торсът му,
замръзнал труп, се притискаше в гърдите ми, остър мраз
ме пронизваше в корема. Обхвана ме екстаз при мисълта,
че утре децата ще се разреват. Животът е суров.
Понякога заграбвам и ненужни вещи. Возя се за кеф с коли
до никъде, нахълтвам в домове просто да огледам.
Аз съм гаден призрак, оставям безпорядък, може да свия
фотоапарат. Следя как ръката ми в ръкавица завърта
нечия брава. Спалня. Огледала. Въздъхвам ей така А-ах.
Не стана много бързо. Съчленен наново в двора,
той не приличаше на себе си. Засилих се
и го изритах. Отново. Отново. Дъхът ми се нацепи
на парцали. Сега ми се вижда тъпо. След това останах
сам сред буци сняг, беше ми дошло до гуша от света.
Скука. Често такава скука ме наляга, че без малко
да се изям.
Веднъж задигнах китара и си казах, че някой ден
ще се науча да свиря. Един път гепих бюст на Шекспир,
шитнах го, но снежният човек беше най-странната
кражба.
Изобщо не разбирате какво ви разправям, нали
Всяко добро момче
Записвам тази пауза, като чувам ясно звука
в главата си, преди да изсвиря някоя нота. До диез е
ре бемоли се променя, ако го сложа тук или тук,
или там. Чуйте. Най-често използвам минорна гама.
Днес светът е лишен от хармония. Награда в мен му е
криво,
в ухото ми се бунтува. Критиците казват Фалшиво,
но аз това чувам дори в тази тиха стая,
където разтеглям кресливи паралелни квинти, хулиган.
Онзи път, когато ме нападнаха и ограбиха, се върнах тук
Сподели с приятели: |
