ДЕКЛАРАЦИЯ
на проведената конференция на тема
„Арменският духовен и образователен живот в България”
На 17 май 2014 г. в София се проведе конференция на тема “Арменският духовен и образователен живот в България”, посветена на 88 години от избора и 80 години от смъртта на първия арменски архиерей в България - архиепископ Степанос Ховагимян.
Организатор на конференцията бе Координационният съвет на арменските организации в София в партньорство с Руския културно-информационен център в (РКИЦ) в София.
Организационен комитет:
Председател:
инж. Оник Пилибосян – председател на АУС „Степанос Ховагимян”
Членове:
1. Проф. Агоп Гарабедян – БАН
2. Вартануш Топакбашян – гл. редактор на
в. „Ереван” и съпредседател на „Хай тад”-България;
3. Вартануш Задикян – председател на Сдружение „Ереван”-София;
4. Васко Бояджиев – председател на дружество „България-Армения”;
5. Вахрам Краджян – председател на Църковното настоятелство към
арменската апостолическа църква „Света Богородица” в София;
6. проф. Гарабед Минасян – БАН;
7. проф. Гаро Мардиросян – председател на Управителния съвет на
САКПО „Ереван”;
8. Дирухи Крикорян – председател на АФД „Хоменътмен”-София;
9. д-р Константин Пеев – РКИЦ;
10. Мелине Явшаян – председател на АБД „ХОМ” София;
11. Мери Балян-Нурикян – секретар на Координационния съвет на
арменските организации в София;
12. Маргарита Керпичян – координатор.
В конференцията взеха участие представители на държавни, общински и др. институции и арменски организации от страната. Бяха изнесени 16 доклади на теми, представящи най-общо духовния и образователен живот на арменската общност в България.
Докладите на инж. Оник Пилибосян, Вартануш Топакбашян, Кателина Салтирова-Павлова, Михран Бохосян, Еожени Сакъз и Гоар Хънканосян се отличиха с факта, че бяха фокусирани върху темата на базата на запазени архивни, автентични материали, разказващи за арменския духовен и образователен живот в страната в периода от края на 19 до средата на 20 в.
В исторически аспект интерес породиха докладите на двамата участници от Велико Търново – проф. Хитко Вачев от ВТУ и полк. доц д-р Марко Златев от НВУ „Васил Левски”.
В останалите доклади вниманието на авторите д-р Масис Хаджолян, Нерсес Ширинян, Сирухи Шейтанян, Оник Гюлян, Елизабет Бохосян, Симон Тютелян и Соня Аршавир, бе насочено към образователния и цялостния духовен живот в градовете Варна, Пазарджик, Силистра, Добрич, Бургас, Пловдив и Ямбол.
Един от докладите – този на г-н Арманд Басмаджян, беше посветен на развитието на институцията, наречена Арменска апостолическа православна църква.
На конференцията присъстваха около 35 души слушатели.
Конференцията беше поздравена от кмета на София г-жа Йорданка Фъндъкова и от други институции.
Гости на събитието бяха първият съветник на посолството на Република Армения у нас г-жа Анна Сахакян, отец Кусан Хадавян, доц. Никола Казански от БАН, ст.н.с. доц. д-р Делчо Балабанов, арх.Агоп Каракашян, председателите на сдружение „Ереван”-Пловдив Елизабет Вартанян и на сдружение „Мъхитарян”-Пловдив Зохраб Чалъкян.
Медийни партньори на конференцията бяха в. „Ереван”, в. „Вахан” и в. „Парекордзагани цайн”. Събитието бе отразено и от в. „Стандарт” и агенция „Фокус”.
В поставената широка тема се обособиха най-общо три направления на проучвания и на основата на докладите се направиха следните констатации:
1. Изнесените сведения за живота и дейността на архиепископ Степанос Ховагимян показаха неговата съпричастност към утвърждаването на новоучредената арменска епархия в България и факта, че той е първият архиерей на арменците в страната.
2. Представените архивни материали от арменския печат и изнесените архивни документи от Централния държавен и Софийски архив на Държавна агенция „Архиви” разкриха, че началото на изграждане на централизирано управление на духовния живот в арменската общност в България датира от 20-те години на миналия век.
Формирането на Епархийския съвет на основата на първия официално приет Устав от 15 август 1924 г.
- утвърден със заповеди 232 и 233 от българското правителство на 29 декември 1926 г.
- утвърждаването на архиерейския наместник Степанос Ховагимян от католикос Кеворк V на 25 декември 1927 г. за Архиерей се явява началото на създаването на арменска епархия в България.
3. Обект на внимание беше и детайлната информация за образователния и училищен живот на арменците в различни градове на България преди и след създаването по места на самостоятелни училища.
В дискусиите по докладите взеха отношение много от присъстващите докладчици и гости, като изразиха своите становища по обсъжданите теми.
Организационният комитет е удовлетворен от резултатите на проведената конференция. Надделя мнението, че изнесените факти и архивни материали могат да послужат за преразглеждане, изясняване и конкретизиране на виждането за началото на арменската епархия в България на основата на наличните исторически реалии. Това е необходимо, за да се отрази датата на официалното й създаването (на базата на съществуващите и налични до момента архивни документи) в официалните символи и представителните документи на Арменската епархия на ААПЦ в страната.
Предстои настоящата декларация да бъде представена на вниманието на следните институции и официални длъжностни лица:
1. Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет на България;
2. “Комисия по вероизповеданията и парламентарната етика” към
Народното събрание;
3. Национален съвет на религиозните общности в България;
4. Първопрестолния Ечмиадзински католикосат и Върховния арменски
патриарх и католикос на всички арменци Карекин II;
5. Aрхиерейски наместник на ААПЦ в България архимандрит Абгар
Oвакимян;
6. Епархийски съвет на ААПЦ в България;
7. Църковните настоятелства на ААПЦ в България;
8. Посолство на Армения в България;
9. Министерство на Диаспората на Армения;
10. Министерство на образованието и науката на Армения;
11. Национален институт по образование на Армения
г. София, 17.05.2014 г. От участниците в конференцията
Сподели с приятели: |