Среднокисели вулканити. Представени са от дребно- до среднопорфирни латитови и шошонитови дайки.
Дребно- до среднопорфирни шошонити (1TψOl1).. Източно от с. Буково се разкриват две дайки, просичащи скалите на Буковския вулкански подкомплекс. По състав скалите биха могли да се отнесат и към този подкомплекс, но поради факта, че са разположени в пределите и повтарят направлението на Пилашевския дайков сноп са отнесени към Тримогилския вулкански подкомплекс.
Дайките са изградени от черни до тъмнозелени масивни дребно- до среднопорфирни феношошонити. Порфирните минерали са от плагиоклаз, пироксен и биотит. Основната маса е микролитова.
Дребно- до среднопорфирни латити (2TλOl1). На описвания картен лист са известни само няколко дайки с предполагаемо латитов състав: една дайка южно от с. Воден, две пироксенсъдържащи дайки северозападно от с. Спахиево с дължина няколко стотин метра, дебелина 1,5–5 m, СИ посока (Радонова, 1973) и няколко дайки с ИСИ до източна посока в оловно–цинковото находище Саже (Манева в: Василева-Станишева и др., 1989).
Кисели вулканити (3TρζOl1). Описвани са като едропорфирни риодацити (Боянов, Маврудчиев, 1961; Радонова, 1973) или кварцтрахити (Р. Иванов, 1972 и др.). Те заедно с трахидацитите са главните елементи на двата дайкови снопа на картния лист, както и на тези, източно от Сърнишкия калдерен разлом.
Дайките секат всички скални комплекси, вкл. Сърнишката интрузия и дайката, внедрена в Сърнишкия калдерната разлом (ЮЗ от с. Сърница).
Това са фелзитови трахириолити и едропорфирни трахидацити, като първите рязко преобладават сред дайките, разкриващи се източно от Сърнишкия разлом.
Трахидацитовите дайки са описвани като едропорфирни риодацити (Боянов, Маврудчиев, 1961; Радонова, 1973) или кварцтрахити (Р. Иванов, 1972 и др.). Те са с дължина до 1,7 km и дебелина от 4 до 60–80 m. Изградени са от едри санидинови порфири, кисел плагиоклаз, малко биотит и кварц, рядко амфибол всред микролитова или гранобластова основна маса. Тези дайки са приети за трахидацитови по аналогия с дайките със същия минерален състав, широко разпространени в дайковите снопове в съседните картни листове, чийто химически състав е известен.
Риолитовите дайки са с дължина до 1 km и дебелина от 1,5 до 15 m (Радонова, 1973). На цвят са розови до бели (при силна хидротермална промяна), с добре изразени слоеве на течение. Изградени са от малко порфирни минерали (кварц, санидин, кисел плагиоклаз, малко биотит) всред фелзитова основна маса.
Сподели с приятели: |
