Продуктова структура на вноса на Либия по региони през 2005 г.
Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ
През 2005 г. основното перо във вноса на страната представлява машини, оборудване и транспортни средства (47,6%), с помощта на които се изграждат и поддържат петролодобивните, транспортните и рафиниращи съоръжения, както и техническата инфраструктура на страната. На второ място (22,5%) са суровини и материали, с които се захранва преработващата промишленост. Третото основно перо във вноса са храните и живите животни (14,8%), с които се компенсира недостатъчното вътрешно производство и гарантира изхранването на населението.
Интерес представлява и режимът на внос на най-важните за страната ресурси и стоки. Налаганите към 2004 г. мита върху техния внос са необосновано високи, предвид тяхната важност за благосъстоянието на населението и развитието на икономиката.
Таблица 2.5
Размер на митническите ставки
по вноса на избрани стокови групи в Либия през 2004 г.
Стокова група
|
Мито (%)
|
Петрол
|
60,0
|
Транспортни средства и съоръжения
|
40,3
|
Плодове и зеленчуци
|
32,2
|
Животни и животински продукти
|
29,9
|
Захар и захарни изделия
|
26,6
|
Електрически машини
|
24,6
|
Кожи, обувки
|
24,0
|
Минерални и петролни продукти
|
20,8
|
Текстил и облекло
|
18,4
|
Кафе и чай
|
14,4
|
Дървесина и изделия от хартия
|
13,3
|
Подправки
|
13,2
|
Неелектрически машини
|
10,5
|
Химически продукти
|
8,1
|
Метали
|
8,0
|
Риба и рибни продукти
|
6,4
|
Източник: WTO ”World trade report”, Geneva: WTO, 2005
Адвалорни мита в размер 30-32% ясно говорят за протекционистична политика на страната спрямо местното селско стопанство. При постоянните дефицити и субсидии подобни мерки са по-скоро неуместни. Още по неприемливи са и митата върху транспортните средства и съоръженията (40,3%), електрическите машини (24,6%). Либия няма собствени производства на тези продукти и няма основание за подобни високи рестрикции. Нещо повече, именно тези продукти гарантират технологичното обновяване и развитието на нови производства извън енергийния сектор. Очевидно и във външнотърговската политика по вноса петролният сектор се радва на специфично отношение, тъй като неелектрическите машини и съоръжения, използвани главно от него, се облагат с 10,5% мито, а вносът на петрол и петролни продукти е защитен от блокиращо мито в размер 60%.
През последните две години Либия предприе крайни мерки по либерализацията на операциите по вноса. Системата на лицензиране беше преустановена, а всички мита по вноса бяха премахнати, с изключение на тези на цигарите. Това е уникален случай не само за региона, но и за света като цяло. Подобни мерки са предприемани само от Хонг-Конг, Макао, Сингапур.
Въпреки това остават някои ограничения. Вносът на необработено злато, продукти на ветеринарната медицина и ваксини е изцяло монополизиран от държавата. Изцяло забранен е вносът и на 18 продукта (през 2003 г. са 31), главно по религиозни причини. Забранен е и износът на желязо, алуминиев скрап, мед и стомана.
В заключение, може да се каже, че външнотърговските отношения на Либия тепърва ще търпят възходящо развитие. Налице е сериозен потенциал за нарастване износа. Към момента, обаче, страната страда от силна степен на концентрация на продажбите на петрол, както и на основните доставчици на вносни стоки. Налице са и силни дисбаланси и в продуктовата структура на двата потока. Либия е изцяло зависима от цените и продажбите на петрол не само за вътрешното си развитие, но и за финансиране на вноса.
2.2. Преки чуждестранни инвестиции.
След революцията от 1969 г. близо три десетилетия икономиката на Либия остава затворена за ПЧИ. Изключение прави енергийният сектор, в който страната традиционно разчита на съвместните проекти с най-големите транснационални корпорации (ТНК), специализирани в добива и преработката на петрол. Като част от реформите по либерализация и отваряне на страната в края на ХХ и началото на XXI век, Либия приема Закон N:5 от 1997 г. за насърчаване на чуждестранните инвестиции и създава Съвет за чуждестранните инвестиции. Законът има за цел да дефинира основните категории (чужд инвеститор, ПЧИ и т.н.), както и да регулира възможностите и правилата за инвестиране в страната.
Направените промени спрямо режима за проникване на ПЧИ изглеждат радикални, но всъщност поставят множество непреодолими бариери, които възпират чуждестранните предприемачи:
-
Законът позволява инвестициите извън петролния сектор, но се създава негативен лист от забранени за чуждия капитал дейности, като търговията на едро и дребно, телекомуникациите, финансовия сектор. Така на практика се блокира най-динамичната и доминираща към момента част от световния капитал. Нещо повече, възпира се проникването на ТНК на етапи, което обикновено започва с изграждането на търговско представителство и следва бавното придвижване по производствената верига към създаване на производствен филиал. Чуждите фирми се лишават и от възможността да си доставят финансови и бизнес услуги от техните утвърдени задгранични партньори на място.
-
Започването на бизнес в Либия става чрез представянето на инвестиционен проект пред Съвета за чуждестранни инвестиции и неговата реализация може да започне едва след получаване на одобрение. В общия случай процесът на взимане на решение трае над 6 месеца, а чуждият предприемач се сблъсква се с бюрократични процедури и корупция. По данни на местните власти до 2005 г., например, са направени 187 предложения, от тях 55 са отхвърлени заради несъответствия със закона, а от останалите 132 едва 38 са функциониращи.
-
На чуждестранните фирми се гарантира правото на собственост, както и защитата от национализация и възможността за съдебен арбитраж. В същия момент, обаче, правата на чуждия капитал не се изравняват с тези на местния и той остава със специален режим на третиране.
-
Първоначалната редакция на закона предвижда минимален размер на инвестицията от 50 млн. щ.д., което е неразумно висока бариера за стартиране на бизнес в нестабилна икономика, криеща трудно определим риск. През 2006 г. тази бариера е свалена до 1,5 млн. щ.д., но се въвежда допълнително изискване за местно съучастие в минимален размер от 35%.
-
Филиалите на ТНК имат право да репатрират печалбите си, но само веднъж в годината. През останалото време средствата следва да бъдат натрупвани в местни банкови сметки.
-
Чуждите инвеститори могат да получат данъчни облекчения, но само за период от 5 години, който при определени обстоятелства може да бъде удължен с още 3 години.
-
Наемането на чуждестранни работници/специалисти е възможно само ако няма местни граждани, които да бъдат квалифицирани в извършването на съответната работа.
Към споменатите ограничения могат да се добавят и много други, като тежкият визов режим, още по-тежката процедура за получаване на разрешително за работа на територията на страната, забраната за откриване на сметки в чужда валута от физически лица и т.н.
В светлината на горното не е учудващо, че към 2005 г. по официални данни запасът на ПЧИ в Либия е едва 532,7 млн. щ .д., което се равнява на едва 1,4% от БВП на страната – показател значително по-нисък от този на икономиките в региона, както и на повечето развиващи се страни. Според ЮНКТАД през 1990 г. Либия се класира на 70 място по показателя за ефективност (значение) на ПЧИ, а през 2005 г. тя е вече на 136 място от общо 141 страни. За същия период от време Либия се покачва от 30-то на 47-мо място по потенциални възможности за привличане на чуждестранен капитал. Драстичната разлика между двата показателя ясно говори за невъзможността за привличане на ПЧИ и използване на възможностите от операциите на ТНК в икономиката дори и10 години след либерализацията на режима на ПЧИ.
Освен промените в правната рамка, вносът и износът на капитал от Либия плътно следва динамиката на дългите вълни на охлаждане и затопляне на външните отношения на страната със западните страни.
Графика 2.3
Запас на вноса и износа на ПЧИ в и от Либия
(млрд. щ.д.)
Източник: UNCTAD “FDI Profile - Libyan Arab Jamahiriya 2006”, p.5
Като цяло за периода 1980-2005 г. Либия е по-скоро нетен износител на ПЧИ, като всички инвестиционни проекти извън граница са реализирани от държавата с използването на петролните приходи. Макар и оскъдна, наличната информация за потоците на внесени и изнесени ПЧИ показва липсата на стабилност и устойчиви тенденции, дори и след 1997 г.
Впечатление прави и фактът, че инвестираният капитал в страната често пъти е по-малко от оттеглилия се, в резултат на което крайната сума на потока на внесените ПЧИ има отрицателна стойност. Ако това за повечето страни е по-скоро изключение, то в случая с Либия е характерно за почти половината от годините в периода 1980 – 2005 г.
Таблица 2.6
Поток на вноса и износа на ПЧИ в и от Либия по вид
(млн. щ.д.)
Година
|
Внос на ПЧИ
|
Износ на ПЧИ
|
Участие в капитала
|
Реинве-стирана печалба
|
Вътреш-нофирмен заем
|
Общо
|
Участие в капитала
|
Реинве-стирана печалба
|
Вътреш-нофирмен заем
|
Общо
|
1980
|
*
|
141,9
|
-1231,2
|
-1089,3
|
46,6
|
*
|
*
|
46,6
|
1981
|
*
|
142,9
|
-887,0
|
-744,1
|
25,3
|
*
|
*
|
25,3
|
1982
|
*
|
126,0
|
-517,8
|
-391,8
|
19,3
|
*
|
*
|
19,3
|
1983
|
*
|
136,8
|
-463,4
|
-326,6
|
*
|
*
|
*
|
*
|
1984
|
*
|
*
|
-16,9
|
-16,9
|
*
|
*
|
*
|
*
|
1985
|
*
|
*
|
119,2
|
119,2
|
*
|
*
|
*
|
*
|
1986
|
*
|
*
|
-176,9
|
-176,9
|
*
|
*
|
*
|
*
|
1987
|
*
|
*
|
-97,6
|
-97,6
|
113,5
|
*
|
*
|
113,5
|
1988
|
*
|
*
|
98,0
|
98,0
|
56,0
|
*
|
*
|
56,0
|
1989
|
*
|
*
|
125,2
|
125,2
|
35,1
|
*
|
*
|
35,1
|
1990
|
*
|
*
|
158,9
|
158,9
|
105,2
|
*
|
*
|
105,2
|
1991
|
91,9
|
*
|
*
|
91,9
|
173,8
|
*
|
*
|
173,8
|
1992
|
99,1
|
*
|
*
|
99,1
|
-150,6
|
*
|
*
|
-150,6
|
1993
|
58,2
|
*
|
*
|
58,2
|
-479,4
|
*
|
*
|
-479,4
|
1994
|
-72,6
|
*
|
*
|
-72,6
|
25,8
|
*
|
*
|
2,0
|
1995
|
-88,5
|
*
|
*
|
-88,5
|
68,6
|
*
|
*
|
82,9
|
1996
|
-111,7
|
*
|
*
|
-111,7
|
52,2
|
*
|
*
|
63,3
|
1997
|
-67,9
|
*
|
*
|
-67,9
|
233,5
|
*
|
*
|
283,6
|
1998
|
-127,9
|
*
|
*
|
-127,9
|
255,8
|
*
|
*
|
299,1
|
1999
|
-128,1
|
*
|
*
|
-128,1
|
226,0
|
*
|
*
|
223,4
|
2000
|
*
|
141,0
|
*
|
141,0
|
*
|
*
|
*
|
98,1
|
2001
|
*
|
133,0
|
*
|
133,0
|
*
|
*
|
*
|
174,6
|
2002
|
*
|
145,0
|
*
|
145,0
|
*
|
*
|
*
|
-136,1
|
2003
|
*
|
142,0
|
*
|
142,0
|
*
|
*
|
*
|
62,6
|
2004
|
*
|
-354,2
|
*
|
-354,2
|
*
|
*
|
*
|
-271,3
|
2005
|
*
|
*
|
*
|
260,8
|
*
|
*
|
*
|
137,8
|
Сподели с приятели: |