В различни аспекти и време геоложкият строеж е бил предмет на дългогодишни геоложки изследвания. Резултатие са обобщени в множество геоложки карти, доклади тематични разработки, публикации, монографии и др. Придобитата информация е разнообразна, с различна информативност, в някои случаи нееднозначна и дискусионна.
Първите геоложки изследвания имат маршрутен характер и са проведени главно през първата половина на XX век. В поредица от трудове изследователите от този период представят своите схващания относно възрастта и стратиграфията на палеогенските седименти от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Бл. Каменов и др., 1945ф; Илиева–Вергилова, 1953), петрографските особености на кристалинни шисти, терциерните седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921), , неоефузиите и кристалинния цокъл от поречието на Горна и Средна Арда (Гълъбов, 1937, 1938). Някои изследвания са придружени с дребномащабни схематични геоложки карти в М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921) и 1:100 000 (Л. Антонов, 1943).
Основните геоложки дейности са извършени през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век и включват геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки изследвания.
Геоложкото картиране в областта се извършва на два етапа, разделени от 30 годишен период.
Първият етап обхваща периода от 1955 до 1966 г., когато са проведени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Карагюлева и др., 1956ф – югоизточния ъгъл; Костадинов и др., 1957ф – западната част); Недялкова и др., 1957ф – североизточния ъгъл и в М 1:25 000 (Минчев и др., 1964ф – северозападния ъгъл; Динков и др., 1967ф). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение, като съставят първите за района геоложки и тектонски карти.
Геоложкото картиране е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните комплекси и палеогенските вулкано-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици.
За изясняване на въгленосната перспективност на палеогенските седименти между Кърджали и Хасково, Минчев и др. (1964ф, 1964) провеждат ревизионни геолого-картировъчни работи в М 1:25 000. Авторите предлагат нова стратиграфска схема за приабона, като са отделени шест хоризонта, обединени в две задруги – континентална и морска.
Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000–1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1979ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени актуализирани геоложки карти на части от Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1980ф; Боянов и др., 1989, 1992 – к. л. Хасково, Драгоманов и др., 1985ф; Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).
През втория етап (1995–2006) за обновяване и актуализиране на наличния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси, в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1996ф – западната част; В. Георгиев и др., 1997ф – югоизточен ъгъл; Саров и др., 2000ф – североизточен ъгъл; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).
При стратиграфирането на метаморфните разрези В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) отделят няколко комплекса в тектонската суперпозиция, а Саров и др. (2002ф, 2006ф) прилагат литотектонския принцип. Ограничените разкрития на метаморфните скали на к. л. Книжовник са групирани в Тракийската литотектонска единица, включваща метагранити, гнайси, амфиболити и метагабра.
За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени конкретни вулкански комплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални литостратиграфски единици (В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2006ф).
Сподели с приятели: |
