Устойчивото управление на горите, основано на принципите на МКГЗЕ, стратегиите и изискванията на държавите-членки и подкрепяно от ЕС най-вече чрез развитието на селските райони, представлява важен инструмент в тази област, чрез който стратегиите се превръщат в реалност. Сред практиките за устойчиво управление на горите, които подпомагат опазването на горите, са:
-
Залесяването, в резултат на което се създават нови гори, които да увеличават поглъщането на въглерода и биологичното разнообразие в подходящи за целта земи и да защитават населените места и природните обекти с културна стойност, като същевременно повишават дългосрочния производствен капацитет.
-
Мерките за предотвратяване на пожари като специалното стопанисване на лесно запалимите материали, създаването и поддръжката на противопожарни просеки, противопожарни ивици, водоснабдителни пунктове, правилния подбор на дървесни видове, стационарните съоръжения за наблюдаване на горските пожари и съобщителната техника, с помощта на които да бъде избягвано катастрофалното разпространение на пожарите.
-
Доброто горскостопанско планиране, което може да допринесе за адаптация на горските видове чрез насърчаване на по-подходящи дървесни видове и разновидности или, в рамките на един вид — по-голямо генетично разнообразие.
-
Устойчивото мобилизиране и добив на дървесина, както и инвестициите в горскостопански операции с цел повишаване на устойчивостта и издръжливостта на горите на въздействието от изменението на климата, включително намаляване на риска от горски пожари, вредители по горите и бури.
-
Активното насърчаване на състава от дървесни видове, който най-вероятно ще бъде по-добре адаптиран към района и условията на прираст при променливи климатични условия, наред с другото чрез използване при възможност на естественото възобновяване.
-
Съхраняването на местните генетични ресурси и подбора на елементите от наличния генетичен запас, които са най-добре адаптирани към очакваните условия на прираст в бъдеще. Това може да обхваща и използването на нови видове и разновидности.
-
Предотвратяване на въвеждането, в резултат на международната търговия, на нови вредители и болести, както и на техните носители (напр. боровата нематода в Португалия).
Въпрос 4:
- Как би могло да се доразвие прилагането на практика на устойчивото управление на горите, така че да се съхранят продуктивните и защитните функции и общата жизнеспособност на горите и да се повиши тяхната устойчивост предвид изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие?
- Какви стъпки са необходими, за да се гарантира успешното съхраняване на многообразието от генетичен запас в горския репродуктивен материал и неговата адаптация към изменението на климата?
4.4.Информация за горите
Информацията за ресурсите и състоянието на горите е от съществено значение, за да се гарантират възможно най-големите социално-икономически и екологични ползи на всички нива от взетите решения за горите. Освен това ЕС е длъжен да изготвя доклади до Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие, за които са нужни надеждни и последователни информационни системи за горите. Понастоящем информацията за горите се съхранява на няколко различни нива:
-
Инвентаризации на горите: националните инвентаризации на горите разполагат с по-голямата част от информацията за горските ресурси. Тази информация не е хармонизирана и затова ползата от нея на ниво ЕС е ограничена. Чрез редица проекти Комисията проучва възможността за:
-
разширяване на обхвата на системите за инвентаризация на горите, като освен дърводобива в тях бъдат включени и подобрените показатели и критерии за устойчиво управление на горите, одобрени от МКГЗЕ77, както и определена социално-икономическа информация.
-
хармонизиране на националните инвентаризации на горите78, за да може информацията в тях да стане съпоставима.
-
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК, съфинансирана от фонда на ЕС за развитие на селските райони) се използва за управление и контрол не само на преките плащания, но и на някои мерки от стратегията за развитите на селските райони, свързана с определени зони (напр. агроекологични горскостопански мерки).
-
Мониторинг на състоянието на горите: съгласно законодателството на ЕС от 1987 до 2006 г., когато Регламентът за насочване на вниманието към горите (Forest Focus79) спира да се прилага, държавите-членки наблюдават състоянието на горите в съответствие със „схемата за широкомащабно и интензивно наблюдение80“. От 2007 г. насам няма правно основание на ниво ЕС за мониторинг на горите; единствено проектът „FutMon81“ в рамките на „Life+“ се ползва с подкрепа с оглед разработване на бъдещи концепции за наблюдение.
-
Мониторинг на горските пожари: Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) представлява доброволно начинание, разглеждано от държавите-членки, Комисията и Европейския парламент като важен инструмент за наблюдение на горските пожари в Европа.
-
Класифициране на горите: Европейската агенция за околната среда разработи система за определяне на видовете гори82, която би могла да бъде използвана за извършване на оценка на горите на европейско равнище въз основа на екологични критерии, но до момента само няколко държави-членки са я изпитали в своите информационни системи за горите. Внедряването на тази система ще наложи необходимост от значителни технически усилия и ресурси.
Създаденият от Комисията Европейски информационен център за горите (EFDAC) използва наличната информация за горите и базите данни от наблюдения в ЕС, интегрира Европейската платформа за информация и комуникация във връзка с горите (EFICP)83 и се уповава на няколко инициативи на Комисията84. EFDAC цели да се превърне в център за управление на информацията за горите в Европа. Понастоящем в него са обединени всички подробни географски данни, събрани по силата на предишни регламенти на ЕС, както и резултатите от завършени проекти.
Евростат изготвя годишни статистики за дърводобива и търговията с дървен материал и продукти от дървесина за страните от ЕС и ЕАСТ. Евростат, който работи съвместно с ИКЕ/ООН, ФАО и МОТДМ (ITTO, Международната организация за тропическия дървен материал) в рамките на международен проект, използва един-единствен общ въпросник, създаден въз основа на набор от хармонизирани определения. Тези данни биха могли да се използват за съставянето на модел за въглерода, който се съдържа в ежегодно събирания дървен материал и се съхранява в продуктите от дървесина. Евростат изготвя също така и годишни икономически показатели за горското стопанство, сеченето и извозването на дървени трупи и горскостопанската промишленост.
Съвкупните данни от щетите върху горите, освен в случая на пожари, не дават информация за действителния размер на щетите. В момента не съществува система за наблюдение на нашествия от вредители в ЕС, но такава може да бъде необходима предвид очакваните последици от климата върху разпределението на вредните организми. Освен това липсата на сравнима и проверима информация води до непълна картина на колебанията на емисиите от парникови газове при селскостопанските операции и тяхното въздействие върху биологичното разнообразие в горите.
Комисията, държавите-членки и много икономически оператори все повече признават необходимостта от хармонизирана, достоверна и пълна информация за горите. В неотдавнашния средносрочен преглед85 на плана за действие на ЕС в областта на горите се призовава за укрепване на съществуващите информационни системи за горите. Макар някои държави-членки да притежават информация за горите, която удовлетворява техните нужди, тя може да не е от полза на ниво ЕС или на международно равнище.
Хармонизираното изготвяне на доклади въз основа на по-широк набор от показатели би могъл да осигури по по-ефективен начин по-достоверна информация за използването на горите, функциите на горите и в крайна сметка опазването на горите. По-достоверната информация за съдържанието на въглерод в горите и за съдържащия се въглерод в добитите продукти от дървесина е също важна, за да се помогне на горите и горското стопанство да продължат ефективно да допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата. Това беше демонстрирано недвусмислено от значителните трудности, с които ЕС наскоро се сблъска при формулиране на позицията си в рамките на международните срещи на върха като конференцията за климата в Копенхаген.
Въпрос 5:
Като се вземат предвид различните съответни равнища на изготвяне на стратегически решения, достатъчна ли е днес наличната информация за горите, за да бъде точно и последователно оценено следното:
- здравния статус и състояние на горите на ЕС?
- техния производствен потенциал?
- техния въглероден баланс?
- техните защитни функции (почви, води, регулиране на климата, биологично разнообразие)?
- извършването на услуги в полза на обществото и техните социални функции?
- цялостната жизнеспособност на горите?
Ако информацията за горите е недостатъчна, как може да се подобри нейното качество?
Достатъчни ли са усилията за хармонизиране86 на събирането на данни за горите?
Какво друго може да направи ЕС, за да развие или подобри информационните системи за горите?
5.Следващите стъпки
Много гори из цяла Европа ще бъдат все по-често изправяни пред предизвикателствата от изменението на климата. Подготовката за справяне с тези предизвикателства сега е най-добрият начин да се гарантира, че горите ще могат да продължат да изпълняват всички свои функции. Целта на настоящата Зелена книга е да насърчи обществения дебат в целия ЕС и да събере гледища за бъдещето на опазването на горите и информационната стратегия, както и да набави елементи за евентуално осъвременяване на горскостопанската стратегия на ЕС по свързаните с климата въпроси.
Европейските институции и всички заинтересовани страни — организации или частни лица — се приканват да представят коментарите си по изложените в Зелената книга въпроси, както и по всякакви други въпроси, свързани с опазването на горите и информацията за горите, които те биха искали да повдигнат. Процесът на консултация ще протече, както следва:
До 31 юли 2010 г. чрез интернет ще се проведе обществена консултация.
През юни 2010 г. Комисията ще организира семинар и среща на заинтересованите страни в Брюксел по настоящата зелена книга.
Комисията ще публикува в интернет приноса на заинтересованите страни и ще представи собственото си становище по най-важните изводи от консултацията.
Резултатите от обществената консултация ще помогнат да бъдат оформени бъдещите действия на Комисията във връзка с това как ЕС може да допринесе за опазване на горите в условията на променящ се климат, както и необходимата за постигането на тази цел информация.
Държавите-членки и заинтересованите страни се приканват да предадат своя отговор на Зелената книга най-късно до 31 юли 2010 г. Отговорите следва да се изпращат на следния адрес:
По пощата:
European Commission
Directorate General for Environment
Unit B1: Forest, Soil and Agriculture
BU-9 04/029 B-1049 Brussels, Belgium
По електронна поща:
ENV-U43-sector-forest@ec.europa.eu
За информация относно обработката на личните данни и мненията е важно да се прочете специалната декларация за поверителност във връзка с консултацията. Професионалните организации са приканени да се регистрират в „Регистър на представителите на интереси“ на Комисията (http://:ec.europa.eu/transparency/regrin). Този регистър е създаден в рамките на Европейската инициатива за прозрачност с цел Комисията и широката общественост да получат информация относно целите, финансирането и структурите на представителите на интереси.
BG BG
Сподели с приятели: |