Когато един цвят разтвори листенца, няма как да не разпръска своето благоухание, не е възможно да затвори аромата вътре в себе си. Цветът ухае и пръска аромат във всички посоки.
Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.
ЖИВЕЙ СЕГА, ОСТАВИ МОЛИТВИТЕ ЗА ПО-НАТАТЪК
10 ноември 1984 г.
Бхагван,
Евреите, християните, индуистите, джайнистите и мохамеданите се надяват на живот след смъртта, докато хората около теб не хранят такива надежди. Защо?
Има три начина да се живее. Само единият от тях е истински, другите два са форми на псевдоживот.
Позволете ми първо да обясня какво имам предвид под "псевдоживот", така по-лесно може да се раз-' бере значението, което влагам в "истински живот". Двата варианта на псевдоживот представляват начин на живот на повечето хора - първият е пренесен изцяло в миналото, във вчерашния ден, а вторият - в утрешния ден, в бъдещето. И двата начина на живот представляват форма на самоизмама.
Вчерашният ден вече не съществува, а бъдещето все още не е реалност.
Не можеш да живееш в миналото. Е, можеш, но не истински, само в собственото си въображение. Миналото е мъртво и няма как да се съживи. Не можеш да върнеш времето назад. Това, което е отминало, си е отишло завинаги.
Въпреки това милиони хора, 99.99 % предпочитат да живеят или в миналото, или в бъдещето.
Утрешният ден не съществува и завинаги ще си остане в бъдещето. Този ден никога не идва, това е заложено в самата му същност. Той идва, идва, идва... и никога няма да дойде. Този ден е само надежда, която никога няма да се превърне в реалност.
А надеждата всъщност е най-древният наркотик за психиката.
Да се вгледаме най-напред в миналото, тъй като така или иначе вече сме го преживели. Вчерашният ден никога няма да се върне, но поне знаем, че го е имало. Философията за миналото е най-силно развита при индуистите, чиято религия по принцип се основава на изключително задълбочени философски основи.
Индуизмът разделя времето на четири епохи. Първата се нарича сат юга - епоха на истината. Тя е в самото начало на времето. Историята не разполага с писмени паметници от онова далечно време, няма доказателства за неговото съществуване - тъкмо обратното, всичко, което съществува сега, всъщност е доказателство против съществуването на онова време. Дори Кришна, когото индуистите почитат като потомък на Бога във всичките му форми и Бог като завършена цялост - дори Кришна не е олицетворение на истината. Кришна е лъжец.
Той е политик. Много лесно се променя. Дава обещания, които не спазва. И той въплъщава представата за Бога в цялото му съвършенство! А Кришна лъже с такава лекота! Дори един треторазряден политик... Всъщност, всички политици са треторазрядни. Може би думата "треторазряден" не е съвсем точна, тъй като друг вид политици така или иначе не съществува. Както и да е, дори политиците се срамуват, когато лъжат, и когато ги хванат, сами разбират, че са постъпили непочтено. Това обаче не се отнася за Кришна, той е съвършеният политик. Като Бог той е далеч от съвършенството, но затова пък в политиката няма равен на него. Работата му се състои в това да лъже, за него измамата е игра. И това време индуистите наричат епоха на истината!
И ако това се отнася за най-великата им личност, какво остава за обикновените хора? Никога не е имало епоха на истината, през която всеки е бил честен, почтен, верен на себе си и на съществуването. Ала индуизмът е много стара религия, затова и като психологически феномен подобно схващане е напълно разбираемо. Детето няма минало, то има само бъдеще. Старецът няма бъдеще, той разполага единствено с миналото.
Затова и старите религии са ориентирани към миналото. Естествено е те да живеят във вчерашния ден.
Новите религии живеят в бъдещето, те нямат минало, на което да се облегнат.
Те правят проекции в бъдещето. Най-новата религия - комунизмът... Не забравяйте, че на комунизма гледам като на религия, тъй като той отговаря на всички критерии за религия. Той изисква вярност към догмата. Изисква вяра към троицата Маркс, Енгелс и Ленин. Държи на безусловната истина, изложена в Капитала - книгата на Маркс. Недопустима е проявата на каквото и да е съмнение. Оспорването на проповядваните догми е напълно изключено. Маркс увенчава цялостното завършване на религията. След него вече нищо не може да бъде добавено.
И това се отнася за всички нови религии. Ислямът е едва на четиринайсет века, религията на сикхите - на петстотин години, християнството датира от две хилядолетия. За индийците две хиляди години не представляват почти нищо. Индуизмът съществува може би от десет хиляди години. Самите индуисти наричат своята религия Санатан Дхарма - "вечната религия". Тук времето не означава нищо, времето бездруго е иманентно включено в нея. Затова и не е възможно съществуването й да се определя чрез години, пък било то и светлинни години.
Може би не знаете, че думата "индуизъм" не е измислена от самите индуисти. За тях тя е Санатан Дхарма - вечната религия. "Индуизъм" е име, измислено от враговете на тази религия. Нерядко обаче се случва да станем известни с името, което ни дават нашите врагове, и дори самите ние свикваме с него и го приемаме. Името "индуизъм" е измислено от нашественици, които в продължение на три хиляди години са нахлували в индийските земи. Край границата тече една от най-красивите реки на земята - Синдху. Първите нашественици били хуните - варварски племена, изключително свирепи, почти канибали. Казвам "почти", защото по онова време някои от тях все още ядели човешко месо.
Когато хуните нахлули в Индия преди три хиляди години, в езика им не съществувал звук, близък до "с"; най-близкият до него звучал като "х", затова и на техния език името на реката "Синдху" звучало като "Хинду". Това било единственият начин да се пресъздаде името чрез тяхната азбука, най-близката по звучене дума. Така "Синдху" станала "Хинду", а хората, които живеели по бреговете й, станали известни като "хиндуси".
Повечето думи, свързани с Индия, датират от онези времена. Когато през границите й нахлули гърците, те пък нямали звук, близък до "х", най-близкият звук за тях бил "и". Така "Синдху" звучал като "Инду" и с времето се стигнало до думата "индуси". "Индуси" е в основата на името "Индия". И това били все хора, които живеели в поречието на реката Синдху. Така и до ден днешен западният свят нарича тази страна Индия - дадено й от западния свят, а населението й - индуси, възприето от хуните и мохамеданите. Никой вече не споменавал името "Арйаварда", както наричали страната си местните хора. "Арйаварда" означава "страна на арийците", а религията си наричали Санатан Дхарма.
Тяхната религия определено съществува от повече от десет хиляди години. Няма обаче никакви доказателства за това кога е била въпросната епоха на истината, според мен всичко е въпрос на въображение. Това понятие обеднява образа на човека от стари времена, някаква древна страна и прастара религия. Този образ не може да се проектира в бъдещето, за индуистите бъдещето е свързано с мисълта за смъртта. Бъдещето е мрачно, възвеличаването е отредено единствено за миналото. И така - първата епоха, най-добрата, златният век, за индуистите е сат юга - епохата на истината.
Може би ще се изненадате, ако ви кажа... Чарлз Дарвин не е бил запознат с тази идея. Индуисткото разбиране за инволюцията, а не за еволюцията, би могло да му бъде от полза, когато започнал да работи върху своята теория за произхода на видовете - човекът всъщност се развива в обратна посока, а не по посока на изграждане и прогрес. Еволюцията не съществува, тъй като еволюция означава "бъдеще". Какво развитие предстои пред давещия се или пред един старец? Развитието е отредено за детето, докато старецът е изправен единствено пред възможността за смаляване, затваряне в себе си и постепенно потъване в мрака. Още преди светът на науката да приеме думата "еволюция" като термин, индуистите вече са имали своя дума за нейната противоположност - "инволюция". С всеки изминал ден нещата се свиват в себе си и вървят по посока надолу.
Вторият етап се нарича трета юга. Трета означава "трети". Това, което вече определих като първи етап - сат юга, за индуистите е четвъртият и най-висш етап. Ако все пак приемем най-висшият им етап за първи, тогава следващият ще бъде етапът на еволюцията, третият и четвъртият също се определят като етапи на еволюцията. Индусите по природа са изключително философски настроени. За тях на първо място - най-старият, е четвъртият етап, на второ място поставят третия, третият етап е всъщност втори, а най-низшият е първият етап на развитие.
Сат юга е най-доброто време, златният век, когато всичко е било така, както трябва да бъде, нищо не можело да бъде по-добро или по-съвършено. Нямало престъпност, падение на нравите, болести, бедност и смърт; ако се сещате за още нещо лошо, в онези времена то просто не съществувало. Наричат тази епоха "четвъртия етап", тъй като тя се характеризира с абсолютна уравновесеност, същото като четирите крака на масата. Четириъгълникът означава пълно равновесие, масата просто няма начин да падне. Хората не заключвали вратите си. Нямали ключалки, тъй като кражбата била непозната - такава поне е проекцията към настоящето. Това просто не е вярно.
Но ако се опиташ да накърниш нечий въображаем, изпълнен с радост свят, това неизбежно ще породи силен гняв. Точно това се случи, когато казвах на индуистите, че ключалки по онова време не е имало поради несъвършенството в развитието на техниката за производство, а и бездруго хората били толкова бедни, че просто нямало какво да се краде от домовете им. Както се знае, открадната била дори съпругата на Рама - още едно от превъплъщенията на индуисткия Бог. След като дори съпругата на Божието превъплъщение може да бъде открадната, какво остава за съпругата на един простосмъртен? Знае се също и че Кришна откраднал шестнайсет хиляди жени от съпрузите им. И всяка от тях била нечия съпруга, много от тях имали деца. Откраднал ги от домовете на техните съпрузи, откъснал ги насила от децата им. Нима това може да се нарече сат юга?
Казвал съм ви и преди, това се знае... Парасурама убил родната си майка - нима това не е престъпление? А Парасурама също бил Божие превъплъщение. Убил майка си, при това по заповед на собствения си баща. Бащата по всяка вероятност бил обикновен човечец, посредствен съпруг, неизменно измъчван от съмнения ревнивец. Пък и ще да е имал основания за подобни съмнения, след като още от индуистките писания се знае, че дори боговете (не забравяйте, че те имат не един Бог, а трийсет и три милиона) изпитвали подчертан интерес към земните жени, бездруго изкуствената небесна хубост явно им била втръснала.
Красотата в небесата е изкуствена. Девойките там никога не остаряват. Не се потят. Остават си вечно едни и същи. Невероятно красиви, ала в тях има нещо нечовешко. Можеш да си вземеш такава изкуствена кукла - необикновено красива. Може да се направи дори някакво съоръжение така, че куклата да имитира дишане. Възможна е настройка на усмивката, да казва "здравей" и докато не се изтощят батериите й, да те целува и да казва: "Обичам те". Всичко може да бъде записано. Точно така и става - чрез записи. Разликата е единствено в това, че една батерия свършва примерно за седемдесет години. И такива батерии можем да създадем, даже още по-добри - с продължителност на действие сто години. Е, макар и рядко, най-много да се наложи да прескочи човек до сервиза за смяна на батериите или някаква друга дребна повреда.
Красавиците в небесата са изкуствени. Естествено е на един мъж това да му омръзне. Може би не сте се замисляли по този въпрос, но един ден дори красотата омръзва. Колко време можеш да се взираш в едно красиво лице? А боговете били принудени да живеят завинаги със своите красавици. Една и съща красота, цяла вечност... Няма как да не са се отегчавали до смърт. Ако изобщо може да се твърди нещо със сигурност, то това е, че там цари невероятна скука.
И това е така не само според една религия, във всички религии е така. Ще се спра на всяка от тях. Небесните им селения са наситени със скука. За да се разсее скуката и да се внесе разнообразие е необходима промяна. А там нищо никога не се променя. Всичко си остава вечно същото. Нищо чудно, че на боговете рано или късно това им омръзва, приемат човешки образ и прелъстяват земни жени. Но те са богове, разбира се. Като че ли боговете във всички религии са насилници. Ако е възможно да бъдат заловени, трябва да бъдат наказани или подложени на лечение.
И така, боговете слизали на земята, и според древните индийски пурани лъвският пай неизменно се падал на ришите, на мъдреците. Колкото по-голям мъдрец бил човек, толкова по-красиви били жените, които можел да има. В миналото не е било необходимо един индуски мъдрец да бъде ерген. Мъдреците не са католици, джайнисти или будисти. Идеята за целомъдрие и безбрачие е сравнително отскоро. По онова време тази идея все още не съществувала. Индуистките мъдреци били далеч, много далеч от тази идея. Такава мисъл и през ум не им минавала. След като човекът е прочут мъдрец, знае толкова много и всички го уважават, съвсем естествено е да получава най-доброто, включително и най-красивите жени в общността. Дори царете им дарявали своите дъщери. Е, бащата на Парасурама бил велик мъдрец, можел да има най-красивата жена. Но бил разкъсван от съмнения в почтеността на съпругата си. А боговете неизменно приемали човешки образ и слизали на земята, за един бог не е трудно да прави каквито си иска чудеса.
Онзи ден получих от една жена-християнка писмо, изпълнено с гняв: "Нима не разбирате, тук вие сте в християнска страна и въпреки това си позволявате опасни твърдения, че Светият дух например бил насилник, когато Светият дух е част от Бог; следователно вие определяте като насилник дори Бог. Това, което се случило на Дева Мария, не е насилие, а чудо - това пишеше в писмото. Да, голямо чудо е да измамиш едно бедно момиче. Няма как да се приеме другояче освен като чудо. Светия дух по всяка вероятност приел образа на Йосиф, а Мария си помислила, че това е законният й съпруг.
Точно това правели и индуистките богове. Слизали на земята след като мъдреца си отидел, а мъдреците трябвало към три сутринта да си тръгнат, за да се изкъпят в Ганг, после се отдавали на продължителна молитва, разни ритуали и преди изгрев трябвало да извършат още какви ли не други неща. И така, в три през нощта мъдрецът поемал към Ганг, а богът приемал образа на съпруга. Горката жена дори нямала право да му откаже. Не можела дори да се оплаче, че я боли главата, индуизмът не позволява това. От индийската жена се очаква да се прекланя пред съпруга си като пред бог. Неговата заповед е безпрекословна и трябва да бъде изпълнена, не може и дума да става за някаква форма на неподчинение.
И така, бащата на Парасурама непрекъснато се съмнявал в почтеността на жена си, може и да е имал някакви основания за това. Казал на Парасурама: "Иди да обезглавиш майка си и после ми донеси главата й". И Парасурама взел, че изпълнил заповедта! Безпрекословно подчинение на сина пред волята на бащата... Така се ражда насилието.
Бащата заповядал: "Изтрий цялото войнство от лицето на земята", тъй като по онова време кастата на брамините и кастата на воините враждували помежду си. Конфликтът между брамини и кшатрии е вечен и неизбежен и се определя от това кой да властва над другите - интелектуалецът, ученият, браминът, мъдрецът, пророкът или пък политикът, войникът, генералът... Кой? Този конфликт все още не е заглъхнал. Имало го е и по онова време...
Парасурама получил заповед да изтреби цялото войнство веднъж завинаги. Разправят, че... Тази история вероятно е силно преувеличена, но в нея все трябва да има зрънце истина, която да се преувеличи... Разправят, че трийсет и шест пъти избивал до крак всички войни на земята. Въпреки това бил изправен пред сериозен проблем - баща му не заповядал да избие и жените на войните. Съпругите останали живи. Когато една жена остане вдовица, според индуизма тя може да отиде при някой мъдрец и да го помоли да има дете от Него. Мъдрецът нямал право да отхвърли подобна Молба. Това се смятало за негов религиозен дълг.
И така, всички вдовици отивали при някой мъдрец. Индия бездруго изобилства откъм мъдреци, а в онези времена те ще да са били още повече. Вдовиците раждали воини, които на свой ред били избивани - и това се повторило трийсет и шест пъти. Най-после Парасурама остарял, не можел да избива повече хора, ала сторил толкова зло, колкото никой друг простосмъртен не можел да стори. Въпреки това и досега индуистите казват: "Не, това не е проява на насилие", докато собствените им книги не говорят за нищо друго освен за насилие.
Махабхарата означава "великата индийска война". Тази война трябва да е била някъде преди 5-7 000 години, може би дори преди 10 000 години. Така или иначе такава война действително е имало, съществуват Доказателства за това. Тази война съсипала завинаги Устройството на страната. В случая явно става дума за световна война. В нея взели участие почти всички известни по онова време народи.
В определен смисъл войната се водела в рамките на един род - братя и братовчеди се домогвали до царския трон. Целият род се разделил в подкрепа на един или друг, някои се обособявали на страната на единия срещу онези, които подкрепяли другия брат. Всички били свързани с кръвно родство. Това било от такова значение, че в конфликта се намесили и всички по-малки народи - на страната съответно на единия или на другия.
В тази война загинали милиони хора. Според написаното в Махабхарата враждуващите страни разполагали с оръжие, подобно на днешната атомна бомба, ако се съди по невероятните измерения на разрухата. Когато войната най-после свършила и Пандавите победили, станало ясно, че не си е струвало да се пролива толкова кръв - след избиването на милиони хора Пандавите просто нямало над кого да властват. Цялата страна била осеяна с трупове.
Първенците на династията били толкова сломени, че се отказали от светския живот и се оттеглили далеч в Хималаите. Победата просто не си струвала мъките. И за каква победа изобщо може да става дума тук? Народите и на двете враждуващи страни били избити, съперниците изгубили всичките си роднини и приятели както от едната, така и от другата страна... Претендентите за престола съсипали и погубили своите хора. Е, накрая все пак имало победител. И над кого можел да властва новият владетел? Над милиони трупове. Точно това ще се случи и ако допуснем да има трета световна война.
Победителят в крайна сметка можел само да ридае и да оплаква победата си. Другият, който загине и изчезне, който изгуби войната, може би ще бъде в по-изгодно положение - поне няма да види победата в цялата й грозота.
Ти си победителят, но не е останал никой, който да те аплодира. Тогава Пандавите най-после осъзнали: "Всичко това беше съвършено ненужно, не трябваше да стигаме до война. По-добре да бяхме отстъпили трона на врага, нямаше да загинат толкова хора. А сега се оттегляме в Хималаите... Можехме да го направим отдавна, за да не си тръгваме сега толкова съсипани и разстроени, изпълнени с мъка и съжаление. Преди време бихме поели с радост и лекота към планините."
Не е вярно, че не е имало насилие, войни и престъпност. Това просто не е вярно. Въпреки всичко индуистите определят сат юга като златния век. И оттогава започнало падението. Трета юга стъпва само на три крака. Сат юга имала четири, като маса с четири крака. След нея дошъл ред на епоха с три крака, не така добре уравновесена както предишната. Можела да се прекатури всеки момент, като човек с недъгави нозе. Човешкият род изгубил част от собствената си същност.
Психологията на индуизма обяснява тези неща, ако искаме да вникнем в тях от гледна точка на психологията. В сат юга имало колективен несъзнателен ум, подсъзнание, съзнателно мислене и свръх-съзнание - последното властвало над всички останали. Останалите три просто го следвали. Това са всъщност четирите стъпала на епохата.
При трета юга (трета означава "три", "трети"; от същия корен произлиза и английската дума "три", нещо, което е достигнало числото три на брой) свръхсъзнанието изчезва, а то е най-доброто в ума на човека. Останали съзнателното, подсъзнателното и несъзнателното мислене. Въпреки всичко не било толкова зле, макар и не така, както преди. Преди всичко било божествено, докато при трета юга нещата придобили човешки измерения. Въпреки това положението било поносимо, сравнително добро.
Започнали обаче да стават разни неща, които никак не били за добро. През трета юга на основата на индуизма възникнали джайнизмът и будизмът, които за индийците имат изключително разрушителен характер. Те сринали вярата в Бога, сринали из основи цялата система, както и вярата във Ведите, които са създадени от Бог. Започнали да се присмиват и подиграват на написаното във Ведите, отправяли критически забележки към тях и искали доказателства. Разпространявали сред хората съмненията си във верността на свещените книги, а съмненията изместили вярата. За вярващия съмнението е една от най-страшните болести -болест, която унищожава вярата.
Затова индуизмът гледа на будистите и джайнистите като на атеисти. Те не са хора религиозни или набожни, в никакъв случай - те са причината за разрухата на старата религия. Но макар и да отричали Бог и Ведите, те утвърждавали ценности като истината, не-насилието и отказа от материални блага и отхвърляли кражбата. Така малко по малко нещата вървели все по-надолу и по-надолу, но някаква ценностна система все пак съществувала. Дошъл краят и на тази епоха. Човешкият род паднал още по-ниско. Тогава настъпила епохата двапара. Двапара означава "втори". Два е буквален превод на то - "две", английската дума произлиза от същия корен. Около трийсет процента от думите в английския език произлизат от санскрит. Английският принадлежи към индоевропейското езиково семейство, също както немския, шведския, френския, италианския и руския. Всички европейски езици съдържат от трийсет до седемдесет процента корени от санскритски думи.
По време на двапара епохата се опира само на два крака. Човечеството сериозно заболяло. Нима може една маса да се държи само на два крака? Невъзможно е да постигне равновесие. По време на двапара човешкият род бил воден от подсъзнателното мислене. Съзнателното мислене се стопило и човекът бил движен предимно от инстинктите си. Правел нещо, но не знаел какво, не разбирал защо изпитва едно или друго желание, защо понякога се чувства щастлив, а друг път - нещастен, и продължавал опипом да търси своя път в мрака. Но въпреки всичко мракът все още не бил съвсем непрогледен, все още трепкала някаква светлинка, затова и говорим за подсъзнание... то е като свещица в тъмна нощ. Но повечето от нещата осташ вали забулени в мрак. Светлинката, наречена интелект и здрав разум, можела да угасне за миг, само от един-единствен порив на вятъра. Така, както след силен удар човек изгубва разума си и започва да вегетира като животно. Настъпи го някой по крака - и толкова -това е достатъчно да си изгуби ума и да му се прииска да хване другия за гушата. Разумът му е като треперлива свещица, която гори по милостта на случайността и всеки миг може да угасне. Тогава настъпила последната епоха - кали юга, епохата на мрака - в която живеем сега. Според индуизма това е времето на най-страшния упадък. Човек живее без да осъзнава нищо,. като луд или пиян. Няма бъдеще - бъдещето означава още по-непрогледна тъмнина, а най-добрите времена отдавна са отминали.
Сподели с приятели: |