Крумовградско понижение. Тази структура е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три негови характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от материалите на Крумовградска група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания от деколемантен тип; блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество.
Залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R1). Съпроводено е от краткотрайна и, според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2000 – за района на Ивайловград).
Съставността (мозаечния характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т.е. от липсата на пространствена връзка между тях.
Фиг. 11. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структурни зони в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).
Предвид механизма на залагане, площта на понижението далеч надхвърля границите на Източните Родопи.
Припекско понижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф), като е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно”), подобно на Крумовградското понижение.
Понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо постилащото, по отношение на което се явява наложено.
Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.
