Почина проф. Александър Хинев

Антибиотикът - спасител и поробител

Ако днес продължителността на живота на планетата се увеличава, сериозен принос за това имат и антибиотиците. Милиони животи са спасени по време на Втората световна война, благодарение на пеницилина. След войната, през 1946 г. се появява стрептомицинът, дал надежда на медицината в битката й с туберкулозата. Човечеството е в екстаз - медицината печели битката с множество инфекции, чието развитие векове се смятало за смъртоносно. Това гениално откритие на ХХ в. дава тласък в развитието на много други клонове в медицината - животът на огромна част от оперираните пациенти би бил под сериозна заплаха от развитие на инфекции и смърт, ако не съществуваха антибиотиците. Шансовете за лечение на рак както и при трансплантациите биха били значително по-малки, защото след такива интервенции имунитетът на болните спада и те стават податливи на атаки от различни бактерии...

През 50-те години на ХХ в. е "златната ера" на разработването и употребата на антибиотици. В периода 1940-1962 г. са разработени над 20 класа антибиотици, които са въведени през следващите две десетилетия. Повярвали в могъществото на антибиотика, медиците започват да се презастраховат срещу евентуални инфекции и през 60-те и началото на 70-те години предписват големи количества антибиотици, почти повярвали, че те са панацея.

Животът показа, че като с всяко нещо, човечеството е трябвало да се отнесе с мярка и към антибиотиците. Още през 1948 г. лекари съобщават за устойчиви към стрептомицина причинители на "жълтата гостенка". В наши дни експертите от СЗО твърдят, че в света има над 630 хил. души с активна туберкулоза с множествена лекарствена резистентност, т.е. тези болни отделят бактерии, които са устойчиви поне към два от ключовите препарати за лечение на силно заразната болест. Но засега в световната медицина съществува сериозна липса на възможности за лечение на резистентни към лекарства мултирезистентна туберкулоза и грам-отрицателни патогени, които могат да причинят тежки и често смъртоносни инфекции, които са заплаха в болници и домове за възрастни. Освен мултирезистентната туберкулоза, СЗО идентифицира и 12 класа приоритетни патогени. Някои от тях причиняват пневмония или инфекции на пикочните пътища и стават все по-устойчиви на съществуващите антибиотици. Медицината има спешна нужда от откриване на нови лечения на тези заболявания.

...Ако през 1944 г. по улиците на големи американски градове са разлепяни официални обяви, на които е пишело, че "пеницилинът ще излекува до няколко часа пациентите с трипер", то през 2011 г. шведски изследователи съобщиха, че открили първия щам на гонорея, който не се поддава на лечение с антибиотици. Преди повече от 10 г. българският дерматолог доц. д-р Георги Пехливанов сподели пред ДУМА, че се кани да направи научно съобщение за устойчивостта на тези бактерии към традиционното лечение. Ако преди 15-20 години бе достатъчна 1 инжекция от препарата, сега медиците са принудени да увеличат дозата и да удължават периода на лечение, каза лекарят. Адаптиралите се към лекарствата бактерии на трипера днес са на път да върнат медицината с век назад.

Подобни са проблемите с лечението на хламидия и сифилис.

Според водещи микробиолози почти половината от антибиотиците, които лекарите предписват при инфекции на горните дихателни пътища, се пият напразно, защото "в над 90% от случаите болките в гърлото са причинени от вирусите, а при тях антибиотиците не помагат".

Европейските и северноамериканските болници харчат средно между 10 и 40 хил. евро за лечение на всеки пациент, чието заболяване е устойчиво към известните антибиотици. Тревожен е фактът, че от 1987 г. насам не е открит нов клас антибиотици, а всяка съществуваща бактерия е идентифицирана като имаща резистентни към лекарства щамове! Повечето антибиотици, които в момента се произвеждат, са модификации на съществуващите класове антибиотици и са само краткосрочни решения. През септември т.г. доклад на СЗО съобщи, че са идентифицирани 51 нови антибиотика и биологични вещества в етап на клинично проучване. Но от всички тези молекули, кандидатстващи за лекарства, едва 8 СЗО класифицира като новаторски лечения. "Фармацевтичните компании и изследователи трябва спешно да се съсредоточат върху новите антибиотици срещу някои видове изключително тежки инфекции, които могат да убият пациентите в течение на няколко дни, защото нямаме линия на защита", казва д-р Сузане Хил, директор на отдела за основни лекарства в СЗО.

Не бива да се заблуждаваме, че новите терапии сами по себе си ще са достатъчни за борба с антимикробната резистентност, която експертите оприличават на снежна топка. СЗО работи със страни и партньори за подобряване на профилактиката и контрола на инфекциите и за насърчаване на подходящото използване на съществуващи и бъдещи антибиотици.

Да не забравяме, че бактериите станаха устойчиви не само заради прекаленото предписване на антибиотици на хората, но и заради злоупотребата с тези медикаменти в животновъдството. Например през 2015 г. продажбите на пилета в Норвегия спадна с 20% след съобщения за находки на резистентна бактерия ешерихия коли. Това показва още веднъж колко тежки удари нанася антимикробната резистентност.

Какви са потенциалните възможности за лечение на болести, причинени от устойчиви бактерии? Защото друг сериозен проблем са вътреболничните инфекции. Щом човечеството започва да губи войната срещу бактериите заради слабостта на най-силното си оръжие, какво може да прави занапред? Една от препоръките на СЗО е измиването на ръцете - единствената най-сигурна мярка срещу предаване на зарази в болниците. Това е откритие от XIX в. на унгарския лекар Игнац Филип Земелвайс, който установил, че месечната смъртност от родилна треска в акушерските клиники намалява до 50% след измиването на ръцете на персонала. Днес е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хил. детски живота дневно, но достатъчни ли са във войната срещу бактериите? И все пак експертите са пресметнали, че миенето на ръцете струва едва 1% от стойността на лечението на пациенти с мултирезистентни зарази.

Друга препоръка е изолиране в единични стаи на пациентите със заразни болести, причинени от резистентни бактерии. Но това се оказва сравнително трудно мероприятие - през 2012 г. единичните болнични стаи в европейските страни са едва 9,9% от всички болнични легла. Подобна програма въвежда в болниците израелското Министерство на здравеопазването. Тя предвижда не само изолация на заразните пациенти, но и специално обучение на медицинския персонал. Само за година резултатите не закъсняват. Болничните инциденти, свързани със зарази с високо устойчиви на антибиотично лечение бактерии, спадат дневно от 55 на 11 случая на 100 хил. души население...

***

Какво прави Европа?

Констатацията е: 25 хил. смъртни случая годишно, здравни разходи и загуби на производителност в ЕС с общ размер 1,5 млрд. евро!

"Ние сме изправени пред ужасяващата "следантибиотична епоха", по време на която бихме могли да загубим способността си да извършваме каквито и да било съществени хирургични операции, трансплантации на органи или успешно имплантиране на медицински изделия, например нови тазобедрени стави или сърдечни клапи. До 2050 г. АМР може да доведе до загубата на един човешки живот на всеки 3 секунди и да се превърне в по-честа причина за настъпване на смърт дори от раковите заболявания", подчерта по време на 10-ата годишнина на инициативата "Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците" комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис.

Една от сериозните мерки е Планът за действие "Едно здраве", представен на 29 юни т.г. Той е изготвен въз основа на близо две десетилетия дейност на ЕС в областта на хуманната и ветеринарната медицина. Една от целта на плана е да се запази способността на медицината успешно да лекува хората и животните от заразни болести, като бъда стимулирани научноизследователската дейност и иновациите.

През октомври, миналия месец, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейският орган за безопасност на храните и Европейската агенция по лекарствата приеха научно становище с определяне на показатели за хуманната и ветеринарната медицина, така че държавите членки да могат да измерват напредъка си.

Тепърва ще видим какви плодове ще дадат тези усилия и дано не останат само като хвалби от трибуните на международни форуми. Защото залогът е изключително висок - човешкият живот.

За да са резултатни действията на Стария континент в преодоляване на АМР, трябва да придържа към трите ключови "К" - колаборация, координация, коопериране, подчерта в края на форума, провел се на 15 ноември т.г. в Брюксел, директорката на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) д-р Андреа Амон.

В областта на научните изследвания инвестициите ще продължат по програмата "Хоризонт 2020", по която досега са финансирани проекти на обща стойност 350 млн. евро. За следващите 3 години са предвидени още 200 млн. евро за борба с АМР. За да се противопоставят на тази заплаха, Световната здравна организация (СЗО) и Инициативата за наркотиците за пренебрегвани заболявания (DNDi) създадоха Глобалното партньорство за научни изследвания и развитие (известно като GARDP). На 4 септември 2017 г. Германия, Люксембург, Холандия, Южна Африка, Швейцария, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Wellcome Trust обещаха повече от 56 милиона евро за това.