Влияние на инвестиционни проекти върху природни местообитания – обект на опазване на защитените зони по Директива 92/43/ЕЕС BG0000573„Комплекс Калиакра” и BG0000116„Камчия” - оценка на екологичното състояние
д-р Росен Цонев, н.с. Чавдар Гусев
Описание на целите на изследването и използваната методика.
Утвърдената практика, ефектите и въздействията от инвестиционни проекти върху защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 да се разглеждат само „на документ” в рамките процедурите по закона е сериозно предизвикателство от природозащитна гледна точка. Оценките по съвместимост, почти винаги положителни, за липса на нежелани въздействия и направените срещу тях възражения и съображение влизат в кратко теоретично единоборство, с предизвестен край – печели страната на инвеститора, които заплаща стойността на тази оценка и възнагражденията на експертите. Характерно, е че експертите безотговорно интепретират данните и фактите, които са от предимно от общ характер, не се отнасят до конкретната територия на бъдещо изпълнение или често са неверни и съмнителни. В повечото случаи експертите не познават пространствените характеристики на обектите (видове и хабитати) в териториите, които оценяват, не отразяват с географски коордианати установените видове и популации спрямо реалната площ на инвестиционното намерение и пренебрегват изводите и допълненията направени в становищата относно оценките, В тази връзка са и мотивирани целите на настоящото проучване – оценка на влиянието на изпълнени инвестиционни проекти (ветрогенераторен парк, голф игрище) и установяване на реалния размер на това влияние и обективна прогноза за чрез количествени параметри за размера и ефекта от бъдещите заплахи при реализиране на проекти за изграждане на ваканционни селища в района на Камчийски пясъци - една зона с много високо биологично значение и за изпълнение на ангажиментите на България по отношение на двете директиви. Допълнително са приложени и критериите за благоприятно природозащитно състояние, разработени в страната (цитиране на ръководството ).
Проучването на двете територии се осъществи през септември 2009 г. При теренни изследвания бяха измерени GPS координати на точки в местообитанията и бяха направени фитоценологични описания и оценки. Събраната информация е обработена в GIS, като за основа използвани топографски карти, ортофотоснимки и КВС. Изготвени са тематични карти. Данните са предоставени са под формата на *sheip и *mdb формат в следните координатни системи: Балтийска - 70 и WGS84 UTM35 , което позволява по-нататъшна работа с за консервационни цели.
Допълнително за оценка на настъпилите изменения в площта на местообитанията се използва и информация от проведено картиране на същите местообитания през 2006 г., направено от същите автори върху топографски карти, за целите на обявяване на защитените зони от НАТУРА 2000. Тези данни са използвани за определяне на базисните условия в защитените зони и за определяне на референтната площ на природните местообитания залегнала и в стандртания формуляр.
В този доклад направеното през 2006 г. картиране е коригирано върху по-точна дигитална географска основа –дигитални ортофото снимки от 2006 година представени на сървъра на Министерство на регионалното развитие, както и сцени от програмата Google Earth.
Обект Калиакра
Обект на изследване в защитена зона Комплекс Калиакра беше основно природно местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи, с неговите два ендемични за България подтипове – върху сарматските варовици на Добуджанското плато: Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis; и на мергелите по белия свлачищен бряг между г. Балчик и г. Каварна: Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae. В зоната и двата подтипа през последните години са подложени на драстична деградация в резултат на фрагментация и площна загуба.
Основните проблеми са:
-
Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis - реализирането на няколко големи ваканционни комплекси и силна фрагментация от стотици по-малки обекти (главно вили) в района между селата Божурец и Топола, както и изграждането на ветрогенераторни паркове в района около с. Българево. Проектът с най-отрицателно въздействие е този на ИНОС1-ООД ситуиран между нос Калиакра и с. Българево и този на EVN, западно от с. Българево. Тези два парка са изградени в степта и са довели до значителна пряка загуба на площ и силна рудерализация т.е. промяна на естествения видов състав на степната растителност. Паркът на ИНОС-1 ООД е построен и действуващ, докато този на EVN в момента се изграждаше. Когато посетихме мястото там имаше няколко постаменти на турбини с съпътстващите изкопни работи. Установихме унищожение на степната растителност в големи размери, както западно от Българево, така и на изток от селото, в резултат на изграждането на вятърни паркове. Направен беше анализ и на цялостното унищожение на подтипа природно местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи - Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis в резултат на строителство от всякакъв тип и промяна на предназначението на земята – ваканционни селища (Калиакрия, Топола скай и др.), терени за вилни нужди и др.
-
Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - 62С0* Понто-Сарматски степи - Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae претърпял още по-драстична загуба основно в резултат на реализацията на голямо голф-игрище на Тракийски скали. Чрез изграждането на голф-игрището, започнало през през зимата на 2006/2007 г., и продължаващо и понастоящем (септември 2009 г.) е унищожена значителна част от приоритетния хабитат и са причинени редица негативни странични явления. За Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - 62С0* Понто-Сарматски степи - Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae също са анализирани загубите в резултат на промяна на предназначението на земята за целите на строителството – жилищно, ваканционно, спортно и др.
И за двата подтипа установихме директно унищожаване на популации на редки и защитени видове растения, типични за разглеждания приоритетен хабитат.
Обект Камчия
В района на Камчийски пясъци, обект на изследването беше настоящето състояние на природните местообитания в защитената зона. Направена е карта на разпространението им и оценка на Благоприятното им природозащитно състояние. Това изследване беше проведено, във връзка с планирано и вече разрешено курортно строителство на „Мет Риъл Истейт” ЕООД и „Мирта Инженеринг” ЕООД и „Бета Форест” ЕООД в защитената зона. Целта е да се оцени влиянието на реализацията на това строителство по отношение на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания – обект на опазване в зоната.
АНАЛИЗ НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ
Защитена зона BG0000573 Комплекс Калиакра
Природно местообитание: 62С0* Понто-Сарматски степи
Референтната площ на местообитанието в защитена зона Калиакра (обща площ 44128.264 ха) е 2224.034 ха.
Степта при с. Българево през 2006 г.
......и през 2009 г.
62С0 - Подтип 2 - Асоциация Paeonio tenufoliae-Koelerietum brevis (Западно-Понтийски коилови и мащеркови степи).
Степни съобщества на заравнените терени с повече или по-малко развита почвена покривка (карбонатни черноземи или рендзини), върху сарматските варовици по ръба на Добруджанското плато. Тези степни ценози са първични, но на повечето места са със силно променен видов състав, след деградационни процеси, главно в резултат на паша. Най-близки до първичното им състояние са степите в района на нос Калиакра и Болата, където в състава им участват туфести житни треви, основно Stipa lessingiana, Koeleria brevis, Festuca valesiaca. На повечето места вследствие на пашата намалява участието на Stipa lessingiana и се увеличава на Festuca valesiaca. Характерно е и доминирането на полухрасти, в съчетание с много средиземноморски или ендемични терофити. Много характерен е разноцветният пролетен аспект от различни луковични и коренищни геофити – Paeonia tenuifolia, Adonis vernalis, A. wolgensis, Iris pumila, Bellevalia cilliata. В близост до селищата, в резултат на пасищната регресия се увеличават бодливите, отровни и масови рудерални видове. Високото участие на Adonis vernalis и Paeonia tenuifolia в някои от ценозите, също е резултат от тяхното избягване от домашните и дивите животни, защото са отровни. В окрайнините на древните поселения (Калиакра и Яйлата), основно в резултат на нитрификацията на почвата, са се появили вторични ценози на Asphodeline lutea и Paeonia peregrinа, които естествено се срещат в покрайнините на гори и храсталаци.
Основните негативни влияния върху местообитанието след 1.01.2007 г. са пряката загуба на площ и фрагментацията в резултат от реализацията на стотици проекти за ветро-паркове, ваканционни селища, вили и. др. В този доклад се представят конкретни резултати от изследване на влиянието на поставянето на вятърни турбини в землището на с. Българево, като най-значим е паркът на фирма ИНОС1-ООД, разположен между селото и нос Калиакра.
Площна загуба:
Площ на местообитание 62С0 - Подтип 2 в защитената зона към лятото на 2006 г. (базисно състояние) – 2224.034 ха
Към септември 2009 г. в резултат на промяна на предназначението на земята с цел строителство от всякакъв тип – жилищно, курортно, промишлено (производство на електроенергия), спортни нужди и др. са загубени 291.28 ха или 13% от площта на подтипа местообитание в зоната. От него само от ветрогенераторните парк на ИНОС 1- ООД и EVN са увредени след 1 май 2007 г.:
-
Пряко трайно унищожена площ от местообитание 62С0 - Подтип 2 разрушено от постаментите на вятърните турбини и изградените обслужващи пътища, както и от проведената „рекултивация” на проекта ИНОС1-ООД и ENV (увреждане настъпило след 1 май 2007 г. и не посочено в проведената процедура по ОВОС) – 27.22 ха или 1.23% от площта на местообитание 62С0 - Подтип 2 от общата площ на местообитание 62С0 в защитената зона.
-
Пряко трайно унищожена площ от местообитание 62С0 - Подтип 2 попаднала в терени с променено предназначение за жилищно и др. строителство – 266.5 ха или 12% от общата площ на местообитание 62С0 в защитената зона.
Територия със степна растителност между с. Божурец и гр. Каварна (Божурецки „Кайряк”), която е със сменено предназначение и се води селищна регулация.
Депониране на изкопана скална маса при поставяне на турбините на EVN
Депониране на изкопана скална маса и рудерализация при поставяне на турбините на EVN
Път и рекултивация на терени на територията на парка на ИНОС-1
Рекултивация на терени на територията на парка на ИНОС-1
Обща кумулативна площ на унищожени или увредени местообитания - 62С0 - Подтип 273.74 Ха или 13.2% от площта на местообитание 62С0 - Подтип 2 от общата площ на местообитание 62С0 в защитената зона (виж приложената таблица)
Промени на предназначението на земята
|
SHAPE_Area
|
Ha
|
Степен на увреденост в %
|
ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ
|
978643,3453
|
97,86433453
|
4,398476131
|
Улици
|
412511,4293
|
41,25114293
|
1,854017283
|
ТЕРИТОРИИ ЗАЕТИ ОТ НАСЕЛЕНИ МЕСТА
|
1098983,916
|
109,8983916
|
4,939342352
|
Стопански дворове
|
2657,787762
|
0,265778776
|
0,011945328
|
Кариери за пясък,чакъл и глини за стр.керамика
|
73110,5375
|
7,31105375
|
0,328592593
|
Складове за обслужване на селското стопанство
|
9430,556326
|
0,943055633
|
0,042385285
|
Територии с установен нефт и газ
|
80475,50286
|
8,047550286
|
0,361694156
|
Ветроходни бази
|
1,020056882
|
0,000102006
|
4,58461E-06
|
Ведомствени пътища/без полски и горски пътища/
|
5108,088353
|
0,510808835
|
0,022958113
|
Мотели
|
1047,05824
|
0,104705824
|
0,004705964
|
Комплексно малоетажно застрояване
|
0,802196004
|
8,02196E-05
|
3,60544E-06
|
Овцеферми
|
0,200157658
|
2,00158E-05
|
8,99601E-07
|
Производство на електроенергия (EVN)
|
139753,7727
|
13,97537727
|
0,628118136
|
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРЕНИ
|
3129,361672
|
0,312936167
|
0,0140648
|
Електропроводи и съоръжения към тях
|
43,38920864
|
0,004338921
|
0,000195011
|
Производство на електоренергия (ИНОС 1)
|
132530,0009
|
13,25300009
|
0,595651162
|
Всички заплахи
|
2937426,769
|
293,7426769
|
13,2021554
|
Видов състав В таблицата по-долу са представени разликите във видовия състав на ненарушената (или слабонарушена) степ и “рекултивираната” след поставянето на турбините на ИНОС 1.
Така наречената «рекултивация» е била извършена върху терени пряко увредени при строителството на ветрогенераторите на фирма ИНОС1-ООД. Тези терени са били разорани и тревната растителност унищожена от тежка техника по време на строителството. Те не са попаднали в рамките на постаментите на ветрогенераторите или трайната прилежаща инфраструктура и са били обект на така наречено “рекултивиране”. Самото рекултивиране се състои единствено в заравняване на терена.
Общо в „рекултивираните участъци” са установени 68 вида, докато в съседната ненарушена степ - 104 вида висши растения. Имаме намаляване на видовото богатство с около 35%, въпреки че трябва да отчетем и факта, че все пак ненарушените участъци заемат по-голяма площ. Тази разлика е още по-драстична при сравнение на други две групи: на консервационно значимите видове и на типичните рудерали.
Консервационно значимите видове: видове включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие, различни ендемити и други. В ненарушените участъци установихме 11 консервационно значими видове растения, което представлява около 11% от видовия състав на типичната степ. В „рекултивираните” участъци установихме само 3 консервационно значими видове – едва 4% от видовия състав. При тези три консервационно значими видове (защитени и включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, а божурът и в Приложение 2 на Бернската конвенция): теснолистен болжур (Paeonia tenuifolia), кавказки пелин (Artemisia pedemontana), седефче (Ruta graveolens), установихме по-скоро единично оцеляване след унищожаване на индивидите в находищата с тежка техника, като само пелинът проявява някакви ограничени възможности за възстановяване и реколонизация по откритите вторично скални субстрати, поради пионерните си качества. Като краен извод може да се наложи значителното унищожение на консервационно значими видове (вкл. и защитени) при реализацията на ветрогенераторния парк и последвалата рекултивация на терените – вероятно поне на 8 вида (Paeonia tenufolia, Rura graveolens, Artemisia pedemontana, Cerastium bulgaricum, Scandix australis, Koeleria brevis, Stipa lessingiana, Avena eriantha) са унищожени част от популациите им. Броят им е вероятен, защото при процедурата по изготвяне на ДОВОС не е направено картиране на популациите на тези видове или поне нямаме резултати от подобно картиране.
Констатирано унищожение на защитени видове и частична реколонизация:
на горната снимка: Ruta graveolens
на долната: Artemisia pedemontana
Рудерализация на видовия състав в “рекултивираните” площи. Сравнително високата рудерализация на степната растителност е резултат основно от продължителаната и активна паша в региона, както и първичната отвореност на тези съобщества, което позволява навлизане на нови видове, през различните периоди на сукцесия. В ненарушените съобщества са установени 16 типични рудерални видове, което е около 15% от видовия им състав. В „рекултивираните”участъци установихме силна рудерализация - общо 31 вида са типични рудерали и това представлява 46% от видовия им състав.
Въз основа на тези заключения може да се направи извода, че поради загубата на типични и консервационно значими видове и силната рудерализация, въпреки някои признаци на възстановяване на степната растителност, “рекултивираните” участъци не представляват местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи. В предвид на оголването на пионерен субстрат, може да се очаква, че процесът на естествено възстановяване на тези съобщества може да продължи между 50 и 150 години, но не може да се очаква възстановяване напълно на тяхната структура и функции. Пълно възстановяване е възможно само след насочени и планирани мерки за постепенно пресаждане на типичните за растителното съобщество видове.
Рудерализация на рекултивираните територии: преобладаване на бодливи видове предимно от родовете Carduus sp., Carthamus sp. и др.
Видов състава на ненарушената и на рекултивираната степ
Установени растения в ненарушените растителни съобщества на местообитанието
Консервационно значими видове
Типични рудерални видове
|
Установени растения в нарушените при поставянето на ветрогенераторния парк на ИНОС 1-ООД растителни съобщества на местообитанието
|
Agropyron cristatum (L.) Gaertn. ssp. brandzae P.et S.
Astragalus vesicarius L.
Potentilla bornmuelleri Borbas
Helianthemum salicifolium (L.) Miller.
Koeleria brevis Steven.
Cerastium bulgaricum Uechtr.
Paeonia tenuifolia L.
Scandix australis L.
Stipa lessingiana Trin. et Rupr.
Chamaecytisus jankae (Velen.) Rothm.
Teucrium chamaedrys L.
Alyssum alyssoides (L.) L.
Salvia argentea L.
Rhodax canus (L.) Fuss
Scutellaria orientalis L. subsp. pinnatifida
Artemisia pedemontana Balbis
Thymus zygoides Griseb.
Pimpinella tragium Vill.ssp. titanophila (Wor.)Tutin
Satureja coerulea Janka
Scorzonera mollis Bieb.
Festuca valesiaca Schleich.еx Gaudin
Inula oculus-christi L.
Convolvulus cantabrica L.
Salvia nutans L.
Adonis vernalis L.
Medicago minima (L.) Bart.
Vinca herbacea Waldst. et Kit.
Teucrium polium L.
Cephalaria uralensis (Murr.) Roemer et Schultes
Iris pumila L.
Stipa capillata L.
Linum austriacum L.
Crupina vulgaris Cass.
Alyssum hirsutum Bieb. subsp. hirsutum
Euphorbia nicaeensis All. subsp. nicaeensis
Achillea clypeolata Sm.
Seseli tortuosum L.
Eryngium campestre L.
Sanguisorba minor Scop.
Erysimum diffusum Ehrh.
Centaurea rhenana Boreau
Galium octonarium (Klokov) Soo
Linaria genistifolia (L.) Miller.
Sternbergia colchiciflora Waldst.et Kit.
Hyacinthella leucophaea (Steven .ex Kunth.) Schur.
Adonis volgensis DC.
Filipendula vulgaris Moench.
Hieracium echioides Lumn.
Medicago falcata L. subsp. falcata
Minuartia setacea (Thuill.) Hayek subsp. setacea
Poa angustifolia L.
Tanacetum millefolium (L.) Tzvel.
Adonis flammea Jacq.
Valerianella pumila (L.) DC.
Onosma echioides L.
Reseda luteola L.
Crepis sancta (L.) Babcock
Bromus racemosus L.
Crataegus monogyna Jacq.
Euphorbia helioscopia L.
Trigonella gladiata Steven ex Bieb.
Thlaspi arvense L.
Leontodon hispidus L.subsp. hyspidus
Vicia peregrina L.
Cichorium inthybus L.
Orobanche amethystea Thuill.
Xeranthemum annuum L.
Senecio vernalis Waldst. et Kit.
Astragalus hamosus L.
Avena eriantha Durieu
Alyssum minutum Schleicht. ex DC
Bupleurum rotundifolium L.
Viola kitaibeliana Schultes
Asparagus verticillatus L.
Cladonia rangiformis Hoffm.
Euphorbia nicaeensis All. subsp. candilathri
Minuartia hybrida (Vill.) Schischkin
Sedum sartorianum Boiss. subsp. ponticum
Euphorbia myrsinites L.
Asphodeline lutea (L.) Reichenb.
Marrubium peregrinum L.
Carduus acanthoides L.
Ajuga chamaepytis (L.) Schreber
Erodium cicutarium (L.) L'Her.
Aegilops geniculata Rothm.
Ruta graveolens L.
Tortella flavovirens (Bruch) Broth.
Thymus callieri Borbas ex Velen. subsp. urumovii
Centaurea marshalliana Sprengel
Erophila verna (L.) Chevall
Sherardia arvensis L.
Filago vulgaris Lam.
Cladonia foliacea (Huds.) Schaer.
Muscari racemosum DC.
Thymus pannonicus All.
Arabis recta Vill.
Silene conica L subsp. conica
Bellevalia ciliata (CyВr.) Ness
Dactylis glomerata L.
Geranium pusillum L.
Saxifraga tridactilites L.
Taraxacum erytrospermum Andrz. ex Besser
Anthemis ruthenica Bieb.
|
|
Agropyron cristatum (L.)Gaertn. ssp. brandzae P.et S.-
-
-
Helianthemum salicifolium (L.) Miller.
-
-
Paeonia tenufolia L
-
-
-
-
Teucrium chamaedrys L.
-
-
-
-
-
Artemisia pedemontana Balbis
-
-
Satureja coerulea Janka
-
-
Inula oculus-christi L.
Convolvulus canthabrica
-
Adonis vernalis
-
-
Teucrium polium L
-
-
Iris pumila L.
Stipa capillata L
Linum austriacum L.
-
-
Euphorbia nicaeensis All. subsp. nicaeensis
-
-
Eryngium campestre L.
Sanguisorba minor Scop.
-
-
-
Linaria genistifolia (L.) Miller.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Tanacetum millefolium (L.) Tzvel.
-
-
Onosma echioides L.
-
-
-
-
-
-
Trigonella gladiata Steven ex Bieb.
-
-
-
-
Orobanche amethystea Thuill.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Euphorbia myrsinites L.
-
-
Marrubium peregrinum L.
Carduus throemerii
Ajuga chamaepytis (L.) Schreber
-
Ruta graveolens L.
-
-
Thymus callieri Borbas ex Velen. subsp. urumovii
-
-
-
Filago vulgaris Lam.
-
-
-
-
Silene conica L subsp. conica
-
-
-
-
-
-
-
Sideritis montana L.
Carthamus lanatus L.
Elymus repens L.
Nigella arvensis L.
Heliotropium europaeum L.
Scandix pectin-veneris L.
Centaurea diffusa Lam.
Chrysopogon gryllus (L.) Trin.
Thymellea passerina (L.) Coss. & Germ.
Coronilla scorpioides (L.) W.D.J.Koch
Bromus tectorum L.
Conyza canadensis (L.) Cronquist
Paliurus spina-christi Mill.
Xeranthemum cylindraceum Sm.
Phleum sp.
Crepis foetida L.
Reseda lutea L.
Taraxacum officinale L
Rosa canina L.
Scabiosa ochroleuca L.
Digitalis lanata Ehrh.
Orobanche sp.
Achillea millefolium L.
Echium italicum L.
Erysimum repandum L.
Lactuca viminea (L.) J. & C. Presl.
Galium album Mill.
Anagalis arvensis L. subsp. foemina
Consolida regalis Gray.
Prunus machaleb L.
Allium moschatum L.
Coronilla varia L.
Tragopogon dubium Scop.
Dactylis glomerata L.
Stachys annua (L.) L.
Anthemis tinctoria L.
Kickxia elatine (L.) Dumort.
Sisymbrium orientale L.
Malva sylvestris L.
Dianthus pallens Sm.
|
Сподели с приятели: |