Като основна единица с ранг на вулкански комплекс разглежданите скали се описват за първи път в настоящата записка. Наименованаието произлиза от с. Гарваново, Хасковско. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнасяни към „задруга на втори среднокисел” и „задруга на втори кисел вулканизъм” (Боянов и др., 1990).
Скалите от Гарвановския вулкански комплекс се разкриват на широки площи в околностите на селата Воден, Минерални бани, Сусам и на изток до яз. Клокотница. Изграждат Татаревската вулкано-тектонска структура.
Гарвановският вулкански комплекс обединява скали с контрастни характеристики – от базични до кисели вулканити. Поделен е на няколко основни единици, обединяващи продуктите на ясно разграничаващи се етапи. Първоначално (предкалдерни етапи) се продуцират базични вулканити (Бански базалти), последвани от среднокисела вулканска активност (Сусамски латити) и съпътствани от образуването на епикластити. В следващ (калдерен) етап се продуцират кисели вулкански продукти – Татаревски вулкански подкомплекс (пирокластити и епикластити, както и риолитови куполи и къси потоци) и формиране на Татаревската калдера. По някои от калдерните разломи се внедряват трахидацитови дайки. След приключване на киселата активност (посткалдерни етапи) се възобновява среднокиселата и следва ефузията на Пещеринските латити и внедряване на куполи от Катърджикските латити.
По радиоизотопни датировки и по стратиграфска позиция скалите от Гарвановския вулкански комплекс се отнасят към рупела.
4.1.6.1. Бански андезитобазалти (BαβOl1)
Въвежда се като официална литостратиграфска единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс в настоящата записка. Мотиви за това са както специфичният състав, така и стратиграфската позиция. По съчетанието от тези два белега единицата рязко се отличава от другите вулканити в района. Наименована е на Банска река. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са причислени към „латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори кисел вулканизъм”. Скалите са описвани като андезитобазалти от Харковска и др. (1997).
Вулканитите се разкриват на относително ограничени площи в западния край на с. Гарваново и северно от долината на Банска река, където се разполага и типовият локалитет на единицата.
Банските андезитобазалти изграждат основата на Гарвановския вулкански комплекс. Долна граница не е разкрита на повърхността. Покриват се от Сусамските латити и кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплекс. Покриват се и се процепват от Пещеринските латити.
Единицата е съставена от лавобрекчи с късове от черни дребнопорфирни андезитобазалти и фенобазалти, изграждащи поредица от лавови потоци. Всред тях се установяват отделни късове от шлаки. Рядко в разреза се наблюдават масивни лави. Понякога в основата на потоците се установява силно зачервяване (заръждавяваване), свързано с окисление на Fe минерали. Присъстват миндали, изпълнени с калцит, както и жилки от опал.
Първичните минерали изграждат около 30% от обема на скалата. Представени са от свежи зонални порфири и субпорфири от плагиоклаз, клинопироксен с включения от плагиоклаз, цялостно променен от серпентин или хлорит-смектитов агрегат ортопироксен, както и субпорфири и порфири (рядко до 1 mm) от оливин, променен изцяло от агрегат от смектит, хлорит и серпентин. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, тънкопризматичен клинопироксен, рудни минерали и светлокафяво изотропно вулканско стъкло.
Дебелината на лавовите потоци превишава 100 m.
Данни за изотопна възраст на скалите липсват. Условно единицата се приема за рупелска като се изхожда от позицията ù в разреза – под датираните като рупелски Сусамски латити.
4.1.6.2. Сусамски латити (SuλOl1)
Като официална литостратиграфска единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс тя се описва за първи път в настоящата записка. Наименованието произлиза от с. Сусам. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) тези скали са отнасяни към „латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори кисел вулканизъм”.
Обособяването на единицата в този ù обем се основава на стратиграфска позиция и диагностични белези.
Скалите от единицата имат локално развитие. Разкриват се в околностите на с. Сусам, по долината на Читашка река и на изток към с. Гарваново, както и южно от селото. В този район е и типовият локалитет на единицата.
Сусамските латити залягат върху ултракалиеви латити от Брястовския вулкански подкомплекс в най-западните разкрития и Банските базалти на изток. Покриват се от рупелски рифови туфозни варовици. Обикновено границите им със скалите от по-късния Татаревски вулкански подкомплекс са тектонски, свързано с образуването на Татаревската калдера. Само в околностите на с. Гарваново върху латитите с рязка литоложка граница залягат скалите на туфозната задруга. Процепват се и се покриват от Пещеринските латити и Катърджикските латити. Предполага се, че те са вероятен възрастов корелат на скалите от Драгойненския вулкански подкомплекс.
Единицата е изградена от дребно- до среднопорфирни латитови до андезитови лави и лавобрекчи, изграждащи поредица от лавови потоци. Според Харковска и др. (1997) лавовите потоците алтернират незакономерно със съответстващи им по състав вулканокластити, продукт на кластични потоци (debri flow deposits) и неиздържани пластове и лещи от епикластити – вулканомиктови пясъчници, гравелити до брекчоконгломерати с пясъчников матрикс и късове от фенолатити.
Лавите са сиво-зелени до черни, с масивна текстура и порфирна структура. Първичните минерали изграждат 15–20% от обема на скалата. Представени са от плочести и призматични плагиоклази (андезин), клинопироксен, изцяло променен в хлорит-серпентинов агрегат, ортопироксен? и периферно до напълно опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са апатит и магнетит. В повечето случаи плагиоклазите преобладават, но понякога преобладаващи са мафитите. Основната маса е с хиалопилитова или микролитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, субпорфири от клинопироксен, апатитови кристали, рудни минерали, ксеноморфни зърна от К-фелдшпат и светлокафеникаво девитрифицирано вулканско стъкло.
Дебелината на скалите от единицата е в рамките на 100–500 m.
Възрастта на вулканитите – 32,3 ± 0,8 Ма, определена по K-Ar метод при кариерите южно от с. Гарваново (Харковска и др., 1997), отговаря на рупелска.
