КОЛИЧЕСТВЕНИ АСПЕКТИ НА ФИСКАЛНАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
доц. д-р Румен Брусарски1
Децентрализацията на публичната власт в съвременния свят е комплексен /и многолик/ феномен. Специалистите разграничават 3 основни /главни/ измерения:
-
Политическа децентрализация;
-
Административна децентрализация;
-
Фискална децентрализация.
Обикновено, компонентите на този „железен триъгълник” /фиг. 1/ се изследват поотделно /изолирано един от друг/ - „икономистите се концентрират върху фискалното и икономическо развитие, политолозите се съсредоточават върху взаимоотношенията между различните нива на публична власт, местните избори и механизмите за отговорност, а експертите на публичната администрация работят върху институционалните структури, процеси и процедури.”2
Фискална децентрализация
Политическа Административна
децентрализация децентрализация
Фиг. 1. Трите лица на децентрализацията
На този фон обект на нашето внимание в настоящия материал е „върхът на айсберга” – фискалната децентрализация в Република България. За целите на измерването използваме набор от 5 /класически/ индикатора:
-
Общински разходи / публични разходи /общо/;
-
Общински приходи / публични приходи /общо/;
-
Вертикален дисбаланс: трансфери / общински разходи;
-
Общински разходи / брутен вътрешен продукт;
-
Общински приходи / брутен вътрешен продукт.
Изследването обхваща десетгодишен период от време /1998 – 2006 г./ и се основава на официална информация от Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма и данни на Националния статистически институт за размера на брутния вътрешен продукт.
ОБЩИНСКИ РАЗХОДИ / ПУБЛИЧНИ (ОБЩО)
Съотношението общински разходи / публични разходи (общо) е базисен индикатор за „функционална” децентрализация – мярка за разпределението на функциите между централните и местните органи на публична власт. Делът на общинските разходи в общия размер на публичните разходи дава най-обща представа за това, каква част от публичните блага /стоки и услуги/ се доставя /осигурява/ на местно и/общинско/ ниво.
Алгебрично, съотношението „общински разходи/ публични разходи (общо)” има следния вид:
ЕLIP = E LOC/ E pub .100,
където:
Е LIP – съотношение общинско разходи / публични разходи (%)
E LOC – общински разходи (лв.)
E pub – публични разходи (лв.)
Динамиката на съотношението общински разходи / публични разходи (общо) в Република България е представена на фиг. 2. Какво прави впечатление?
-
Общинските разходи са (твърдо) под 1/5 от общите публични разходи в Република България.
-
Делът на общинските разходи е най-висок в началото на изследвания период (19, 34 % през 1999 г.).
-
Най-ниски нива в съотношението общински разходи / публични разходи (общо) регистрираме през 2003 – 2005 г. (най-ниската стойност е 15, 68 % през 2004 г.). Това е много любопитно, защото именно в рамките на този период „тече” шумно рекламираната (от тогавашното правителство) кампания за „решителна” финансова децентрализация в страната!?3
Фиг. 2. Съотношение общински разходи / публични разходи (общо)
В развития свят съотношението субнационални публични разходи4 / публични разходи (общо) е близо 30 %.5 В Швейцария то обаче е 47% /1999/, в Дания- 46% /2000/, в Германия – 38 % /1996/. По средата са Норвегия – 34 % /1998/, Испания – 32 % /1997/, Австрия – 31 % /1998/. На другия полюс се нареждат Великобритания – 22 % /1998/, Холандия – 22 % /1997/ и Франция – 17 % /1993/.6
От страните в Централна и Източна Европа пред нас са: Беларус – 41, 7 % /2001/, Грузия – 35, 3 % /2001/, Полша – 35, 1 % /2001/, Украйна – 30, 2 % /2001/, Молдова – 27, 9% /2002/, Унгария – 27, 5 % /2001/, Естония – 27, 2 % /2001/ и др., а след нас – Албания – 18, 7 % /1998/, Румъния – 17, 9% /2001/, Хърватска – 12, 2 % /2001/, Словения – 11, 6 % /2001/, Словакия – 7% /2001/.7
ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ / ПУБЛИЧНИ ПРИХОДИ (ОБЩО)
Съотношението общински приходи / публични приходи е (най-общ) ориентир за степента на финансова автономност /независимост/ на местните органи на публична власт. В изчислително отношение то изглежда така:
RLIP= R LOC / R PUB . 100,
Където:
RLIP – съотношение общински приходи / публични приходи (%);
R LOC – общински приходи (лв.);
R PUB - публични приходи (лв.).
Фигура 3 представя изменението на съотношението общински приходи / публични приходи (общо) в Република България през последните 9 години.
Какво става с „финансовата база” на общините у нас? За периода 1998 - 2003 г. съотношението общински приходи / публични приходи (общо) се колебае около 11 %. През последните 3 години обаче то пада на 5-6 %!?. В резултат на реформата след 2003 г. в групата на т. нар. собствени приходи на общините останаха само местните данъци, местните такси и неданъчните приходи (приходи от данъци върху печалбата и данък върху доходите на физическите лица отпаднаха). Каква я мислехме, а каква стана?
За 2001 г. средната стойност на съотношението субнационални публични приходи8 / публични приходи (общо) в рамките на ОИСР е 21,9%.9 Тук на „върха” са Канада (49,9 %) и САЩ (40, 4 %), а на „дъното” Великобритания (7,6%), Люксембург (7, 4%) и Гърция (3, 7%).10
ВЕРТИКАЛЕН ДИСБАЛАНС: ТРАНСФЕРИ / ОБЩИНСКИ РАЗХОДИ
Един от най-красноречивите индикатори за фискална зависимост от „центъра” е съотношението трансфери / общински разходи – мярка за т. нар. вертикален дисбаланс в публичния сектор на стопанството. То показва каква част от общинските дела се финансират за сметка на трансфери (субсидии) от централния бюджет.
Вертикалният дисбаланс се изчислява по следния начин:
V= T / E LOC .100
Където:
V - вертикален дисбаланс – съотношение трансфери от централния бюджет / общински разходи (%);
T - трансфери от централния бюджет (лв.);
E LOC - общински разходи (лв.).
Фигура 4 е безспорно доказателство за „васалната” природа на българските общини. През последните 3 години от изследвания период (2004 - 2006) 2/3 от разходите на общините у нас се финансират с трансфери от централния бюджет. Иначе казано, 2/3 от общинската „баница” е функция от благоразположението на „Високата порта”. Що за самоуправление е това?
Както може да се очаква, мащабите на вертикалния дисбаланс в страните от развития свят са доста по-скромни. Средната стойност на съотношението трансфери / субнационални публични разходи за 21 страни-членки на ОИСР, е малко над 40 %. 11Вертикалният дисбаланс в Исландия е (само) 8,5 % (1998). Следват: Швеция – 19, 1 % (1999), Финландия – 22, 3 % (1999), Канада – 23, 5 % (2001), Германия – 27, 9 % (1999), Португалия – 28, 7 % (1998) и т.н. На противоположния полюс „конкуренция” на България правят страни като Великобритания – 69, 9 % (1998), Холандия – 77, 9 % (1997) и Ирландия – 78, 9 (1997).12
ОБЩИНСКИ РАЗХОДИ / БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
Друг индикатор за фискална децентрализация е съотношението общински разходи / брутен вътрешен продукт – ориентир за икономическата „тежест” (значимост) на местните публични структури в национален мащаб.
Формулата има следния вид:
E L*= E LOC / GDP . 100,
където,
E L* - съотношение общински разходи / брутен вътрешен продукт (%);
E LOC - общински разходи (лв.);
GDP- брутен вътрешен продукт (лв.).
В рамките на изследвания период на общинските разходи в брутния вътрешен продукт на страната се колебае около 7 % (фиг. 5). Най - високата стойност на този показател е 7, 84 % (1999), а най-ниската – 6,14 % (2004).
Само за сравнение, средната стойност на съотношението субнационални публични разходи / брутен вътрешен продукт за 22 страни-членки на ОИСР, е над 16 %.13 В Дания то е 31 % (2000), в Канада – 25, 7 % (2001), в Швейцария – 22, 3 % (1996). По средата са Австрия – 16, 7 % (1998), Германия – 16, 3 % (1998) и САЩ – 16, 1 (2000), а на „опашката” се нареждат Португалия – 6 % (1998), Белгия – 5, 6 % (1998) и Нова Зеландия – 3, 8 % (2001).14
ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ / БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
Съотношението общински приходи 8 брутен вътрешен продукт измерва дела на (собствените) приходи на местните органи на публична власт в брутния вътрешен продукт:
R *L = RLOC / GDP.100,
където,
R *L – съотношение общински приходи / брутен вътрешен продукт
RLOC – общински приходи (лв.)
GDP – брутен вътрешен продукт (лв.)
Динамиката на този показател за фискална децентрализация у нас е представена на фиг. 6
През първите 6 години от изследвания период (1998 – 2003) делът на общинските приходи в брутния вътрешен продукт на страната е малко над 5 %. След това обаче той пада почти наполовина и се движи в рамките на 2-2,5 %.
В развития свят съотношението субнационални публични приходи / брутен вътрешен продукт (обикновено) е около 5 %. Своебразни изключения са Дания, Швеция и Финландия (почти 20 %) и Белгия, Италия, Ирландия, Великобритания и др. (само 2-3 %).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Количественият анализ генерира следните по-важни изводи, оценки и препоръки:
-
Равнището на фискална децентрализация в Република България е далеч от стандартите на развития свят.
-
Предприетите (в последно време) мерки не дават резултат. Нещо повече – влошават (някои от) показателите за фискална децентрализация.
-
Необходимо е цялостно, научно обосновано предефиниране на ангажиментите на местните органи на публична власт у нас.
-
Българските общини трябва да „получат” своята адекватна финансова (ресурсна) база, вкл (oграничена) данъчна компетентност.
-
Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините имат нужда от „основен ремонт”.
„Европейският град – политики за устойчиво развитие”, 2007 г.
Сподели с приятели: |