В северозападната част на картния лист се разкриват структури с кварц-полиметална, кварц-редкометална и медна минерализация (В. Георгиев и др., 1995ф), които принадлежат към южната периферия на Спахиевското рудно поле. Те са разположени в района на селата Ангел войвода, Лясково и Габрово: Алачам дереси, Кюл дере, Дорубаалък. С промишлено значение и частичен добив е било орудяването в находище Габрово (централен участък – Манева, Б. в: Р. Димитров-ред., 1988). Разрезът на вместващите ги скали включва основно конгломератно-пясъчникова задруга, биотитови ортогнайси и материалите на Пъдарската свита и Колецкия вулкански подкомплекс. Рудните зони и жили са вместени в разломни нарушения с различна дебелина (до 1 m) и субекваториална до сумеридионална посока. Дължината надвишава на места 500 m. Като цяло минерализацията е наложена върху метаморфогенни послойни кварцови жили с участъци на интензивно будиниране (при с. Ангел войвода). Наложената минерализация е халкопиритна и хлоритова с малахитни налепи по контактните части. В зоните с полиметална минерализация (Кюл дере, Габрово) са отделени две продуктивни парагенези – пъвоначално е отложена кварц-пирит-сфалерит-галенитова, а по-късно карбонатна. С първата се свързват повишените съдържания на злато в отделни участъци. В северната част на минерализираната зона е установена типична нискотемпературна кварц-молибденова минерализация, която е свързана с кварцова жила и обилна фина импрегнация на сулфиди. В този район (Дорубаалък) се срещат и множество други групи от пукнатини, запълнени с кварцова и калцитна минерализация. Съдържанията на полиметали в тях са ниски.
