Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
Изтегляне 426.06 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Бог не беше спрял да действа
- Божиите криле
- Доверяване на Бога за всеки ден
- Бог освобождава добрините
- Пасторът и неговият син
- Поезия Нели Стойчева-Василева
- Не винаги е лесно да си християнин
- Благодарност
Медицинският шкафРафаел и Уинфрид решили да изчакат няколко години преди Уинфрид да забременее отново така че тялото й душата й да могат да бъдат изцелени. Уинфрид си създала собствен медицински кабинет пълен с лекарства. Той включвал книги, касети и писма от Кенет и Глория. Тя събрала един куп списания Победоносния Глас на Вярващия и поглъщала изпълнените с вяра статии и любимите й свидетелства. Слушала изповеди от писанието, касетата на Кейт Муур, Мирът на Бог, и гледала видео касети на Джеси Доплантис. Шест месеца по-късно, Рафаел погледнал Уинфрид една сутрин и казал: „Ти изглеждаш различно! Иди на лекар, защото мисля, че си бременна.” Не само, че била бременна, но била влязла във второто тримесечие! Шокирана, Уинфрид се прибрала в къщи и обмисляла как ще издържи бременността. Тя решила да й се наслаждава и да уповава на Бог. „Мислех си колко години сме се молили за бебе,” – обяснява Уинфрид. – „Мислех си колко се е молила нашата църква; колко се е молило моето семейство и приятелите; колко са се молили Служенията на Кенет Копланд и са стояли с мен. Реших, че Бог не се нуждае повече от молитва. Затова не казах на майка ми, на сестрите ми или на църквата. Казах на съпруга ми и на моята приятелка. Ходех на работа всеки ден и почиствах къщата си. Вършех благотворителна работа и избрах да не се занимавам със съмненията, които се опитваха да ме поразят. Всеки ден вземах лекарство от моята кутия с лекарства от Божието Слово и се смеех на всичко. Отказах всякаква медицинска намеса, за която не чувствах мир. Помолих доктора да се отнася с мен като с нормален човек.”
„Бог ще ни носи на Своите криле,” – отговорила Уинфрид. Три месеца по-късно на 11 април, 2001г., Уинфрид пристигнала за контролен преглед. Изражението на лицето на медицинската сестра накарало сърцето й да подскочи. Още веднъж може би тя трябвало да влезе в залата за преждевременно раждане. „Трябва да те приемем в болницата веднага,” – казал докторът. – „Ще видим дали почивката ще помогне.” Рафаел долетял до Торонто, за да вземе сина си със себе си в Бостън. Преди да си тръгне, той занесъл на Уинфрид нейния шкаф с лекарства. Пет дни по-късно състоянието й се влошило. Докторите я помолили да подпише разрешение за операция. Уинфрид се обадила на Рафаел в Бостън и му казала, че няма мир за тази операция и съответно я отказала. Доверяване на Бога за всеки ден„Знам, че определението за пълната бременност беше от 37 до 40 седмици,” – казва Уинфрид. – „Казах на Господа, че мога да Му вярвам за 37 седмици и да имам бебето в петък, 27 юли. Това означаваше, че няма да мога да ставам от леглото от средата на април до 27 юли. Това означаваше, че няма да мога да бъда с моя съпруг и със сина ми месеци наред. Но не можех да отида на операция, без мира на Бога. Една от медицинските сестри, която беше християнка, ми даде добър съвет. Тя каза: „Всяка минута е важна за това дете. Не мисли за края. Вярвай на Бога за всеки ден.” Точно това и направих. Писанието, което се надигна в сърцето ми, беше Притчи 18:14, където се казва, че силният дух на човека ще го поддържа в болест. За да поддържам духа си силен, аз избрах да бъда радостна. Живеех всеки ден чрез моята кутия с лекарства. Препрочетох всяка книга и статия от списанията и слушах касети всеки ден. Когато си мислех, че не мога да стоя повече в леглото и една минута, аз гледах касетата на Джеси, Радостно сърце.” Когато бременността й достигнала двадесет и осмата седмица, казали на Уинфрид, че бебето има 90% шанс да оцелее и докторите били вън от себе си от радост. На тридесет и втората седмица, нейните доктори искали да предизвикат раждането. Тя твърдо отказала. „Аз ще имам бебето на 27 юли.” Когато бременността й достигнала 35-тата седмица, докторите настояли да им бъде позволено да предизвикат раждането. „Можеш съвсем скоро да отидеш в Бостън. Твоят дом се продаде и ти дори не трябва да живееш в Канада сега.” „Не!” – казала Уинфрид. Бог освобождава добринитеВ 1:00 часа сутринта на 27 юли 2001г. Уинфрид се помолила: „Татко, аз трябва да имам това бебе днес.” В 8:05 тя отишла в родилната зала. В 10:15 същата сутрин, родила красива, здрава дъщеря. Още веднъж докторите се събрали около нейното легло. „Чудеса наистина се случват,” – прошепнал някой, в страхопочитание. – „Удивително – ти дори знаеше деня, в който ще родиш бебето!” – казал друг. „Да,” – отговорила Уинфрид, – „ето защо ние ще я наречем Джесика-Ан. Това означава Бог е милостив.” Две седмици по-късно Уинфрид и Джесика-Ан отлетели за в къщи в Бостън. Днес, с две здрави, енергични деца, Уинфрид Ерей е доживяла своята мечта. Тази мечта не се сбъднала лесно. Изисквала битка на вяра. Изисквала стоене върху Словото, молитва и решителност да вярва в Бога, без значение от това, което става. Мечтата на Уинфрид е реалност днес поради Божията вярност и въпреки всички предизвикателства, нейният отказ да се съмнява. С Рафаел до нея и с нейните деца в ръцете й, Уинфрид се наслаждава на своята победа всеки ден. Един поглед към нейното лъчезарно лице прави това ясно — победата си е заслужавала битката. Тя е напълно убедена, че ти също можеш да доживееш твоята мечта — ако не се предадеш. Пасторът и неговият синВсяка неделя след обяд, след сутрешното богослужение в църквата, пасторът и неговият единадесет годишен син излизат в техния град и предлагат евангелски брошури. Този неделен следобед, когато дойде времето за пастора и сина му да излязат на улиците с техните брошури, навън беше много студено, като валеше и проливен дъжд. Момчето, опаковано в своите топли и сухи дрехи, каза: - OK, татко, готов съм. Баща му, пасторът, попита: - Готов за какво? - Татко, време е да вземем нашите брошури и да излезем. Бащата отговори: - Сине, навън е много студено и вали проливно. Момчето изненадано погледна баща си и попита: - Но татко, няма ли хора, които все още биха отишли в ада, въпреки че вали дъжд? Бащата отговори: - Сине, не излизам никъде на това време. Разочаровано, момчето попита: - Татко, аз мога ли да отида? Моля те? След кратко колебание, баща му каза: - Сине, можеш да отидеш. Ето брошурите, бъди внимателен, сине... - Благодаря ти, татко! С това той тръгна и излезе в дъжда. Това единадесет годишно момче вървеше по улиците на града от врата на врата и предлагаше на всеки, когото срещне, евангелска брошура. След двучасово ходене в дъжда, целият прогизнал, премръзнал и мокър до кости, той държеше ПОСЛЕДНАТА БРОШУРА. Спря на един ъгъл и се огледа за някого, на когото да даде брошурата, но улиците бяха напълно опустели. Тогава погледна към първата къща, която видя, насочи се по тротоара към входната врата и натисна звънеца. Той позвъни, но никой не отговори. Позвъни отново и отново, но все още никой не отговаряше. Той почака, но така и нямаше отговор. Накрая, този единадесет годишен боец се обърна да си ходи, но нещо го спря. Той се обърна отново към вратата, натисна звънеца и заблъска силно с юмрук. Нещо го задържа тук, на входната веранда! Той позвъни отново и този път вратата бавно се отвори. Зад вратата стоеше една много зле изглеждаща възрастна жена. Тя тихо попита: - Какво мога да направя за теб, синко? С лъчезарен поглед и усмивка, която озари нейния мрачен свят, малкото момче каза: - Госпожо, съжалявам, ако съм ви обезпокоил, но просто искам да ви кажа, че ИСУС НАИСТИНА ВИ ОБИЧА и дойдох да ви дам последната си евангелска брошура, която ще ви каже всичко за ИСУС и Неговата велика ЛЮБОВ. С това той й подаде своята последна брошура и се обърна да си върви... След като той си тръгна, тя извика след него: - Благодаря ти, синко! И Бог да те благослови! И така, на следващата неделя сутрин в църквата бащата пастор беше на амвона. След като богослужението започна, той попита: - Има ли някой някакво свидетелство или нещо, което иска да сподели? Бавно, на най-задния ред на църквата, една възрастна жена се изправи на краката си. Когато тя започна да говори, лицето й прекрасно засия. - Никой в тази църква не ме познава. Аз никога не съм идвала тук. Знаете ли, до миналата неделя не бях християнка. Моят съпруг почина преди известно време, като ме остави съвсем сама на този свят. Миналата неделя, когато беше особено студено и дъждовно, същото беше и в сърцето ми, така че дойдох до предела и нямах повече надежда и желание за живот. И така аз взех въже и стол и се качих по стълбището на тавана в къщата ми. Вързах въжето здраво за една греда на покрива, след това се качих на стола и завързах другия край на въжето около врата си. Стоейки на стола, така самотна и с разбито сърце бях готова да скоча, когато внезапно силно позвъняване на входа ме сепна. Помислих си: „Ще изчакам една минута, и който и да е, ще си отиде.” Чаках и чаках, но звъненето ставаше по-силно и по-настойчиво, като накрая този, който звънеше, започна да чука енергично... Отново си помислих: "Кой ли на този свят може да е този? Никой никога не ми е звънял и не е идвал да ме види." Разхлабих въжето от врата си и тръгнах към входната врата, докато звънецът звънеше все по-силно и по-силно. Когато отворих вратата и погледнах, едва повярвах на очите си – там, на входната веранда стоеше най-лъчезарното и ангелско малко момче, което някога съм виждала през живота си. Неговата УСМИВКА, о, никога не бих могла да ви я опиша! Думите, които идваха от устата му, докоснаха отдавна замъртвялото ми сърце за СКОК КЪМ ЖИВОТ, когато възкликна с херувимски глас: "Госпожо, дошъл съм само да ви кажа, че ИСУС НАИСТИНА ВИ ОБИЧА." След това той ми даде тази евангелска брошура, която сега държа в ръката си. След като малкият ангел изчезна обратно навън в студа и дъжда, аз затворих вратата и прочетох бавно всяка дума от тази евангелска брошура. След това отидох на тавана да взема въжето и стола. Те повече не ми трябваха. Виждате ли - сега съм щастливо дете на ЦАРСТВОТО. Тъй като адресът на вашата църква бе написан на гърба на тази евангелска брошура, трябваше да дойда тук и лично да ви кажа БЛАГОДАРЯ ВИ за божествения малък ангел, който дойде в най-критичния момент и така спаси душата ми от вечния ад..." Нямаше сухо око в църквата. И след като викове на прослава и почит към ЦАРЯ прокънтяха до гредите на покрива на сградата, пасторът слезе от амвона до стола отпред, където бе седнал малкият ангел.... Той прегърна сина си и зарида неудържимо. Може би никоя църква не е имала по-славен момент и може би в тази вселена досега не е имало баща, който е бил повече изпълнен с любов и почит към своя син... С изключение на Един...
РАЗМИСЪЛ
изписано върху стената на Дома за безпризорни деца в Калкута) Обичай хората, макар че те са грешни, Дори когато са гневливи, злобни, зли, Обичай ги, така – във дрехите им днешни, Обичай ги, добро на всекиго прави! Понякога ще те упрекват в мисли задни, Че правиш благо, себе си да наредиш, Не ги осъждай, те в душата си са гладни, Помни, че важно е добро да сътвориш! Успявайки по своите пътеки трудни, Ще срещнеш фалша, злобата и завистта, Но ти успявай, различавай всички чудни Прояви на човешката душа в света! И ако ти направил си на някой благо, Навярно той ще го забрави още днес, Но ти прави, каквото и да става! Драго Усмихвай се, това е твойта сила, чест! Ти откровен и честен – слушай съвестта си, Макар така да бъдеш често уязвим, Безстрастен, невъвлечен в грубост, радостта си – Пази я като факел – огън чист без дим! Вървейки ще градиш неща с идеи нови, А всичко може лесно да се разруши, Но ти поддържай силите си пак готови, Отново ще градиш, това да те теши! Навярно често ще те молят да помогнеш, А после ще се хвърлят върху теб, без жал, Това ще трябва смело ти да превъзмогнеш, Нали е важно, че от себе си си дал! Ти давай на света доброто от сърцето, Макар че той ще те отритне за това И нямай сянка и тъга върху лицето, Бъди любов, раздавай благите слова! 27.10.2007 г. МОЛИТВА ЗА ВЪЗОБНОВЛЕНИЕ Възобнови, о, Господи, душата! Възобнови плътта ми и кръвта, Да стана златен съд за красотата, Която Ти изливаш на света! Завинаги, за чистота кристална, Пречистващата жажда, да е в мен, Душата ми да бъде огледална за твойта Истина и в нощ, и в ден! Пред извора на огънят Ти Святи, Смирена да прекланям колена, Приемаща благата Ти, изляти Най-щедро върху мойте рамена. Така дарена, литвам окрилена, За цялата Любов БЛАГОДАРЯ! Аз вярвам, че от днеска съм спасена, Чрез Твоя Дух, за вечни времена! 29.10.2007г. Не винаги е лесно да си християнинПревод: Йорданка КазанджиеваВ Ирак християнството има дълбока традиция. При Саддам Хюсеин християнското малцинство се ползваше с известна защита. След свалянето на диктатора от власт първо дойде надеждата за по-добър живот, а след това страхът. Иракските християни могат да присъстват на богослужения в църквата ;Св. Георги; без да се страхуват от посегателства. В християнския квартал на Ербил, столицата на иракски Кюрдистан, около 3000 семейства намериха ново отечество. Те са избягали от други части на страната, където биват преследвани, заплашвани, отвличани или убивани. В Ербил те се чувстват сигурни. Студентът Навар Огхана казва: „Тук е сигурно - за християните и за всички други. Можем да излизаме когато си поискаме и всеки е щастлив.” След Саддам всичко се променя... Дори при Саддам Хюсеин християните се чувстваха сравнително сигурни, макар че им бе забранено да упражняват определени професии. Християнското малцинство от 1,2 млн души, към което принадлежаха лекари, инженери и адвокати, се числеше към иракското средно съсловие. След влизането на американците и избухването на религиозни и етнически конфликти с десетки хиляди жертви, за много християни започва ходенето по мъките, също и за Делон Давид, който преди четири години се заселва в Ербил. „Трябваше да напусна родината си, защото съм християнин. След Саддам дойде Ал Кайда. Те убиха толкова много християни. Беше ужасно. Тогава казах на семейството си, че трябва да се махаме. Така дойдохме в Ербил. Тук можем да живеем без проблеми”, казва 24-годишният Делон. Той е от Мосул - един от най-опасните мулти-етнически градове в Ирак. Този град, е на само 90 километра от Ербил, е за Делон един свят на смъртта. В този град той следва математика. Сега работи шест дни седмично в един ресторант в Ербил. Никой от семейството му не живее вече в Мосул. 600 000 християни са напуснали Ирак Драматична за християните е и ситуацията в Багдад. Поради страх от гонения от 2003 година насам броят на християните в Ирак е спаднал на половина. Там живеят само още 600 000 християни. Останалите са избягали в чужбина. Източник: www.dobrich.info Новини от Благодат На сайта на Благодат можете да намерите много книги, творби от незрящи автори, материали за слепите, свидетелства и други. Адреса на сайта е: http://gracebg.org От брайловия вариант на Библията излязоха още 4 книги. Теса: Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Тази година ще продължим с отпечатването и на други книги от Стария завет. На MP3 формат имаме целия Нов завет, а от Стария завет – от Притчи до Малахия. Тази година очакваме да запишем и останалите книги от Стария завет. Желаещите могат да получат Библията безплатно ако се обадят на посочените в началото телефони.
За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато. Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес. Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя! Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 426.06 Kb. Сподели с приятели:
|