Разломни структури от североизточната и източна периферия на Боровишката калдера Новаково-Пилашевска разломна зона. Като „Пилашевски дайков сноп” е отделена за първи път от Боянов, Маврудчиев (1961). Като Пилашевски разломно-дайков сноп (зона) и заедно с Новаковския (Тополово-Новаковски) разломно-дайков сноп (зона) структурата е характеризирана от Р. Иванов (1972). Д. Йосифов и др. (1990) предлагат наименованието “Новаково-Пилашевска разломна зона” с регионален характер, трасирана по геофизични данни. Това наименование е възприето и от нас. По-късно В. Георгиев (2007) означава структурата като “Буковски разломен сноп” .
Новаково-Пилашевска разломна зона е с генерална ЗЮЗ–ИСИ ориентация (60-70º). Следи се от района на с. Новаково (к. л. Искра в М 1:50 000) до района източно от с. Воден. Общата дължина на територията на изследвания район е близо 24 km. Продължението ù на СИ остава скрито под плио-плейстоценските наслаги.
При настоящите изследвания зоната се приема като елемент или съставна на Боровишката магмопроводяща крипторуптура. В рамките на картния лист е застъпен североизточният, Пилашевски отрязък на единната структурна зона. Понастоящем той ограничава североизточния фланг на Брястовския вулкан в пределите на едноименния грабен от разположения на ССЗ издигнат блок. Дължината му в рамките на картния лист е около 9 km. Маркира се както по напречно накъсаната, но най-общо праволинейна тектонска граница с разседен характер, носеща белези на зона с късно крехко доразвитие, така и най-вече по наситения дайков сноп, привързан към бордовите (външни) периферни зони на Брястовския грабен. Ширината, определена по разпространението на телата от трасиращият зоната Пилашевски дайков сноп (Тримогилски вулкански подкомплекс), превишава в отделни случаи 1 km. Някои от дайките маркират (запълват) бордови разломи.
Според В. Георгиев (2007а) разломните структури в т. нар. Буковски сноп западат на ЮЮИ под ъгъл около 60º, а сумарната амплитуда на разседните движения достига 700 m.
Р. Иванов (1972) характеризира зоната като активна и с продължително развитие от докалдерния до посткалдерния етап на Боровишката вулкано-тектонска структура, „...достигаща плиоцена и съвременната морфогенеза”.
По-пълни сведения за характера и развитието на Новаково-Пилашевската разломна зона се предлагат в Обяснителната записка към к. л. Искра – М 1:50 000, където е и основното ù разпространение.
Мечковецка разломна зона. Зоната е отделена за първи път от Р. Иванов (1972) под наименованието „Мечковецки разломен сноп”. Това е сложно устроена, развиваща се във времето структура, субпаралелна (~60º) на Новаково-Пилашевска зона. Тя ограничава от ЮЮИ периметъра на Брястовския грабен от Спахиевския клин и Спахиевския хорст. Следи се от около 3 km ССЗ от с. Сърница като слабо дъговидно изпъкнала на ЮЮИ зона в североизточна посока до околностите на с. Долно Брястово. Дължината ù е около 6 km.
Мечковецката зона е със старо заложение. Подобно на Новаково-Пилашевската, тя има отношение към развитието и разпространението на Брястовския вулкан. В югозападната ù част се внедрява Сърнишката интрузия с независимо разположение спрямо Горнобрястовската интрузия в грабена. Разломите, оформящи Брястовския грабен, предшестват и се пресичат от Сърнишкия калдерен разлом. Продължението им на запад остава скрито под източната периферия на Боровишката калдера. При посткалдерното развитие на зоната и отново подобно на Пилашевския, към нея е привързан наситен (Мечковецки) дайков сноп. Част от тези дайки с кисел състав следват ориентацията и дори запълват разломни структури от ЮИ периферия на Брястовския грабен. Западно от с. Спахиево обаче те са групирани в сноп със субекваториално направление и своеобразна кулисообразна подредба – т. нар. Сърнишка кулиса (Р. Иванов, 1972). Номиниращият автор я характеризира като самостоятелна тектоно-магматична структура, в която множество дайки с посока средно 100º запълват разломи, заложени (в т. ч. отворени и проводящи) в комбинация с десни отсядания с посока 40º.
Макар и с ограничено (рамкирано от периметъра на калдерата) разпространение, тела и дайки на Тримогилския подкомплекс със сходна изток-западна ориентация имат своето продължение на запад (к. л. Искра – М 1:50 000). Тяхното разположение не потвърждава предположението на Р. Иванов (1972) за вероятното съчленяване на Тополово-Новаковския и Мечковецкия разломно-дайков сноп.
Източно от дъговидния Сърнишки разлом, в рамките на Спахиевския блок В. Георгиев и др. (1995ф) описват три значими разломни структури със субекваториална ориентация – . Ангеловската разломна зона, Хайвазовския разлом и Ботевската разломна зона с Гарвановски разлом.
Ангеловската разломна зона отсича от север Сърнишката интрузия, преминава южно от вр. Аида и се следи като широка повече от 1 km ивица до района на с. Спахиево. По нея са локализирани множество находища или рудопроявления. Има характер на разсед с пропаднал северен блок (т. нар. Спахиевски клин), разделящ скалите на Драгойненския вулкански подкомплекс от издигнатия от юг Спахиевски хорст.
Хайвазовския разлом се разполага в района между южно от с. Сърница и с. Колец. Дължината му е около 5 km, при посока 95–100º. Определя се като разсед с пропаднал южен блок (т. нар. Величковски грабен). По него също са съсредоточени редица рудопроявления (В. Георгиев и др., 1995ф).
Габровският разлом е установен при най-старото проведено геоложко картиране в района. Следи се в продължение на около 3 km по югозападната периферия на изследваната площ, в землището на с. Боян Ботево. Разломът е с И–З ориентация. Има характер на разсед с пропаднал северен блок, в който скалите на Колецкия вулкански подкомплекс са денивелирани спрямо нивото на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс), изграждаща северното (СИ) крило на незасегнатата от вулкански прояви и оформена на R23 етапа Габровска хорст-антиклинала. Предвид дебелината на Пъдарската свита в околността, предполагаемата амплитуда на пропадане надхвърля 250–350 m. Не се изключва първичната обусловеност на тази линия от етапа на залагане (колапаса) на вулкано-седиментния трог, както и евентуалното и по-полегато залягане, предопределено от наклона в крилата на гънково-блоковата структура. Това допускане я определя като регенерирана на един, възможно значително отдалечен във времето етап.
