Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?

Този диамант е шлифован от народа през вековете така:

Шлифовчик са вековете. Фолклорът никога не стои на едно и също място. Езикът се движи и извайва.

Орфей е единственият поет на земята, възпят как отива жив на небето. Там свири и пее на златна трапеза, на която е и слънцето, а на трапезата – киселец. И в тази песен се пее как Орфей взел от небето писмеността, три месеца Жива юда го учила на тази златна книга. Самият Орфей е наречен в песента “син на слънцето”.

Точно тези божествени книги са ни изгорени. Спомнете си как са изгорени и Сибилинските книги в Рим. Но стари родопчани са ми казвали: “Ние сме от юдински сой. От небето ни иде да пеем. И пак ще се завърнат тези златни години.” Защото книгите може да се изгорят, а божията дарба – не. На първия народен събор на Рожен през 1961 година срещнах старец, който знаеше 1000 песни. Един човек – с 1000 песни. Тогава слепият академик Петко Стайнов, председател на журито, изрече: “Родопските песни са автентичен документ за единния произход на родопското население.”

Какво чудо: звездните кръговъртежи са в такт с българското хоро и с българската ръченица. Поетът Омар Хаям ще възкликне откъм Тибет: “Красива като българка, която играе огнена ръченица.” Траките, славяните и прабългарите вече са се слели, за да се роди България. А космичната песен за Орфей да завърши така:

Павзаний е изписал на гръцки език следното за смъртта на Орфей: “Един овчар се облегнал на Орфеевия гроб на пладне и заспал, и като спал, прихванало го да пее песни от Орфеевите, и то със своя хубав и приятен глас. Най-близките там обитатели и орачи почнали да напущат работата си и да се събират при овчаря, както пеел на сън, и по едно време, като се блъскали и препирали, кой да бъде по-близо до овчаря, обърнали колоната...”⁵⁹

И гробът на Орфей пее. И доближилият се до този гроб – плаче и пее. Това е чудото на песента.

“Нашият дворец няма покрив” – така говорят родопчани на прочутите си събори. Защото песните летят на открито. Всички опери, всички театри, всички концертни зали имат покрив, а планинците се гордеят с друго: “Нашият дворец няма покрив.” Няма, защото всички събори се правят на открито, при открит простор, при открит хоризонт, при открити облаци и небеса. Високо до трепкащите огньове и доближените звезди. Така е на Рожен, така е на Предела, Копривщица, Странджа, Добруджа. Там всички са като равни с равни, гласовете се изпреварват с обич, гласовете летят поединично и заедно. Народът и песните са безсмъртни под това също безсмъртно божествено небе.

И днес планинците посрещат изгрева на връх. При изгряването на слънцето те свалят шапка. Никой не ги е учил на това, но те свалят шапка на слънцето като на Бог.

От българския народ научих защо дъбът е светилище. Защо имелът е музика. Защо шишарките, леските, жълъдите раждат повече при приближаваща тежка зима. Как по листата на тополите може да се познае каква зима иде. Какво си говорят птиците, когато идват или когато си отиват. Коя птица какъв авгурски знак е. Кога котките плачат. Защо кучетата вият. Какво усещат кравите, когато мучат при земетресение. Защо конете познават идващата смърт на стопанина. Кога лястовиците летят ниско или високо. Кога овцете събират сламки с устните си. Защо враните се събират накуп. Защо, когато изядеш сърце от змия, ще може да разбираш песента на птиците. Какво ти шепне гората, какво казват саламандрите (дъждовниците), какво пишат облаците, какъв театър изнася мъглата, защо мишките са ясновидци, защо мравките, прилепите и луната крият тайната на любовта. Прост народ, нали? Никоя научна академия не може да се сравни с него.

Народът няма астрономически познания, но хората си наименоват звездите по своему. Родопчани наричат Пътеводителка Полярната звезда, Утрешница – Зорницата, Лъжекерванка – Сириус, Ралица или Криволиците – Орион, звездите Топчек – съзвездието “Плеяди”.

Народът е разполагал с рабоши – тояги, разцепени на две и белязани – та никой от двете страни да не може да излъже другия. По скалите още има издълбани космически послания. Шевиците са руническа писменост. Обредите са символни сказания. Обредните хлябове са друго писмо. Житото се смята за единствената храна, дошла от космоса, затова по задушница раздават жито.

Бях напълно смаян от един старец, който сподели: “Гърците от нас са зели оралото, а най-вече от нас се научили да пеят и пишат.” Велики Боже! Искри от изгорените книги блещукат в народната памет. И го завещават така: “Нашите дедове говорят с нашия глас, а нашият глас ще говори с нашите внукове!” Велико завещание.

Гениалният народен певец е взел в сърцето си Орфеевите песни, претворил ги е и те са станали орфически, и още – космически. В наше време се говори за мистерия на българските гласове. Сякаш народният певец иска да обобщи: Ние сме били винаги с животните, които са на четири крака, изправили сме се на два крака и вървим с птиците, а душата ни лети към небето. “Робуваме на хляба, летим в любовта, богуваме в света на изкуството.”

Народът знае и пее, че сърцето чувства Бога, а не умът. Бог гледа не на лице, а на сърце. Каквото и насилие да е налагал поробителят, аз записах и от двете верски групи – българи-християни и българи-мохамедани – едни и същи песни:

Самси Господ на сур елен,

на сур елен шестокрилец,

Божа майка на кошута,

свети Иван на гълъба,

свет Никола на сокола,

на сокола златоноги.

Планинците пеят за слънцето като за очаквано чедо: “Слончице, сину, слончице, оти се сину забави?” А месечината те смятат за тайнствена гадателка, покровителка на душата, всевиждащо нощно око. Тя чете човешките тайни.

Чрез месечината като през огледало годеницата иска да види либето, което е гурбетчия. С луната споделя цялата си боязън и обич.

В Старцево изпяха една песен за момиче, което с красотата си може “сянка на слънце да прави”. Това го няма в никоя поезия на никой народ по света.

В Родопите планините делят на две: Райска планина и Пелинска планина. Райска планина е онази, в която може да се венчаеш за любовта, музиката и светлината. Пелинската планина може да е много красива, но ако няма любов, тя е горчива, тя е пелинска.

Спомнете си Руфинкината песен: младо, но болно момиче, високо в планината, което се сбогува с живота и любовта си, а отвън е пролет. Руфинка пее два стиха по-силни от стиховете на Шекспир:

Всичко от земя излиза,

пък я ще в земята да вляза.

Тя плаче, заръча, обича и умирайки, вярва само в едно:

Нека повторя една мисъл – казвал съм я и друг път: Западът може да се издигне с вертолет, със самолет, с ракета, с космическа станция, но никога няма да достигне мистерията и височината на космическите български гласове. България не се развива хоризонтално, България се развива вертикално и търси най-прекия път към космоса. Това е стълбицата на Орфей, изваяна от ноти.

Ванга казваше приживе: “Вечер чувам всички небесни звуци. Чувам небесните камбанки как звънят на всеки час и как всичко живо откликва на този ритъм. Затова цветето знае кога да разтвори чашка.”⁶⁰

Ванга е космическият посредник на българския народ с космоса. Чудното знание иде от древността на Орфей и озарява звездните кръговъртежи. Загадка остава само пределът: докъде космическото знание може да се сподели с хората и откъде нагоре остава космическа тайна. За да не страда Прометей на Кавказ за добрината, дето е сторил на хората, за да не страда Орфей в Родопите заради добрината и песните, които е оставил на хората.

Чуден и велик е един факт: когато космосът не желае да има даден земен магнетофонен запис – изтрива го и го заменя с български народни песни, хора и ръченици. Кой изтрива реалния запис и откъде идва другият запис, след като никой не е пял до магнетофона? – Пролука, от която може да видим, че България е Божествена земя и Орфеева песен.

Нека в края нарисуваме Орфеевата планина с думи, за да я запомним завинаги:

Орфеевата планина е озарение за Европа, щастие за света и космическо послание за бъдещето. Тя ви очаква с песни и обич.

Авторът съхранява стотици рецензии за творчеството си и над 2000 писма – от страната и чужбина. Читателите продължават да му пишат.

Книгата Легенда ли е Орфей? е значително явление в българската литература. – проф. Стоян Радев

Бъди благословен за всичко, което носиш и ни обгръщаш. Бъди благословен за обичта, която така щедро раздаваш. – проф. Росица Ангелова

Ние, родопските земляци, се възхищаваме на Вашите успехи и на голямата Ви любов към нашия роден край. Вие се изтръгнахте от ”свирепия живот” и намерихте пристан не при Златното руно на Колхида, а при неповторимата песенна хармония на Орфеевата планина. – проф. Димитър Шишманов

Ти имаш здрава национална позиция. – проф. Анастас Михайлов

Гигов стана приживе легенда – той пише за легендарното. И като пише за Орфей, носи и орфическото. Има брилянтно слово. – проф. Елена Огнянова

Гигов върви по Орфеева пътека и написаното от него е вярно. – Ванга

Изпращам ти сълзата в окото си! – Павел Гиев

Имам публикациите ти за Орфей в Лондон. И ти пиша автограф: ”На Никола – първо за срещата ни в Грузия, второ – за срещата ни в Пловдив, и трето – за бъдната среща в Родопите. – Тим Северин – Англия, водач на кораба Арго в 1984 година

Подарявам ти две мои книги с автограф – срещата ни в Краков бе незабравима. И ти желая успех! – Станислав Лем – Полша, автор на книгата Соларис

От много години Никола Гигов работи по темата ”Легенда ли е Орфей?”. Той доказва, че това е най-големият тракски поет от античността, най-светлата звезда, която грее и сега над нова България. – вестник Таймс – Лондон, 4 юли 1984 г.

Във Вашата лира трептят и пулсират ритмите на Вселената. – Ирина Виноградова, Русия

Ние се срещнахме в гр. Поти (Колхида). Орфей е бил гигантски поет. Ти си чул голямото му слово, съзрял си неговия силует, който се оказва още по-гигантска фигура. И от Колхида и Кавказ ти казвам, Никола: Орфей е тъй близо до тебе, ти си му протегнал ръка, помогни му да се издигне в целия си ръст. От Колхида те подкрепяме и ти дадохме званието колх. – Валери Чаправа, Колхида

След нашата среща в Смолян и разговора ни за Орфей ние вярваме, че тук, в Родопите, Орфей е бил у дома си. – Е. Барбел, Германия

Имаме Вашите книги в Александрийската библиотека. – проф. Мохзен Захран, Египет

Скъпи Планинецо, харесвам твоите мисли, песни и стихове! – Христофор Даулкас, Гърция

Подаряваме Ви папирус със сцена от времето на Рамзес II и очакваме с нетърпение изследването Ви Орфей в Египет. – Мей Мохамед Абул Дахаб, посланичка на Египет в България, 1999 година

Никола Гигов живее и твори в град Смолян. Автор е на 33 книги – поезия и проза. Носител е на международни и национални литературни награди. Член е на СБП.

Библиографията за Орфей е събирана 40 години (1959-1999). Тя съдържа 663 автори от различни страни и на различни езици. Част от нея (273 автори) бе публикувана в книгата му Легенда ли е Орфей?, София, издателство ”Музика”, 1992 година.

За 40 години Никола Гигов е пребродил Родопите, бил е на много места из България, два пъти е бил в Гърция, през 1984 г. е бил аргонавт до Колхида, посетил е 35 страни. Сам признава: ”През всичките пречки и изпитания ме водеше любовта към Орфей!”