Опазване на природата Октомври, 2010 Болкан Минерал енд Майнинг еад доклад за Oценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на Защитенa зонa „Източни Родопи”
Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху прилепи
Изтегляне 1.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6.1. Изводи относно въздействия върху прилепите
- Vespertilionidae
5.6. Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху прилепи.Досега на територията на ИП са установени четири вида прилепи, изброени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. По-долу даваме оценка на потенциалното въздействие от изпълнението на ИП върху техния статус в Защитената зона BG0001032 “Източни Родопи”. За оценка на въздействието на Инвестиционното намерение върху видовете прилепи, предмет на опазване в ЗЗ, е използвана Концепцията за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000 (Иванова, 2005), разработена по задание на ПУДООС – МОСВ. 1304 Rhinolophus ferrumequinum (Голям подкoвонос): установена е малка група от около 8-10 екземпляра обитаваща старата тракийска минна разработка, разкриваща се в плитки подземни галерии. Установената численост представлява едва 0,06 % от националната численост на вида по Иванова (2005). Проведените наблюдения и проучване със записваща ултразвукова апаратура разкриха, че видът има значително по-широка хранителна територия в зоната на ИП, като най-вероятно тук се срещат и екземпляри от съседни територии и колонии. Ловуващи екземпляри от вида бяха регистрирани редовно над водната площ на р. Крумовица при водослива под с. Скалак. Имайки предвид, че видът в района на Ада тепе се храни и над открити тревни пространства, храсталаци и скални струпвания, то неразделна част от неговия хранителен хабитат са териториите, предвидени за изграждане депа за почвен материал и табани за стерилни скални материали, пътища и инсталации. Установената малка лятна колония в археологически обект «Рудни галерии на западния склон под връх Ада тепе» използва изцяло площта предвидена за открит рудник като хранителна територия. Разработката на рудника ще унищожи необратимо дневното убежище на колонията, като най-вероятно животните няма да загинат, а ще бъдат прогонени. Значително ще бъде намалена площа, използвана от колонията като хранителен хабитат, а именно: територията на открития рудник, по-горе цитираните депа и инсталации. Таблица 30. Оценка на вероятността и степента на въздействие върху големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Националната численост на големия подковонос е оценена в експертния доклад на Иванова (2005) на 15 000 екземпляра. Инвестиционното намерения засяга пряко едва 8-10 екземпляра, използващи старите рудни галерии за дневно убежище, което е незначително. 1324 Myotis myotis (Голям нощник)/ 1307 Myotis blythii (Остроух нощник): Поради спецификата на използвания полеви метод, а именно регистрация на ехолокационни ултразвуци и изключително ниската срещаемост на двата вида на територията на ИП, тяхната видова диференциация беше невъзможна. И двата вида са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, като в същото време те имат много сходна биология и често образуват смесени колонии. Поради тази причина анализът на въздействието на ИП върху двата вида на практика няма да се различава, като потенциално допускаме тяхното едновременно присъствие в района на ИП. Ултразвуци с характеристиките на двата вида са установени двукратно в зоната на ИП, а именно: в трансект, покриващ иглолистната гора, непосредствено до планирания открит рудник и над водната повърхност на р. Крумовица на водослива под с. Скалак. Не са установени дневни убежища на двата вида в района на ИП, като тяхното присъствие тук свързано с хранителната им активност. Храсталаците, откритите малки тревни пространства и водната площ на р. Крумовица предоставят добри хранителни условия с богато насекомно обилие, но отдалечеността на потенциалните им дневни убежища е причина за тяхната рядкост в изследвания район. Таблица 31. Оценка на вероятността и степента на въздействие върху Големия нощник (Myotis myotis), Остроухия нощник (Myotis blythii) и Пещерния дългокрил (Miniopterus schreibersii) Забележка: Ниският процент на въздействие върху популациите се определя от изключително високата численост на трите вида в България (над 220 000 екземпляра, по Иванова, 2005), но предимно в подземни местообитания. В района на Ада тепе са регистрирани предимно единични ловуващи екземпляри, при липса на техни подземни убежища в територията на ИП.
1310 Miniopterus schreibersii (Пещерен дългокрил): Индивиди от вида бяха регистрирани в ниските части на Ада тепе, в близост до открити места и над водната повърхност на река Крумовица, в близост до с. Скалак. Видът най-вероятно няма дневни убежища в района на Инвестиционното предложение, а използва откритите части и лети над водните площи с цел лов и изхранване. Неговото присъствие е изключително рядко и горецитираните територии са част от неговия хранителен хабитат. Тъй като това е вид, използващ за дневни убежища предимно подземни карстови кухини и обитава често съвместно с големия и остроухия нощници (Myotis myotis и Myotis blythi), считаме, че реализацията на Инвестиционното предложение ще окаже сходно и в повечето случаи идентично влияние върху него. Тази оценка е представена на обща Таблица 31. Националната оценка на числеността на пещерния дългокрил варира от 120 000 до 170 000 екземпляра, поради това, че видът е мигриращ и образува летни и зимни колонии често в различни подземни убежища. Регистрираните тук единични ловуващи екзепляри не използват територията на Инвестиционното намерение за дневно или зимно убежище и на практика влияние на национално ниво няма да има. 1321 Myotis emarginatus (Трицветен нощник): Досега видът е установен еднократно в непосредствена близост до района на Инвестиционното предложение: запустялата хижа „Ада Тепе”. По време на предходни изследвания (Петров, Б. Лично съобщение) е наблюдавана многочислена мигрираща колония в запустялата постройка. Няколкократните посещения впоследствие не потвърдиха повторно присъствие на вида. Негови ехолокационни ултразвуци също не бяха регистрирани по време на изследването. Вероятно районът на Ада Тепе и река Крумовица, заедно с нейните притоци, представлява част от локален миграционен коридор. Имайки предвид случайния характер на присъствието на вида тук, оценяваме степента на въздействие на този фактор като незначителна. Таблица 32. Оценка на вероятността и степента на въздействие върху Трицветния нощник (Myotis emarginatus).
Националната оценка на числеността на трицветния нощник е 10 000 екземпляра. Случайното установяване на мигрираща колония от няколкостотин екземпляра в близост до инвестиционното намерение, но не и в територията, определена за неговото изпълнение, определя на практика липсата на въздействие на национално ниво. Вероятността от повторно установяване на мигриращата колония в изоставената сграда на хижа „Ада тепе” е много малка. 1302 Rhinolophus mehelyi (Подковонос на Мехели): видът не е установен на територията на ИП. 1303 Rhinolophus hipposideros (Малък подковонос): видът не е установен на територията на ИП. 1305 Rhinolophus euryale (Южен подковонос): видът не е установен на територията на ИП. 1306 Rhinolophus blasii (Подквонос на Блази): видът не е установен на територията на ИП. 1308 Barbastella barbastellus (Широкоух прилеп): местообитанието му не попада на територията на ИП. 1316 Myotis capaccinii (Дългопръст нощник): видът не е установен на територията на ИП. 1323 Myotis bechsteinii (Нощник на Бехщайн): местообитанието му не попада на територията на ИП. Понастоящем, т. е. преди изпълнението на ИП, считаме, че числеността и видовото богатство на прилепите съответстват на естествените природни дадености, а именно: разнообразие от микрохабитати и хранителна база. Липсата на подходящи дневни убежища в района, а именно: голямата площ от иглолистни насаждения, практически липсата на скални венци и др., са според нас основен фактор за ниско видово разнообразие в района на ИП. Освен горе цитираните бяха регистрирани други шест вида прилепи, които не са обект на Приложение II на Директива 92/43/EEC, а именно: Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), Ръждив вечерник (Nyctalus noctula), Воден нощник (Myotis daubentonii), Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus), Савиево прилепче (Hypsugo savii) и Дългоух прилеп (Plecotus sp.). 5.6.1. Изводи относно въздействия върху прилепитеПри реализацията на ИП могат да бъдат установени следните въздействия:
Фрагментация Характерът на Инвестиционното предложение засяга убежища на четири от установените видове прилепи, а нарушенията върху потенциала на хабитатите, предмет на опазване в ЗЗ и в същото време от значение като хранителна база за прилепите са незначителни. Не са установени миграционни коридори, засегнати от ИП. Поради тези причини фрагментация на Защитената зона, както и бариерен ефект на съоръженията не се очаква. Обезпокояване на видове Територията на ИП е далеч от известните убежища на големи прилепни колонии в ЗЗ «Източни Родопи» и на практика без въздействие върху тяхната цялост и специфични особености. Нарушаване на видовия състав Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху видовия състав на прилепите както в ЗЗ „Източни Родопи”, така и в съседните територии извън мрежата на НАТУРА-2000, тъй като не се нарушават техни убежища (с изключение на Големия подковонос, присъстващ в убежище в района на ИП, но с незначителна численост от 8 – 10 екземпляра), не се унищожават индивиди, не се прекъсват миграционни коридори, а въздействието върху хранителните хабитати и незначително както по сила, така и по относителна площ на засегнатите хабитати спрямо площта на Защитената зона (0,037 %). Влияние върху БПС (Благоприятно природозащитно състояние) на видовете прилепи 1304 Rhinolophus ferrumequinum (Голям подквонос):
Извод: Влиянието на ИП върху БПС се изразява в унищожаване на подземно местообитание на 8 – 10 екземпляра. Не се очаква смъртност на индивиди. Не се нарушават структурни и функционални параметри на ниво популация. 1321 Myotis emarginatus (Трицветен нощник): На практика без въздействие върху БПС на вида. Неговото присъствие тук е случайно, а територията на ИП има ограничена площ и значение за изхранване на неговите популации в Защитената зона. Поради сходните особености в поведението и биологията на трите вида по-долу, нашите заключения са представени общо за тях. 1324 Myotis myotis (Голям нощник) 1307 Myotis blythii (Остроух нощник) 1310 Miniopterus schreibersii (Пещерен дългокрил):
Извод: Не се нарушават структурни и функционални параметри на ниво популация. Освен горе цитираните видове, бяха регистрирани други шест вида прилепи, които не са обект на Приложение II на Директива 92/43/EEC, а именно: Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), Ръждив вечерник (Nyctalus noctula), Воден нощник (Myotis daubentonii), Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus), Савиево прилепче (Hypsugo savii) и Дългоух прилеп (Plecotus sp.). Природозащитният статус на установените видове прилепи, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC е представен на Таблица 33. Таблица 33. Природозащитен статус на прилепите, установени на територията на ИП
Използвани съкращения в таблицата: IUCN: Червен списък на застрашените видове IUCN 2000 EUROBATS: Споразумение за опазване на прилепите в Европа DIR 92/43: Директива 92/43 на Съвета на ЕО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Приложение II, Приложение IV). BONN: Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) BERN: Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) (Приложение II) ЗБР: Закон за биоразнообразието ЧК: Червена книга на НРБ – 1985 г. Каталог: ovos Изтегляне 1.61 Mb. Сподели с приятели:
|