Обществени паркове и градини

Обществени паркове и градини

Доколкото устройството на общинския център не е обект на ОУПО, поради наличието на актуален цялостен устройствен план за неговата територия, не се прави подробен анализ на съществуващите в него обществени озеленени площи. Отбелязва се само, че градът е много добре озеленен, заграден е от почти всичките си страни от значителни рекреационни и защит­ни горски масиви. Озеленеността на града осигурява по 15,0 кв.м обществени озеленени пло­щи на жител.

Общата площ от 801 дка обществени озеленени площи за обществено ползване в села­та осигурява една средна задоволеност от 81,0 кв.м/ж. Високата задоволеност се дължи от една страна на сериозното нарастване на обществените озеленени площи в селата през периода 1965-1994 г. с повече от 480,0 дка, а от друга на намаляването на числеността на сел­ското население. Зад средната висока задоволеност се крие сериозна неравномерност на този показател. Докато в Бобовец и Карвуна той е съответно 280 и 258 кв.м/ж, в Ляхово, Рогачево и Царичино е съответно само 17, 13 и 15 кв.м/ж.

На общинската територия специално изградени, социално и екологично значими спе­ци­а­лизирани паркове са Ботаническата градина на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и парка на Двореца на румънската кралица. Към категорията специалзирани пар­кове и градини могат да се отнесат доизгражда­щи­те се в момента край града голф-игрища „Лайтхаус” и „Блек сий рама”.

Съществувщите гробищни паркове заемат една площ от около 280 декара.

Санитарно-защитно озеленяване

От гледна точка на екологичната инфраструктура представителите на общинската те­ри­тория на санитарно-защитното озеленяване с най-голямо значение са:

- залесените дерета и оврази. Това са основно територии от горския фонд и само малко от тях са в регулация, обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност;

- ветрозащитните пояси. Представляват добре развита система от пояси, на много мес­та със значителна ширина, основно изградени с агромелиоративни цели за предпазване на кул турните. Съществуват и пояси тангиращи с главните транспортни артерии, изпълняващи ед- но времено и функция на транспортно озеленяване.

Транспортно озеленяване със шумозащитно и прахоулавящо предназначение е реа­ли­зи­рано основно в градската територия по протежение на основните градски артерии. То е с площ от около 20 дка и се състои от масирано дървесна, храстовидна растителност и зелени площи по тротоарите и прилежащи зелени площи. Изградено е предимно с липа, чинар, ясен, конски ке­с­тен и по-рядко с овощни дръвчета.

Транспортно озеленяване има по протежение на част от извънселищните участъци на пътищата, но то като правило се състои само от едноредно разположени дървета. Рядко меж­дините меж­ду тях са запълнени с храсти.

Озеленяване за ограничено обществено ползване

Озеленените площи за ограничено обществено ползване са слабо представени в об­щината. Най-значими са в производствената зона на общинския център, в която заемат около 10 –15 % от общата й територия. Озеленяването на спортни обекти и спортни съоръжения е инцидентно и хаотично, без цялостен замисъл.

Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на територията на об­щи­ната се формират две зони за териториалноустройствена защита, обхващащи:

- зона „А”: частта на акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от ли­нията на най-големия от­лив от брега, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от грани­ците на мор­ския бряг или на морските плажове;

- зона „Б”: териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.

Съществуващото земеползване в обхвата на зона „А” не показва наличието на про­ти­во­речия с ограничителния режим, установен със закона, които ОУПО следва да отстрани.

В извънселищната територия, попадаща в границите на зона „Б”, попада сметището на с. Кранево, чиято дейност е недопустима съгласно чл.11, ал.2, т. 1 на Закона за устройство на Черно­мор­ското крайбрежие (ЗУЧК). Отсъствието на информация не позволява да се пре­цени дали в обхвата на Северозападната производствена зона на гр. Балчик са налице про­из­вод­ства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опаз­ване на Черно море от замърсяване, забранени с чл.11, ал.2, т. 4 на ЗУЧК.

Община Балчик притежава значително и разнородно биоразнообразие – ценна фло­ра и фауна, атрактивни природни феномени. За­щитените територии и защитените зони по Натура 2000 по­кри­ват по-голямата част от крайбрежната терито­рия, която едновременно с това е обект на много висок инвестиционен интерес. Те обхващат и почти половината от при­ле­жащата й акватория. Морската флора и фауна е в процес на спад на числеността и биомасата в резултат на замърсяване на водата и заселването на нови хищни видове. И град Балчик и останалите селища притежават като цяло добре раз­вито обществено озеленяване, но то се отличава с определена териториална нерав­номер­ност и незадоволително ниво на под­държане.

• 
  да се предвиди закриването на сметището, разположено северно от с. Кранево, и се опре­дели бъдещото предназначение на рекултивирания му терен;
  
  • 
    да се проучи допълнително евентуалното наличие на други забранени от ЗУЧК, вкл. в производствената зона на гр. Балчик и се предвидят съот­вет­ни устройствени мерки за прекратяването им (определяне на предназна­че­ние за други допустими дейности);
    

Одобрената през 2008 год. актуализирана общинска програма за управление на отпа­дъ­­ците е насочена към преустройство на общинската система за управление за включването й в изграждаща се по проекта EUROPEAID /117408/D/SV/BG система за регионално управ­ление на отпадъците.

На територията на общината се генерират основно твърди битови отпадъци. Гене­ри­рат се също така и производствени отпадъци, което по преценката на експертите са с общ ха­рактер и само малка част от тях изискват разделно събиране. Изключение правят отпадъците от добив на манганова руда при селата Оброчище и Църква. Отделят се и строителни отпа­дъ­ци, в които доминират изкопните земни маси. Не е регистрирано образуването на опасни от­па­дъци. Количествената информация за отделяните/натрупваните твърди битови отпадъци е оценена като ненадеждна. Данните могат да се видят в актуализираната общинска програ­ма.

Действащата система за организирано събиране на отпадъците обхваща през 2007 г. само град Балчик и селата Оброчище, Рогачево, Стражица и Църква. Общинската програма пре­движда до 2010 г., когато ще влезе в действе регионалната система за управление на от­па­дъците, организираното събиране на твърдите битови отпадъци да обхване и останалите 17 села. Поставено е началото на организирана система за разделно събиране по договор с „Еко­булпак” АД. Функционират и частни изкупвателни пунктове за: хартиени отпадъци, метални отпадъци от опаковки, стъклени бутилки и опаковки от някои видове полимери (ПЕВН). Не е решен проблемът със събирането на сгурията през отоплителния сезон.

Няма системи и пунктове за събиране и/или третиране на опасни отпадъци, като ба­терии, луминесцентни лампи и др. Действат обаче лицензирани фирми за събиране на излез­ли от употреба МПС, автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла. Отпа­дъ­ци от хуманитарната медицина се изгарят в нелицензирана пещ в общинската болница.

Извозването на строителните отпадъци до общинското депо се извършва от строи­тел­ните фирми. И извозването на производствените отпадъци става със собствен превоз на фир­ми­те, както и по договори със специализирана фирма за сметосъбиране.

Организирано събраните твърди битови отпадъци от петте населени места се депо­ни­рат, без предварително сепариране, на общинското депо в кв. Момчилово, югозападно от гр. Бал­чик. Предвидено е в периода 2007-2009 г. да бъдат изпълнени мерките за привеждане и поддържане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 г., тъй като пона­сто­я­щем функционирането му е съпроводено с екологични рискове. Твърдите битови отпа­дъ­­ци от 17-те села, необхванати от системата за организирано събиране, се депонират на ло­кални сметища, на много от които се изхвърлят и строителни и други отпадъци от бита.

За съхранение на строителните отпадъци се използва охраняемо общинско депо в окол­­ностите на гр. Балчик. Не се извършва рециклиране на строителните отпадъци. Изсу­ше­ните утайки от пречиствателните снаци за отпадъчни води се депонират на място, също без да се оползотворяват. Не се третират разделно биоразградимите отпадъци.

Реализирането на програмата за регионално управление на отпадъците предвижда през 2010 г. да бъде изградено регионално депо в района на с.Стожер в община Добрич. След неговото въвеждане в експлоатация предстои поетапното рекултивиране на общин­ско­то депо и селските сметища.

Дейностите по организираното събиране, депониране и оползотворяване на отпадъ­ци­те, които се генерират от бита и стопанството на територията на община Балчик са на неудо-влетворително ниво, в повечето случаи не отговарят на нормативните изисквания и са свър­за­ни с редица екологични рискове.

На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово нато­варване. В населените места на територията на общината няма изградена мониторингова сис­тема за контрол на акустичната среда. Инцидентно по повод откриване на нови обекти, сиг­на­ли, жалби, разработки на ОВОС и др. са правени замервания от специалистите на РИОСВ и РИОКОЗ на площадките на обектите.

Основен източник на шум е автомобилният транспорт. Следват шумът в резултат на про­изводствена, вкл. и строителна дейност и комунално-битовият шум. Територията на общи­на­та не е под влиянието на източници на шум от териториите на съседните общини.

11.9.2. Транспортен шум

Автомобилният транспорт е основният източник на шум, както в общинския център и останалите населени места, така и за прилежащите на първокласен път І-9 територии. Той е не­посредствена функция от интензивността на движение на моторните превозни средства, ко­ято нараства чувствително през курортния сезон.

Поради липсата на системни наблюдения, акустичната картина в общината и града се очертава от отделни епизодични измервания и изчисления и за нея са изведени следните ни­ва на транспортен шум:

- около транспортните пътища и стабилизиране денем около 65-70 dB;

- около транспортните пътища и стабилизиране нощем около 55 dB;

- в жилищните райони по статистически данни около 45-50 dB.

Промишлените източници на територията са мангановата мина на “Евроманган”, предприятието за ремонт на сондажно оборудване – “Геомашремонт”, “Елпромтермо” ООД, ЕФ “Елиз”, ЕТ “Стефан Михайлов”, Дървообработващи фирми, фирми от хранително-вку­со­ва промишленост и др. малки предприятия. Шумът, емитиран от тези източници, е пе­ри­одичен (импулсен), основно в средните честоти.

Шумът, породен от строителни дейности, засяга районите, в които се извършва строи­тел­ство. В настоящия момент това са предимно крайбрежната територия и непосредственият й хинтерланд. Този вид шум се оценява от експертите като ограничен по време и с невисок ин­­тензитет.

11.9.4. Комунално-битов шум

Комунално-битовият шум се формира от дискотеки, ресторанти и аперитиви, домашен шум (музикални уредби, разговори на по-висок глас), детски игри, спортни прояви на открити спортни съоръжения и др.п. Комунално – битовият шум е импулсен, непостоянен по честота, сила и посока, с по-ниски стойности, но с по–голяма повторяемост и по–дълго въздействие. Неговото проявление зачестява през активния туристически сезон и почти изчезва през есента и зимата. В жилищните квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.

На територията на общината има неголям брой спортни обекти, от които се излъчва шум, надвишаващ спорадично допустимите норми.

11.9.5. Изводи и изисквания към ОУПО 

В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-не­благоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града и общината са около пътните артерии. Средно е нивото на интензивност на шума в промишлената зона. Териториалното й разположение извън жилищните райони ограничава влиянието на шума само върху работещи­те там и няма устройствени измерения. Комунално-битовият шум не поставя за решаване ус­тройствени задачи.

Радиационната обстановка на територията на общината не е предмет на систем­ни на­блюдения, поради което долуизложените оценки имат характер на предполо­же­ния, на­пра­ве­ни в Общинската програма за опазване на околната среда, целещи да се привлече внима­ни­е­то на ОУПО към тази проблематика, доколкото част от нея има и ус­тройствени измерения.

Нивото на естественият радиационен фон на територията на общината е обу­сло­вено от варовиковата скална основа. В обхвата й не се добиват рудни и нерудни из­­ко­паеми, кои­то биха могли да дадат по-висок радиационен гама-фон. Освен това в общината няма пред­приятия, които да използват суровини – източници на лъчения, до­бивани на други места.

Обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност на те­ри­то­ри­ята на общината, са медицинските заведения. Те се контролират от РИОКОЗ ми­нимум един път в годината. Направените измервания установяват, че стойностите на рен­т­геновото лъче­ние са фонови.

В община Балчик района няма промишлени източници на йонизиращи лъчения.

Като потенциална заплаха за общината може да се оцени близостта й до АЕЦ “Чер­на вода” в Румъния. Няма обаче официални данни за извършени измервания след пускането на централата в екслоатация.

Най-мощните източници на нейонизиращи лъчения, респ. на формиране на елек­тро­магнитни полета (ЕМП), разположени на територията на общината са: армейските кому­ни­кационни станции, радиокомуникационните и локаторни инсталации, с каквито се предпо­ла­га че е съоръжено военното летище до гр. Балчик, което обаче е преустановило дейността си; подвижните радиолока­ци­онни съоръжения на плавателните и летателни транспортни сред­ст­ва; електропре­нос­ната мрежа.

Поради липсата на системни наблюдения върху общинската територия, не се ра­з­­по­ла­га с репрезентативни данни за евентуалното замърсяване с нейонизиращи лъчения и въз­дей­ст­вието им.

11.10.4. Изводи и изисквания към ОУПО

Поради липсата на систем­ни на­блюдения върху радиационната обстановка и форми­ра­щите я лъчения, не е възможно да се очертае обективна картина на проявле­ни­е­то на този вреден физичен фактор на територията на общината.

Като източници на нейонизиращи лъчения са идентифицирани високоволтовите елек­тропроводи и подвижните радиолока­ци­онни съоръжения на плавателните средства, а като пред­полагаеми такива - радиокомуникационните и локаторни инсталации на во­ен­­ното лети­ще, което е преустановило дейността си.

Препоръките към ОУП на общината са:

- при определяне на функционалнота пред­наз­на­чение на отделните части на терито­ри­ята да се съобразяват сервитутните полоси на висо­ко­волтовите електропроводи;

Към рисковете от разрушителни физикогеоложки процеси, каквито са свлачищата, представени в т. 11.5.2 и изискванията за съобразяването им, изложени в т. 11.5.5, трябва да се прибавят още два вида рискове, подлежащи на овладя­ва­не (ре­гу­ли­ране) с устройствени сред­ст­ва, характерни за част от селата:

- наводнения;

- пътно-транспортни произшествия с човешки жертви.

- включване в Правилата за прилагане на плана на задължение с последващото по­дроб­но устройствено планиране да се доизградят защитните съоръжения от наводняване на се­лищ­ните територии на селата през, които преминават реките Батова и Краневска;

- установяване на териториалния обхват на разливите на реките и сухите дерета в из­вън­селищните територии (заливните територии) и съобразяването им при определяне на перспективното предназначение и зонирането на рисковите участъци;

- проучване на възможностите за предотвратяване на наводнения от сухите дерета чрез изграждане на отводнителни канали и предвиждане на необходимите устройствени условия за това;

- проучване на възможностите за обходни трасета на натоварените второ- и трето­класни пътища и предвиждане на необходимите устройствени условия за изграждането им, вкл. и в по-отдалечена перспектива.

ХІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА
12.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО
Съгласно нормативните разпоредби, неразделна част от ОУПО са Правилата и норма­ти­вите за неговото прилагане, които се одобряват заедно с него.

Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на общината да имат следните принципна структура и съдържание:

• 
  Видове устройствени зони, въведени с плана, и устройствените им режими - регламентация на устройствените зони (набор от дейности, граници, правила за устройство, нормативи за застрояване и т.н.).
  
• 
  Видове самостоятелни терени с устройствен ре­жим, въведени с плана, и устройствените им режи­ми, ако въвеждането на такива се налага.
  
• 
  Специални изисквания при устройството и зас­трояването на устройствените зони.
  
• 
  Специфични правила и нормативи за устрой­ст­вото на общинската територия (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 на ЗУТ), както и на прилежащата морска акватория.
  
• 
  Последващо устройствено планиране на терито­рията на общината.
  
• 
  Наблюдение, поддържа­не, отчитане на прилагането на плана.
  
• 
  Създаване на критерии за необходимостта от изменение на ОУПО.
  

Планът следва да определи целесъобразна последователност на изработването на по­сле­дващите подробни планове, като отчете приоритетите в обществения интерес, мащабите на инвестиционната активност по територии и потенциалните заплахи за компрометиране на ресурси или публични мероприятия при продължаване работата “на парче”.

ОУП на общината следва да предвиди като първоетапна задача задължителното изра-бот­ване на ПУП на агломерационното образувание в крайморската част, да определи тери­то­риалния му обхват и да формулира изискванията, на които следва да отговаря подроб­ния план.
12.3. Изисквания, свързани с етапното реализиране на устройствените мероприятия
ОУПО следва да съдържа раздел по въпросите на ре­ализацията на основните устрой­ст­вени мероприя­тия, свързани с публични инвестиции. Разделът трябва да отговори на след­ните изисквания:

- да посочи приоритетните задачи по системи и про­б­лемни сфери:

• 
  транспортна инфраструктура;
  
• 
  системи на техническата инфраструктура;
  
• 
  компенсационни мерки по отношение на околната среда;
  
• 
  социални ангажименти на общинското ръководство;
  
• 
  усвояване (урбанизиране) на нови територии.
  

- да определи взаимните връзки между приоритетите на отделните системи и проб­лемни сфери;

- да посочи най-общата последователност на реа­ли­зиране на приоритетните задачи;

- да оцени пригодността на наличните подробни ус­тройствени планове като основа за извършване на необходимото инвестиционно проектиране и да предложи програма за обновяване на плановата основа.

ХІІІ. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Информационната основа за изработването на проекта за ОУПО включва:

- Опорен план в цифров вид;

- данните, проучванията и анализите, вклю­чени в настоящото Задание;

- актуализирана информация за междувременно настъпилите промени, която възло­жи­телят ще предостави в процеса на разработване на ОУПО по отношение на:

• 
  фактическото земеползване (по-крупни промени на предназначението на по­зем­лени имоти и инвестиционни реализации);
  
• 
  екологическата и физикогеоложката обстановка и състоянието на природните ресурси, в т.ч. данни от специализирани проучвания/замервания от страна на компетентните органи; изпълнени мероприятия, свързани с опазването на околната среда;
  
• 
  промени в статута и/или режимите, отнасящи се за територии и обекти под осо­бена териториалноустройствена защита;
  
• 
  планове, програми и др. документи, както и проекти за нови документи, имащи отношение към устройството на общинската територия;
  

- друга необходима информация, достъпна чрез общинската администрация.
ХІV. изисквания към проектната документация
Планът се изработва в две фази – предварителен и окончателен проект.

Проектът за ОУПО на община Балчик трябва да отговаря на дейст­ващата нормативна уредба и да съдържа следното:

Предварителен проект:

- Обяснителна записка, изясняваща и обосноваваща проектите предложения. Същата включва и необходимите допълнителни проучвания и анализи, свързани с промените в актуалната обстановка, както и други специфични въпроси, произтичащи от проектното решение;

- Проект за Общ устройствен план на община Балчик, оформен съгласно изискванията на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ;

- Схеми за:

• 
  транспорт;
  
• 
  канализация;
  
• 
  водоснабдяване;
  
• 
  електроснабдяване;
  
• 
  газоснабдяване;
  

други схеми и илюстративни материали по преценка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ;

- баланс на територията;

- Правила за прилагане на Общия устройствен план на община Балчик.

Сродните по характер и/или тематика графични материали могат да се обединяват в общи схеми или в сборна схема в подходящ мащаб, позволяващ ясен графичен израз.

Окончателен проект

Документацията на окончателния проект е със съдържанието, описано по-горе. В него се включват допълнения и нанасят корекции по предписание на общинската администрация, съставено на база бележките и препоръките от разглеждането на предварителната фаза.
Общи изисквания

Графичните материали на ОУПО се изработват в цифров вид във формат за GIS върху цифрова картна основа, предоставена от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

За обща информация се ползват сканирани и координирани топографски карти в М 1:25000.

Цифровият модел на плана да съдържа база данни „Правила за прилагане на ОУПО” за устройството и застрояването на различните видове територии, устройствени зони и терени (вид, правила и нормативи за устройство и застрояване и др.п.) и да дава възможност за извличане на автоматизирани паспорти на видове територии, устройствени зони, терени и обекти, както и справки по зададени критерии.

Планът се предава на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в цифров вид и разпечатка на хартия в подходящ мащаб.

* * *

 Една от битуващите версии свързва съвременното название на града с името на този владетел. Други хипотези търсят етимологични връзки с куманската дума “ баликчик” (градче), както и с турската дума "балчук" ("тиня", “кал”, свързвайки го с белите кални потоци, стичащи се след всеки дъжд).

1 Справката е предоставена от Държавно ловно стопанство – Балчик, с писмо №219/19.05.2009 г.

2 Данните, включени в настоящия раздел, се основават на информацията, предоставена на община Балчик с писмо № 3235/20.10.2008 г. на НИПК. С приемането на нов Закон за културното наследство (в сила от 10.04.2009 г.) стартира процес на изменение на нормативната уредба и практиката в тази сфера. ОУПО следва да бъде разработен в съответствие с новите законови изисквания.

3 Според обхвата на ПУП на града, комплексът попада извън неговите граници, но предвид пространствените и функционални връзки и традициите в ползването е включен тук като елемент на градското наследство

4 По данни от служба ГРАО при общинската администрация

5 Състоянието на туризма и туристическата инфраструктура са разгледани по-подробно в т. 6.2.

6 Изчислено по публикувани данни от Главна дирекция ГРАО

7 Изчислено по данни от Статистически справочник Добрич 2003-ТСБ Добрич

8 По данни, изложени в Областната стратегия за развитие на област Добрич (2005-2015 г.)

9 По данни за 2007 г., публикувани в Интернет-сайта на общината

10 Определен от Териториално устройствен план на община Балчик, 1997 в съответствие с Наредба № 2/1995 за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на Черноморското крайбрежие

11 Данните са от Програма за развитие на туризма на територията на община Балчик за 2009 г.

12 Териториалното разпределение на заведенията за хранене е показано в раздел VІІІ “Социална инфраструктура”

13 По данни от ОПР

14 Информация за двете защитени местности не се намира в “Списък на всички защитени територии” на ИА “Околна среда”

Каталог: files -> upload -> Proekti
upload -> Община Видин Видинска Света Митрополия Великденски празници – 2015 г
upload -> Конкурс за детска рисунка в цдг №9 "Арабела"- гр. Видин. 10 септември 10. 00 часа Провеждане на конкурс за детска рисунка в цдг„Иглика" гр. Белоградчик
upload -> Властелинът на ефира“ в лабиринта на подмятанията
upload -> Програма европейска нощ на музеите- 21 май 2016 г. Национален литературен музей
upload -> Н а р е д б а от 27 март 2003 год
Proekti -> Иновационна стратегия за интелигентна специализация на северен централен район

Изтегляне 2.47 Mb.

Сподели с приятели: