В рамките на к. л. Ардино се установяват части от няколко структури с регионално значение, представени от Централнородопската подутина, зони на срязване (Боровишка и Канарата) и Боровишкия грабен от Източнородопското палеогенско понижение.
Екстензионна зона на срязване Канарата. Екстензионната крехко-пластична зона Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) e развита в североизточната част на Централнородопската подутина в участъка между махалите Рибен дол, Две тополи, Канарата, Невен, Гъдълар, Любино и Латинка, по долината на река Арда при Дяволския мост и около селата Паспал и Вехтино. Характерно за скалите в зоната на срязване е присъствието на милонитизирани биотитови и двуслюдени шисти, съдържащи гранат, кианит и силиманит. Слюдените шисти под формата на анастомозиращ матрикс включват разпокъсани аплитоидно-пегматоидни жили и лещи със запазени метагранитови протолити. Милонитната фолиация затъва преобладаващо на североизток и е паралелна на високотемпературната фолиация на околните скали. Линейните структури са представени от удължени метаморфни минерали, кварцови и други агрегати.
Критериите за срязване са асиметричните сенки на натиск, асиметричните будинажни структури, асиметричните гънки и др
Петроструктурните изследвания показват високотемпературната природа на зоната. Срязването е извършено при температура над 600°С, което е близко до температурния пик на метаморфизма в амфиболитов фациес. Крехките и крехко-пластични срязвания се наслагват върху високотемпературните.
Фиг. 10. Тектонска схема на района 1-3. Литотектонски единици: 1 – Ардинска единица; 2 – Старцевска единица; 3 – Боровишка единица; 4-7. Източнородопско комплексно понижение: 4-5. Североизточнородопска структурна зона – Централна подзона: 4 – Халачка зона; 5 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог - югозападен клон; (6-7) Момчилградска структурна зона – Североизточна подзона: 6 – Кърджалийска депресия (трансзонална); 7 – Плазищенско понижение; 8 – условен контур на Галенитската тензионна зона – Устренска подзона; 9 –– условен контур на Давидковски дайков сноп (зона); 10 –– условен контур на Загражденски дайков сноп (зона); 11 – шарнир на синклинала; 12 –– граница между литотектонските единици: Старцево-Канарата; Боровишка; 13 – разломи: Голобрадски листричен разлом; Халачка разломна зона; Боровишки разлом; Ардински разлом.; 14 – гънково-блокови структури: Боровишка грабен-синклинала Посоката на екстензията се маркира от тези срязвания и съвпада със стриационната линейност, която е най-общо на североизток. Изхождайки от данните за времето на кристализация на анатектичната топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005), определено в интервала 37–38 Ma, може да се приеме, че движенията по зоната започват с началото на ексхумацията, която е датирана по субсолидусното преуравновесяване на монацити с възраст 36 Ma (Peytcheva et al. 2004). Наслагването на крехки и крехко-пластични срязвания върху високтемпературните се обяснява с бързото охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.
