и седях в тишината часове наред. Винаги съм искал
само да композирам. Светът ми налита, а аз си следвам
моите звуци. Не се имам за нещо голямо.
Хванат лиги, бих желал да прекараме половин час
заедно, да им покажа колко вълнуваща е тази фраза,
как трясъкът на счупено стъкло се превръща
в нов мотив. Бих желал да споделя това с тях.
Затоплям перлите є
До кожата ми – нейните перли. Господарката
ми казва да ги нося, да ги затопля до вечерта,
когато ще я среша. В шест аз ги слагам
около хладната є бяла шия. Цял ден мисля за нея,
как си почива в Жълтата стая, как умува коприна
или тафта, коя рокля тази вечер. Вее си с ветрилото,
докато аз охотно се трудя, а бавната ми топлина
прониква
във всяка перла. Хлабаво на врата ми – въжето є.
Тя е красива. Мечтая си за нея в таванското
легло; представям сия как танцува
с високи мъже, озадачена от моята фина трайна миризма
под нейния френски парфюм, под млечнобелите камъни.
Напудрям раменете є с пухче от заек, гледам как
нежната руменина се просмуква в кожата є
досущ като вяла въздишка. В нейното огледало
разкрехвам червените си устни, сякаш аха да продумам.
Пълнолуние. Каретата я докарва вкъщи. Мислено
виждам всяко нейно движение Съблича се,
сваля бижутата, тънката є ръка се пресяга
за кутийката. Пъха се гола в леглото, както
винаги си ляга А аз лежа тук будна
и знам, че перлите изстиват дори сега
в стаята, където спи господарката. Цяла нощ
усещам отсъствието им и горя.
Сподели с приятели: |
