Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Следователно, тук не става дума за Божието събрание, но всичко е изцяло въпрос на изповед, на притежание на обещания и на свидетелството за Бога на земята. Всеки, който изповяда Христос стои номинално на принципа на вярата. Но това предполага отговорността - да се живее според този принцип. Съответстваха ли християните, които са присадени тази маслина -гядт мягмптз клони, на тази отговорност? Живеят ли според принципа на вярата? Ако Бог не пожали естествените клони, на пямдтаптйдрои

щото християнство, което има далеч по-голяма отговорност?

Ето защо, свързвайки го с тях, там се говори за възможността да бъдат отсечени. От Христовото тяло никога няма да се отсече някоя част, но със сигурност

Маслината - Присаждането на Израил 49.стр.

ще се отрежат клони от маслината. Това вече е станало - с Израил като цяло. Затова, колко сериозни са предупрежденията към езичниците, да не се хвалят и да не високомерстват! Защото ако не останат в Божията благодат и те ще бъдат отсечени. Този стих обаче ни най-малко не казва, че вярващият все пак може да погине, но говори, че християните само по изповед, които нямат живот от Бога, ще бъдат отстранени от благословената позиция, в която са били поставени чрез Божията благодат и предузнание, и никога няма да се върнат обратно. Понеже си спомняме за тях че няма повече ново присаждане! Нещата при Израил обаче стоят по по-различен начин. И тъй, обобщавайки основните поучения, нека запомним: В цялата тази картина не става въпрос за духовните благословения на отделния вярващ, а за Божието действие сред хората, като Той отстрани Израил като цяло и вместо това се обърна към езичниците; става въпрос за отговорността на тези, които заеха мястото на благословенията и обещанията на земята.

Но с това желаем да продължим и завършим прегледа на пророческата картина. Ако Бог не пощади естествените клони, Той няма да пощади и присадените противно на естеството им клони. Тук не се казва директно, че ще отсече безжизнените християни по изповед, които не съответстваха на своята отговорност, но други места ни показват това (напр. Мат. 24:45-25:30). Когато истинското събрание е вече на небето. ! Господ Исус ще изплюе от устата Си християнското свидетелство в неговата последна фаза, защото е нитолоно нито ткпМ Д)

Присаждането на Израил

Маслината обаче ще продължи да съществува и отсичането на падналото християнско свидетелство ще приготви пътя за присаждането на Израил. Така както

50.стр. 1. Епохи

християнството не остана във вярата (може ли да има съмнение по този въпрос, ако погледнем днешното му състояние?), така и Израил няма да остане в неверие. Естествените клони отново ще се присадят на тяхната маслина, "защото Бог може да ги присади отново". И изведнъж апостолът изоставя образния език и говори директно и открито за бъдещето на Израил: "Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна - за да не се мислите за мъдри, - че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците. И така, целият Израил ще се спаси..." (ст. 25-26).

Днешното време, времето на благодатта, е белязано с това, че Израил отчасти с изключение на верния остатък е закоравен. Когато се изпълни числото на езичниците, т.б. когато броят на онези, които се спасяват и съставляват събранието се изпълни според Божието намерение, тогава Господ ще се обърне, след грабването на светиите от наше време (1. Сол. 4:17), отново към Израил и отново ще се свърже с него. "Избавителят ще дойде от Сион и ще отвърне нечестията от Яков" Рим.11:26. Това ще се случи когато Господ Исус дойде явно на земята в сила и голяма слава (Мат. 24:27-31; Откр. 19:11). "И така, целият Израил ще се спаси."

Изразът "целият Израил" не означава, че всеки израилтянин, който живее по това време, ще бъде лично спасен; защото знаем, че по-голямата част от народа няма да вярва, ще се поклони на Антихриста и ще загине по времето на язвите. Не, този израз означава, че Израил ще бъде спасен като цяло, като нация. Днес нещата са по-различни: Господ спасява поотделно хора от света и ги прибавя към събранието. Вече посочих Деяния 2:47. Тогава обаче Израил ще бъде спасен като цяло. И въпреки всичко в абсолютен смисъл става дума за един остатък, който ще се спаси; защото в глава 9:27 четем: "Ако и да е броят на израиляните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси."

Маслината - Присаждането на Израил 51.стр.

"Цял Израил" - "само остатък" ще се спаси! Това е показател за един изключително интересен и важен принцип, който ще засегна още веднъж в края на книгата: В Божиите очи остатъкът представлява винаги целия народ} Господ свързва с него винаги права и задължения!

По-късно ще се спра на още една тема на размисъл, която често се бърка или смесва с Божието събрание -Новия Завет. Въз основа на този Завет Бог отново ще благослови Своя земен народ. Израилтяните все още са неприятели на благовестието и то заради нас, ни казва стих 28, т.е. за да получим Неговата милост. Въпреки това заради отците. Не, Той не е отхвърлил народа Си. Израил също ще получи милост (ст. 31). Бог не се разкайва нито за Своите дарове (за които става дума в гл. 9:4-5), нито за Своето призвание (за което също се говори, но в ст. 7). Той желае да благослови грешното творение, и ще изпълни онова, което е било още отначало в Неговото сърце. Но последните стихове от главата дават недвусмислено да се разбере, че това може да стане само въз "това на Неговата безгранична благодат. След всички тези прекрасни Божии намерения и пътища не е ли и за нас понятно, че апостолът преминава в края на главата, а с нея и в края на тази част от Посланието до римляните, в хваление за Божията мъдрост и знание? "Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него." Всеки вярващ от сърце би се присъединил към това хваление на Бога: На Него да бъде слава завинаги! Амин.

52.стр. 2. Събранието като тяло Христово

В глава първа - поне така се надявам - донякъде си изяснихме действието на Бога през отделните епохи и възникването, същността и предназначението на Божието събрание. Сега желая, преди да разгледаме наистина основната тема - "събирането на църквата" - да поговоря по-подробно за различните характери на събранието чрез четири преобраза, които са описани в Свещеното Писание.

Когато Бог използва преобрази, за да поясни Своите намерения, то тези преобрази - за разлика от нашите сравнения - са изключително точни и подходящи, пълни с божествена мъдрост и никога не "куцат" някъде. Ние обаче не бива да смесваме отделните сравнения (както за съжаление по някога се прави), които Бог дава за едно и също нещо, целейки да ни поучи по най-различен начин.

Тялото не е дом, светилникът не е невяста. И двете са преобраз на събранието, но в съответния му различен характер. Така Писанието никога не говори за части на една църква или на църквата, но за части на тялото Христово. Нека вземем още един пример, за да изясним това, понеже някои смятат, че щом църквата е тялото Христово, тя не може да е същевременно и невястата Христова. В Свещеното Писание се назовава с най-различни имена - той е дете на Бога и син на Бога, той е светия, той е ученик на Господа и 1.п. ни устс ме е ьгцши ладти сан, теших - какш ученик. Може и да става дума за една и съща личност, но нейният характер е съответно различен. За да се разберат привилегиите и задълженията на тази личност е необходимо да се разбере съответната й позиция, в която Бог я вижда. Така е и с Божието събрание. Бог го

От какво НЕ се състои тялото 53.стр.

е поставил в различни взаимоотношения със Себе Си и Своя Син, и за да направи достъпни за нас тези духовни взаимоотношения, Той използва различни символи или преобрази. Така на много места в новозаветните послания събранието е представено като тяло Христово. Чрез преобраза на човешкото тяло, Святият Дух желае да осъзнаем сърдечното си единство и връзка. Какво представлява нашето тяло в естествената сфера? По принцип имаме предвид всяка част, която не е свързана с главата ни. Но тяло без глава е немислимо, също толкова малко и глава без тяло. Следователно, в преобраза на тялото Христово събранието е представено в неговата божествена взаимовръзка, в неговото прекрасно единство с Христос, Главата на небесата. Вече видяхме това в размишленията ни над Ефесяни 2. От какво НЕ се състои тялото От какво възникна тялото Христово? Понякога, за да се обясни дадено нещо е много полезно да се изясни какво то не е. Затова нека преосмислим как не се постига съединяване, защото по такъв начин се изяснява значително нашата тема на размисъл:

1) Не чрез лична вяра на човека. Действително, вярата е безусловна предпоставка да сме съучастници на това благословение; но вярата по своя характер винаги е нещо лично и не обединява. Както вече видяхме, вяра имаше още в ранните епохи, но тогава го нямаше тялото Христово.

2) Не чрез получаването на новия живот. Божествен живот имаха и старозаветните вярващи, както и учениците на Господа преди Неговата смърт и възкресение. И въпреки това Божието събрание, тялото Христово не съществуваше по това време.

3) Не чрез идването на Христос в плът. Напълно погрешно е да мислим, че Господ Исус би станал едно с

54.стр. 2. Събранието като тяло Христово

поквареното човечество, чрез идването Си в плът. Като Човек на земята Той беше "истинското житно зърно", както ни сочи Йоан 12:24, и като такова Той беше сам -Той не се съедини с нас в падналото ни положение.

Божествени предпоставки за създаването на тялото

Преди да можеше да има събрание, Господ Исус трябваше да вкуси смърт, истинското житно зърно трябваше да падне в земята и да умре. С възкресението на Исус Христос от мъртвите Бог потвърди, че Той бе напълно удовлетворен от делото на Своя Син. В последвалите четирдесет дни, през които Господ яви Себе Си жив на Своите Си с много верни доказателства, като бе видян от тях и говореше за Божието царство (Деян. 1:3), Святият Дух не беше още на земята; понеже в Йоан 7:39 четем: "защото Святия Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил." Едва когато Господ Исус се възнесе на небето и бе увенчан със слава и почит, Той прати на Своите Си обещанието на Отца - Святия Дух. Както вече видяхме, това се случи на Петдесятница. Този беше рожденият час на събранието. Тялото Христово, това прекрасно единство, се формира чрез идването на Святия Дух. Така се казва в 1. Коринтяни 12:13 - пасаж, който ще разгледаме след малко.

Ако досега говорихме за предпоставките за възникването на тялото, а преди това установихме, че то не можеше да се създаде единствено чрез идването на Христос в плът, колкото и необясним да е този факт, сега ще допълним, че идването на Христос в плът е една от най-важните предпоставки: Ако Той беше останал в Своята слава като Бог, то никога нямаше да има съединяване с Него.

Кръщението със Святия Дух съобразно поучението от 1.Кор.12 беше това, което обедини отделните Споменавания в четири послания

55.стр.

2) Събранието не можеше да възникне по-рано, докато не стана кръщението със Святия Дух по времето на Петдесятница.

Споменаване в четири послания

Във вдъхновения "разказ" за ранната църква - Деяния на апостолите се съдържа поучението за тялото Христово, а самият факт на възникването му. В глава 9 обаче, при покаянието на Савел, срещаме един ценен намек за тази прекрасна истина. Чрез думите:

"Савле, Савле, защо Ме гониш?" (Той не казва: "Защо гониш Моите ученици?"; Деян.9:4) Господ се отъждествява по един прекрасен начин със Своите Си. Преследвайки Неговия народ, Савел преследваше Него самия. Задавайки така въпроса, Господ намекваше, че светиите Му на земята са част от Него самия. Поучението за събранието като тяло Христово е дадено в Новия Завет чрез четири Павлови послания: в Посланието до римляните, Първо коринтяни, и в Посланията до ефесяните и колосяните. В Посланието до ефесяните откриваме събранието по-скоро в светлината на вечното му предназначение според Божието намерение и с това неговата славна позиция в Христа: в Посланието до колосяните се представя повече "славата на Главата на събранието, Който е на небесата". духовната слава на Главата в тялото. Затова тук апостолът описва славата на тази "тайна" със забележителния израз, който същевременно е й ключът за цялото послание: "която е Христос във вас, надеждата на славата" Колс.1:27. Първото, много обикновено, но и много важно за нашата тема на размисъл, споменаване на

56.стр. 2. Събранието като тяло Христово

тялото Христово откриваме в Римляни 12:4-5, на което ще обърнем за малко внимание:

"Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба, така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно - части един на друг."

Лесен за разбиране преобраз! Така както в човешкото тяло има много части и тези части образуват едно тяло, така и ние, вярващите, сме поотделно части един на друг и съставляваме заедно едно тяло в Христос. НИЕ имаме предвид всички истински християни. И тъй както частите на естественото ни тяло изпълняват различни функции и задачи, така и частите на тялото Христово изпълняват различни служби. На този важен момент ще се спрем по-късно в друга глава, когато разглеждаме дарбите, които Господ е дал на събранието, "на човеците" (Еф. 4:8).

Връзката на вярващите помежду им е основната мисъл в тази част от Посланието до римляните: Аз не мога без теб и ти не можеш без мен. Обединяващата "спойка" не е някакво учение, някакво верую, а Святият Дух, както ще видим след малко.

Кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло

В 1.Кор12:12-13. срещаме за втори път в това послание истината за едното тяло, след кратко споменаване, свързано с Господната трапеза в глава 10: защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, макар и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние - било юдеи или гърци, било роби или свободни - бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени."

Кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло 57.стр.

За да представи единството на вярващите на фона на цялото им личностно различие и многообразие, апостол Павел отново използва преобраза на човешкото тяло. Така както естественото тяло се състои от много разнородни части и все пак образува един взаимообвързан организъм, така и събранието е едно хармонично цяло, едно органично единство и се хармонизира чрез различните дарби, които Духът дава, както иска. За тези дарби ще говорим по-късно в друга глава. връзката между Главата и тялото е толкова силна, че Христос и тялото като цяло се наричат "Христос": така и Христос. Ние не бихме посмели да кажем това по този начин и сигурно бихме казали: "така е и църквата". Прекрасна Божия благодат! Бог вижда събранието и Христос като един тайнствен човек; който въпреки че има много части е съвършено едно. Събранието е съединено с Него и то защото "било юдеи или гърци, било роби или свободни - бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени." В това тяло се прекратяват всички религиозни и обществени различия; Христос е "всичко и във всичко" Кол.3:11.

Да бъдеш кръстен в (или "в силата на") един Дух не означава да получиш живот от Бога. Както вече видяхме, това кръщение не се даде на мъртви невярващи, а на оживотворени човеци. Святият Дух, Който Бог изпрати на земята в деня на Петдесятница като отговор на извършеното от Неговия Син изкупително дело, свързано с всичките вярващи както помежду им, така и с прославения Христос. Следователно, какво направи вярващите части на тялото Христово? Кръщението със Святият Дух; Не водното кръщение; защото то е нещо чисто лично ("нека всеки от вас се кръсти..." Деян. 2:38), то е едно погребение и става в Неговата смърт Рим.6:2-3. Има ли разлика между "кръстени в един Дух, за да представляваме едно тяло" и "с един Дух бяхме напоени"?

58.стр. 2. Събранието като тяло Христово

Какво означават тези изрази? Ще си позволя следното обяснение. "В един. Дух" означава божественото влияние, действащата сила, която действа по време на един тайнствен процес "кръщение със Святия Дух" (като разбира се Святият Дух е изцяло Бог, Личност от Божеството). "За да съставляваме едно тяло" показва от своя страна резултата, който трябваше и беше постигнат. "Напоени с един Дух", според мен, загатва за пътя, начина на постигане на този резултат. Гръцката дума "роИго" означава "напоявам, давам му да пие". Следователно, изречението "и всички с един Дух бяхме напоени" означава: Всички бяхме доведени до това да пием единия Дух, Святия Дух. Не вярвам, че тук се има предвид само да сме на един и същи ум, но приемам че се говори за личното получаване на Святия Дух. Може би е един намек, насочващ ни към Йоан 7:37-39 - вече разгледахме тези стихове. Там резултатът беше, че реки от жива вода щяха да потекат от утробата на отделния човек. Чрез личното получаване на Святия Дух резултатът тук е прибавянето към едното тяло, към тялото Христово. 1.Кор.12.13. е абсолютно твърдение, което е в минало време и обозначава завършен в миналото процес: "Защото всички ние бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло и всички с един Дух бяхме напоени." Това ме кара да отбележа, че не всеки ден има ново духовно кръщение. Тялото не се образува отново и отново. Господ Исус говори за това в Деяния 1:5, а самият факт се изпълни в деня на Петдесятница Деян.2. Отначало само вярващите юдеи съставляваха събранието. В Деяния на апостолите 8 Тялото Христово придоби своя пълен и окончателен образ едва, когато вярващите от Самария и езичниците бяха прибавени към това единство. Затова апостолът казва: "било юдеи или гърци". Но по-късното прибавяне към тялото Христово никъде в Писанието не се нарича

Кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло 59.стр.

"кръщение със Святия Дух", а запечатване и помазание (2. Кор. 1:21-22; Еф. 1:13-14; 4:30; 1. Йоан 2:20). Вярващият, който се облегне в днешното благодатно време на делото на Христос, получава лично Святия Дух, той бива запечатан или помазан с Него. Този е същият Святи Дух; и понеже Бог, Святият Дух, живее в тялото на вярващия като в храм (1. Кор. 6:19), той става част от тялото Христово. Безмерна привилегия! Нека следните няколко примера от Деяния на апостолите послужат като доказателство, че след Петдесятница Писанието избягва използването на израза "кръщение със Святия Дух", когато става дума за прибавянето на отделния вярващ към събранието:

"Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух" (гл. 2:38).

"..., които, като слязоха, се помолиха за тях, да приемат Святия Дух; защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях; а те бяха само кръстени в името на Исус Христос" (гл. 8:15-16).

"Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото." (гл. 10:44).

"... и намери някои ученици и ги попита: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте?... и когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух дойде на тях..." (гл.9:7,6).

Опитах се да покажа, че кръщението със Святия Дух

гтп лтту атт лтлел т г т о плгд ттдттял отг с тл

тялото Христово на земята, и че отделните вярващи от следващите епохи имаха дял в това благословение чрез личното получаване на Святия Дух. Може би за по-нататъшните ни размишления ще е от полза да приведа пример, който един вече преминал при Господа Божий служител бе използвал в тази връзка.

60.стр. 2. Събранието като тяло Христово

Нека си представим един прекрасен летен ден и едно езеро, чиито води са напълно спокойни. Покрай брега на това езеро има много тръстика, която става все по-рядка към средата му. И ние хвърляме в центъра на езерото един камък. Той пада във водата и започва да потъва, а на повърхността се образува една разстилаща се във всички посоки вълна. Това хвърляне на камъка съответства на Петдесятница, и малката отначало вълна обхвана малцината в горницата, онези сто и двадесет души.

Да се върнем на примера. Кръгът бързо се разраства и обхваща и обгръща следващите тръстики. И докато кръгообразната вълна се разпространява все по-нататък и най-накрая стигне брега, тя е минала през всички тръстики. По същият начин всеки човек, който се спасява чрез вяра в Христос и се запечатва със Святия Дух, има дял в кръщението с Него. Това не е едно постоянно ново кръщение, но вярващите имат дял в това благословение, те принадлежат на това прекрасно единство.

Тялото Христово в неговия временен аспект

Сега е моментът да отбележим, че истината за тялото Христово в Писанието е представена в три аспекта: временен, местен и вечен аспект.

От разсъжденията ни над 1. Коринтяни 12 вече научихме, че всички вярващи заедно съставляват едно тяло, но сега правя още едно важно допълнение - всички вярващи, които живеят на земята във времето между Петдесятница и грабването. Според 1. Коринтяни 12 апостолът не счита, че част от тялото е на небето, а друга част е на земята. Изречението в стих 26 дава много ясно да се разбере, че той има предвид живи вярващи, а не преминали в рая братя и сестри: "И ако страда една част, всички части страдат заедно с нея";

тъй като на небето никоя част не страда вече. В този

Тялото Христово в неговия временен аспект 61.стр.

смисъл починалите не принадлежат към тялото Христово на земята, така както например пуснатите в отпуск войници не принадлежат на активния отряд. Защото тялото, което както си спомняме е храм на Святия Дух, се намира вече в гроба и е подвластно на гниенето. Но чрез обитаването на Святия Дух в тялото на вярващия, той е станал част от тялото Христово. Когато е починал обаче тази "хижа е разрушена" 2.Кор.5:1-2. Разбира се починалите от епохата на благодатта, които днес също съставляват един вид "резерв", ще бъдат налице в деня на "голямата мобилизация". Когато Господ Исус ще дойде да грабне Невястата, те всички ще принадлежат на тялото Христово в неговия вечен аспект. Но когато тялото Христово е все още на

оптмгстта ттгмтт.гия л ттто истлят в т р иорГ

На тялото никога не липсва някоя част докато то е на земята. Поучението на Писанието за Божието събрание не съдържа нищо за някакво непълно, така да се каже, недъгаво тяло. Затова не бива да се молим, Господ да "прибави части" на тялото Си. Тялото, що се отнася до щетите, винаги е функциониращо и цяло според намерението на Бога. Но Словото ясно учи, че тялото расте с израстването от Бога и действа при удобен случай. Но то не би могло да стори тези две неща, ако му липсваше някоя част. Затова не е без значение, че Словото говори само тогава за частите на тялото, за ставите и връзките, когато тялото се представя като съществуващо цяло на земята:

"... да пораснем по всичко в Него, Който е главата,

Христос, от Когото цялото тяло, сглобено и свързанос частите в съразмерното действие на всяка една част, изработва За да предотвратя погрешни мисли, нека допълня, че вярващите, които са починали, не губят Святия Дух все едно нямат никаква връзка с Него. Думите на Господа от Йоан 14:16-17 показват точно обратното -Той пребъдва с тях до века.

62.стр. 2. Събранието като тяло Христово

растежа на тялото за неговото изграждане в любовта" Еф.4:15-16. "... а не държи Главата, Христос, от Когото цялото тяло, подкрепяно и сглобявано чрез своите стави и връзки, расте с израстването от Бога" (Кол. 2:19).

И така, този начин на разглеждане на тялото можем да наречем неговия временен аспект. Той ни показва какво е тялото Христово в наше време и как вярващите трябва да го представят в това време. Но тази страна е от голямо значение не само във връзка с целостта на тялото Христово по всяко време от неговото съществуване на земята, но и в един засягащ дълбоко живота на събранието аспект: Писанието не познава независими едно от друго местни събрания. След малко ще се занимаем с факта, че има местни събрания; но те не са независими едно от друго, защото всички заедно съставляват тялото Христово на земята. Където и по лицето на земята тялото да намира един видим израз (това е нещо само по себе си), то расте с израстването от Бога. Всички живи вярващи принадлежат към тялото Христово. Това цяло тяло расте поради това, че всеки вярващ като става или връзка изпълнява зададената му от Главата функция. Никоя част не може да каже за другата: "не ми трябваш." Аз не мога без теб и ти без мен. Дори да живееше на Северния полюс, а аз на Южния, принципът не се променя ни най малко. Ние сме в такава голяма степен тяло Христово. Това беше и поучението на 1.Коринтяни 12. И щом отделната част не може да каже за другите: "не сте ми необходими", то колко повече трябва да признаем, че