Част IV. Мляко за консумация от човека под код по КН 0401

I. Определения

За целите на настоящата част:

а) „мляко“ означава продукт, получен от доенето на една или повече крави;

б) „мляко за пиене“ означава продуктите, посочени в точка III, предназначени за доставка до потребителя без по-нататъшна преработка;

в) „масленост“ означава съотношението на масата на частите млечни мазнини към 100 части мляко в съответното мляко;

г) „съдържание на протеини“ означава съотношението на масата на частите протеини към 100 части мляко от съответното мляко (получено от умножението на общото азотно съдържание на млякото по 6,38, изразено в проценти спрямо масата).

II. Доставка или продажба на крайния потребител

1. Само мляко, отговарящо на изискванията, определени за мляко за пиене, може да бъде доставяно или продавано без преработка на крайния потребител, както пряко, така и чрез ресторанти, болници, столове или други места за обществено хранене.

2. Търговските наименования, които следва да се използват за тези продукти, са посочените в точка III на настоящата част. Тези описания се използват само за продуктите, споменати в цитираната точка, без да се засяга тяхното използване в сложни описания.

3. Държавите-членки приемат мерки за информиране на потребителите относно естеството и състава на продуктите във всички случаи, когато липсата на такава информация може да създаде объркване в съзнанието на потребителя.

III. Мляко за пиене

1. Следните продукти се считат за мляко за пиене:

а) „сурово мляко“: мляко, което не е загрявано над 40ºC, нито е подлагано на обработка с равностоен ефект;

б) „пълномаслено мляко“: топлинно обработено мляко, което по отношение на маслеността отговаря на едно от следните изисквания:

i) „стандартизирано пълномаслено мляко“: мляко, чиято масленост е най-малко 3,50 % (m/m). Въпреки това държавите-членки могат да предвидят допълнителна категория пълномаслено мляко с масленост 4,00 % или повече (m/m),

ii) „нестандартизирано пълномаслено мляко“: мляко, чиято масленост не е променена от момента на издояване както чрез добавяне, така и чрез отнемане на млечни мазнини или чрез смесване с мляко, чиято естествена масленост е била изменена. Въпреки това маслеността не може да бъде по-малко от 3,50 % (m/m);

в) „полуобезмаслено мляко“: топлинно обработено мляко, чиято масленост е намалена до най-малко 1,50 % (m/m) и най-много 1,80 % (m/m);

г) „обезмаслено мляко“: топлинно обработено мляко, чиято масленост е намалена до не повече от 0,50 % (m/m).

Топлинно обработеното мляко, което не отговаря на изискванията за съдържанието на мазнини, установени в букви б), в) и г) от първа алинея, се счита за мляко за пиене, при условие че съдържанието на мазнини е ясно посочено с точност до десетите и лесно може да се прочете на опаковката под формата на „… % мазнини“. Такова мляко не се описва като пълномаслено, полуобезмаслено или обезмаслено.

2. Без да се засяга точка 1, буква б), подточка ii), се допускат само следните изменения:

а) изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, или чрез добавка на пълномаслено, полуобезмаслено или обезмаслено мляко, за да се спази маслеността, определена за млякото за пиене;

б) обогатяване на млякото с млечни протеини, минерални соли или витамини в съответствие с Регламент (EО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните⁴⁹;

в) намаляване на съдържанието на лактоза в млякото чрез превръщането ѝ в глюкоза и галактоза.

Измененията на състава на млякото, посочени в букви б) и в), се допускат само ако са указани по неизтриваем начин върху опаковката на продукта, така че да могат да се видят и прочетат лесно. Въпреки това тези обозначения не освобождават от задължението за етикетиране във връзка с питателността на храните, определено с Директива 90/496/ЕИО на Съвета⁵⁰. В случай на обогатяване с млечни протеини, съдържанието на протеини на обогатеното мляко трябва да бъде 3,8 % (m/m) или повече.

Въпреки това държавите-членки могат да ограничават или забраняват посочените в букви б) и в) изменения в състава на млякото.

3. Млякото за пиене трябва:

а) да има точка на замръзване, близка до средната точка на замръзване, регистрирана за сурово мляко в района на произход на събраното мляко за пиене;

б) да има маса най-малко 1028 грама на литър за мляко с масленост 3,5 % (m/m) при температура 20°С, или еквивалентно тегло на литър — за мляко с различна масленост;

в) да съдържа минимум 2,9 % (m/m) протеини за мляко с масленост 3,5 % (m/m), или еквивалентна концентрация — за мляко с различна масленост.

• 
  Gallus domesticus,
  
• 
  патици,
  
• 
  гъски,
  
• 
  пуйки,
  
• 
  токачки.
  

II Определения

1. „Птиче месо“ означава птиче месо, подходящо за консумация от човека, което не е подлагано на никаква обработка, освен студена обработка;

2. „Прясно птиче месо“ означава птиче месо, което никога не е втвърдявано в резултат на процеса на охлаждане преди постоянното му съхранение при температура, не по-ниска от – 2 °C и не по-висока от + 4 °C. Държавите-членки обаче могат да предвидят малко по-различни изисквания за температурата през минималния необходим период от време, необходимо за разфасоването и обработката на прясното птиче месо, извършвани в системата на търговията на дребно или в помещения, намиращи се в непосредствена близост до търговските обекти, когато разфасоването и обработката се извършват единствено с цел директно доставяне за потребителите на място;

3. „Замразено птиче месо“ означава птиче месо, което трябва да бъде замразено възможно най-бързо в рамките на обичайните процедури по клане и да се съхранява непрекъснато при температура не по-висока от – 12 °C;

4. „Бързо замразено птиче месо“ означава птиче месо, което трябва да се съхранява непрекъснато при температура не по-висока от –18 ºС в рамките на допустимите отклонения, предвидени в Директива 89/108/ЕИО на Съвета⁵¹;

5. „Заготовка от птиче месо“ означава птиче месо, включително птиче месо, накълцано на парченца, към което са добавени хранителни продукти, подправки и добавки или което е преминало през процеси, които не са довели до изменение на вътрешната структура на мускулните влакна на месото;

6. „Заготовка от прясно птиче месо“ означава заготовка от птиче месо, за която е използвано прясно птиче месо.

Държавите-членки обаче могат да предвидят малко по-различни изисквания по отношение на температурата, които да се прилагат за минималния необходим период от време и само до степента, необходима за улесняване на процесите на разфасоване и обработка във фабриката при производството на заготовки от прясно птиче месо;

7. „Продукт от птиче месо“ означава месен продукт по смисъла на точка 7.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, за който е използвано птиче месо.

Продуктите по член 60 могат да се доставят или прехвърлят без преработка на краен потребител, пряко или чрез ресторанти, болници, столове или подобни заведения, само ако отговарят на изискванията, определени в приложението.

Търговските наименования на тези продукти са наименованията, посочени в настоящата част.

Посочените по-долу търговски наименования са запазени за определените в настоящата част продукти със следните кодове по КН и с тегловно съдържание на мазнини най-малко 10 %, но по-малко от 90 %:

а) млечни мазнини под кодове по КН 0405 и ex2106;

б) мазнини под код по КН ex1517;

в) мазнини, съставени от растителни и/или животински продукти под кодове по КН ex 1517 и ex 2106.

Съдържанието на мазнини, без солта, следва да е най-малко две трети от сухото вещество.

Тези търговски наименования обаче се прилагат само за продукти, които остават твърди при температура 20 C и са подходящи за мазане.

Тези определения не се прилагат за:

а) наименование на продукти, точното естество на които е ясно в резултат на традиционната им употреба и/или когато наименованията са ясно използвани за описване на характерно качество на продукта,

б) концентрирани продукти (масло, маргарин, смеси) със съдържание на мазнини 90 % или повече.

Използването на установените в настоящата част описания и определения на маслиновите масла и на маслиновите масла от маслиново кюспе е задължително по отношение на предлагането на пазара на въпросните продукти в рамките на Съюза и, доколкото те съответстват на задължителните международни правила, в търговията с трети държави.

При търговия на дребно на пазара могат да бъдат предлагани само маслата, посочени в точка 1, букви a) и б), точка 3 и точка 6 на настоящата част.

1. НЕОБРАБОТЕНИ МАСЛИНОВИ МАСЛА „VIRGIN“

Маслата, получени от плодовете на маслиновото дърво единствено по механичен начин или чрез други физически манипулации при условия, които не водят до изменения в състава на маслото, и не са подлагани на каквато и да било обработка освен измиване, декантиране, центрофугиране или филтриране, с изключение на маслата, получени чрез използване на разтворители или помощни средства с химическо или биохимическо действие, или чрез процес на реестерификация, както и всяка смес с масла от други категории.

Необработените маслинови масла „Virgin“ се класифицират и описват изключително както следва:

а) Маслиново масло „Extra virgin“

Необработено маслиново масло с максимално съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, 0,8 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

б) Маслиново масло „Virgin“

Необработено маслиново масло с максимално съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, 2 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

в) Маслиново масло за осветление

Необработено маслиново масло с максимално съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, надвишаващо 2 g на 100 g, и/или чиито останали характеристики съответстват на установените за тази категория.

2. РАФИНИРАНО МАСЛИНОВО МАСЛО

Маслиново масло, получено чрез рафиниране на необработено маслиново масло със съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, непревишаващо 0,3 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

3. МАСЛИНОВО МАСЛО — СЪСТАВЕНО ОТ РАФИНИРАНИ И НЕОБРАБОТЕНИ МАСЛИНОВИ МАСЛА

Маслиново масло, получено чрез смесване на рафинирано и необработено маслиново масло, различно от маслиново масло за осветление, със съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, непревишаващо 1 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

4. СУРОВО МАСЛИНОВО МАСЛО ОТ МАСЛИНОВО КЮСПЕ

Маслиново масло, получено от маслиново кюспе чрез обработка с разтворители или чрез физически манипулации, или масло, съответстващо на маслиново масло за осветление, с изключение на определени изрично посочени характеристики, без маслата, получени чрез реестерификация, и смесите с други категории маслиново масло, като останалите характеристики на тези маслинови масла съответстват на установените за тази категория.

5. РАФИНИРАНО МАСЛИНОВО МАСЛО ОТ МАСЛИНОВО КЮСПЕ

Маслиново масло, получено чрез рафиниране на сурово маслиново масло от маслиново кюспе със съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, непревишаващо 0,3 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

6. МАСЛИНОВО МАСЛО ОТ МАСЛИНОВО КЮСПЕ

Маслиново масло, получено чрез смесване на рафинирано маслиново масло от маслиново кюспе и необработено маслиново масло, различно от маслиново масло за осветление, със съдържание на свободни киселини, изразено като олеинова киселина, непревишаващо 1 g на 100 g, като останалите характеристики съответстват на установените за тази категория.

Лозарски зони

Лозарските зони са следните:

1. Лозарска зона А включва:

а) в Германия — площите с лозови насаждения, различни от тези, включени в точка 2, буква а);

б) в Люксембург — Люксембургски лозарски район;

в) в Белгия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство — лозарските области на тези държави;

г) в Чешката република — лозарския район Čechy.

2. Лозарска зона Б включва:

а) в Германия — площите, засадени с лозя, в определения район Baden;

б) във Франция — площите, засадени с лозя, в департаментите, които не са посочени в настоящото приложение, както и в следните департаменти:

• 
  в Alsace — Bas-Rhin, Haut-Rhin,
  
• 
  в Lorraine — Meurthe-et-Moselle, Meuse, Moselle, Vosges,
  
• 
  в Champagne — Aisne, Aube, Marne, Haute-Marne, Seine-et-Marne,
  
• 
  в Jura — Ain, Doubs, Jura, Haute-Saône,
  
• 
  в Savoie — Savoie, Haute-Savoie, Isère (oбщина Chapareillan),
  
• 
  във Val de Loire — Cher, Deux-Sèvres, Indre, Indre-et-Loire, Loir-et-Cher, Loire-Atlantique, Loiret, Maine-et-Loire, Sarthe, Vendée, Vienne, както и площите, засадени с лозя в района Cosne-sur-Loire в департамент Nièvre;
  

г) в Чешката република — лозарския район Morava и площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 1, буква г);

д) в Словакия — площите, засадени с лозя, в следните райони: Malokarpatská vinohradnícka oblast, Južnoslovenská vinohradnícka oblast, Nitrianska vinohradnícka oblast, Stredoslovenská vinohradnícka oblast, Východoslovenská vinohradnícka oblast и лозарските райони, които не са включени в точка 3, буква е);

е) в Словения — площите, засадени с лозя, в следните райони:

• 
  в района Podravje — Štajerska Slovenija, Prekmurje,
  
• 
  в района Posavje — Bizeljsko Sremič, Dolenjska и Bela krajina, както и площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 4, буква г);
  

3. Лозарска зона В І включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

• 
  в следните департаменти: Allier, Alpes-de-Haute-Provence, Hautes-Alpes, Alpes-Maritimes, Ariège, Aveyron, Cantal, Charente, Charente-Maritime, Corrèze, Côte-d’Or, Dordogne, Haute-Garonne, Gers, Gironde, Isère (с изключение на община Chapareillan), Landes, Loire, Haute-Loire, Lot, Lot-et-Garonne, Lozère, Nièvre (с изключение на района Cosne-sur-Loire), Puy-de-Dôme, Pyrénées-Atlantiques, Hautes-Pyrénées, Rhône, Saône-et-Loire, Tarn, Tarn-et-Garonne, Haute-Vienne, Yonne,
  
• 
  в областите Valence и Die в департамент Drôme (с изключение на кантоните Dieulefit, Loriol, Marsanne и Montélimar),
  
• 
  в областта Tournon, в кантоните Antraigues, Burzet, Coucouron, Montpezat-sous-Bauzon, Privas, Saint-Etienne de Lugdarès, Saint-Pierreville, Valgorge и Voulte-sur-Rhône в департамент Ardèche;
  

в) в Испания — площите, засадени с лозя, в провинциите A Coruña, Asturias, Cantabria, Guipúzcoa и Vizcaya;

г) в Португалия — площите, засадени с лозя, в тази част на района Norte, която отговаря на определения лозарски район „Vino Verde“, както и „Concelhos de Bombarral, Lourinhã, Mafra e Torres Vedras“ (с изключение на „Freguesias da Carvoeira e Dois Portos“), принадлежащи към „Região viticola da Extremadura“;

д) в Унгария — всички площи, засадени с лозя;

е) в Словакия — площите, засадени с лозя, в Tokajská vinohradnícka oblast,

ж) в Румъния — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 2, буква ж) или точка 4, буква е).

4. Лозарска зона В II включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

• 
  в следните департаменти: Aude, Bouches-du-Rhône, Gard, Hérault, Pyrénées-Orientales (с изключение на кантоните Olette и Arles-sur-Tech), Vaucluse,
  
• 
  в частта от департамент Var, с очертани на юг граници от северните граници на общините Evenos, le Beausset, Sollies-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrires, La Garde-Freinet, Pland-de-la-Tour и Sainte-Maxime,
  
• 
  в областта Nyons и кантона Loriol-sur-Drôme в департамент Drôme,
  
• 
  в частите на департамент Ardèche, които не са изброени в точка 3, буква а);
  

в) в Испания — площите, засадени с лозя, в следните провинции

• 
  Lugo, Orense, Pontevedra,
  
• 
  Ávila (с изключение на общините, които отговарят на определения лозаро-винарски район „comarca“ Cebreros), Burgos, León, Palencia, Salamanca, Segovia, Soria, Valladolid, Zamora,
  
• 
  La Rioja,
  
• 
  Álava,
  
• 
  Navarra,
  
• 
  Huesca,
  
• 
  Barcelona, Girona, Lleida,
  
• 
  в тази част на провинция Zaragoza, която се намира на север от река Ebro,
  
• 
  в общините на провинция Tarragona, включени в наименованието за произход Penedés,
  
• 
  в тази част на провинция Tarragona, която отговаря на определения лозаро-винарски район „comarca“ Conca de Barberá;
  

д) в България — площите, засадени с лозя, в следните райони: Dunavska ravnina (Дунавска равнина), Chernomorski rayon (Черноморски район), Rozova dolina (Розова долина);

е) в Румъния — площите, засадени с лозя, в следните райони:

Dealurile Buzăului, Dealu Mare, Severinului и Plaiurile Drâncei, Colinele Dobrogei, Terasele Dunării, южния лозарски район, включващ пясъчни и други райони с благоприятни условия.

5. Лозарска зона В ІII а) включва:

а) в Гърция — площите, засадени с лозя, в следните териториални единици („nomoi“): Florina, Imathia, Kilkis, Grevena, Larisa, Ioannina, Levkas, Akhaia, Messinia, Arkadia, Korinthia, Iraklio, Khania, Rethimni, Samos, Lasithi и остров Thira (Santorini);

б) в Кипър — площите, засадени с лозя, разположени на повече от 600 метра надморска височина;

в) в България — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 4, буква д).

6. Лозарска зона В ІІІ б) включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

• 
  в департаментите на Корсика,
  
• 
  в тази част на департамента Var, която е разположена между морето и границата на общините (които също са включени) Evenos, Le Beausset, Solliès-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrières, La Garde-Freinet, Plan-de-la-Tour и Sainte-Maxime,
  
• 
  в кантоните Olette и Arles-sur-Tech в департамент Pyrénées-Orientales;
  

в) в Гърция — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 5, буква а);

г) в Испания — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 3, буква в) или точка 4, буква в);

д) в Португалия — площите, засадени с лозя, в районите, които не са включени в точка 3, буква г);

е) в Кипър — площите, засадени с лозя и разположени на не повече от 600 метра надморска височина;

ж) в Малта — площите, засадени с лозя.

7. Очертаването на границите на териториите, обхванати от административните единици, посочени в настоящото приложение, произтича от националните разпоредби в сила към 15 декември 1981 г., а по отношение на Испания — от националните разпоредби в сила към 1 март 1986 г. и по отношение на Португалия — от националните разпоредби в сила към 1 март 1998 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 62

Част I
Обогатяване, повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание в определени лозарски зони