Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Татаревска вулкано-тектонска структура
Изтегляне 5.18 Mb.
|
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
| Татаревска вулкано-тектонска структура (ТВТС). Под това наименование обособена за първи път от Боянов и др. (1995). В настоящите проучвания тя е с разширен пространствен обхват поради факта, че към нея са отнесени всички скали, изграждащи новодефинирания Гарвановски вулкански комплекс.
Структурата е разположена между източно от с. Воден и селата Минерални бани и Гарваново. Тя има относително симетричен, слабо удължен в изток–западна посока контур, дължина 11 km и видима ширина 8 km. Подредбата на главните вулкански центрове указват за структурен контрол, тъждествен с този на Брястовския вулкан и преповтарящ удължението на Брястовския грабен (~600). Централните участъци на структурата са заети от овалната постройка на Татаревската калдера, северно, източно и основно СИ от която са развити разноетапните прояви, сформиращи Гарвановския вулкански комплекс. Относително откъснат, но отново симетрично разположен от СЗ е латитовият купол източно от с. Воден. Разнообразният вулканизъм в ТВТС се възприема като обвързана поредица от събития или по-конкретно етапи на развиваща се във времето, сложно еволюираща, но по същество единна магмена камера. Същата е представлявала самостоятелно огнище, отделено от активните процеси в Брястовската и Ябълковско-Сталевската структура. В развитието на Гарвановския вулкански комплекс се очертават три ясно обособени етапа – долакдерен, синкалдерен и посткалдерен. Докалдерен етап. Към него се отнасят скалите на означените тук като Бански (Бански андезитобазалти) и Сусамския подетапи от развитието на вулкана. Техните центрове не са установени и остават скрити най-вероятно под продуктите на Татаревския етап. Банският подетап, продуциращ Банските андезитобазалти се характеризира с интензивна ефузивна дейност в сравнително къс интервал, за което съдим по дебелата над 100–150 m импулсно наслагваща се вероятно по склона на палеовулкана монотонна серия от дебели потоци еднотипни базалтови лавобрекчи. Само в северните (най-горни части) са развити къси лавови потоци. Сусамският подетап от развитието на вулкана продуцира значително по-голям обем и разпростряни на голяма площ лави с видоизменен състав – Сусамските латити. За района на с. Гарваново тук се допуска наличие на самостоятелна вулканска постройка, за което обаче не разполагаме с достатъчно данни. Калдерен етап. Етапът се бележи от формирането на Татаревската калдера. Татаревската калдера. Под това име е обособена от Боянов и др. (1990, 1995), които се основават единствено на геофизични данни на Цветков и др. (1985ф). Харковска и др. (1997) не потвърждават калдерния строеж. При нашите проучвания са установени нови данни, свидетелствуващи за калдерното доразвитие на структурата. Татаревската калдера заема централните участъци на ТВТС. Основната маса вулкански продукти е съсредоточена в рамките на калдерната постройка, но въздушно отложените туфи и пепелни потоци от началната фаза са установени от околностите на с. Воден (на СЗ) до с. Гарваново и яз. Клокотница – на изток. Наличието на морски организми (Пантева, 1996) от най-ниските нива на седимент-вулканогенния пълнеж на калдерата свидетелства за начални субаквални условия. От друга страна установеното от нас наличие на акреционни лапили (пизолити) в киселите туфи южно от с. Гарваново е указание за сухоземни условия на отлагане, а туфи на подкомплекса при стената на яз. Клокотница алтернират с варовици, отложени в прибрежна обстановка. Данните за развитието на Татаревската калдера указват следната последователност: Начална – плинийска и главна калдерообразуваща фаза, свързана с пароксизма (мощен взрив и колапс на фреатомагматична колона) на вулканската дейност. Синхронно пропадане, съпроводено от обрушване и активен снос към пониженото пространство с формиране на калдерна брекча, примесена с продукти на съпътстващи затихващи експлозии. Пелейска фаза в субаерална обстановка, свързана с издигане и осушаване при внедряването на кластърен тип куполни структури. Центровете продуцират и къси потоци кисела лава. Второ калдерно пропадане с формиране на калдерен комплекс, маркирано по силно деформираните (до почти изправени в зоната на калдерния разлом) пластове на грубия пълнеж, генериран при първия калдерен етап. Внедряването на установените от нас дайки по калдерния разлом от изток вероятно следва да бъде обвързано с втория калдерен етап. Към него са отнесени и двете паралелни новоустановени кисели дайки, внедрени западно от Хисарския купол. По наши данни Хисарският купол (източно от с. Татарево) е сравнително сложно устроен и сдвоен в южно направление. Очертава се по центростремителната ориентировка на слоевете на течение, маркирани по разположението на биотитовите люспи и фелдшпатите. Оманското екструзивно тяло (в района на вр. Омантепе, СЗ от селото) се характеризира като купол с ветрилообразен строеж, а Баалъкското (по името на вр. Баалъка, ЮЗ от с. Татарево) е с подобна форма. Структурите са охарактеризирани по-подробно от Пантева (1996). Западно от с. Минерални бани (западно от Банския калдерен разлом) се очертава още една, но извънкалдерна периферна куполна структура. Посткалдерен етап. Маркира се от Пещеринските латити, продукти на Пещеринския вулкан, както и от Катърджикските латитови куполи. Възможно обяснение за ситуирането на тези вулканити е генерирането или нахлуването на нова топилка в остатъчното пространство на камерата, разположена под калдерната структура. Допускаме, че риолитовите маси са играли ролята на „тапа” и по този начин предопределят проникването на новите порции магма, изстискани по периферията едностранно от север около централната постройка. Пещерински вулкан. Това е новоустановена самостоятелна, сравнително просто устроена щитоподобна вулканска постройка със съхранен централен гърлов отвор, разположен в местността Пещерите (ЮЮИ от с. Гарваново). Западно и североизточно от него са документирани поне още три второстепенни канала с линейна подредба и ориентация на контролната руптура, сходна с ориентацията на главната магмопроводяща зона в прилежащия от ЮЗ район. Указаните центрове продуцират асиметричен, платообразен покров с площ около 1,5–2 km2 и дебелина до 100 m, значително изтъняващ по периферията. Съхраненият главен център, разположен в южната периферия на вулкана има подковообразна в план, отворена от юг форма с диаметър 0,5 km. Както кратерът – или вътрешната, относително понижена спрямо платото част, така и конусът – грeбеновидният опасващ го и отчетливо изразен морфоложки пръстеновиден вал, са изградени от червено-виолетови или тухлено-червени гърлови лавобрекчи, подробно описани, но неправилно окачествени като „пачка с неизяснен генезис от стратифицирани докладерни вулканити” в Харковска и др. (1997). Масивните брекчи от самия ствол в ЮИ участъци на вулканския апарат са много силно уплътнени, спечени и изграждат стръмно извисена (около 15 m) структура, от разстояние наподобяваща „вулканска игла”. Всред тях са разположени и самите „пещери”, дали името на местността – ниши или кухини в указания ствол, които биха могли да се възприемат и като първично оформени при дегазацията. Конусът – или опасващият вал, е изграден от аналогични, но ясно наслоени окологърлови червенооцветени брекчи, затъващи центробежно по дъгата с наклони 30–50º, покривайки или бързо прехождайки в покровните брекчи. Трите второстепенни (сателитни) центъра са с кръгова (цилиндрична) форма, размери от 100–150 m в диаметър и се маркират по секущото разположение на вертикални слоеве на течение в лавите. Първият от тях отстои на около 750 m западно от главния канал. Крайният канал от североизток е с изолирано разположение и формира собствен лавов поток с незначителни размери. Вулканитите на Пещеринския вулкан секат и припокриват продуктите на докалдерния етап от формирането на Гарвановския вулкански комплекс – Банските базалти и Сусамските латити. Взаимоотношенията с Татаревската калдера най-ясно се регистрират в два локалитета. При стената на изкуствения водоем на 1 km северно от с. Татарево лави и лавобрекчи на Пещеринския вулкан припокриват северния сектор на калдерния разлом, а в дола непосредствено от север същите се разполагат върху киселите пирокластични потоци на Татаревската калдера. Подобен среднокисел импулс, последващ изявата на т. нар. втори кисел вулканизъм от конкретния регион не е регистриран до този момент и това е относително указание за уникалния характер на постройката. Описаните взаимоотношения опровергават твърденията на Yanev (1995) и Харковска и др. (1997) за „относително по-стара вулканска постройка, разположена между с. Татарево и с. Гарваново”. Катърджишки подетап Негови продукти са Катърджишките латити. Те формират две секущи тела с куполообразна форма и значителни размери, разположени симетрично по северозападната периферия на калдерата съответно източно от с. Воден и вр. Таушантепе (СИ от с. Сусам). Формата на телата е елиптична, а удължението им „обтича” от северозапад и следва очертанията на централната структура. Размерите на телата превишават 1–1,2 km по дългата ос. Те просичат докалдерните вулканити на Боровишкия и Гарвановския вулкански комплекс. Куполообразната им форма се очертава по стръмните наклони на разтичане на лавите, маркирани по подредбата на характерната порфирна генерация. Скалите нямат преки взаимоотношения с Пещеринските латити и определянето им като финален етап от развитието на Гарвановския вулкански комплекс е относително. Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|