Открито автобиография
Изтегляне 7.18 Mb.
|
Глава 7СЛАГАМ СИ ОБЕЦАТА и тичешком се отправям към твърдите кортове. Сутринта си е моя, моя си е и аз ще я прекарам в тренировки. Удряй по-здраво. Тренирам два часа и новооткритата ми свобода се предава на всеки мой замах. Усещам разликата. Топката просто се изстрелва от ракетата ми. Появява се Ник и клати глава. Жал ми е за следващия ти противник на корта, казва ми той. Междувременно, у дома във Вегас майка ми започва училищен курс по пощата от мое име. Всъщност първото ѝ писмо е до мен, в което ми съобщава, че синът ѝ може и да не влезе в колеж, но да е сигурен, че ще си завърши образованието. Отговарям ѝ и аз с писмо, за да ѝ благодаря, че ми пише домашните и ми попълва тестовете. И че когато получи дипломата ми, може да я запази за себе си. През март 1985 година отивам до Лос Анджелис и отсядам при Фили, който живее в къщата за гости на някакъв човек, дава уроци по тенис и търси призванието, на което да посвети живота си. Помага ми да се подготвя за турнира в Ла Кинта, един от най-големите турнири през годината. Къщата за гости е малка, по-малка от стаята ни у дома във Вегас, по-малка от взетия под наем Омни, но на нас ни е все едно, щастливи сме, че пак сме заедно, изпълнени сме с надежда за моето бъдеще. Има само един проблем: Нямаме пари. Живеем на печени картофи и лещена чорба. Три пъти на ден опичаме по два картофа и подгряваме консерва с лещена чорба. После заливаме с чорбата картофите и voila (От френски „ето“.) - закуската, обядът и вечерята са сервирани. Цялото ядене струва осемдесет и девет цента и засища за три часа. В ДЕНЯ ПРЕДИ ТУРНИРА двамата с Фили се движим с очукана таратайка към Ла Кинта. От колата се разнасят огромни облаци черен дим. Изглежда така, сякаш се возим в подвижна лятна буря. Дали пък да не затъкнем ауспуха с един картоф, обръщам се към Фили. Най-напред спираме пред някакъв хранителен магазин. Заставам пред сандъка с картофи и стомахът ми се обръща. И да ги гледам вече не мога. Продължавам нататък, вървя напред-назад между гондолите със стоки и се озовавам пред хладилната витрина. Погледът ми попада на изключително изкусителна вкусотия. Сладолед. Посягам към тях като сомнамбул. Взимам една кутия сладолед от витрината и се срещам с брат си пред касата. Промъквам се зад него и внимателно слагам сладоледа на конвейрната лента. Той поглежда надолу, после поглежда към мен. Нямаме пари за сладолед. Ще си го купя вместо моите картофи. Брат ми вдига кутията, поглежда цената и тихо подсвирва. Андре, това струва колкото десет картофа. Нямаме пари. Знам, мамка му. Връщам го обратно в хладилната витрина. Мисля си, Мразя Фили. Обичам Фили. Мразя картофи. Полудял от глад, побеждавам Бродерик Дайк в първия кръг на Ла Кинта, 6-4, 6-4. Във втория кръг побеждавам Рил Бакстър, 6-2, 6-1. В третия кръг побеждавам Ръсел Симпсън, 6-3, 6-3. После в първия кръг на основната схема побеждавам Джон Остин, 6-4, 6-1. След по-слабо темпо в първия сет, след почивката се връщам с гръм и трясък. На петнайсет години съм. Побеждавам големи мъже, громя ги наред, буквално газя по пътя си напред. Където и да ида, хората ме сочат и шепнат: Ето го. Това е хлапето, за което ти разказвах - тенис чудото. Най-хубавата дума, която съм чувал да казват за мен. Наградата за достигане на втория кръг в Ла Кинта е 2600 долара. Аз обаче съм аматьор и не получавам нищо. Фили обаче научава, че организаторите на турнира ще заплатят разноските на участниците в турнира. Седим в таратайката му, смятаме и пресмятаме списъка от въображаеми разходи, включително въображаемото ни пътуване със самолет от Лас Вегас, въображаемата ни стая в петзвезден хотел, нашите обилни обяди и вечери по ресторанти. Мислим се за много хитри, защото разходите ни възлизат точно на 2600 долара. Понеже сме от Вегас и на мен и на Фили ни стиска да кажем, че разходите ни са такива. Израсли сме по казината. Въобразяваме си, че в блъфа сме железни. Въобразяваме си, че сме играчи от висока класа. В края на краищата, нали сме се учили да удвояваме залога преди да се научим да използваме гърнето. Скоро след това наминаваме през казино, точно в момента, когато от джубокса се носи онази песен от времето на Голямата депресия „Имаме пари.“ Песента знаехме от татко, затова приехме случката за добро предзнаменование. Не ни хрумна, че джубоксът по цял ден свири тази песен. Седнахме на най-близката маса за блекджек и спечелихме. После със същата наперена по рождение наивност, изваждам списъка с разходите ни в кабинета на директора на турнира, Чарли Пасарел, а в това време Фили чака в колата. Чарли е бил тенисист. Всъщност през 1969 година е играл срещу Панчо Гонзалес в най-дългия мач на сингъл мъже в историята на Уимбълдън. Сега Панчо ми е зет - малко преди това се е оженил за Рита. Още един знак според мене и Фили, че парите са ни в кърпа вързани. Но най-важният знак от всички е, че един от най-старите приятели на Чарли е Алън Кинг, който организира същия онзи турнир във Вегас. Нали там гледах Цезар и Клеопатра и пълната със сребърни долари количка, работех като момче, което събира топките заедно с Уенди и за пръв път официално стъпих на професионален тенис корт. Знаци, знаци, навсякъде знаци. Поставям списъка на писалището на Чарли и се отдръпвам. А, казва Чарли, докато преглежда списъка. Я колко интересно. Моля? Обикновено разходите не са толкова старателно записвани. У мен проблясва прозрение. Вашите разходи, Андре, са точно колкото и сумата, която щяхте да получите, ако бяхте професионален тенисист. Чарли ме поглежда над очилата си. Сърцето ми се стопява до размерите на лещено зърно. Чудя се дали пък да не се омета. Представям си как двамата с Фили ще си останем в къщичката за гости до края на живота си. Чарли обаче спотаява усмивката си, протяга се към сейфа и вади пачка банкноти. Ето ти две хилядарки, хлапе. Да не си посмял да ме тормозиш за останалите шест стотачки. Благодаря ви, господине. Много ви благодаря. Бегом стигам до колата на Фили и се мятам в нея. Той скача на газта с такова настървение, сякаш сме обрали най-голямата банка в Ла Кинта. Отброявам хиляда долара и ги давам на брат си. Твоя дял от плячката. Какво? Не! Андре, ти се скъса от работа за тях, братле. Бъзикаш ли се? Ние се скъсахме от работа. Фили, без теб нямаше да успея! Изобщо нямаше да успея! Екип сме, човече. Някъде в мислите си и двамата се връщаме към онази сутрин, в която се събудих с триста долара на гърдите си. Мислим си и за всички нощи, в които седнали в нашата разделена на две половина като тенискорт стая, двамата си споделяме. Фили се привежда както кара и ме прегръща. После обсъждаме къде ще отидем на вечеря. Направо лиги ни потичат, докато изреждаме имената на ресторантите. Накрая и двамата стигаме до извода, че случаят е специален, от онези, които се случват веднъж в живота и си заслужава наистина специално място. Сизлър. Направо усещам вкуса на онзи специалитет, казва Фили. Аз изобщо няма да се занимавам със специалитети. Направо ще си завра главата в салатения бар. Там можеш да ядеш на корем скариди за цената в менюто. Направо ще съжалят за идеята да предлагат скариди на корем за цената в менюто! Ти го каза, брат ми! Направо опустошаваме Сизлър в Ла Кинта, не оставяме ни зрънце, ни кротон, после седим и не откъсваме очи от парите, които са ни останали. Подреждаме банкнотите, трупаме ги, галим ги. Говорим си за нашия нов приятел, Бенджамин Франклин (Бенджамин Франклин (1706-1790) е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател, който играе важна роля в създаването на Конституцията на САЩ. Образът му е на банкнотата от 100 долара.) Толкова сме опиянени от калории, че измъкваме ютията и леко я прокарваме по всяка банкнота, внимателно изглаждаме всяка бръчица по лицето на Бен. Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Забележка 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг Изтегляне 7.18 Mb. Сподели с приятели:
|