Изкуството на войната сун дзъ биография

Ли Чуан: "Не давайте награди за убийства."

Ту Му: "...Великият владетел каза: "Този, който най-добре преодолява трудностите, прави това преди те още да възникнат. Този, който блести с победите над враговете си, триумфира още преди да възникне заплахата".

Ли Чуан: "Атакувайте плановете на врага още в тяхното възникване. В края на управлението на династията Хан, Коу Сун обкръжил Као Чун. Чун изпратил своя офицер по планиране на операциите, Хуанфу Уън, да преговаря. Хуанфу Уън бил арогантен и груб. Коу Сун го обезглавил и съобщил на Као Чун следното:"Вашият щабен офицер се държа неприлично. Аз го обезглавих. Ако искате да се предадете, направете го веднага. В противен случай - отбранявайте се." Същия ден Чун изоставил укрепленията си и се предал.

Всички генерали на Коу Сун се обърнали към него: "Може ли да попитаме - убихте неговия пратеник и въпреки това го накарахте да предаде града. Как стана това?"

Коу Сун казал: "Хуанфу Уън бе сърцето и гръбнакът на Као Чун, най-близкият му съветник. Ако бях запазил живота на Хуанфу Уън, той щеше да изпълни плановете си, но след като го убих, Као Чун изгуби смелостта си. Казано е: "Върховното постижение на война е да се атакуват плановете на врага."

Всички генерали казали: " Това надхвърля способността ни да вникваме в нещата."

Ту Ю: "Не допускай враговете ти да се съюзят."

Ван Си: "....Проучи съюзите му и намери начин да ги осуетиш или развалиш- Ако врагът има съюзници, проблемът е сериозен, а позицията на врага -силна; ако той няма съюзници, проблемът е незначителен, а позицията на врага - слаба."
6. Следващото най-важно нещо е да атакуваш армията му.

Ча Лин (не е отбелязан в историческите хроники): "...Великият владетел каза:"Този, който търси победата с извадени мечове, не е добър генерал"."

Ван Си (древнокитайски учен и държавник, автор на редица критични есета по исторически и военни въпроси): "Битките са опасна работа."

Чан Ю: "Ако не можеш да осуетиш плановете му в зародиш или да разстроиш съюзите му, когато предстои да се осъществят, наостри мечовете си за спечелване на победа."

Ту Му: "... В края на управлението на династията Уъй император Тай У повел стохилядна армия да нападне при Ю Тай генерал Цан Ци от Сун. Императорът поискал от Цан Ци вино. Цан Ци му изпратил запечатан съд, пълен с урина. Тай У се разярил и веднага нападнал града, заповядвайки на войските си да се катерят по стените и да влязат в ръкопашен бой. Труповете на убитите стигнали до върха на крепостните стени, като след един месец останали живи по-малко от половината от хората му."

Ли Чуан: " Те побеждават със стратегия. В края на управлението на династията Хан владетелят на Цан - Цан Кун, обкръжил бунтовниците "Яо" край Юан У, но в течение на няколко месеца не можел да превземе града. Офицерите и войниците му се разболели и се покрили с язви. Князът на Тун Хай казал на Цан Кун: "Вие сте натрупали войски и сте обкръжили врага, който е готов да се бие до смърт. Това не е стратегия! Трябва да вдигнете обсадата. Когато разберат, че имат изход, те ще побягнат и ще се пръснат. След това всеки селски стражар ще може да ги излови!" Цан Кун послушал съвета му и превзел Юан У."

Чан Ю: "Ако силите ми са пет пъти по-големи от тези на врага, аз го безпокоя по фронта, изненадвам го откъм гърба, създавам напрежение от изток и нанасям удар от запад."

Ту Ю: "... Ако превъзходство от две към едно не е достатъчно, за да контролирате положението, използвайте отвличащи вниманието маневри за разделяне армията на врага. Затова Великият владетел каза: "Ако не можете да повлияете на врага да раздели силите си, не сте готови да обсъждате оригинални тактически действия."

Хо Йенси: "... При такива обстоятелства само способният генерал може да победи."

Ту Му: "Ако твоите войски не са равни на неговите, временно избягвай първоначалния му натиск. Може би по-късно ще можеш да се възползваш от някое негово слабо място. Тогава се надигни и се бий за победа с всички, сили."

Чан Ю: "Ако врагът е силен, а аз съм слаб, временно се оттеглям и не влизам в бой. И ще се погрижа способностите и храбростта на генералите и ефективността на войските ми да са равностойни. Ако моите войски са в боен ред, а тези на врага - объркани, ако моите са боеспособни, а неговите - обезсърчени, тогава, дори и той да ме превъзхожда числено, аз мога да дам бой."
17. А ако си неравностоен във всяко отношение, стреми се да го избягваш, защото малката армия е само плячка за по-силната.

Чан Ю: "...Менциус каза: "Малките положително не могат да се мерят с големите, нито пък слабите - със силните, нито малцина - с мнозина."

Чан Ю: "...Великият владетел каза: "Суверенът, който назначи човек, подходящ за службата, процъфтява. Този, който не успее, ще бъде сразен."

Ча Лин: "Настъплението и отстъплението на армията трябва да се ръководи от генерала в съответствие с преобладаващите обстоятелства. Няма по-голямо зло от заповедите на суверена, идващи от неговия дворец извън театъра на военните действия. "

Цао Цао (княз на Юе - 155-200 г. от н,е., известен още като "Великият основател" на династията, обявен за светец след смъртта му; последовател на Сун Дзъ, той си спечелил славата на пълководец, който не бил загубил нито една битка): "... Армията не може да се ръководи по правилата на етикета."

Ту Му: "Що се отнася до благоприличие, закони и разпоредби, армията има свой собствен кодекс, който обикновено следва. Ако те се уеднаквят с тези, използвани при управлението на държавата, офицерите ще се стъписат."

Чан Ю: "Великодушието и справедливостта могат да се използват при управлението на една държава, но не и при администрирането на една армия. Целесъобразността и гъвкавостта се използват при ръководството на армията, но те не могат да се прилагат при управлението на държавата."

Ван Си: "... Ако някой, който не разбира от военни въпроси, бъде изпратен да участва в ръководството на армията, тогава всяко действие ще предизвиква разногласия, общо неудовлетворение и цялата армия ще бъде като кон с прерязани сухожилия. Не-случайно Пей Ту подаде петиция до трона, за да отстрани армейския наблюдател; само тогава той успя да умиротвори Цао Чу. "(В 817 г. от н. е. Пей Ту в качеството си на министър-председател отправя петиция до императора да отзове изпратения при него инспектор, който се месел във военните работи. Армейските инспектори по онова време са изпълнявали ролята на "политически комисари".)

Чан Ю: "В близкото минало царедворци са били използвани за инспектори на армията и точно тук е грешката."
23. Ако армията е настроена подозрително, съседните владетели ще ти причиняват неприятности. Това се има предвид в поговорката: "Обърканата армия дава победата на друг."

Мън (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники): "...Великият владетел каза: " Този, който не е наясно с целта си, не може да се противопостави на врага."

Ли Чуан: "... Неподходящ човек не бива да се назначава да командва... Лин Сянджу, първият министър на Чао, каза: " Чао Куа може само да чете книгите на баща си и все още не може да съпоставя променящите се обстоятелства. Сега Ваше Величество само заради името му го прави главнокомандващ. Това е все едно да залепите ключовете на лютнята и да се опитате да я настроите."
24. Има пет обстоятелства, при които може да се предскаже победа:
25. Ще победи този, който знае кога може да се сражава и кога не може да победи.
26. Ще победи този, който знае как да използва и големите, и малките сили.

Ту Ю: "По време на война има обстоятелства, при които мнозина не могат да нападнат малцина, и други, при които слабите могат да надвият силните. Ще победи този, който може да се възползва от такива обстоятелства."

Ту Ю: " Тогава Менциус каза: "Подходящият сезон не е толкова важен, колкото предимствата на терена; те пък от своя страна не са толкова важни, колкото хармоничните човешки взаимоотношения."

Чен Хао: "Създайте непобедима армия и изчакайте момента, когато врагът ще бъде уязвим."

Хо Йенси: "...Един благородник каза: "Да разчиташ на случайността и да не се подготвиш е най-голямото престъпление; да се подготвиш предварително за всякаква изненада е най-голямата добродетел. "
29. Ще победи този, чиито генерали са способни и в работата на които не се бърка суверенът.

Ту Ю: "... Тогава владетелят Ванг каза: "Да назначава пълководци е работа на суверена; да решава дали да даде битка е работа на пълководеца."

Ван Си: "...Един владетел с благороден характер и интелигентност трябва да може да разпознае най-подходящия човек, да му възложи отговорности и да очаква резултати от него."

Хо Йенси: "...По време на война на всяка крачка може да настъпят сто промени. Когато е възможно - настъпвай; когато виждаш, че това е трудно - отстъпвай. Да се каже, че при такива обстоятелства генералът трябва да чака команди от своя суверен, е все едно да уведомиш началника си, че искаш да загасиш пожар - докато заповедта да го сториш пристигне, пепелта ще е изстинала. А някои твърдят, че трябва да се консултираш и с армейския инспектор по тези въпроси! Това е все едно да строиш къща край пътя, като се съветваш с минаващите. Естествено така работата никога няма да свърши!

Да поставиш юзди на един способен генерал, като в същото време очакваш той да се справи с хитър противник, е все едно да вържеш черна ханска хрътка и да я караш да хваща бързоноги зайци. Къде е разликата?"
30. По тези пет признака може да се разпознае победата.
31. Затова казвам: "Познайте врага, познайте и себе си; дори в сто битки никога няма да изпаднете в опасност."
32. Когато не познавате врага, но познавате себе си, вашите шансове да загубите и да победите са равни.
33. Когато не познавате нито врага, нито себе си, във всяка битка със сигурност ще бъдете в опасност.

Ли Чуан: " Такива хора се наричат "луди бандити". Какво могат да очакват те освен поражение?"

Мей Яочен: "Мога да направя това, което зависи от мен; но не мога да се осланям на това, което зависи от врага."

Ту Ю: "Майсторите на отбраната разчитат най-вече на такива препятствия като планини, реки и предпланини. Те не дават на врага да разбере къде да атакува и се правят, сякаш са потънали в девета земя.

Майсторите на настъплението разчитат най-вече на сезоните и на предимствата на терена; те използват пожарите и наводненията в зависимост от ситуацията. Не дават на врага да разбере къде ще го нападнат и връхлитат върху него като гръм от ясно небе."
8. Да предвидиш победа, която всеки може да предвиди, не е върхът на изкуството.

Ли Чуан: "... Когато Хан СиН унищожил държавата Чао, той излязъл от Клисурата на кладенеца и пристигнал на полесражението преди закуска. Събрал генералите си и им казал: "Ще ядем, след като разбием армията на Чао." Генералите му били унили, но се престорили, че са съгласни. Хан Син подредил армията си, като реката останала в тила на войските му. Войските на Чао се покатерили по окопите си и виждайки това, се разсмели и почнали да му се подиграват - "Генералът на Хан не знае как да подреди войските си!" След това Хан Син разбил армията на Чао и след закуската разпоредил да обезглавят владетеля Чен Ан.

Това е пример за положение, което повечето хора не могат да разберат. (По този начин Хан Син поставил армията си в "полето на смъртта". Той изгорил лодките си и разбил казаните за готвене. Реката била зад гърба му, армията на Чао - пред него. Хан Син трябвало или да победи, или да се удави.)"

9. Да победиш в битка и да те приветстват като "майстор" не е върхът на изкуството, тъй както не се иска особена сила да вдигнеш една перушинка; не е признак на остро зрение да различиш слънцето от луната и свидетелство за остър слух - да чуеш гръмотевицата.

(Да спечелиш битка с тежък бой или с късмет не е доказателство за изкуство.)
10. В древността владеещите изкуството да воюват са побеждавали врага, който е бил лесен за побеждаване. (Врагът е бил лесно побеждаван, защото предварително били създадени подходящи условия.)
11. Затова победите, спечелени от истинския майстор на изкуството да побеждава, не са му спечелили нито слава на мъдрец, нито похвали за храброст.

Ту Му: "Победата, която не е спечелена в открит бой, не се цени от обикновените хора. Нейният автор не печели слава за прозорливостта си, защото още преди да е окървавил меча си, вражеската държава вече се е предала. "

Хо Йенси: "... Когато победиш врага си без бой, кой ще те признае за храбър?"
12. Това е победа на онзи, който не допуска грешка. А да не допускаш грешки, значи, че каквото и да правиш, винаги осигуряваш победата си; ти побеждаваш един вече разгромен враг.

Чен Хао: "При планирането никога не предприемай безполезни действия; при стратегията - безплодни стъпки. "

Ту Му: "... Владетелят Ли Цин от Юе каза: "Най-високите изисквания към един генерал са ясното виждане, хармоничните му отношения с войската, 5 далновидната стратегия, съчетана с прозорливи планове, разбирането на значението на сезоните и способността да оценява човешкия фактор. Генерал, който не може да прецени възможностите си или не владее изкуството да предприема навременни действия и да проявява гъвкавост, ще настъпи колебливо, когато пред него се открие възможност да нападне противника, оглеждайки се наляво и надясно, неспособен да изработи план. Бидейки лековерен, той ще се довери на несигурни сведения, вярвайки днес на едно, утре - на друго. Боязлив като лисица и в настъпление, и в отстъпление, той ще разпилее войските си. Каква е разликата между неговите действия и хвърлянето на невинни хора във вряла вода или огън? Не е ли все едно да поведем крави и овце да ги изядат вълците или тигрите?"

Ту Му: "Дао е пътят към човечността и справедливостта; "законите" са разпоредбите и институциите. Тези, които са изкусни във воденето на война, отначало възпитават у себе си човечност и справедливост и почитат законите и институциите на своята страна. По този начин те правят своите страни непобедими."

Хо Йенси: " Теренът" включва разстоянията и релефа; "измерванията" са изчисления. Преди армията да тръгне в поход, се правят изчисления за степента на проходимост на вражеската земя, има ли преки и обходни пътища, числеността на войските му, количеството на военното му снаряжение и състоянието на бойния му дух. Въз основа на тези изчисления се преценява дали може да бъде нападнат врагът и едва тогава се мобилизира населението и се събират войски.",

Чан Ю: "Присъщо на водата е да избягва височините и да се устремява към ниското. Когато се разруши бент, водата се разлива с непреодолима сила. Войската е като вода. Възползвайте се от неподготвеността на врага; нападнете го, когато не очаква; избягвайте силните и атакувайте слабите му места и никой няма да може да ви се противопостави, тъй като ще сте като вода, която се разлива в празно пространство."

Чан Ю: "За да се управлява войска, първо трябва да се определят задълженията на генералите и техните помощници и да се установи числеността на редовите подразделения... Един боец е единица; двама - двойка; трима - тройка; двойка и тройка правят петорка, което е отделение; две отделения правят по-голямо отделение; пет такива отделения - взвод; два взвода - рота; две роти - батальон; два батальона - полк; два полка - групировка; две групировки - бригада; две бригади - армия. Всеки е подчинен на по-висшестоящия и контролира нисшестоящия. Всеки е добре обучен. Така че може да се управлява армия от един милион души така, както се управляват неколцина."

(Термините съответстват на композицията на китайската армия от онова време, поради което не отговарят на значението им днес. Българските термини са подбрани така, че да съответстват във възможно най-голяма степен на тях. -Бел. ред.)
2. А да ръководиш мнозина е същото, както да ръководиш малцина. Това е въпрос на построяване в боен ред и на сигнализация.

Чан Ю: "...Когато се ръководи голяма войска, нейните части се намират на големи разстояния и нито ушите чуват, нито очите виждат добре. Затова на офицерите и войниците се дават команди за настъпление или отстъпление с удари на гонгове и барабани. Така нито храбреците ще се хвърлят в атака сами, нито страхливците ще побягнат."

Ли Чуан: " Силите, които се изправят лице с лице срещу врага във фронтален бой, са обикновените; тези, които го обхождат с маневри и нападат по фланговете, са специалните сили. Нито един пълководец не може да изтръгне преимущества от врага, без да използва специалните сили."

Хо Йенси: "Карам противника да смята обикновените ми сили за специални, а специалните - за обикновени. Нещо повече - обикновените сили мога да превърна в специални и обратното."
4. Пример за действие са войските, хвърлени като воденичен камък върху яйце, които го помитат, както пълното заема празното.

Цао Цао: "Използвайте най-силното за нападение срещу най-податливото."

Ту Ю: "Поразете врага тъй бързо, както соколът се стрелва към целта си. Той чупи гръбнака на плячката си, защото е изчакал подходящия за удар момент. Движението му е пресметнато."

Ли Чуан: "В битката всичко изглежда объркано. Но знамената и флаговете показват разположението на войските, а ударите на гонговете дават командите. "

Ту Му: "Горното значи, че ако някой иска да симулира смут, за да заблуди противника, самият той трябва да е дисциплиниран. Само тогава може да симулира объркване. Този, който иска да се престори на страхлив и да издебне противника си от засада, трябва да бъде храбър, защото само тогава може да симулира страх. Този, който иска да мине за слаб, за да го подцени противникът му, трябва да бъде изключително силен. Само тогава може да симулира слабост."

Ли Чуан: "Когато войските спечелят добра позиция, страхливецът се превръща в храбрец; ако я загубят, смелите стават страхливци. В изкуството да се побеждава няма фиксирани правила. Те могат да се изработят само според обстоятелствата."

Чен Хао: "Изкусните военни най-вече разчитат на използването на подходящата възможност и на навременността на действията си. Те не прехвърлят бремето на стремежа си към успехи само върху подчинените си."

Ли Чуан: "...Храбрият може да се бие; внимателният - да се отбранява; а мъдрият - да съветва. Така няма човек, чиито способности да не бъдат използвани."

Ту Му: "...Не искайте постижения от тези, които не са способни на това."

Когато Цао Цао нападнал Чан Лу в Хан Чун, той оставил генералите Чан Ляо, Ли Тиен и Ло Цин да командват хиляда души - защитници на Хо Феи. Цао Цао пратил инструкции на армейския комисар Сие Ти и написал върху плика: "Да се отвори, когато се появят бунтовниците. "Не след дълго пристигнал Сун Джуан от У начело на стохилядна войска и обсадил Хо феи. Генералите отворили плика с инструкции и прочели: "Ако Сун Джуан пристигне, генералите Чан и Ли да излязат да се бият. Генерал Ло да защитава града. Армейският комисар да не участва в битката. Всички други генерали да влязат в бой с врага".

Чан Ляо казал: "Нашият повелител се бие далече от тук и ако чакаме да дойдат подкрепления, бунтовниците със сигурност ще ни унищожат. Следователно инструкциите гласят, че преди врагът да се е организирал, ние трябва незабавно да го нападнем, за да неутрализираме превъзходството му и да укрепим духа на нашите войски. След това можем да отбраняваме града. Възможността за победа или загуба се определя единствено от това наше действие."

Ли Тиен и Чан Ляо настъпили и победили Сун Джуан, с което сломили бойния дух на армията на У. Те се върнали, възстановили отбранителните съоръжения и войските се почувствали сигурни. След това Сун Джуан десет дни безуспешно нападал града и накрая се оттеглил.

Обсъждайки този случай, историкът Сун Шен отбелязал: "Войната сега е въпрос на измама. Колкото до отбраната на Хо феи, градът е висял във въздуха, слаб и без надежда за подкрепления. Ако човек вярва само на храбрите генерали, които обичат битките, това ще доведе до беда. Ако ли пък разчита само на онези, които са предпазливи, изплашените им сърца трудно ще контролират положението."

Чан Ю: "Най-добрият начин да се използват хората е като и на користните и глупавите, и на мъдрите и храбрите се възлагат отговорности в онези положения, които им подхождат. Не възлагайте на хората задачи, които те не могат да изпълнят. Подбирайте ги и им възлагайте отговорности, съответстващи на способностите им."

Ту Му: "... Затова с малко сила може да се постигне много."

Чан Ю: "... Ли Цин каза: "На война има три вида ситуации:

Когато генералът презира противника си, офицерите му обичат да се бият, амбициите им летят високо като леки облаци в небето и духът им е свиреп като ураган - това е ситуация по отношение на бойния дух;

Когато един човек отбранява планинско дефиле, тясно като овчи черва или като вратата на кучешка колиба, той може да се противопостави на хиляда. Това е ситуация по отношение на терена;

Когато се възползваш от отпуснатостта на врага, от неговата умора, глад или жажда или нанасяш удар, докато предните му отряди още не са се установили, или армията му е преминала едва наполовина реката - това е ситуация по отношение на врага.

Следователно, когато се ръководят войски, трябва да се използва ситуацията точно тъй, както се пуска топка надолу по стръмен склон. Приложената сила е малка, а резултатите - огромни."