МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Отдел „Демографско развитие, политики и стратегии”
Дирекция „Жизнено равнище социална сигурност и демографско развитие”
ОТЧЕТ
ЗА 2011 г.
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2006 – 2020 г.1
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
|
4
|
1.1. Естествен прираст на населението
|
4
|
1.1.1.Относителен естествен прираст
|
5
|
1.1.2.Абсолютен естествен прираст
|
6
|
1.2.Раждаемост
|
8
|
1.2.1. Аборти
|
12
|
1.3. Смъртност
|
14
|
1.3.1. Обща смъртност
|
14
|
1.3.2. Преждевременна смъртност
|
15
|
1.3.3. Детска смъртност
|
16
|
1.3.4. Майчина смъртност
|
17
|
1.4. Вътрешна и външна миграция на населението
|
18
|
1.4.1. Механичен прираст на населението
|
18
|
1.4.2. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция)
|
19
|
1.4.3. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция)
|
19
|
1.4.4. Миграция от чужбина в страната и имиграция
|
20
|
ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ
|
21
|
2.1. Структура на населението по пол
|
21
|
2.2. Структура на населението по възраст
|
21
|
2.3. Териториална структура и разпределение на населението
|
40
|
2.4. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи
|
41
|
2.5. Домакинства – доходи, разходи, потребление
|
42
|
2.6. Етническа структура на населението
|
43
|
2.7. Религиозна структура на населението
|
45
|
2.8. Образователна структура на населението
|
46
|
ЧАСТ ІІІ. ОТЧЕТ ЗА 2011 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ ПО НАПРАВЛЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2006-2020 г.
|
52
|
3.1. Направление 1 - Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца
|
52
|
3.2. Направление 2 - Увеличаване на средната продължителност на живота
|
70
|
3.3. Направление 3 - Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст
|
98
|
3.4. Направление 4 - Разработване на адекватна имиграционна политика
|
103
|
3.5. Направление 5 - Преодоляване на последиците от застаряване на населението
|
106
|
3.6. Направление 6 - Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета
|
119
|
3.7. Направление 7 - Повишаване на общото образователно равнище, демографската информираност и сексуално репродуктивната култура на населението
|
124
|
3.8. Направление 8 - Осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи
|
130
|
3.9. Направление 9 - Развитие на солидарност между поколенията
|
139
|
3.10. Направление 10 - Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата
|
142
|
3.11. Направление 11 - Усъвършенстване и синхронизиране на нормативната база, свързана с демографското развитие – Промени на нормативни актове или разработени нови нормативни актове през 2011 г. в областта на направленияТА от 1 до 10
|
142
|
ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Тенденциите в демографските процеси и измененията в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните социални системи: икономическа, образователна, здравна, пенсионна, системата за социална защита и др. В същото време характеристиките на икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху развитието на демографските събития. Взаимодействието между тези процеси е предизвикателство за всяко управление.
Промените в броя и структурите2 на населението се определят от основните тенденции в демографските процеси.
Въпреки относителното забавяне на темповете на намаляване на населението през последните години, краткотрайното подобряване на показателите за раждаемостта, бавното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и намаляване на влиянието на външната миграция, с голям дългосрочен негативен ефект остават отрицателният баланс на населението, високото равнище на общата смъртност, застаряването на населението, обезлюдяването на населени места и райони, възпроизвеждането на различни социални неравенства.
1.1. Естествен прираст на населението
Населението в България продължава да намалява.
Към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 327 224 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението - непосредствено след Австрия (8 404 хил. души) и преди Дания (5 561 хил. души).
Мъжете са 3 566 767 (48.7%), а жените - 3 760 457 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години.
С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Фигура: Брой на населението за периода 2004-2011 г.
Източник: НСИ
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Естественият прираст на населението (разликата между ражданията и умиранията) и през 2011 г. продължава да бъде отрицателен. Тази тенденция се наблюдава и се развива вече 22 години след 1990 г.
Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст (нарастването на отрицателния естествен прираст) се дължи главно на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост.
Раждаемостта не може да компенсира нивата на смъртност.
|
Таблица: Раждания, умирания, естествен прираст, 2004-2011г.
Година
|
Раждания
|
Умирания
|
Естествен прираст
|
2004
|
69886
|
110110
|
- 40224
|
2005
|
71075
|
113374
|
- 42299
|
2006
|
73978
|
113438
|
-39460
|
2007
|
75349
|
113004
|
- 37655
|
2008
|
77712
|
110523
|
-32811
|
2009
|
80956
|
108068
|
-27112
|
2010
|
75513
|
110165
|
-34652
|
2011
|
70846
|
108258
|
-37412
|
1.1.1.Относителен естествен прираст
През 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст (разликата между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението), е минус 5.1‰. Предишната година той е бил минус 4.6‰, или се увеличава по абсолютна стойност с минус 0.5‰.
Фигура: Естествен прираст на 1000 души за периода 2004-2011г.
Източник: НСИ
Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Но трябва да се отчита, че намалението на населението и в градовете се задълбочава – от минус 1.6‰ (промила) през 2010 г. до минус 2.2‰ през 2011 г.
Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи предимно на негативните тенденции в демографското развитие на населението в селата. Населението в селата продължава да намалява с високи темпове. Задълбочава се обаче, намалението на населението и в градовете.
|
С най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно минус 15.2, минус 12.3 и минус 11.3‰.
През 2010 г. с най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст (под минус 2.0‰) са областите Кърджали (-0.7‰), Варна (-1.1‰) и Благоевград (-1.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са били областите Видин, Монтана и Враца, в които той достига съответно минус 14.6, минус 12.2 и минус 10.3‰. През 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст (0.1‰).
1.1.2.Абсолютен естествен прираст
Няма област в България, която да не е засегната от абсолютен отрицателен естествен прираст на населението си.
През 2011г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 412 души, или с 2 760 души повече в сравнение с 2010г.
Фигура: Абсолютен естествен прираст на населението по области, 2011 г.
По-голямо е намалението на броя мъжете (-20 101) в сравнение с броя на жените (-17 311) и на броя на живеещите в селата (-25 626) в сравнение с броя на живеещите в градовете (-11 786).
Най-засегнати от намаляване на абсолютния брой на населението са областите: Пловдив (-2580), Плевен (-2576), Велико Търново (-2046), София област (-2034).
Фигура: Естествен прираст на населението през 2011г. по области
(на 1 000 души)
В Европа, освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са: Латвия, Унгария, Румъния, Германия, Литва, Португалия и Италия. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е той в Ирландия (10.4‰) и Кипър (5.7‰). Коефициентът на естествения прираст общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 1.0‰.
Фигура: Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Източник: НСИ
Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи на запазващите се високи нива на смъртност и намаляване на нивата на раждаемост.
|
1.2.Раждаемост
През 2011г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца.
Фигура: Брой живородени деца за периода 2000-2011г.
Източник: НСИ
Коефициентът на общата раждаемост3 през 2011г. е 9.6%о, а през предходните 2010 и 2009г. той е бил съответно 10.0 и 10.7‰.
Броят на живородените момчета (36 533) е с 2 220 по-голям от този на живородените момичета (34 313), или на 1 000 момчета се падат 939 момичета.
В градовете и селата живородените са съответно 53 396 и 17 450 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 10.0‰, а в селата - 8.7‰. През 2010г. тези коефициенти са били съответно 10.6 и 8.6‰. По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях.
Таблица: Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението
Година
|
Раждаемост
(на 1 000 души)
|
Естествен прираст
(на 1 000 души)
|
Тотален коефициент
на плодовитост
|
1990
|
12.1
|
-0.4
|
1.81
|
1995
|
8.6
|
-5.0
|
1.23
|
2001
|
8.6
|
-5.6
|
1.24
|
2005
|
9.2
|
-5.4
|
1.31
|
2006
|
9.6
|
-5.1
|
1.38
|
2007
|
9.8
|
-5.0
|
1.42
|
2008
|
10.2
|
-4.3
|
1.48
|
2009
|
10.7
|
-3.5
|
1.57
|
2010
|
10.0
|
-4.6
|
1.49
|
2011
|
9.6
|
-5.1
|
1.51
|
Сподели с приятели: |