕ - в атакор се сгрява лекарство от метали;
15. ПОБЕДА - две риби и един кръст;
16. СЛЕДИ - Млечният път, звездите и стъпки по небето;
17. ДОМ - затворена къща гори, ангели сипят цветя;
18. ИЗМАМЕНАТА - жена стои с разкъсани дрехи, държи счупена стомна;
19. ПЕТЕЛЪТ - със седем златни яйца;
20. ДИМ - от три комина, над тях бухали;
21. ПРАЗНИК - езеро с лилии;
22. МОЛИТВА - три пламъка с три змея и три бича.
хххххххххххххххххххххххххххх
111. На един презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише по кабалистичните елементи на Богомилстото.
Така се е явила книгата "За Петела и Млечния Път", 130 листа голям пергамент, където епископът анализира Кабалата в нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са дадени в езотеричната версия на "Три Небеса".
112. Запазени са също там и четири големи книги, подвързани заедно под общото заглавие "За Тирса и Багреницата", където намираме параболи, разкриващи седемте пътя на богомилското Посвещение.
113. У друга една книга "За Стареца на Планината" намираме онези дълбоки истини, които ясно ни разбулват пътищата, свързващи Атлантис с Богомилството: в законите и речите на Вотана ( Стареца на Планината) рязко се чертаят ония думи, които Боян отправял към своите вътрешни ученици.
114. От значение са и двете посветителни легенди, писани в стройна, размерна реч "Змията на Дървото" и "Конете на Елиас".
В своята вътрешна композиция те издават строго и системно познаване на есеинянството и гностиката, защото епископ Михаил Унгарец се беше срещал с Алтотас и беше научил твърде много от него.
115. Към тия книги следва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: "Одежди на Сиянието" и "За Небесната Жена", където в кратки глави, напомнящи Салустия Христа, трактува един и същ въпрос - очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои, изправен пред Дверите на Чистотата и една жена му дава седемте Одежди на Сиянието, като му говори онова, което отразяват тук, долу, тези одежди. Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, позната на окултистите от всички времена.
Както се знае, аналогията между младежа и духовнородения почива върху три факта: първо - една жена трябва да пробуди към узряване младежа, а един Учител - да разбуди тайната сила у второродения; второ - и в двата случая узряването се движи от основата на гръбначния стълб нагоре, като се вие по цялата нервна система, с основа в половата и симпатично- нервната област; трето - и в двата случая усилването на животинския импулс и темпо зависи главно от непознатите тайни на пола : в
първия случай узрява оплодяващата физически енергия, а във втория - духовно оплодяващата енергия.
При любовта жената оплодява младежа, за да я оплоди той, когато узрее като мъж, а при духовния живот същото върши Учителят.
И тъй - аналогията е пълна: ето защо раждането на Христа в човека винаги се символизира с брака и неговите атрибути. На тази основа е създадена Соломоновата "Песен на Песните". На нея почива и Апокалипсиса, където виждаме Разпътницата да блудства със земните царе, т. е. посветените.
Защото полът води към блуд, а разкриването на тайната - към проклятие.
116. На същата основа е изградена и двойната парабола у Михаил Унгарец.
Стилът на двете книги е стегнат, силен и издържан. Оригиналите са били изгорени, понеже книгата е била търсена като порнографическа, намерена и изгорена.
В Малта се пазят само три преписа от нея. Единият, който принадлежи на Симеон Антипа, минава за единственото верно копие. То е украсено със заглавки от споменатия преписвач, с 13 миниатюри, изобразяващи Небесната Жена, работени със сепия, киновър и охра. Тези миниатюри, грижливо и тънко писани имат висока цена като пентакли, а не само като обяснения.
Там виждаме Небесната Жена в чертозите на Слънцето, а после - нощ след нощ - под балдахина на дванадесетте царе на Зодиака. Тя празнува своите брачни нощи с всекиго от тях по ред и редят се подробно начертаните атрибути на тези дванадесет царе.
Заедно с основната линия на езотеричната легенда, ние виждаме умело разказаните от миниатюриста всички мистични и магични подробности на Великото Дело у Всемира, на онова, което се нарича Брак на Слънцето и Луната - и което в мистериите на Изис се нарича "Шествието със сребърната лодка".Като един миров празник се разгръщат пред нас сложните шествия на една и съща идея, сложните шествия през вековете.
117. Но в богомилската книга формите са чисто архаични и никакво лично разбиране не петни строгата линия на небесните оригинали. Като че тези книге са копирани от небето на първите форми - и ние виждаме в рисунките и писмената им трудната работа да се предаде на слабия човешки език онова, което няма ни език, ни линия, ни измерение.
118. Преписът на Симеон Антипа е ценен паметник. Заглавният лист е тънка орнаментална работа, изпълнена с дървен пергел. Боите са синкави - индиго, тъмен олив, синкав виолет, отровно зелено. Изобразява Дървото на Живота, Змията, Небесния мъж и Небесната жена.
119. Спирам се на тези подробности, защото този препис справедливо минава за най- красива работа с ръка от запазените в Малта. Той е и най-красивото произведение на ръкописна миниатюра у
нас.
ххххххххххххххххххххххх
120. Наред с Никита Странник, във Византия работеше и един малоазиец - Василий Византиец. По занаятие ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи, той работеше при Боян още от неговите школни дни.
Преписваше му ръкописи, които заемаше от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам, запознат с интересите на Боян към известен род книжнина, той го питаше често по ред въпроси и получаваше отговори, които го учудваха по дълбочина и точност. Привързан към него с онова безмерно почитание, което се приближава до тайнствен страх, той заслужи скоро доверието му и влезе между учениците. Когато тези ученици излязоха да разпространяват Учението, което трябваше да разрушава и гради едновременно, Василий бе пратен епископ в Кипър.
Там делото има нечуван успех измежду гърците и островитяните.Кипърската църква скоро достигна висока ревност - и Боян и Богомил два пъти я посетиха. Дълги години работеше Василий Византиец по островите, обиколи повечето малоазийски градове, минаваше често през Александрия, Крит и Малта, дето имаше три църкви, ръководени от негови близки ученици.
Ревността на тези ученици напомняше, че времената на първото хритиянство можеше да се върнат.
Богомилската епоха е едно доказателство, че епохите на истинско духовно величие не са епохи завинаги изгубени.
Василий Византиец не е писал нищо: той не беше писател.
Неговото тънко разбиране на хората, проникването му във въпросите на практическата опитност, както и в духовния път - го издигат високо. Но не беше неговата работа да пише - той преписваше и умело изясняваше. В Малта се пазят майсторски работени копия на всички Боянови легенди, както и на богомилските беседи. Но обясненията си той правеше устно пред учениците и не е запазено нищо. Той дълго работи и учи. Неговият живот е тясно свързан с живота на Боян и, изобщо, на цялото движение. Върху живота му - превратен и пълен със странни съвпадения, се е отразил духът на оная борба, която ясно изразява цялото движение, отрича всеки компромис и не прощава никаква грешка.
121. Няколко месеца след като учениците бяха пръснати и Учението затвърдено в страната, изпъкват нови имена.
122. Теодор Преславец, епископ Средецки, еднакво прочут като ритор, както и като писател, става най-предан помощник на Богомил в работата из страната. Заедно с него или сам, той обикаля цялата Западна и Южна България в трескава работа като основава центрове, особено на юг, в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт.
Църквите в Атина и Прилеп задълго пазеха спомена за неговата жива наставническа реч; той разясняваше с дълбоко мистично затваряне, с конкретна дума, с остро проникване легендите на вечните проблеми, долавяше Местните разбирания, близък беше до старите народни сказания и умело използваше тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа, да го накара да дири, недоволен и устремен.
123. По този път се явили онези 42 беседи, наречени "Тълкувание на Исусовите притчи", онези странни по разбиране и език 13 "Катехизически поучения", назовани "Думи по притчи Соломонови", както и класическите четири "Беседи по Начертанията на Апокалипсиса".
Те се пазят в оригинал в Малта, писани от един негов ученик Марк Средецки, отпосле презвитер Солунски.
124. В тия речи странната алегорична реч отведнъж се сменя със строгите заповеди на една изключителна етика, дълбоките иносказателни форми рязко отстъпват пред смелите нападки на духовенство, държава, народ. Всичко тук е иносказателно - онова, което лъха като пророчество, както и това, което свири като разрушаващ самум. без преувеличение, може да сравним неговата реч с острата меланхолична реч на Йеремия, библейски пророк.
125. Не трябва, също така , да се налива ново вино в старите мехове - грешният проводник.
126. Излезе сеяч да сее: той пося семе на пътя - в бурната дейност на външния живот - и стъпкаха семето; пося между тръни - в глухите дебри на порочното сърце - и заглуши се разтъкът; пося на камък - в сърцето на глухия себелюбец - и изкълва го птицата на сластта; и на добро място падна само едно семе, но подхранвано със соковете на устрема и пълно със сълзите на превратни изпитания, то даде на едно 10 000.
127. Силата на вътрешния морал и влиянието изходящо от устоялия човек, е подобно на квас или синапено зърно. И блазе на онзи човек, който изрови съкровище в нивата - всичко ще продаде, за да откупи тая нива; защото съкровището е скритото учение и скритата помощ отгоре.
128. Затова и в деня на небесния брак, ти трябва да се явиш с брачна дреха, с чист дух и с прозрение на устрем: инак ще те хвърлят във "външната тъмнина".
129. Стари дрехи не се подплатяват с нови късове, защото може да скъсат дрехата: при работа в едни условия е необходимо съобразяване с тия условия, за да не се провали твоята дейност. Пази се, бди, защото нечистият е около тебе всеки миг - и ти ще бъдеш измамен; когато спиш плевели ще посее в нивата на твоето сърце, а и в нивата на твоето деяние - също.
130. Онези, които работят от единадесетия час , ще вземат също толкова, колкото и онези от първия; не мисли за печалбата и не роптай, той равно награждава; когато и да се върне блудния син, изходил грехове и позор, той ще бъде пръв на пира в бащиния дом.
131. Не е възможно да се скицират, даже и накратко, главните мисли на Теодор Преславец. Те са и без това сбити.
132. В "Думи по притчите Соломонови" той взема известни места от тия притчи и ги тълкува по гностичен начин; разяснявайки основния, коренен смисъл, той указва паралелно всички седем разбирания - трите идейни и четирите формени схващания на основния смисъл.
133. По този начин са изложени и "Начертаниятя на Апокалипсиса" - в широка картина той чертае с ясни думи мистичните пентакли , картина след картина. Той указва, наред с това, паралели от пророците, от книгите на сибилите, от гностично-кабалистичните предания, най-много от "Зохар". И навсякъде речта му е силна - тъй силна, както и животът му. Оставил жена и три деца, този млад епископ отиде в своето усамотение, дето цял живот не допуска вихрите на външни събития. Това усамотение той внесе в себе си - не в пустинята подири усамотението той, а в живота, дето плачат, престъпничат, разпътстват и проливат кръв онези, които той трябваше да лекува и възкръсва. Той страда, бори се, поучава. И няма нищо по-искрено от неговите силни беседи: те живо отразяват сложните пътеки на неговата интересна преживелица и ни унасят в една епоха, която - при треперливата светлина на тия редове - наистина изглежда чудна и приказна.
хххххххххххххххххххххххх
134. Наред с него (Теодор Преславец) работеше Петър Осоговски, отпосле Доростолски епископ.
Той обикаляше северна и източна България, мина в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати, както и в Западна Русия.
135. Основа църкви в Доростол, дето година след встъпването си стана епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена.
136. Там дейността му се сплита с тая на Симеон Антипа и мъчно би било да се определи кое кому принадлежи.
137. Знае се със сигурност, че споменатите църкви са основани от него. Но в някои от тях - в Краков, Виена и Рига - е работил почти изключително Симеон Антипа, който беше епископ Краковски.
138. За църквата във Варшава се знае, че е основана също от Петър Осоговски. Той проповядваше явно по улици, площади, църкви, събрания.
Наред с презрението и смеха на тълпата, той понасяше не само упреци, груби обиди, но и мъки. Затварян е бил често, особено в Севастопол и Рига, изтезаван е бил от ония, които така рязко нападаше - духовници, дворяни, войници, властници.
Това е била общата участ на всички богомили, но в живота на Петър Осоговски ясно виждаме докъде може да стигне дълбоката преданост към едно учение,преданост, чужда на граници, не признаваща изключителни моменти.
Човек от народа, с искрен и жив темперамент, правдив и рязък, той беше женен и остави две деца. По увещание на Боян, един стар дворянин прибра жена му и децата му в Преслав и ги отгледа.
139. Петър Осоговски е оставил две големи книги: той не беше безкнижен, но не владееше онова, което епохата назва "хитрословие словесно". Тия две книги, пазени в Малта, говорят за неговия начин на мислене, начин оригинален и непосредствен. Едната има 384 листа, малък, грубо работен пергамент, кафяв с жилки. Тя се нарича "Деномесечен Указател" и съдържа онова, което бихме нарекли сега "богомилска астрология".
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя
Сподели с приятели: |