Треторазрядниединици В рамките на картния лист попадат южните части от Ябълковско-Сталевската структура; източната част на Буковския вулкан (към Минзухарска вулкано-тектонска структура в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог); части от Боровишката структура – Брястовският, Драгойненският вулкан, източната периферия на Боровишката калдера, както и обособените пространствено, но разгледани обединено към състава на Тримогилския вулкански подкомплекс дайкови снопове, оперяващи Брястовския грабен; Татаревската вулкано-тектонска структура и малки фрагменти от Хайкънското понижение.
Ябълково-Сталевска структура. Под това наименование и като „единица” е отделена от Боянов и др. (1993). На територията на к. л. Сусам тя включва неподелените вулканити и седименти по неговата северна периферия и главно тези, разположени северно от с. Гарваново. Обособяването ù е продиктувано от отдалечеността на изпълващите я вулкански продукти от контролната магмопроводяща зона, трасирана по удължението и предопределена от залагането на късноеоценския вулкано-седиментен трог. Наличието на площни компактни (групирани) и относително самостоятелни (вж. к. л. Чирпан – М 1:100 000) неподелени вулканити със спорна възраст, състав, взаимоотношения, собствен структурен контрол и ред други особености изисква самостоятелното им обособяване, като техните характеристики предстои да бъдат доуточнени.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – картни листове Искра и Чирпан вулканитите на структурата са в обхвата и под контрола на Маришката разломна зона (МЗ), „...наложена върху Средногорската зона и активирана през горния палеоген”. Boyanov, Goranov (2001) формулират т. нар. Поповишко-Стрямски хорст (ПСХ) или тектонска единица, „играеща роля на бариера през палеогенската еволюция на Горнотракийската депресия” и напълно припокриваща се с Маришката (сутурна) зона. Тази разломна зона, според същите автори, контролира твърде активната вулканска дейност в района. С една дума, структурата представлява по-нискоразряден отрязък, наложен върху ПСХ. Ябълково-Сталевската структура е обусловена от магматична активизация и блоково дооформена главно по дълбоко проникващи разломи от Маришката зона. Разпространението на вулканитите определя нейния периметър в изследвания район.
