 
НИВО ОБЩИНА
външна СРЕДА
ВИЗИЯ
ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ
 
МЕРКИ
   
PR PR
РЕАЛИЗАЦИЯ И ОЦЕНКА
 
 
Приложение 2
Основни понятия и съкращения
СРТ – Стратегия за развитие на туризма
ТИЦ – Туристически информационен център
КСТ - Консултативния съвет по туризма
ПООС – Програма за опазване на околната среда
ОПР – Общински план за развитие
Приложение 3
Анализ на икономическото и социалното състояние в община Ябланица
Обща информация.
Териториално разположение и релеф: Община Ябланица е разположена на 204 194 дка площ в Предбалкана на Стара планина и включва в състава си 9 населени места, от които пет кметства с. Златна Панега, с. Добревци, с.Брестница, с. Малък Извор и с. Орешене. Общият брой на населението към 30.09.2004г. е 7 411 души. Общината се намира в югозападната част на Ловешка област и граничи с общините Тетевен, Правец, Лековит и Роман.
Релефът е изразен в хълмисти и полупланински земи на Предбалкана, предпланински масиви в района “Драгоица” с 957 м.н.в. и “Лисец” с 1034 м.н.в.
Климат и води: Климатът е умерено – континентален с елементи на планински – около и над 1000 м.н.в. Средно годишните температури са 18-20о С, средно годишните валежи на кв.м. са 800л. Водите - са с дъждовно снежен режим на реките.
Инфраструктура
Пътища и транспортни връзки:
Живописно разположен важен кръстопътен възел София-Варна- Русе на 1 км от града е магистрала “Хемус”, градът отстои на 85 км от столицата на страната, на 72 км от областния център Ловеч, на 80 км от Плевен, също областен център, на 220 км от Русе-областен център, на 150 км от Свищов и на 360 км от морската столица Варна.
Телекомуникации:
Цялостна телефонизация на населените места и добри комуникационни връзки (мобилно покритие, сравнително добри телефонни връзки, приемане на радио и телевизионни сигнали и др.)
Наличие lAN-връзка за Интернет.
Мобилните оператори имат пълно покритие в района на общината.
Mtel и Globul имат изградени базови станции на територията на общината.
Водоснабдяване:
Изградена водопреносна мрежа. Водоснабдени са всички населени места на общината. Нормално водоподаване и липса на воден режим.
Канализация:
Канализационната мрежа не е изградена, използват се преди всичко септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води и заустване на отпадните води в преминаващото през града дере, което ги отвежда директно в язовира;
Битови отпадъци:
Общината има изготвена общинска програма за управление на отпадъците. Програмата обхваща дейности по събиране, извозване и депониране на ТБО.
На територията на общината се образуват различни видове отпадъци. Мотивиращи фактори се явяват разположението на населението като функции при образуването на ТБО.
Строителните отпадъци се формират основно от строителство, реконструкция и ремонт на сгради. Делът на строителните отпадъци в общото количество ТБО е минимален за общината.
Няма данни производствените предприятия на територията на общината да генерират опасни отпадъци.
Производствените отпадъци имат незначителен дял поради прекратяването дейността на повечето предприятия.
Сметосъбирането и сметоизвозването е организирано и се извърша от дейност “Чистота” към общината. Всички населени места са включени в организираното сметоизвозване. За събирането на ТБО се използват кофи тип “МЕБА” с обем 0,110 куб.м и контейнери – 4 куб.м.
Общинският център Ябланица разполага с едно депо за ТБО с площ от около 30 дка., разположено на територията на гр. Ябланица м.“Прелог”, чието състояние не е добро. Капацитетните му възможности не налагат преотреждане и организиране на ново депо. На сметището се прилага смесено депониране на всички отпадъци, формирано на населеното място.
Оценка на съществуващото положение относно нерегламентираните сметища: липсва всякаква информация за тях по отношение на начина на третиране на отпадъците и готовността им за участие в организацията на системата за сметосъбиране и сметоизвозване.
Други проблеми на населените места в общината са липса на разделно събиране на ТБО, както и липса на регулярни сметища, липса на места за загробяване на умрели животни, които често биват изхвърляни в местности, разположени в близост до водоизточници или вододайни зони.
Приложение 4
Природни забележителности и ресурси:
Пещера “ Съева дупка “ - безпорен лидер, приказна подземна перла и най-голямата природна забележителност в общината. Разположена е на 500 м. надморска височина. Ежегодно тя привлича туристи не само от България, но и от цял свят. Името си е получила от личното име Съю – бивш собственик на гората, сред която е самата пещера известна на местното население от далечното минало, първите научни изследвания са направени през 1895 г. от чехите братя Шкорпил. През 1962 г. пещерата е напълно изучена и обявена за природна забележителност заедно с 20 хектара около нея. От 1964 г. до 1967 г. е благоустроена и електрифицирана и на 4 април е обявена за Национален Туристически обект. “Съева дупка” е дълга 480м., а височината и варира от 5-17 м. Общата и площ е около 3500 м2, обособени в 5 зали : - Залата на “Купена“, Пропастна зала /Срутището/, “Концертна зала“, Зала “Космос“, Зала “Белия замък“. Покривът /скалният пласт/ над пещерата е дебел от 8 до 32,5 метра над различните зали. Температурата се варира от 7С до 11,6С, а влажността е сравнително висока: 96- 99 %.
От 1995 г.до 2003 г. пещерата не функционира поради вандалско разграбване на ел. инсталацията и на прилежащите постройки. През 2002 г. Кметство с. Брестница кандидатства пред МОСВ с проект за възстановяване функционирането на природните забележителности, след което министерството отпусна средства за нейното възстановяване. Благодарение на финансовата подкрепа на МОСВ и ангажираността на кмета на селото Мирослав Цаков пещерата е възстановена и официално открита повторно за посещения на 14. 05. 2003 г.
Годишният туристически поток е около 100 000 души – в това число голям брой чужденци.
След възстановяването на пещерата като туристически обект, Кметство с. Брестница участва с нов проект за създаване на две екопътеки: 1) “Село Брестница – Пещера “Съева дупка“ и 2) “Село Брестница – “ Ледниците“ /това са дълбоки до 67 метра пропасти на дъното на които целогодишно има лед/. Екопътеките функционират от лятото на 2003г. и са обозначени с необходимата маркировка и знаци. За удобство на туристите са построени елегантни беседки и нов павилион.
С цел запазване, обогатяване и популяризиране на българското народно – песенно и инструментално изкуство на 26 и 27. 05. 2004 г. се проведе Първия фолклорен конкурс – “Съева дупка – 2004“ за изпълнители на народна музика. Добрата акустика и простор, които осигурява пещерата са отлично място за подобни изпълнения. На конкурса много певци, инструменталисти, вокални и инструментални състави, под патронажа на Министъра на Финансите Милен Велчев показаха своето музикално майсторство. Целта на организаторите е този фолклорен конкурс да стане ежегоден и да се превърне в традиция
Националният Туристически Обект “Съева Дупка“ е едно от чудесата на природата. Човек е безсилен да извае това ненадминато природно творение, което може да се уподоби на приказна подземна перла.
“Ледниците” – това са две пропасти, разположени в непосредствена близост една до друга. Разположени са в западна посока от пещера “Съева дупка”. По-голямата пропаст се нарича“Голяма Ледница” и има елипсовиден отвор, дължината й от север на юг е 63 метра, а широчината й – 40 м. Източният бряг на ледника е с отвесни скали, високи 66 метра, а западният бряг е малко наклонен. По този склон има удобно място, по което може да се слезе до дъното на пропастта. Там температурите през цялата година са минусови и е ужасно студено. Винаги на дъното на пропастта има лед и от там произлиза и нейното име. Образувана е от тектонична пукнатина с 80 градусов наклон по билото на Леднишкия рид. Причината пък за задържането на леда и през най-горещите летни дни е, че слънчевите лъчи не могат да проникнат в дълбочина и дъното на пропастта винаги е в сянка. Студеният въздух, като по-тежък, не може да се издигне, остава в долната част на пропастта и всяка капка, паднала върху студените камъни, замръзва.
“Малката ледница” – се намира до голямата, но е по-малка и бреговете й са по-полегати и обрасли с гора. В нея няма лед, защото слънчевите лъчи свободно я огряват цялата и не може да се задържи сняг за по-дълго време.
Двете ледници са типични случаи на пропадания на земните пластове, което показва, че в недрата на земята има големи ями и пропасти.
До тях има изградена екопътека, маркирана с червен цвят.
“Бездънен пчелин” – тази пещера е толкова дълбока, че с право носи името си. До 1913г. са правени опити да се установи каква е дълбочината на тази бездна, но са били безуспешни. Правен е опит от чешкия пещероизследовател Новак, който е успял да достигне до 70м, опити са правени и от учители от околността. Пръв, който достига самото дъно е Ненко Радев. Той успява да слезе на самото дъно, което отстои от повърхността на 137м. Това е дълбочината на “Бездънния пчелин”. След Ненко Радев в пещерата се спуска и Найден Братанов-учител, който оставя на дъното венец и устава на читалището. Отворът е елипсовиден, с размери 25х40м. Колкото повече се слиза надолу, този отвор се стеснява. След спускане на 107м се стига до едно дъно, дълго 45м. По този наклон се стига до същинското хоризонтално дъно, над което се открива една зала, висока до 35м. Никаква вода не е намерена, но ясно се виждали отвори, от които е текла вода, влачила слама и клечки. Ясно е, че произходът на водата е от близката повърхност. Намерени са скелети на животни. Районът около пещерата не е горист поради това, че теренът е карстов, а част от околните склонове са покрити с карни полета. “Бездънния пчелин” е творение на природата, което заслужава да бъде видяно.
Пещера “Пещта” - намира се на разстояние – 3 км на изток от Брестница, на същия рид. “Пещта“ се намира в м. “Каменна могила“, в близко съседство с р. Вит, но много по – високо от нейното ниво. Зад най–високата част на рида, обраснал с гора има поляна, в единия край на която се намира входа на пещерата. Началото на пещерата започва с височина 10 м. и широчина - 17 м. Навътре продължава в хоризонтална посока с дължина - 160 м. В дъното има отвор, който има изход над земята. В пещерата е светло. Подът е гладък, без разхвърляни камъни. Тя е лишена от сталактити и сталагмити. Лятно време пладнуват в нея овце.
Пещера “Сврацилица“ – другата пещера, която се намира на 3 км на изток с. Брестница. Тя представлява пропаст с отвор към 40 кв.м., заградена с малки дървета. На повърхността се намира издадена скала подобна на балкон. Като се хвърли камък откъм страната на балкона се чува удара след няколко секунди. В тази пещера са се спускали хора спалеонтолози на дълбочина 86 м.
“Нановско блато” е интересен природен феномен. Карстово образование с водна площ от около 20дка. Намира се в близост до “Бездънния пчелин”. Стари хора помнят, че то скоро се е образувало. По-рано дъждовната вода, която се е събирала от околните склонове, се смуквала в ями и дупки, но от трева, слама, шума, камъни, чакъл, пръст и др.отворите се запушили и просмукването на водата сега става много бавно. Така задържаната вода образува постоянно блато, което селяните използвали за поенето на добитъка си.
Любителите на въдицата могат да намерят щука, шаран и лин. Тъй като теренът е изключително варовит, в околностите доминира дървесния вид келяв габър. Около “Нановското блато” могат да се видят следните птици: зеленоножка, малък горски бегач, тръстиков дрозд и др.
ЗМ “Гарванче” – обща площ 65 хкт. Разположен е в предпланина Драгоица и е обявен за защитена местност със Заповед № РД 724/10.06.2003г. / ДВ от 1969г./. През 2003г. има изградена екопътека до него, която е обозначена с необходимата маркировка.
Карстов извор “Глава Панега” - Този извор се намира в триъгълния участък на планината. Състои се от два басейна: един източен, по–голям, и друг западен – по–малък. Двата басейна са елипсовидни. Повърхността на източния басейн се изчислява на 23 000 кв.м., а на западния – 3 600 кв.м. Между двата басейна се намира една скала, по която минава шосето което води за с. Брестница. В източния бряг на малкото езеро, само на 2 метра от неговата повърхност, се открива широка пещера. Тя има елипсовиден отвор, по–широк, отколкото висок, който води към вътрешността. Много вероятно е тази пещера в далечното минало да е била извора на Златна Панега, но днес тя е суха и безводна. До тази пещера се отива по тясна пътека, която върви над самото езеро, по неговия източен бряг. Това е пещерата “Долната Дупка“. На разстояние 20 м по – високо от първата, се намира и “Горната дупка“. Ние сме свикнали да виждаме реките мътни или бледо зеленикави, а водата на Златна Панега е синьо–зеленикава. Водата идва от варовиковите пластове и затова е твърда. Температурата измерена през 1899г. и през 1937 г. е 11,5 С. Това дава възможност да живее и добре да се развъжда балканската пъстърва. За съжаление днес тя е много намаляла. Интересно е да отбележим, че от другите риби шарана и сома се срещат само в долното течение на Панега, близо до устието й на “Искър”. По поречието на р.”Златна Панега” се срещат: папур, салата, лагомия и др. Освен изворите, които образуват езерата на Златна Панега, трябва да отбележим, че тук има един малък топъл извор, който се намира под бента от лявата му страна. Неговата температура е по – висока от тази на езерото – 19,3 С. Ако направим една обиколка на местността южно и югоизточно от извора на Глава Панега ще се уверим, че това е една типично карстова местност, която е заобиколена от варовикови скали.
Приложение 5
Основни проблеми в сегашното състояние на района – SWOT анализ
ИНФРАСТРУКТУРА
|
ИНФРАСТРУКТУРА
|
Цялостна телефонизация на населените места и добри комуникационни връзки (мобилно покритие, сравнително добри телефонни връзки, приемане на радио и телевизионни сигнали и др.)
|
Липса на цифровизирана телефонна централа и цифрови телефони.
|
Наличие lAN-връзка за Интернет.
|
Липса на оптичен кабел. Липса на местна провайдерска фирма.
|
Медийно покритие. Наличие на регионални медии / в. “Народен глас”, в. “Стремление”, радио “Лиани”, местен радиовъзел/
|
Липса на местна медия и на преки контакти с регионалните и националните медии
|
Добра пътна инфраструктура
|
Незадоволително състояние на вътрешнообщинската пътна мрежа
|
Силно развити пътни /транспортни/ връзки с близки и далечни населени места.
|
Голяма част от автобусите минават по магистралата и не влизат в града.
|
Наличие на вътрешнообщински транспорт между населените места на общината
|
Незадоволително качество на услугите на междуградския транспорт и междуселищното обслужване
|
Наличие на газопровод и възможност за газоподаване (в с.Златна Панега)
|
Трудности при неговото доизграждане и довеждането му до общинския център (силно пресечен терен и различна собственост на земята през която трябва да премине)
|
Добре организирано сметосъбиране и сметоизвозване
|
Остаряла техника за сметоизвозване и остарели контейнери. Не се използват нови технологии за преработка на органичните отпадъци. Лисва претоварище за разделяне на отпадъците. Липса на модерно сметище в района на Ябланица. Не е организирано разделното събиране на битови отпадъци.
|
Изградена водопреносна мрежа. /Водоснабдени са всички населени места на общината/.
|
Лошо качество на питейната вода. Липса на пречиствателна станция за питейната вода. Остаряла и амортизирана водопреносна мрежа.
|
Нормално водоподаване и липса на воден режим.
|
Липса на канализационна мрежа във всички населени места на общината /Голямо количество септични ями, опасност от замърсяване на подпочвените води/. Липса на пречиствателни станции за отпадни води.
|
Съществуват много на брой малки водоизточници
|
Не се поддържат и не се използват съществуващите алтернативни водоизточници
|
Опити за проучване на възможностите за използване на алтернативните енергийни източници
|
Не се използват възможностите и потенциала на алтернативните енергийни източници.
|
Наличие на Стадион и Спортна зала. Активна експлоатация на ограничена спортна база в училищата.
|
Остаряла спортна база, липса на оборудване и възможности за спорт и развлечения на местното население и преди всичко на децата. Съществуващата база е остаряла и се руши.
|
|
Липса на отредена инфраструктура за развитието на нови производствени центрове.
|
Частична канализация и пречиствателна мрежа
|
Изградена частична канализация без проект.
|
ОКОЛНА СРЕДА
|
ОКОЛНА СРЕДА
|
Липса на сериозни промишлени замърсявания в региона. Заводът в Златна Панега следи показателите на замърсяване, има разработена Програма за опазване на околната среда и коригира производствената си дейност.
|
Не се изследват редовно промишлените отпадъци от другите производства и ефекта им от. Наличие на нерегламентирани сметища в малките населени места.
|
Сравнително добри показатели за чистота на: въздух, почва, водоизточници и водни басейни.
|
Не се правят редовни замервания на показателите, регистриращи: въздуха, почвата и водата в различните части на общината. Близостта до магистралата създава опасност от повишена запрашаемост, замърсяване с вредни емисии и газове и повишен шум за местното население.
|
Обезпечено водоподаване на питейна вода за местното население.
|
Липсват текущи данни и анализи за качеството на питейната вода и капацитета на алтернативните водоизточници.
|
Богато биоразнообразие /животински видове/
|
Не се познават от местното население различните биологични видове и изискванията към тяхното опазване
|
Богато растително разнообразие
|
Липсва информация и не се полагат грижи за запазване на растителните видове и опазване на околната среда. Не се използват био-технологии и алтернативни производства щадящи околната среда
|
Разнообразен горски фонд
/широколистна растителност: благун, цер, бук, габър, келяв габър и др./
|
Изсичане на липите, акациевите насаждения и др. дървесни местни видове
|
Наличие на пещери, природни и защитени местности,
|
Непознаване на пещерите. Липса на информация и описание на природните забележителности и достъпа до тях.
|
Наличие на карстови извори, които са под закрилата на МОСВ
|
Поради ограничителния режим не могат да се използват за развитието на екологичния туризъм
|
Извършване на залесителни дейности
|
Наличие на ерозирали почви и големи участъци от незалесени участъци и склонове
|
Изграждане на парк в Ябланица с площ от 5 дка
|
Липса на благоустроени зелени площи и паркове
|
|
Липса на канализация, изтичането на отпадните води в р. Ябланска и замърсяване на язовира.
|
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ
|
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ
|
Наличие на общински Домашен патронаж
|
Липса на подходящи помещения и сграда
|
Детска млечна кухня
|
Ограничени финансови ресурси
|
Наличие на Център на спешна помощ
|
Отдалеченост на болничните заведения. /най-близкия отстои на 24 км./. Липса на болничен стационар и здравна профилактика и грижа за подобряване здравния статус на местното население.
|
Наличие на 5 лекарски практики /джипита/ в общината и 6.. лекарски кабинети оборудвани със съвременна техника.
Наличие на 6 зъболекарски кабинети със съвременно оборудване
|
Недостиг на специалисти по селата и диспропорция по отношение на териториалното разпределение на кадрите.
|
Наличие на две аптеки в общинския център
|
Липса на достатъчен брой аптеки, особено в селата. Липса на оптики и услуги свързани с тази дейност
|
Наличие на ехограф, рентген, оборудван кабинет с физиотерапевтична техника.
|
Липса на:
-
рехабилитационен център;
-
физиотерапия и други здравни услуги.
|
Отсъствие на безнадзорни деца и сравнително малък процент на хората с увреждания
|
Липса на програма и алтернативни услуги за хората с увреждания
|
Включване на ромите в различни обучителни програми и проекти
|
Липса на програма за социална интеграция на ромското население
|
КУЛТУРА
|
КУЛТУРА
|
Традиции в областта на:
-
културата (театъра, музиката, изложбите, танцовите състави и др.)
-
образованието и извънкласните занимания (занимания за развиване индивидуалните способности и клубове по интереси)
-
културно наследство (музей, Етнографска изложба, два паметника, занаяти, сладкарство, кулинария и др.)
|
Забравени са дългогодишни практики и традиции в тази област
Не се обновяват експонатите и не се организират изложби
Липса на мотивация и стимули за ръководителите на клубовете и за участниците в тях
Лоша материална база и оборудване
Липса на финансови ресурси
|
Наличие на състави / две танцови групи, самодеен театрален състав, детски театрален състав, духов оркестър/
|
Липса на алтернативни услуги и гъвкавост за развитие на културния мениджмънт
|
Наличие на сравнително добра материална база /помещения/ в читалищата. Голям библиотечен фонд и ценни издания.
|
Остарели услуги /библиотечни/ и липса на нови инициативи, подходи и предприемчивост съобразно промените в средата.
|
Модерно оборудване и софтуерна обезпеченост на Читалище “Наука” – гр.Ябланица. Реализирани проекти.
|
Малък брой реализирани проекти, липса на подготвени хора за тяхното разработване, изоставане на останалите читалища от този процес.
|
Софтуерна обезпеченост и електронна класификация на наличния библиотечен фонд. Възможности за доставка на специализирана литература от други библиотечни фондове.
|
Не се обновява сериозно наличния книжен фонд.
Липса на специализирана литература в библиотечния фонд на читалищата.
|
Информационно обслужване и условия за използване на свободните Интернет източниците, за актуална информация в различни области и сектори.
|
Не са абонирани читалищата за използване на информационните банки на големите специализирани звена, предлагащи обучителни и информационни материали.
Не е осигурен достъп до някакъв вид електронна база данни, съдържаща българската нормативна уредба и тази на ЕС.
Липса на подготвени специалисти в областта на информационните технологии
|
Активна дейност на Клуба на пенсионера, Клуб “Докле е младост”, Клуб “Будител”
|
Липса на младежки организации и инициативи в различните области
|
Провеждане на традиционни културни събития (празници, концерти и др.)
|
Отсъствие на традиционно културно събитие в общината с регионално или национално значение
|
Наличие на интересни местни обичаи и традиции
|
Не се познават добре местните традиции и обичаи и липсват публичните им представяния
|
ОБРАЗОВАНИЕ
|
ОБРАЗОВАНИЕ
|
Наличие на едно средно общообразователно училище и четири основни училища
|
Недостатъчна ангажираност на младите хора в извънучилищни форми и гражданско образование
|
Наличие на четири детски градини и една детска ясла
|
Недостиг на местата в Детските ясли.
|
|
Липса на свободно ползващи немския език местни кадри/.
|
Осигурени правоспособни учители по информатика в общината
|
|
Разкрита професионална паралелка “Производство и обслужване в заведенията за обществено хранене и развлечения” с подходяща материална база и оборудване
|
Липса на местна лицензирана организация за професионално обучение.
|
Организиране на обучителни курсове от Бюрото по труда
|
Липса на езикови и компютърни курсове за желаещите да придобият подобни умения и знания.
|
Интеграция на ромските деца в масовите училища. Сравнително висок процент на посещаемост от страна на ромските деца в масовите училища
|
Липса на достатъчно учебници и учебни помагала за ползване от ромските деца.
Липса на проекти за подобряване на образоваността и интеграцията на ромските деца.
|
Осигуряване на транспорт за децата от съседните населени места до училищата
|
Използване на остарял автомобилен парк с голям процент разходоемкост. Липса на достатъчно кандидати за предлаганата услуга.
|
Няма официално регистрирана информация за употреба на наркотици.
|
|
Наличие на спортна база /амортизирана/ и Интернет клубове.
|
Липса на съвременни условия за спорт, занимания, развиващи личните качества и осигуряващи условия за развлечения на младите хора
|
Наличие на младежки състави и клубове.
|
Отсъствие на организационни форми и прояви, свързани с индивидуалните интереси, гражданското образование и информираността на младите хора извън училищните занимания
|
СПОРТ И ТУРИЗЪМ
|
СПОРТ И ТУРИЗЪМ
|
Централно географско положение – сравнително лесен и бърз достъп от основните /ресурсни/ центрове на туристическо търсене, от София и градовете в Централна и северозападна България
|
Затруднени връзки с Южна България /особено през зимата/.
Недобро състояние на междуселищните пътища, отдалеченост от международните летища/най-близко е Софийското – 85 км./
|
Богато съчетание от природни ресурси – съхранена природа и атрактивност на планинския пейзаж, наличие на защитени територии “Гарванче” и др.
|
Липса на съвременни туристически услуги и търговска мрежа за развитие на туризма.
|
Налични условия за пешеходен и коло-туризъм, ски-спорт във високата част на предпланина Драгоица.
|
Недостатъчно развита техническа, комуникационна и социална инфраструктура.
Липса на съвременна организация на сметосъбирането и сметоизвозването и преработката на твърдите битови отпадъци
|
Сравнително нова и добре поддържана туристическа инфраструктура /маркировка, указателни табели и места за отдих/.
|
Не добро организирано снегопочистване през зимния сезон.
|
Сравнително добре запазено и не много добре поддържано културно-историческо наследство:
- исторически и архитектурно -етнографски обекти: църкви, манастир с национално значение.
- съхранени бит, традиции и част от традиционните занаяти.
- периодично отбелязване на значими или атрактивни прояви и празници.
|
Не добра интерпретация на културно-историческото и природно наследство.
|
Изградени екологични пътеки
|
Не се поддържат и експлоатират изградените пътеки.
Не се полагат грижи за съхранение и реклама на природните забележителности на общината и развитие на туристическите услуги.
|
Наличие на Стадион и Спортна зала.
Активна експлоатация на ограничена спортна база в училищата.
|
Остаряла спортна база, липса на оборудване и възможности за спорт и развлечения на местното население и преди всички на децата. Съществуващата база е остаряла и се руши.
|
Наличие на много сгради с традиционна архитектура, паметници и местности с историческо значение.
|
Много собственици, липса на обща концепция за тяхната реконструкция и експлоатация.
|
Наличие на карстови извори, които са под закрилата на МОСВ.
|
Поради режима им на защита не могат да се използват за развитие на екологичен туризъм.
|
Наличие на много пещери, природни и защитени местности.
|
Непознаване на пещерите и защитените местности. Липса на информация и описание на природните забележителности и ограниченията за човешката дейност.
|
Наличие на условия за подобряване качеството на съществуващата туристическа база и ново строителство, отговаряща но по-високи стандарти.
|
Липса на хотелска база и други места за подслон в града и населените места на общината.
|
Наличие на неправителствени организации ангажирани с местната туристическа политика - две местни туристически дружества:
-
ТД “Драгоица” – гр. Ябланица.
-
ТД “Съева пещера” – с. Брестница
|
Недостатъчно ефективна дейност и липса на координация между местната власт и НПО сектора.
Липса на съвместни инициативи.
|
Финансирани от наши и международни донорски програми проекти за туристическо развитие.
Издадени рекламни материали и брошури.
|
Невъзможност за самоиздръжка на част от организациите предоставящи услуги, след прекратяването на външното финансиране по даден проект.
Ограничена информация за съществуващите на територията на общината туристически обекти.
Издадените рекламни материали са по-скоро имиджови, отколкото информиращи и не дават достатъчно ясна представа за предлаганите туристически услуги.
|
ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
|
ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
|
Остаряла и незадоволителна материална база за обучение, квалификация и преквалификация /гражданско и професионално/
|
Недостиг на квалифицирана работна сила. Липса на акредитиран регионален център за обучение, осигуряващ съвременно обучение, квалификация и актуална информация.
|
Наличие на СОУ “Васил Левски”.
Сравнително висок процент на хора със средно образование.
Наличие на образовани и квалифицирани кадри.
|
Слаба чуждоезикова подготовка. Недостатъчна гъвкавост и желание за преквалификация и адаптиране към динамичните изисквания на пазара на труда на хората с висше и средно образование. Нисък образователен ценз сред най-големия относителен дял от местното население. Депрофесионализация на квалифицираните кадри поради неупражняване на придобитата професия. Застаряващо население.
Недостатъчна конкурентноспособна работна сила на пазара на труда.
Липса на възможности за професионална реализация и израстване в професията на хората повишили своята квалификация или получили допълнителна квалификация по дадена професия.
|
Потребности сред местното население за включване и участие в различни информационни и културни инициативи, проведени на територията на общината
|
Липса на мотивация и възможности за социална реализация. Дефицит на полезна информация сред населението.
|
Провеждане на професионални курсове от Бюрото по труда.
|
Липса на нагласи и мотивация за професионална квалификация и преквалификация сред ромите и хората с по-ниска степен на образование.
Липса на възможности за професионална реализация и устойчивост на работните места след завършване на обучителните курсове.
|
Отрицателен прираст на населението, който през последните години бележи за 2003 година „минус 14”
|
Голям процент ромско население -36% Бързото му увеличаване създава, а в бъдеще ще създава още повече проблеми по отношение на образование, социална интеграция и трудова реализация на малцинствената група.
|
Сподели с приятели: |
