Наличните данни и продължителните наблюдения показват, че в България най-проблемното вещество е хероинът (над 90 % от търсещите лечение в София го имат като основно вещество).
Броят на проблемно употребяващите хероин продължава да се увеличава, макар и с по-умерени темпове, отколкото в средата на 90-те години. Сега вероятното годишно увеличение е в рамките на 2-3000 души за страната. Леко се увеличава присъствието на канабиса като съпътстващо на основното вещество (най-вече хероин) при търсещите лечение.
Прокрадват се някои нови признаци по отношение на рисковото поведение сред проблемно употребяващите. Като че ли постепенно намалява употребата на използвани игли и спринцовки, което е добра предпоставка за намаляване на здравните щети извън основната – самата употреба.
Проблемите с употребата на наркотични вещества навлизат и сред различните етнически групи в България – преди всичко в ромската общност. Забелязва се увеличение на ромите, търсещи лечение. През 2003 г. 7,5 % от потърсилите лечение по наркоманен проблем в София са били от ромски произход – три години по-рано този дял беше 6,7 %. Лошото е, че в тази общност разпространението на употребата на наркотици често се съпътства от други неблагоприятни социални феномени, като проституция, престъпност (включително и свързана с наркотици), социална изключеност, и т.н.
Оценка на разпространението
По вещество
Сборната оценка за броя на проблемно употребяващите хероин в България е между 20 000 и 30 000. Една съставна част от тази оценка е получена с използването на метода Множител с използване данни от лечението (Multiplier Method Using Treatment Data). Този метод се основава на размера (в абсолютен брой) на подгрупата на проблемно употребяващите наркотици, потърсили лечение в даден период от време. Този брой впоследствие се умножава по съответен множител, отразяващ приблизителното съотношение между потърсилите лечение и цялата съвкупност проблемно употребяващи.
Математическият израз на метода е:
T = B / c
където
T = оценката на общия брой проблемно употребяващи
B = броят на потърсилите лечение в даден период от време
c = приблизителното съотношение между потърсилите лечение и цялата съвкупност проблемно употребяващи
Накратко процедурата и философията, по която се е движила тази оценка, е следната:
-
От официалната медицинска статистика може да се разбере, че през 90-те години (1991-2000 г.) броят на постъпилите болни с наркотична зависимост в стационарите на психиатричните заведения в страната е над 7000 неперсонифицирани пациенти.
-
От проучването на търсенето на лечение знаем, че в този период около 44-45 % от търсещите лечение са нови лица, появяващи се за първи път в системата за специализирано лечение. Това означава, че през тези 10 години в стационарите са лекувани около 3000-3500 персонифицирани (неповтарящи се) пациенти.
-
Системата на мониторинг на търсенето на лечение показва, че стационарното лечение е приблизително 1/5 от целия обем провеждащо се лечение. Следователно може да се очаква, че общият брой потърсили лечение е бил около 15-17 000.
-
Данни от проучванията по метода “Снежна топка” в София, провеждани в самото наркоманно население показват, че около половината от проблемно употребяващите хероин не са потърсили медицинска помощ. Следователно може да се очаква, че проблемно употребяващите хероин в страната са около или над 30 000.
За съжаление по различни причини все още липсва достатъчно надеждна и обоснована оценка за проблемно употребяващите други опиати, кокаин и други стимуланти. Все пак според експертни оценки вероятният брой на употребяващите ежедневно кокаин за цялата страна се оценява на около 1000-2500.
Трябва да се има предвид, че основно за лечение по повод сериозна злоупотреба или зависимост към наркотични вещества се обръщат хора имащи проблем с хероин (около 90% от лекуваните в НЦН). Това означава, че за момента натискът за лечение върху лечебната система е от този тип пациенти.
Авторите на аутрич проучване сред проблемно употребяващи наркотични вещества в четири града на България 21 обявиха, че се регистрира бум в употребата на амфетамини. При отчетена ниска употреба на амфетамини през 1998 г. (в София) – 9%, през 2003 г. тя засяга 41% от проблемните наркопотребители, при това в повечето случаи амфетамините се инжектират.
Ето как се подреждат най-употребяваните в момента психоактивни вещества (сред инжекционните потребители на наркотици):
Профил на търсещите лечение
Данните от проучването на търсенето на лечение в специализираните звена в София, Пловдив, Варна и Плевен през 2003 г. показват някои основни черти от груповия профил на една част от хората с проблемна употреба на наркотични вещества. Ето някои от тези черти:
35,0 % търсят лечение за първи път (32,1 % през 2002 г.);
Постепенно намаляване на този относителен дял от около 50 % през втората половина на 90-те години до 30-40 % през последните 3 години, което би могло да означава известно “затваряне” или на наркоманното население като цяло, или на лекуващото се наркоманно население.
19,3 % са жени, 80,7 % - мъже (съответно 19,5 % и 80,5 % през 2002 г.);
Съотношението мъже / жени приблизително 4:1 се запазва през последните десетина години.
27,4 % са на възраст до 20 год., 94,5 % - до 30 год. (обща средна възраст 23,1 години) - съответно 24,1 %, 88,5 % и 23,3 години през 2002 г.;
Трайно задържаща се сравнително млада възраст на търсещите лечение, което от своя страна предполага младежки облик на цялата наркоманна популация.
11,2 % живеят с друго лице, употребяващо наркотик (14,9 % през 2002 г.);
Практически всеки девети търсещ лечение има утежняващи лечението обстоятелства. Проблемът все повече се превръща от индивидуален в групов.
15,5 % имат постоянна работа (12,4 % през 2002 г.);
Липсата на постоянна заетост не само засилва ефекта на социално отчуждение, но и поддържа своеобразен затворен кръг на взаимно обременяващи се проблеми – лечението няма особени шансове при продължителна липса на трудови ангажименти, намирането на работа пък е твърде проблематично при проблем с наркотиците.
94,5 % са с основно проблемно вещество Хероин (92,8 % през 2002 г.);
Поради редица причини и най-вече поради сравнително “благоприятното” съотношение ефект / достъпност хероинът си остава най-разпространения наркотик сред проблемно употребяващите. В края на миналото и началото на настоящото десетилетие всяка година между 95 и 97 % от търсещите лечение във връзка с наркоманен проблем в специализираните центрове в София са употребявали хероин. Все пак постепенно, макар и слабо, се увеличава делът на търсещите лечение във връзка с употреба на канабис и на синтетични наркотици.
81,8 % употребяват основното проблемно вещество ежедневно (81,2 % през 2002 г.);
Този показател показва връзката между търсенето на лечение и проблемната употреба на наркотични вещества.
78,3 % са започнали употребата на основното проблемно вещество на възраст до 20 год., 32,0 % - до 16 год. (обща средна възраст на първата употреба 18,4 години) – съответно 72,0 %, 30,4 % и 18,7 години през 2002 г.;
Началната възраст на употреба на наркотични вещества остава ниска. Лекуващите лекари в София сигнализират, че по техни последни наблюдения вече се появяват пациенти с хероинови проблеми на 11-12 годишна възраст. Това е сигнал, че превантивните дейности трябва да започват във все по-ранна възраст. Като обобщение може да се каже, че средната възраст на първа употреба на наркотик остава ниска – за хероина сред търсилите лечение е между 18 и 19 години, за канабиса – между 16 и 17 години.
74,9 % предимно инжектират основното проблемно вещество (75,4 % през 2002 г.);
18,7 % през последния месец са използвали употребявани игли и/или спринцовки (18,1 % през 2002 г.).
Тези два показателя разкриват различни аспекти от рисковото поведение на младите хора, употребяващи наркотици. Положителната тенденция е, че вторият от тях бележи известен спад през последните години и най-вероятно това се дължи на добрата работа напоследък в областта на превенцията и намаляването на здравните щети. Все пак обаче тези стойности остават по-високи от голяма част от европейските страни.
Таблица 8
Сравнителни данни за търсещите лечение в София 1998 / 2003 г.
Години
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Показатели:
|
|
|
|
|
|
|
Отн. дял на търсещите за първи път лечение
|
43%
|
49%
|
38%
|
43%
|
32%
|
31%
|
Отн. дял на мъжете сред търсещите лечение
|
81%
|
76%
|
79%
|
83%
|
80%
|
79%
|
Средна възраст на търсещите лечение
|
22,2
|
21,5
|
22,2
|
22,5
|
23,3
|
23,3
|
Отн. дял на търсещите лечение във връзка с употребата на хероин или др. опиати.
|
97%
|
97%
|
98%
|
96%
|
95%
|
95%
|
Отн. дял на ежедневно употребяващите
|
90%
|
78%
|
90%
|
85%
|
81%
|
81%
|
Отн. дял на инжектиращите осн. вещество
|
81%
|
74%
|
78%
|
76%
|
75%
|
76%
|
Средна възраст при първата употреба на основното вещество
|
19,1
|
18,4
|
18,5
|
18,8
|
18,7
|
18,2
|
Източник: Национален център по наркомании, Проучване на търсенето на лечение в София
Лечебни заведения
|
Години
|
2000
|
2001
|
2002
|
Зависи-мост
|
Злоупо-треба
|
Зависи-мост
|
Злоупо-треба
|
Зависи-мост
|
Злоупо-треба
|
Държавни психиатрични б-ци – общо
|
216
|
7
|
236
|
1
|
170
|
4
|
ДПБ Церова Кория В. Търново
|
|
|
3
|
|
2
|
|
ДПБ Севлиево Габрово
|
12
|
2
|
3
|
|
5
|
2
|
ДПБ Карвуна Добрич
|
4
|
|
29
|
|
21
|
|
ДПБ Кърджали
|
11
|
2
|
64
|
|
55
|
|
ДПБ Карлуково Ловеч
|
11
|
|
8
|
|
5
|
|
ДПБ Ловеч
|
1
|
1
|
3
|
1
|
6
|
|
ДПБ Паталеница Пазарджик
|
|
|
6
|
|
3
|
1
|
ДПБ Бяла Русе
|
2
|
|
1
|
|
5
|
|
ДПБ Нови Искър София
|
13
|
|
10
|
|
12
|
|
ДПБ Раднево Стара Загора
|
161
|
|
99
|
|
49
|
|
ДПБ Царев брод Шумен
|
1
|
2
|
10
|
|
7
|
1
|
|
|
|
|
|
|
|
Областни Диспансери за Психични Заболявания със Стационар – общо
|
354
|
31
|
480
|
27
|
391
|
28
|
ОДПЗС Благоевград
|
53
|
|
35
|
|
49
|
|
ОДПЗС Бургас
|
58
|
|
95
|
|
58
|
|
ОДПЗС Велико Търново
|
10
|
|
25
|
|
16
|
|
ОДПЗС Враца
|
25
|
2
|
18
|
|
14
|
|
ОДПЗС Добрич
|
37
|
2
|
41
|
|
18
|
|
ОДПЗС Пловдив
|
131
|
1
|
223
|
|
156
|
10
|
ОДПЗС Русе
|
32
|
26
|
29
|
25
|
55
|
13
|
ОДПЗС Смолян
|
2
|
|
1
|
|
|
|
ОДПЗС София-град
|
2
|
|
|
|
|
|
ОДПЗС София-област
|
2
|
|
6
|
|
4
|
|
ОДПЗС Стара Загора
|
|
|
2
|
|
1
|
|
ОДПЗС Хасково
|
2
|
|
5
|
2
|
20
|
5
|
|
|
|
|
|
|
|
Национален център по наркомании
|
555
|
|
498
|
|
427
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Психиатрични клиники – общо
|
236
|
1
|
286
|
5
|
309
|
11
|
МБАЛ “Света Марина”-Варна
|
165
|
|
213
|
2
|
202
|
7
|
МБАЛ-Плевен
|
32
|
|
51
|
|
59
|
|
МБАЛ “Св. Георги”-Пловдив
|
1
|
|
6
|
|
5
|
|
МБАЛ “Александровска”-София
|
12
|
|
1
|
|
1
|
|
СБАЛНП “Св. Наум”-София
|
26
|
1
|
15
|
3
|
42
|
4
|
|
|
|
|
|
|
|
Психиатрични отделения - общо
|
48
|
13
|
206
|
8
|
65
|
12
|
МБАЛ Видин
|
6
|
5
|
4
|
|
2
|
|
МБАЛ Кюстендил, МБАЛ Дупница
|
13
|
|
31
|
|
27
|
|
МБАЛ Монтана, МБАЛ Лом
|
4
|
|
3
|
1
|
5
|
5
|
МБАЛ Пазарджик
|
8
|
|
2
|
|
6
|
|
МБАЛ Перник
|
7
|
|
5
|
|
3
|
|
МБАЛ Разград
|
3
|
3
|
|
4
|
2
|
5
|
МБАЛ Силистра
|
3
|
1
|
16
|
|
9
|
|
МБАЛ Сливен
|
1
|
|
7
|
1
|
3
|
|
МБАЛ София
|
|
|
129
|
|
2
|
|
МВР Търговище
|
3
|
|
9
|
|
5
|
|
МБАЛ Ямбол
|
|
4
|
|
2
|
1
|
2
|
Всичко
|
1049
|
52
|
1706
|
41
|
1362
|
55
|
Сподели с приятели: |