ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

• 
  Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
  
• 
  Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;
  
• 
  Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор.
  
• 
  Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет.
  
• 
  Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.
  
• 
  Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.
  
• 
  Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи
  

• 
  Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
  
• 
  Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
  
• 
  Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
  
• 
  Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
  
• 
  Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
  
• 
  Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
  
• 
  Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
  

Дейността на 51 държавни културни институти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство е съобразена и се развива по посока културно многообразие и жанрово разнообразие, насочена към най-широка аудитория, както и към зрителски аудитории със специфични изисквания.

Въведените делегирани бюджети в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Новите финансови условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена.

Анализът на състоянието на сценичната мрежа в контекста на финансовия модел за делегирани бюджети и работата с културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство за развитието високо художествен сценичен продукт и все по разширяващия се достъп на зрителските аудитории до него е важна стратегическа цел за националната ни култура.

Новата система на финансиране на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните. В тази връзка се извършва постоянен мониторинг и контрол на дейността на сценичните институти. Всяко тримесечие Министерството на културата извършва анализи, и обменя идеи за усъвършенстването на сценичната мрежа и финансирането на дейността на културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство.

Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции. В посока на приоритета за непрекъснат мониторинг и контрол на дейностите в този сектор беше извършена и комплексна оценка за 2013 г. съгласно Правилата, утвърдени през 2011 г. Постигнатите добри резултати показват, че адаптацията към новите условия на работа върви успешно.

По-голямата част от сценичните институти и техните мениджъри преустроиха начина си на работа и планиране в условията на делегирани бюджети, което се отразява на резултатите. Разнообразява се обхвата и броя на спектаклите.
Друга област на тази политика е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.

Подкрепата за разпространението на 6 игрални („Корпус за бързо реагиране-2”, „Вила Роза”, „Вяра, любов и уиски”, „Живи легенди”, „Корави старчета”, „Код „Червено”) и 3 документни („Дъждовен ден”, „Дългият път към дома” и „Живот почти прекрасен”) филма определено има принос за посещаемостта на български филми. Бяха подкрепени и три нетрадиционни форми за кинопоказ: “Мобилно кино”, „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път/Операция Кино”, насочени към разширяване на достъпа на публиката до български филми в селища, в които няма действащи киносалони и безплатен показ на новаторски игрални и документални филми, които не се приемат от търговските киносалони.

С държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на пет филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Прага и Ниш.


Министерството реализира политиката посредством следните програми:

• 
  „Национален фонд “Култура”;
  
• 
  „Филмово изкуство”;
  
• 
  „Сценични изкуства”;
  
• 
  „Фестивали, конкурси, събития и чествания”;
  
• 
  „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;
  
• 
  „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”;
  
• 
  „Популяризиране на българската култура в чужбина”;
  
• 
  „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата и закрила на деца с изявени дарби”.
  

• 
  Народно събрание;
  
• 
  Министерски съвет;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и ;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните;
  
• 
  Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България;
  
• 
  Училищни настоятелства;
  
• 
  Агенция „Митници”;
  
• 
  Гранична полиция;
  
• 
  Прокуратура на Република България;
  
• 
  Културни институти към посолствата на чужди държави в България;
  
• 
  Общини;
  
• 
  Граждански сектор.
  

Министърът и ресорните заместник министри.