5. Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012 г.
При оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия 2008-2013 бе избран и приложен подход за количествено оценяване на постигнато чрез използването на експертна оценка и конвент анализ на официални документи, публикувани от Министерство на здравеопазването, и доклади на Дирекции в МЗ, Националните центрове по обществено здраве и изпълнителните агенции към него с цел постигане на обективност на резултатите от оценката. Използвани са същите методи при оценката, приложени в предишните три години с цел съпоставимост на резултатите през периода 2009-2012 година и осигуряване на обективност при оценяването.
За изработването на оценката по постигнатото изпълнение на заложените задачи в Стратегията бе приложен метода на експертизата (Делфи метод), който накратко е описан както следва:
Метод на експертизата
Оценката по този метод се основава на получаването и обработката на експертните оценки на специалисти с голям опит, квалификация и (желателно) интуиция. Нарича се още метод на евристичното прогнозиране.
При използване на метода на експертизата възниква необходимост от някакъв количествен измерител на близостта или разминаването на експертните оценки. Като такъв е предложен коефициентът на конкордация (на съгласие) на оценките:
където - m - брой на участващите експерти
n - брой на признаците (показателите)
S - разлика, която се определя по формулата
Колкото W е по-близък до 1, толкова е по-висока съгласуваността между оценките на експертите.
От експертите бе поискано да дадат оценка за постигнатото изпълнение между 0 и 10, където 0 е 0% изпълнение, а 10 е 100% изпълнение.
Изпратени бяха общо 58 въпросника до експерти в Министерство на здравеопазването, институции на подчинение на МЗ, както и до всички РЗИ, като се получи отговор от 42 експерти – respond rate – 72.21%, който е съпоставим от предходната година -72.97%. В голямата си част експертите не отговориха на всички въпроси, а само в областите в които работят. Този факт показва, че голяма част от експертите се концентрират единствено в непосредствените отговорности, както и липсата на единен интердисциплинарен и междусекторен подход в самата система на здравеопазване.
След съответната статистическа обработка на получените отговори и съответните оценки на изпълнението на заложените цели и задачи в националната здравна стратегия 2008-2013 бяха получени следните резултати представени на фиг. 21-31.
Фигура 21. Оценка на изпълнение на стратегията
От представените данни е видно, че общата оценка за изпълнение на стратегията за 2012 г. е в рамките на 50.4% (оценка 5.04), като най-ниско изпълнение има при стратегическа цел № 8 - Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване (40.1%), следвана от стратегическа цел № 9 - Ефективно членство в Европейския съюз (44.9%) и стратегическа цел № 7 - Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването (46.1%). Най-високо изпълнение (по оценка на експертите) има при стратегическа цел № 1 - Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите (59.7%) и стратегическа цел № 5 - Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението (57.2%).
От получените отговори бяха анализирани и коефициентите на конкордация между оценките на експертите. За да бъде направена оценка на статистическата достоверност на получените резултати бяха изчислени и съответните показатели, представени на таблица 8.
Таблица 8. Коефициент на конкордация между оценките на експертите при оценяване на постигнатото изпълнение по стратегията
Стратегически цели
|
p
|
S
|
m2
|
n3
|
W
|
χ2
|
K
|
K табл.
|
Достоверност
на W
|
Цел 1
|
5,97
|
34,36801
|
784
|
1000
|
0,0005
|
0,133901
|
6
|
14,34
|
χ2 < v
|
Цел 2
|
5,12
|
24,90368
|
400
|
1000
|
0,0008
|
0,135838
|
3
|
7,81
|
χ2 < v
|
Цел 3
|
5,66
|
29,36597
|
144
|
1000
|
0,0025
|
0,266963
|
6
|
14,34
|
χ2 < v
|
Цел 4
|
4,69
|
20,42495
|
196
|
1000
|
0,0013
|
0,159155
|
3
|
7,81
|
χ2 < v
|
Цел 5
|
5,72
|
29,744
|
121
|
1000
|
0,0030
|
0,294982
|
4
|
9,48
|
χ2 < v
|
Цел 6
|
5,12
|
25,07464
|
529
|
1000
|
0,0006
|
0,118931
|
1
|
3,38
|
χ2 < v
|
Цел 7
|
4,61
|
19,61732
|
169
|
1000
|
0,0014
|
0,164621
|
3
|
7,81
|
χ2 < v
|
Цел 8
|
4,01
|
13,40008
|
36
|
1000
|
0,0045
|
0,243638
|
2
|
5,99
|
χ2 < v
|
Цел 9
|
4,49
|
17,64009
|
64
|
1000
|
0,0033
|
0,240547
|
3
|
7,81
|
χ2 < v
|
Колкото W е по-близък до 1, толкова е по-висока съгласуваността между оценките на експертите. За определяне на достоверността на W се използва критерия X2. Коефициентът W е достоверен когато X2 е по-голям от табличната стойност при степен на свобода K = n - 1. В този случай (първи ред на таблицата) К = 6, при p = 0,05 стойността от таблицата е 14,34. Следователно коефициентът W не е достоверен.
От данните е видно, че коефициента на конкордация (съгласуваност) на оценките на експертите е нисък (но е по-висок от този през миналата 2011 година), което води до извода, че тези оценки трябва да се приемат с определено ниво на несигурност.
За да се постигне пълна оценка на стратегията бяха съпоставени данните от предишните години, през които е извършвана оценка, които показаха следното:
Фигура 22. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 1
Фигура 23. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 2
Фигура 24. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 3
Фигура 25. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 4
Фигура 26. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 5
Фигура 27. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 6
Фигура 28. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 7
Фигура 29. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 8
Фигура 30. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – стратегическа цел 9
Фигура 31. Сравнителен анализ на оценка на стратегията по години – общо
От представените данни и графики е видно, че в определени стратегически цели има постепенно, постъпателно и ритмично изпълнение на задачите и целите в стратегията, докато при други има колебание в различните години. Общо за съответните години изпълнението на целите и задачите повишава своята ефективност, като се очаква в края на периода на стратегията да се достигне пълно изпълнение.
Необходимо е при окончателното оценяване изпълнението на заложените цели и задачи при приключване на програмния период на стратегията всяка от стратегическите цели и съответните задачи да бъде оценена индивидуално, като се оценят и заложените количествени показатели и критерии.
При окончателната оценка на изпълнението на стратегията трябва да бъде направена оценка и на дейността на съответните отговорни институции по изпълнението на задачите и дейностите, като се потърсят и причините за неритмичното изпълнение – дали е свързано с определени обективни фактори или е под влиянието на неправилно планиране или субективни фактори. Друга препоръка е да се стартира оценката на изпълнението на стратегията още в началото на следващата година, като бъде обхвата по-широк спектър от експерти, както и да се приложи втори подход, освен прилагания до момента, който да направи оценка на заложените в стратегията показатели за оценка и мониториране.
Сподели с приятели: |