Обществени озеленени площи в гр. Балчик
Доколкото устройството на общинския център не е обект на ОУПО, поради наличието на актуален цялостен устройствен план за неговата територия, не се прави подробен анализ на съществуващите в него обществени озеленени площи. Отбелязва се само, че градът е много добре озеленен, заграден е от почти всичките си страни от значителни рекреационни и защитни горски масиви. Озеленеността на града осигурява по 15,0 кв.м обществени озеленени площи на жител.
Обществени озеленени площи в останалите населени места
и други урбанизирани територии
Общата площ от 801 дка обществени озеленени площи за обществено ползване в селата осигурява една средна задоволеност от 81,0 кв.м/ж. Високата задоволеност се дължи от една страна на сериозното нарастване на обществените озеленени площи в селата през периода 1965-1994 г. с повече от 480,0 дка, а от друга на намаляването на числеността на селското население. Зад средната висока задоволеност се крие сериозна неравномерност на този показател. Докато в Бобовец и Карвуна той е съответно 280 и 258 кв.м/ж, в Ляхово, Рогачево и Царичино е съответно само 17, 13 и 15 кв.м/ж.
Специализирани паркове и градини
На общинската територия специално изградени, социално и екологично значими специализирани паркове са Ботаническата градина на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и парка на Двореца на румънската кралица. Към категорията специалзирани паркове и градини могат да се отнесат доизграждащите се в момента край града голф-игрища „Лайтхаус” и „Блек сий рама”.
Съществувщите гробищни паркове заемат една площ от около 280 декара.
Санитарно-защитно озеленяване
От гледна точка на екологичната инфраструктура представителите на общинската територия на санитарно-защитното озеленяване с най-голямо значение са:
- залесените дерета и оврази. Това са основно територии от горския фонд и само малко от тях са в регулация, обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност;
- ветрозащитните пояси. Представляват добре развита система от пояси, на много места със значителна ширина, основно изградени с агромелиоративни цели за предпазване на кул турните. Съществуват и пояси тангиращи с главните транспортни артерии, изпълняващи ед- но времено и функция на транспортно озеленяване.
Транспортно озеленяване
Транспортно озеленяване със шумозащитно и прахоулавящо предназначение е реализирано основно в градската територия по протежение на основните градски артерии. То е с площ от около 20 дка и се състои от масирано дървесна, храстовидна растителност и зелени площи по тротоарите и прилежащи зелени площи. Изградено е предимно с липа, чинар, ясен, конски кестен и по-рядко с овощни дръвчета.
Транспортно озеленяване има по протежение на част от извънселищните участъци на пътищата, но то като правило се състои само от едноредно разположени дървета. Рядко междините между тях са запълнени с храсти.
Озеленяване за ограничено обществено ползване
Озеленените площи за ограничено обществено ползване са слабо представени в общината. Най-значими са в производствената зона на общинския център, в която заемат около 10 –15 % от общата й територия. Озеленяването на спортни обекти и спортни съоръжения е инцидентно и хаотично, без цялостен замисъл.
11.7.7. Зони за териториалноустройствена защита
Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на територията на общината се формират две зони за териториалноустройствена защита, обхващащи:
- зона „А”: частта на акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове;
- зона „Б”: териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.
Съществуващото земеползване в обхвата на зона „А” не показва наличието на противоречия с ограничителния режим, установен със закона, които ОУПО следва да отстрани.
В извънселищната територия, попадаща в границите на зона „Б”, попада сметището на с. Кранево, чиято дейност е недопустима съгласно чл.11, ал.2, т. 1 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Отсъствието на информация не позволява да се прецени дали в обхвата на Северозападната производствена зона на гр. Балчик са налице производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, забранени с чл.11, ал.2, т. 4 на ЗУЧК.
11.7.7. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
Община Балчик притежава значително и разнородно биоразнообразие – ценна флора и фауна, атрактивни природни феномени. Защитените територии и защитените зони по Натура 2000 покриват по-голямата част от крайбрежната територия, която едновременно с това е обект на много висок инвестиционен интерес. Те обхващат и почти половината от прилежащата й акватория. Морската флора и фауна е в процес на спад на числеността и биомасата в резултат на замърсяване на водата и заселването на нови хищни видове. И град Балчик и останалите селища притежават като цяло добре развито обществено озеленяване, но то се отличава с определена териториална неравномерност и незадоволително ниво на поддържане.
Докато за защитените територии са регламентирани по съответния ред режими на ползване и защита, защитените зони са само утвърдени, точните граници на местообитанията още не са установени и липсват регламентирани режими за ползване и опазване. Това обстоятелство поражда определени трудности пред устройството на общинската територия. Към 31 май 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е издало наредбите, необходими за прилагането на ЗУЧК.
Изхождайки от горните изводи и проблеми, към ОУП на общината се адресират следните изисквания и насоки:
- при определяне на бъдещото функционално използване на отделните части на територията, както и провеждането на новите пътни трасета и инфраструктурни проводи, да се отчита стриктно териториалният обхват, респ. границите на защитените територии и зони;
- при определяне на териториалното зониране в обхвата на защитените територии да се изхожда от зонирането им, установено с техните планове за управление, респ. с дейностните ограничения, определени със заповедите за обявяване.
- за защитените зони по Натура 2000 да не се конкретизира частите от териториите им, в които е допустима устройствена/урбанистична/строителна намеса, а в Правилата за прилагане на плана да се включи специален набор от разновидности на устройствени зони, съгласно които да става намесата в съответните части от териториите на защитените зони, когато те бъдат определени по обхват и основно предназначение с последващи подробни планове в достатъчно широк териториален обхват;
- по отношение на зона „Б” за териториалноустройствена защита по ЗУЧК:
-
да се предвиди закриването на сметището, разположено северно от с. Кранево, и се определи бъдещото предназначение на рекултивирания му терен;
-
да се проучи допълнително евентуалното наличие на други забранени от ЗУЧК, вкл. в производствената зона на гр. Балчик и се предвидят съответни устройствени мерки за прекратяването им (определяне на предназначение за други допустими дейности);
- с оглед по-нататъшното развитие на общественото озеленяване на населените места, в Правилата за прилагане на ОУПО да се заложат следните предписания: в урбанизираните територии за обитаване, туризъм и отдих и особено в териториите за висококатегорийно обитаване задължително да се прилагат максималните величини на нормативите за озеленяване в УПИ и да се осигурява двустранно улично озеленяване по новопроектираните улици; към селищни образувания със стопанско предназначение, разположени в близост до територии за обитаване, да се предвиждат необходимите площи със защитни насаждения.
- доизграждане на защитното транспортно озеленяване, вкл. чрез уширяване и уплътняване на крайпътните пояси, където това е възможно.
11.8. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението им
Одобрената през 2008 год. актуализирана общинска програма за управление на отпадъците е насочена към преустройство на общинската система за управление за включването й в изграждаща се по проекта EUROPEAID /117408/D/SV/BG система за регионално управление на отпадъците.
11.8.1. Видове отпадъци
На територията на общината се генерират основно твърди битови отпадъци. Генерират се също така и производствени отпадъци, което по преценката на експертите са с общ характер и само малка част от тях изискват разделно събиране. Изключение правят отпадъците от добив на манганова руда при селата Оброчище и Църква. Отделят се и строителни отпадъци, в които доминират изкопните земни маси. Не е регистрирано образуването на опасни отпадъци. Количествената информация за отделяните/натрупваните твърди битови отпадъци е оценена като ненадеждна. Данните могат да се видят в актуализираната общинска програма.
11.8.2. Събиране и транспортиране на отпадъците
Действащата система за организирано събиране на отпадъците обхваща през 2007 г. само град Балчик и селата Оброчище, Рогачево, Стражица и Църква. Общинската програма предвижда до 2010 г., когато ще влезе в действе регионалната система за управление на отпадъците, организираното събиране на твърдите битови отпадъци да обхване и останалите 17 села. Поставено е началото на организирана система за разделно събиране по договор с „Екобулпак” АД. Функционират и частни изкупвателни пунктове за: хартиени отпадъци, метални отпадъци от опаковки, стъклени бутилки и опаковки от някои видове полимери (ПЕВН). Не е решен проблемът със събирането на сгурията през отоплителния сезон.
Няма системи и пунктове за събиране и/или третиране на опасни отпадъци, като батерии, луминесцентни лампи и др. Действат обаче лицензирани фирми за събиране на излезли от употреба МПС, автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла. Отпадъци от хуманитарната медицина се изгарят в нелицензирана пещ в общинската болница.
Извозването на строителните отпадъци до общинското депо се извършва от строителните фирми. И извозването на производствените отпадъци става със собствен превоз на фирмите, както и по договори със специализирана фирма за сметосъбиране.
11.8.3. Съхранение и третиране на отпадъците
Организирано събраните твърди битови отпадъци от петте населени места се депонират, без предварително сепариране, на общинското депо в кв. Момчилово, югозападно от гр. Балчик. Предвидено е в периода 2007-2009 г. да бъдат изпълнени мерките за привеждане и поддържане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 г., тъй като понастоящем функционирането му е съпроводено с екологични рискове. Твърдите битови отпадъци от 17-те села, необхванати от системата за организирано събиране, се депонират на локални сметища, на много от които се изхвърлят и строителни и други отпадъци от бита.
За съхранение на строителните отпадъци се използва охраняемо общинско депо в околностите на гр. Балчик. Не се извършва рециклиране на строителните отпадъци. Изсушените утайки от пречиствателните снаци за отпадъчни води се депонират на място, също без да се оползотворяват. Не се третират разделно биоразградимите отпадъци.
Реализирането на програмата за регионално управление на отпадъците предвижда през 2010 г. да бъде изградено регионално депо в района на с.Стожер в община Добрич. След неговото въвеждане в експлоатация предстои поетапното рекултивиране на общинското депо и селските сметища.
11.8.4. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
Дейностите по организираното събиране, депониране и оползотворяване на отпадъците, които се генерират от бита и стопанството на територията на община Балчик са на неудо-влетворително ниво, в повечето случаи не отговарят на нормативните изисквания и са свързани с редица екологични рискове.
Предприетите от общинското ръководство действия по усъвършенстването им и интегрирането им в обща регионална система за управление на отпадъците изискват съответно устройствено осигуряване с ОУП на общината, състоящо се основно в:
- определяне, съвместно с екипите, разработващи плановете за рекултивиране на общинското депо и селските сметища, на бъдещото предназначение на възстановените терени;
- предвиждане необходимото усъвършенстване на локалната пътна мрежа в района от общинската територия от с. Гурково до с. Рогачево с оглед рационализиране връзките му с депото при с. Стожер без да се използва път І-9 и без да се преминава през град Балчик.
- решаване на локализационните задачи, свързани с депонирането и оползотворяването на видовете отпадъци, които ще останат за третиране на общинската територия (сгурия, строителни отпадъци, биоразградими отпадъци и др.п.).
11.9. Акустична обстановка
11.9.1. Общи положения
На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване. В населените места на територията на общината няма изградена мониторингова система за контрол на акустичната среда. Инцидентно по повод откриване на нови обекти, сигнали, жалби, разработки на ОВОС и др. са правени замервания от специалистите на РИОСВ и РИОКОЗ на площадките на обектите.
Основен източник на шум е автомобилният транспорт. Следват шумът в резултат на производствена, вкл. и строителна дейност и комунално-битовият шум. Територията на общината не е под влиянието на източници на шум от териториите на съседните общини.
11.9.2. Транспортен шум
Автомобилният транспорт е основният източник на шум, както в общинския център и останалите населени места, така и за прилежащите на първокласен път І-9 територии. Той е непосредствена функция от интензивността на движение на моторните превозни средства, която нараства чувствително през курортния сезон.
Поради липсата на системни наблюдения, акустичната картина в общината и града се очертава от отделни епизодични измервания и изчисления и за нея са изведени следните нива на транспортен шум:
- около транспортните пътища и стабилизиране денем около 65-70 dB;
- около транспортните пътища и стабилизиране нощем около 55 dB;
- в жилищните райони по статистически данни около 45-50 dB.
11.9.3. Производствен шум
Промишлените източници на територията са мангановата мина на “Евроманган”, предприятието за ремонт на сондажно оборудване – “Геомашремонт”, “Елпромтермо” ООД, ЕФ “Елиз”, ЕТ “Стефан Михайлов”, Дървообработващи фирми, фирми от хранително-вкусова промишленост и др. малки предприятия. Шумът, емитиран от тези източници, е периодичен (импулсен), основно в средните честоти.
Шумът, породен от строителни дейности, засяга районите, в които се извършва строителство. В настоящия момент това са предимно крайбрежната територия и непосредственият й хинтерланд. Този вид шум се оценява от експертите като ограничен по време и с невисок интензитет.
11.9.4. Комунално-битов шум
Комунално-битовият шум се формира от дискотеки, ресторанти и аперитиви, домашен шум (музикални уредби, разговори на по-висок глас), детски игри, спортни прояви на открити спортни съоръжения и др.п. Комунално – битовият шум е импулсен, непостоянен по честота, сила и посока, с по-ниски стойности, но с по–голяма повторяемост и по–дълго въздействие. Неговото проявление зачестява през активния туристически сезон и почти изчезва през есента и зимата. В жилищните квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.
На територията на общината има неголям брой спортни обекти, от които се излъчва шум, надвишаващ спорадично допустимите норми.
11.9.5. Изводи и изисквания към ОУПО
В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града и общината са около пътните артерии. Средно е нивото на интензивност на шума в промишлената зона. Териториалното й разположение извън жилищните райони ограничава влиянието на шума само върху работещите там и няма устройствени измерения. Комунално-битовият шум не поставя за решаване устройствени задачи.
Очертаната картина на акустичната обстановка в общината с доминиращото неблагоприятно влияние на транспортния шум поставя пред ОУП на общината три изисквания:
- устройване по протежение на главните пътища извън населените места в участъците им, които влияят шумово върху тях, на шумозащитни пояси с дървесна и храстова растителност;
- осигуряване на обходни трасета на населените места от второкласните пътища;
- включване в Правилата за прилагане на плана на технически и функционални мерки за защита от шума по протежение на артериите с интензивно автомобилно движение.
11.10. Радиационна обстановка
Радиационната обстановка на територията на общината не е предмет на системни наблюдения, поради което долуизложените оценки имат характер на предположения, направени в Общинската програма за опазване на околната среда, целещи да се привлече вниманието на ОУПО към тази проблематика, доколкото част от нея има и устройствени измерения.
11.10.1. Радиационен фон
Нивото на естественият радиационен фон на територията на общината е обусловено от варовиковата скална основа. В обхвата й не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да дадат по-висок радиационен гама-фон. Освен това в общината няма предприятия, които да използват суровини – източници на лъчения, добивани на други места.
11.10.2. Йонизиращи лъчения
Обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност на територията на общината, са медицинските заведения. Те се контролират от РИОКОЗ минимум един път в годината. Направените измервания установяват, че стойностите на рентгеновото лъчение са фонови.
В община Балчик района няма промишлени източници на йонизиращи лъчения.
Като потенциална заплаха за общината може да се оцени близостта й до АЕЦ “Черна вода” в Румъния. Няма обаче официални данни за извършени измервания след пускането на централата в екслоатация.
11.10.3. Нейонизиращи лъчения
Най-мощните източници на нейонизиращи лъчения, респ. на формиране на електромагнитни полета (ЕМП), разположени на територията на общината са: армейските комуникационни станции, радиокомуникационните и локаторни инсталации, с каквито се предполага че е съоръжено военното летище до гр. Балчик, което обаче е преустановило дейността си; подвижните радиолокационни съоръжения на плавателните и летателни транспортни средства; електропреносната мрежа.
Поради липсата на системни наблюдения върху общинската територия, не се разполага с репрезентативни данни за евентуалното замърсяване с нейонизиращи лъчения и въздействието им.
11.10.4. Изводи и изисквания към ОУПО
Поради липсата на системни наблюдения върху радиационната обстановка и формиращите я лъчения, не е възможно да се очертае обективна картина на проявлението на този вреден физичен фактор на територията на общината.
Като източници на нейонизиращи лъчения са идентифицирани високоволтовите електропроводи и подвижните радиолокационни съоръжения на плавателните средства, а като предполагаеми такива - радиокомуникационните и локаторни инсталации на военното летище, което е преустановило дейността си.
Препоръките към ОУП на общината са:
- при определяне на функционалнота предназначение на отделните части на територията да се съобразяват сервитутните полоси на високоволтовите електропроводи;
- бъде допълнително проучен статутът на военното летище и общинската администрация да изиска от РИОКОС официална информация за евентуалните вредни лъчения от сегашната и евентуалната му бъдеща такава дейност.
11.11. Рискове от природни бедствия и аварии
Към рисковете от разрушителни физикогеоложки процеси, каквито са свлачищата, представени в т. 11.5.2 и изискванията за съобразяването им, изложени в т. 11.5.5, трябва да се прибавят още два вида рискове, подлежащи на овладяване (регулиране) с устройствени средства, характерни за част от селата:
- наводнения;
- пътно-транспортни произшествия с човешки жертви.
11.11.1. Наводнения с различен мащаб и различни по значение и вид поражения са предизвиквали реките Батова и Краневска в различни години – 1929, 1951, 1952. От тях са били засегнати селата Оброчище, Кранево и Църква. Наводнения са предизвиквани и от сухи дерета, каквито случаи са известни за с. Соколово и с. Дропла.
11.11.2. Пътно-транспортни произшествия с пострадали, вкл. човешки жерстви, са регистрирани в някои от селата, през които преминават натоварени второкласни и третокласни пътища. Такива случаи има в Соколово, Сенокос, Кремена и Оброчище.
11.11.3. Изискванията към ОУПО за предотвратяване, респ. за ограничаване на негативните последствия от горните два вида рискове, са следните:
- включване в Правилата за прилагане на плана на задължение с последващото подробно устройствено планиране да се доизградят защитните съоръжения от наводняване на селищните територии на селата през, които преминават реките Батова и Краневска;
- установяване на териториалния обхват на разливите на реките и сухите дерета в извънселищните територии (заливните територии) и съобразяването им при определяне на перспективното предназначение и зонирането на рисковите участъци;
- проучване на възможностите за предотвратяване на наводнения от сухите дерета чрез изграждане на отводнителни канали и предвиждане на необходимите устройствени условия за това;
- проучване на възможностите за обходни трасета на натоварените второ- и третокласни пътища и предвиждане на необходимите устройствени условия за изграждането им, вкл. и в по-отдалечена перспектива.
ХІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА
12.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО
Съгласно нормативните разпоредби, неразделна част от ОУПО са Правилата и нормативите за неговото прилагане, които се одобряват заедно с него.
Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на общината да имат следните принципна структура и съдържание:
-
Видове устройствени зони, въведени с плана, и устройствените им режими - регламентация на устройствените зони (набор от дейности, граници, правила за устройство, нормативи за застрояване и т.н.).
-
Видове самостоятелни терени с устройствен режим, въведени с плана, и устройствените им режими, ако въвеждането на такива се налага.
-
Специални изисквания при устройството и застрояването на устройствените зони.
-
Специфични правила и нормативи за устройството на общинската територия (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 на ЗУТ), както и на прилежащата морска акватория.
-
Последващо устройствено планиране на територията на общината.
-
Наблюдение, поддържане, отчитане на прилагането на плана.
-
Създаване на критерии за необходимостта от изменение на ОУПО.
12.2. Последващо устройствено планиране
Общият устройствен план на общината, съгласно разпоредбите на ЗУТ, има значението на основа на цялостното устройство на територията, като неговите предвиждания са задължителни за последващите подробни устройствени планове. В този смисъл в правилата за прилагането му следва да се включат конкретни изисквания към подробното устройствено планиране, съобразно спецификата и потребностите на отделните територии и / или планираните операции. С правилата за прилагане могат да се определят още допустими-те отклонения от предвижданията на ОУПО и други налагащи се изисквания.
Планът следва да определи целесъобразна последователност на изработването на последващите подробни планове, като отчете приоритетите в обществения интерес, мащабите на инвестиционната активност по територии и потенциалните заплахи за компрометиране на ресурси или публични мероприятия при продължаване работата “на парче”.
ОУП на общината следва да предвиди като първоетапна задача задължителното изра-ботване на ПУП на агломерационното образувание в крайморската част, да определи териториалния му обхват и да формулира изискванията, на които следва да отговаря подробния план.
12.3. Изисквания, свързани с етапното реализиране на устройствените мероприятия
ОУПО следва да съдържа раздел по въпросите на реализацията на основните устройствени мероприятия, свързани с публични инвестиции. Разделът трябва да отговори на следните изисквания:
- да посочи приоритетните задачи по системи и проблемни сфери:
-
транспортна инфраструктура;
-
системи на техническата инфраструктура;
-
компенсационни мерки по отношение на околната среда;
-
социални ангажименти на общинското ръководство;
-
усвояване (урбанизиране) на нови територии.
Приоритетността следва да отчита приети общински, областни и национални стратегии, планове и програми. Възможно е, въз основа на предвижданията на ОУПО, да се инициира промяна в цитираните документи. Планът трябва още:
- да определи взаимните връзки между приоритетите на отделните системи и проблемни сфери;
- да посочи най-общата последователност на реализиране на приоритетните задачи;
- да оцени пригодността на наличните подробни устройствени планове като основа за извършване на необходимото инвестиционно проектиране и да предложи програма за обновяване на плановата основа.
ХІІІ. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Информационната основа за изработването на проекта за ОУПО включва:
- Опорен план в цифров вид;
- данните, проучванията и анализите, включени в настоящото Задание;
- актуализирана информация за междувременно настъпилите промени, която възложителят ще предостави в процеса на разработване на ОУПО по отношение на:
-
фактическото земеползване (по-крупни промени на предназначението на поземлени имоти и инвестиционни реализации);
-
екологическата и физикогеоложката обстановка и състоянието на природните ресурси, в т.ч. данни от специализирани проучвания/замервания от страна на компетентните органи; изпълнени мероприятия, свързани с опазването на околната среда;
-
промени в статута и/или режимите, отнасящи се за територии и обекти под особена териториалноустройствена защита;
-
планове, програми и др. документи, както и проекти за нови документи, имащи отношение към устройството на общинската територия;
- друга необходима информация, достъпна чрез общинската администрация.
ХІV. изисквания към проектната документация
Планът се изработва в две фази – предварителен и окончателен проект.
Проектът за ОУПО на община Балчик трябва да отговаря на действащата нормативна уредба и да съдържа следното:
Предварителен проект:
- Обяснителна записка, изясняваща и обосноваваща проектите предложения. Същата включва и необходимите допълнителни проучвания и анализи, свързани с промените в актуалната обстановка, както и други специфични въпроси, произтичащи от проектното решение;
- Проект за Общ устройствен план на община Балчик, оформен съгласно изискванията на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ;
- Схеми за:
-
транспорт;
-
канализация;
-
водоснабдяване;
-
електроснабдяване;
-
газоснабдяване;
други схеми и илюстративни материали по преценка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ;
- баланс на територията;
- Правила за прилагане на Общия устройствен план на община Балчик.
Сродните по характер и/или тематика графични материали могат да се обединяват в общи схеми или в сборна схема в подходящ мащаб, позволяващ ясен графичен израз.
Окончателен проект
Документацията на окончателния проект е със съдържанието, описано по-горе. В него се включват допълнения и нанасят корекции по предписание на общинската администрация, съставено на база бележките и препоръките от разглеждането на предварителната фаза.
Общи изисквания
Графичните материали на ОУПО се изработват в цифров вид във формат за GIS върху цифрова картна основа, предоставена от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.
За обща информация се ползват сканирани и координирани топографски карти в М 1:25000.
Цифровият модел на плана да съдържа база данни „Правила за прилагане на ОУПО” за устройството и застрояването на различните видове територии, устройствени зони и терени (вид, правила и нормативи за устройство и застрояване и др.п.) и да дава възможност за извличане на автоматизирани паспорти на видове територии, устройствени зони, терени и обекти, както и справки по зададени критерии.
Планът се предава на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в цифров вид и разпечатка на хартия в подходящ мащаб.
* * *
Сподели с приятели: |